Кога бихте се свързали със социалните?

  • 5 153
  • 131
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 2 030
Лично за мен е неприемливо да станеш родител както преди 20, така и след 45 години например, но в случая това няма значение. Би трябвало да има определена със закон допустима възраст за осиновяване, ин витро и подобни (за осиновяване у нас има, доколкото знам). Не съм наясно как стоят нещата в Италия. Ако там няма определен лимит или има, но въпросната жена не е била извън него, тогава не разбирам как са й отнели детето.
Иначе съм на мнение, че жизнените и адекватни хора в по-напреднала възраст, които действително имат физически и психически сили тепърва да отглеждат дете, са по-скоро изключения.

Колкото до възрастните мъже, които управляват света, тази тема въобще не е за тях.

Напротив. Във всяко нещо трябва да има разум и лично усещане за нещата. Някои на 20 години са вече смъртно уморени и неспособни да гледат децата си (очакват бабите да ги гледат), други на 45-50 са в по-добра кондиция. Не може закон да регулира всичко, което засяга личната сфера. За осиновяване може би да.

Има връзка и с мъжете, които управляват света. И даже много голяма. Една жена на 50 би отгледала по-добре бебето си, отколкото мъже на 80 да решават въпросите на света. Но и в това всеки остава с мнението си, което е и негово право.

ПС. Темата е за социалните, но авторката не уточни въпроса какво точно я смущава в отглеждато на децата от тази съседка.

# 31
  • София
  • Мнения: 19 214
Хечи, би ли уточнила какви затруднения има тази майка в отглеждането? За насилие ли става дума, за неглижиране, за финансови проблеми, за невъзможност на майката да осигури на детето определени елементарни условия или нещо друго?
Има разлика дали се обръщаш към социалните с молба да помогнат на майка в затруднено положение или да защитят, защо не и да спасят детето/децата от нея.

# 32
  • Мнения: 6 519
Авторката може би не иска да дава подробности с цел запазване на анонимност (нейната или на друг замесен в случая).
Едва ли обаче може да получи конкретен отговор на въпроса си дали има смисъл да се подава сигнал. От мненията дотук става ясно, че при някои хора е имало полза, при други - не. Може да се каже, че зависи от конкретните хора, от мястото, от обстоятелствата.
Би могла и просто за собствено успокоение все пак да подаде сигнал, да си знае, че е направила каквото зависи от нея.

# 33
  • София
  • Мнения: 35 923
Да, ако се върнем на темата, и на мен ми е трудно да отговоря точно без конкретика, но мнението на Горджъс най-много се доближава до моето:
Бих подала сигнал към 112 веднага, щом първото съмнение ми се потвърди с второ.
Децата някой трябва да ги защитава, сами не могат.

# 34
  • Мнения: 5 321
Това с отнемането на деца заради кариес или отказ за купуване на шоколад е такава пропаганда и хибридка, че няма на къде повече.
Нищо де, ние пък може да си пребиваме децата безнаказано, какво по-хубаво ....

# 35
  • Мнения: 2 338
Само да вметна ,че русенката почина,както и едното ит близначетата а другото е в приемно семейство

# 36
  • Melmak
  • Мнения: 10 118
Не искам да измествам темата кога е добре и не е добре да се ражда, на колко години кой какъв родител е.

Съседката е млада, няма 30. Детето е на 2. Не съм влизала в тях да знам какви условия имат, но на пръв поглед нормални. Не са богати, но не са в мизерия. В блок живеем, в София. Тя не работи (или е в майчинство), мъжът работи. Насилие от негова страна не съм чула и видяла, кротък ми се вижда съседа. Майката с останалите е много любезна, винаги поздравява и т.н. Но това нищо не значи, де.

С детето само чувам крясъци. Нон стоп, предвид, че тя не е на работа, детето не е на ясла и са вкъщи. Аз съм хоум офис и също съм вкъщи. Детето бива извеждано, изглежда нахранено и не мисля, че видимо има някакви признаци на лошо отглеждане.

Но според мен има ужасно отношение към него, защото крещи ама с пълна сила с обиди от рода на идиотче, изродче, разкарай се от там, марш веднага, то крещи и се дере от рев, тя крещи двойно повече. В тухлен стар апартамент сме. И не е като панелка да се чува всичко. Но наистина тази жена не мисля, че му говори нормално някога. Вечно е крещене с обиди. Понякога май го удря.

Не знам, за мен не е нормално, детето реве доста след подобни изблици. Ужасни обиди и псувни от нейна страна към детето.

# 37
  • Мнения: 6 737
hechicera_
общувате ли с родителите - да се поздравите, като се срещате, или по други поводи?

# 38
  • Мнения: 2 338
По принцип и аз доста често крещя по моето!
То е на 5 и като му се скарам и започва да мегледа,да се Хили и да ми прави на пук ,казвам още няколко пъти и след това започвам да викам докато не му плесна по шамар не спира( може много от вас да ме обвинят,но ...)
Това не означава че съм лоша майка и не съм пробвала с добро многократно,но относно обидни думи мисля че са по страшни и от системния бой,мисля че се запечатват в съзнанието на едно дете и с времето ще има последствия

# 39
  • Мнения: 465
Аз съм против лошото! Какво значи ще запомни лошите думи а боя няма ли да го запомни???
Моляте няма нужда, не е въпроса дали ще помни. Не трябва да има бой, може по 15-19 год. младежи ако крадат или пушат. Или продават вещи от вкъщи. Защо да си тормозим децата?
Те са просто дечица, възпитание и наказване да, но повече не..Наречете ме загоряла--ОК

# 40
  • София
  • Мнения: 35 923
Скрит текст:
Не искам да измествам темата кога е добре и не е добре да се ражда, на колко години кой какъв родител е.

Съседката е млада, няма 30. Детето е на 2. Не съм влизала в тях да знам какви условия имат, но на пръв поглед нормални. Не са богати, но не са в мизерия. В блок живеем, в София. Тя не работи (или е в майчинство), мъжът работи. Насилие от негова страна не съм чула и видяла, кротък ми се вижда съседа. Майката с останалите е много любезна, винаги поздравява и т.н. Но това нищо не значи, де.

С детето само чувам крясъци. Нон стоп, предвид, че тя не е на работа, детето не е на ясла и са вкъщи. Аз съм хоум офис и също съм вкъщи. Детето бива извеждано, изглежда нахранено и не мисля, че видимо има някакви признаци на лошо отглеждане.

Но според мен има ужасно отношение към него, защото крещи ама с пълна сила с обиди от рода на идиотче, изродче, разкарай се от там, марш веднага, то крещи и се дере от рев, тя крещи двойно повече. В тухлен стар апартамент сме. И не е като панелка да се чува всичко. Но наистина тази жена не мисля, че му говори нормално някога. Вечно е крещене с обиди. Понякога май го удря.
Скрит текст:
Не знам, за мен не е нормално, детето реве доста след подобни изблици. Ужасни обиди и псувни от нейна страна към детето.
Ужасно е това. Стана ми мъчно за детето.
Буквално не знам в тази ситуация какво точно трябва да се направи. От една страна ситуацията не ми се струва да е за 112, но от друга това е насилие, и то сериозно, върху детето. Дори да няма шамари. Може би наистина директно на социалните трябва Thinking

# 41
  • Mediterraneo
  • Мнения: 43 176
Не бих си пъхала носа на този етап. Моето съседче също крещи постоянно, реве, тръшка се, хвърля неща по входната врата. Съответно майка му се опитва да го успокоява, но често и тя крещи, разбирам я, не му се кара, просто се опитва да го надвика. Става една лудница в един момент. И си представям ако се обадя на полицията/ социалните. Какъв проблем ще реша? Защото мои гости са реагирали на шумотевицата, която постигат съседите, с облещени очи и буквално Тая пребива ли го това дете. Аз знам, че не го прави, защото свикваш с интонация, дочуваш фрази и пр.
Зет ми веднъж беше полудял за едни оценки на племенника ми. Не го е удрял, категорична съм, но е крещял доста, блъскал е по една маса( той пък с всичкия си акъл е строил детето да му се кара на двора), в яда си метнал и някакви неща нанякъде. Съсед, загрижен за детето, се обажда в полицията. За 5 минути се стовариха три патрулки от различните подразделения на полицията. Ние живеем през 2 къщи, аз бях на басейна, та претичах да видя какво се случва. Ами разпитаха ме и мен за атмосферата около детето и баща му, кой къде работи, кога се прибира, детето как е в училище, доста говорихме; говориха с детето, говориха с баща му. Бърза реакция, спор няма, но детето беше достатъчно голямо да обясни всичко; ако аз звънна, този малкият на 3 годинки ще успее ли да каже нещо?

# 42
  • Мнения: 9 228
Има деца, които като малки са много истерични и се тръшкат за всичко, не е до отделяне на време и внимание, тъпо е това да се изтъква като довод за каквото и да е. Моето беше такова, въпреки цялата ми всеотдайност. Сега се смее като си гледа клипчета от детството, и сам на себе си се чуди - защо така се е тръшкал. Не съм го обиждала, нито нагрубявала, нито пък посягала физически в моменти на истерия. Но малко хора имат моето търпение, осъзнавам го и са ми го казвали приятелки, свидетели на истериите.  
На позната момчето беше с подобен характер и тя живя в див страх, докато отрасне и това поведение отшуми -  да не ѝ го вземат, защото живеят в Норвегия. Каза, че се страхува да излиза да пазари с него, за да не се тръшне на земята и да подадат сигнал. Няколко пъти комшии я бяха заплашвали със сигнали. Таргет са им чужденците основно, за отнемане на деца по абсурдни причини.
В случая аз бих говорила с майката, след като навън се държи цивилизовано. Бих обяснила, че чувам всичките ѝ обиди, неадекватното ѝ отношение към детето, бих я предупредила, че ще потърся други мерки, ако тя не престане истерично да крещи на детето си.
Ако проблемът е единствено, че детето често плаче и е шумно, не бих подавала сигнал за такова нещо.

# 43
  • Melmak
  • Мнения: 10 118
hechicera_
общувате ли с родителите - да се поздравите, като се срещате, или по други поводи?

Като се срещнем в общите части “здравей, здрасти” и това е.

Детето крещи в следствие от нейните крясъци. Разбирам, че това е 2 годишно, което сигурно прави бели, защото е малко дете и пипа навсякъде и всичко му е интересно. Но като направи нещо реакцията на майката е “ще те пребия бееее, това ли искаш???” “Махай се от там, мама ти стара” и всякакви подобни. Заканите за побой не съм чула да ги изпълнява и сигурно може да го удря понякога, но чак побоища няма.

Това е проблемът, че чак неглижирано дете в мизерия не е. И не знам ако влязат социални видят нормален дом и пълен хладилник сигурно ще си тръгнат.

Днес съм в нас и избухва в скандали на детето 3 пъти вече. С обиди и крясъци.

Разбирате ли, то не е детето да се тръшка. То започва да реве като тя истеряса. Детето само по себе си сигурно прави дребни бели в тях или боклук (чувала съм да крещи, че не може да чисти постоянно след него). Но не е истерично дете.

# 44
  • Варна
  • Мнения: 38 650
Бащата знае ли, че жена му така общува с детето им, докато той е на работа? Или тя така му говори на малкия дори и когато бащата си е у дома?

Общи условия

Активация на акаунт