Моля за съвет

  • 5 685
  • 203
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 66
Прощавайте, не знам как се копира директно цитат. Копирам част от първия пост.

“В тийн годините е имало дни в които ми оставяха пари за у-ще на масата в коридора и по ЦЕЛИ ДНИ не са ми говорили, само едно "Здрасти", ако са в настроение, не се интересуваха от нищо, свързано с мен.”

Мда, сигурно само за пари става дума в темата…
На сестра и говорили ли са? Помежду си говорили ли са? Много хора са изморени от работа и по цели дни не говорят с никого като се приберат. Други цитати, които не са свързани с пари, макар и в този да има споменати пари. Т.е. все пак са и давали пари, но пък не са и говорили. Сега и говорят, но не и дават пари, пак лошо.

Да, говореха си и със сестра ми говореха. Но на нея в същото време никога не й е пукало дали й говорят или не.

Мързел и инертност? Simple Smile Ако беше така, щях да съм бездомница или наркоманка/проститутка/престъпница и милион други неща без работа, семейство и доходи.

# 76
  • София
  • Мнения: 15 165

Да, говореха си и със сестра ми говореха. Но на нея в същото време никога не й е пукало дали й говорят или не.

Не мога да си представя как е било това на практика – вечеряте и те говорят със сестра ти, а ако ти кажеш нещо се правят, че не са го чули? Или изобщо се правят, че не си там?
Иначе може да са предпочитали сестра ти, защото е като тях, много родители приемат като отхвърляне детето им да е различно от самите тях, дали ще е по-чувствително или затворено, или обратното, няма значение. Радвай се, че ти не си като тях щом ги намираш токсични и по учебник най-лесния път да се справиш с липсите на родителите си е като си такъв родител на своите деца, за какъвто самата ти си мечтала. Тях просто ги забрави, иначе постъпваш все едно лошите преживявания в детството не са ти били достатъчни и се връщаш за още.

# 77
  • Мнения: 453
Аз бих посъветвала авторката да порастне емоционално, защото нуждата от която тя има, трябва да дойде вътре от самата нея. Явно сама не може да преработи травмата и й трябва добър специалист.
Друго което би помогнало е да е по-активна, да вярва повече в себе си, да се бори за по-доброто си аз, външност, професионална квалификация, езици, по-добре заплатена работа или допълнителна такава. Да се опита да задели финансови средства настрани.
Усеща се, че липсата на собствен дом й тежи, може да се обърне към кредитен консулант, който да обясни какви възможности има, да говори със съпруга и да му обясни това колко е важно за нея. Т.е. да действа активно за собственото си благополучие, а не да вика неволята.

# 78
  • Мнения: 2 506
Не й купували тампони и самобръсначки. Айде моля ви се, а на сестра й сигурно са купували.
Чуди се как да се изкара жертва, щото очаква да й подарят апартамента, щото е много онеправдана.

# 79
  • Мнения: 11 751
Очаква да се променят и да е честен животът и за нея, както е за сестрата.(материално, емоционално).
Но няма да се случи и затова по-добре авторката да се бори за качествен живот с тези обстоятелства, отколкото да е техен заложник.
Кратко и ясно.

Аз пак да питам авторката защо написа, че се скапват с мъжа й? Защото, ако е преувеличила за повече драматизъм, това би обяснило безпомощността или пък нежеланието й да скъса с неприятната семейна среда.

# 80
  • София
  • Мнения: 18 248
А ти тогава опитваше ли се да им говориш? Търсеше ли от тях внимание, помощ, общуване?
Дали твоят характер не е по-особен, щом и мъжете ти смяташ, че са груби с теб?

# 81
  • Мнения: 66
Не, не само че не вечеряхме заедно, а просто всеки ядеше когато и каквото намери, тя готвеше само когато й скимне (разбирайте го 2-3 пъти седмично за вечеря), купуваше хляб преди да се прибере от работа и съответно много често нямахме дори хляб през деня. Само кис мляко и маргарин. Мизерия! Искала ми е от моите спестени от джобни и Коледа от баби пари, за да купи хляб! Отвратителна мизерия. Разбира се, аз ги давах парите, няма да стоим гладни. Това ви говоря като съм била 2-3 клас. След това не се интересуваха от мен, каквото и да е, примерно боли ме нещо или съм болна и тя ми вика "Взе ли хапче? Аа добре", сама съм се водила при GP и т.н Пълна незаинтересованост. Чудя се как се навиваше въобще да ме заведе на зъболекар веднъж на 2-3 години за развален зъб след хиляди кандърми... Ето за такъв тип незаинтересованост говоря.
Но най-гадното е, че в момента, след толкова години съвсем болно се хвали и гордее каква майка била и какви родители били.

Скапваме се с тримата, в смисъл че нямаме кой да ни помогне с нищо, освен баща му на детенцето ми. Ще Ви дам пример, детенцето ми като се разболее, го водя в съседния град, където е GP, и трябва да хванем автобус, а в същото време баща ми като го помоля да ни закара (пенсионер с ДВЕ коли, сега си купи чисто нова), ми казва "Еее, хора, вие кога ще се оправите". Отвратително. Но явно е нормално, така като гледам мненията.😂

# 82
  • София
  • Мнения: 18 248
Как тогава отношението към сестра ти е било различно? Или на нея специално готвеше и я водеше по лекари?

# 83
  • Пловдив
  • Мнения: 489
Не, не само че не вечеряхме заедно, а просто всеки ядеше когато и каквото намери, тя готвеше само когато й скимне (разбирайте го 2-3 пъти седмично за вечеря), купуваше хляб преди да се прибере от работа и съответно много често нямахме дори хляб през деня. Само кис мляко и маргарин. Мизерия! Искала ми е от моите спестени от джобни и Коледа от баби пари, за да купи хляб! Отвратителна мизерия. Разбира се, аз ги давах парите, няма да стоим гладни. Това ви говоря като съм била 2-3 клас. След това не се интересуваха от мен, каквото и да е, примерно боли ме нещо или съм болна и тя ми вика "Взе ли хапче? Аа добре", сама съм се водила при GP и т.н Пълна незаинтересованост. Чудя се как се навиваше въобще да ме заведе на зъболекар веднъж на 2-3 години за развален зъб след хиляди кандърми... Ето за такъв тип незаинтересованост говоря.
Но най-гадното е, че в момента, след толкова години съвсем болно се хвали и гордее каква майка била и какви родители били.

За последен път се опитвам да кажа нещо........много са така , много повече отколкото можеш да си помислиш.И днес  деца израстват в такава обстановка.И аз съм израснал в нещо подобно........но не рева за това (рева за други ми неща)........но на 18 съм си направил избора да се махна от семейството ми .......и да не завися от тях.

Има един прекрасен цитат на Джорд Бърнс
"Щастието е, когато имаш голямо, приятелско, грижовно, любящо семейство .........което живее в друг град"

И винаги съм се опитвал да го спазвам......това съм разбрал за моето семейство и затова поне не си нося тези ми травми.
Е днес живеем в един град.....но те не очакват от мен нещо , както и аз от  тях....границите са поставени и обяснени.
На който не му харесва , да не ми се обажда.....аз си имам мой живот и дали ще се проваля или успея е в моите ръце

# 84
  • Мнения: 66
Как тогава отношението към сестра ти е било различно? Или на нея специално готвеше и я водеше по лекари?

Аз ви говоря, че и на нея не й се готвеше! Но й се даваха 10 лв вместо 3 на ден и дрехите й се купуваха специално каквото тя си избере, ботуши по 140 лв й се купуваха. Да Ви направя таблица да сравня кое и как се е купувало ли? Говоря за отношение, не за пари или ботуши или парцали. Мен не ме интересуват чуждите ботуши, интересува ме, че аз не съм била обичан и искан човек, а средство за финансово обезпечение. Това е което ме инетерсува.

# 85
  • Мнения: 1 560
Как тогава отношението към сестра ти е било различно? Или на нея специално готвеше и я водеше по лекари?

Аз ви говоря, че и на нея не й се готвеше! Но й се даваха 10 лв вместо 3 на ден и дрехите й се купуваха специално каквото тя си избере, ботуши по 140 лв й се купуваха. Да Ви направя таблица да сравня кое и как се е купувало ли? Говоря за отношение, не за пари или ботуши или парцали. Мен не ме интересуват чуждите ботуши, интересува ме, че аз не съм била обичан и искан човек, а средство за финансово обезпечение. Това е което ме инетерсува.
Приеми го и продължи напред! И пак ти пиша има психотерапия. Помага.

# 86
  • София
  • Мнения: 18 248
Сестра ти с колко години е по-голяма? Нормално е на по-голямото дете да се дават повече пари.
Ти сериозно ли помниш такива неща (цената на ботушите) и колко пари са ви давали на ден на двете преди повече от 20 години?
Уж не говориш за пари, а само за това говориш. И не, не си била средство за финансово обезпечение, освен ако родителите ти не са безкрайно неграмотни (финансово) и са очаквали, че отглеждането на дете ще струва по-малко от опростения заем. Далеч по-скъпо е, особено за хора, които явно не са били цъфнали и вързали финансово.
И нима днес би предпочела да не те бяха раждали, вместо да те има на този свят!? Вместо да го има твоето дете.

# 87
  • София
  • Мнения: 22 247
Ти ако сега си на 35, преди 20 години по 140лв са били Джими Чу.

# 88
  • Beyond the stars
  • Мнения: 9 085
Raspberry123456 не знам дали осъзнаваш, че описа житието на един огромен процент от децата на соц-а и прехода. Не знам някой покрай мен да са го водели на лекар, в хладилниците по дефолт нямаше нищо, пари и от мен са вземали при нужда и липса (вярно, по изключение и са ги връщали примерно), но описа едни трудни времена, които сравняваш с днешни дни и това е ирелавантно. Аз, на примерно, пестях пари (баби, стипендии, работа) и си купувах сама неща, каквито искам и харесвам, докато на брат ми се купуваха, защото нямаше подобни навици. Никога не съм се замисляла, че видиш ли за него е имало, за мен - не. То просто си нямаше генерално.

Продължаваш да се надяваш да получиш нещото от родителите си, което ти е липсвало - емоционална подкрепа, която поради липса и възпитание в емоционална интелигентност виждаш в материални измерения. Откажи се просто, търси пътят към собственото си щастие със специалист.

# 89
  • Мнения: 23 877
Така, както изглежда, родителите не харесват мъжа на авторката, наемодателите също не ги харесват и не ги смятат за надеждни, щом в град, където наемите вървят по 1200 лева, не могат да намерят квартира с договор и да го регистрират по настоящ/постоянен адрес, а се налага родителите да се включат.

Другото, което е, на 19 г., ако си нямала идея да кандидатстваш някъде, а само си седиш и висиш вкъщи, няма как да ти платят таксата за образование и обикновено за кандидатстването подготовката започва няколко години преди това, а ти, според това, което пишеш, не си показала по никакъв начин, че смяташ да учиш нещо. Задочното обучение е измислено точно за работещи хора, та и там са малко приказки под шипковия храст как трудно се съчетават.

Общи условия

Активация на акаунт