Аз бих поговорила с бащата. Понякога зад всичко това може да се крие някакво психично състояние при майката.
- Публикувана: 19 фев. 2025, 11:30 ч.
- Последно мнение: 25 фев. 2025, 12:53 ч.
Кога бихте се свързали със социалните?
Не разбирам какво толкова трудно има или страшно, да позвъните и да кажете същото каквото и тук - на майката?
Толкова ли не можете да ѝ свиете леко сърмите по любезен и директен начин, но категорично?!
Страх ви е, че ще спре да ви поздравява ли, какво?
За мен първо е човешко и редно да пробваш с директен разговор, ако не става тогава вече търсиш съдействие от институции и помощ.
Толкова ли не можете да ѝ свиете леко сърмите по любезен и директен начин, но категорично?!
Страх ви е, че ще спре да ви поздравява ли, какво?
За мен първо е човешко и редно да пробваш с директен разговор, ако не става тогава вече търсиш съдействие от институции и помощ.
За бащата не знам дали знае. Не го следя кога се прибира и кога си е в тях. Него да крещи никога не съм го чула.
Иначе не съм говорила с нея до момента, защото не мисля, че такъв човек е склонен да възприеме. Ще го види като “тая коя е, че да ми казва как да си гледам детето?”
Иначе не съм говорила с нея до момента, защото не мисля, че такъв човек е склонен да възприеме. Ще го види като “тая коя е, че да ми казва как да си гледам детето?”
Бащата как позволява такова отношение към детето си? Трудно ми е да повярвам, че тя пред него се държи напълно овладяно.
Но да, може би все пак първо да кажеш на него това, което описа тук и ако не помогне, тогава социалните.
Въобще не е безобидно това, което описваш. Ако насилието въобще може да е безобидно де.
Но да, може би все пак първо да кажеш на него това, което описа тук и ако не помогне, тогава социалните.
Въобще не е безобидно това, което описваш. Ако насилието въобще може да е безобидно де.
Хеч, съфорумка, по-напред в темата се хвали, че удря шамари на детето си, защото не може да се справи по друг начин, но е добра майка... Ти за едни крясъци, дали мислиш, че ще те отразят?
То щото такъв човек ще се замисли от една съседка, която чува крясъците.
Не знам за бащата и мен ме изумява, защото той е много спокоен на вид, а и наистина него да крещи не съм чула.
Някои хора така намират за нормално да си общуват, крещейки. Като идеш и кажеш на някого “защо крещиш по цял ден?” Много ще те отрази..
Точно, алекс.
Вчера една майка крещеше на детето си, че е излязло от колата, след като тя го беше оставила сама там. И като започна да крещи и да псува. Детето беше около 6 годишно. Ама такова крещене и обиди. Непозната беше, не е съседката. Ама …
Не знам за бащата и мен ме изумява, защото той е много спокоен на вид, а и наистина него да крещи не съм чула.
Някои хора така намират за нормално да си общуват, крещейки. Като идеш и кажеш на някого “защо крещиш по цял ден?” Много ще те отрази..
Точно, алекс.
Вчера една майка крещеше на детето си, че е излязло от колата, след като тя го беше оставила сама там. И като започна да крещи и да псува. Детето беше около 6 годишно. Ама такова крещене и обиди. Непозната беше, не е съседката. Ама …
Ако смяташ, че физическото или психическото състояние на детето е застрашено - полиция.
Ако става дума за шум - домоуправител, квартален, ако е през нощта - полиция.
Относно това директно да говориш с нея, не те съветвам. Виждала съм опити (по други въпроси, не за деца), много, ама много рядко има ефект. Затова пък рискуваш да извърти нещата и да ги представи пред други съседи в съвсем различна светлина, да наговори куп лъжи, които да те направят черната овца в блока. Или да направи поразии от типа на спукани гуми, надрана кола и каквото се сетиш от този род. Задължително анонимно действай, ако се налага.
Ако става дума за шум - домоуправител, квартален, ако е през нощта - полиция.
Относно това директно да говориш с нея, не те съветвам. Виждала съм опити (по други въпроси, не за деца), много, ама много рядко има ефект. Затова пък рискуваш да извърти нещата и да ги представи пред други съседи в съвсем различна светлина, да наговори куп лъжи, които да те направят черната овца в блока. Или да направи поразии от типа на спукани гуми, надрана кола и каквото се сетиш от този род. Задължително анонимно действай, ако се налага.
Хечи,
Първо би могла да говориш с майката по човешки. Виж какво ще ти отговори. Възможно е детето да е хиперактивно, да не ходи на ясла и тя да истерясва.. Не е оправдание, но е някакво обяснение. Вечер е уморено вече, а и вижда баща си.
Трябва да й покажеш и твоята гледна точка - чува се, работиш и т.н. Ако за ден-два няма ефект, говори и с мъжа й. Пак елегантно, по съседки.
Може би ще се подобри ситуацията.
Имай предвид, че 2 годишните са си малка хала. Ако ги нямаше обидите, и да я докладваш на социалните, може би нямаше да има ефект.
От друга страна, ако нивото й на култура и възпитание е много ниско, може да не осъзнае проблема. До същото заключение може да стигнат и социалните служби - толкова знае, толкова може.
Но поне ще си опитала с добро. И може би ще се разреши. Донякъде.
Ако директно я обадиш на социалните, и установят, че няма причина да ги викаш, нали разбираш, че цял живот ще се гледате накриво. И може да ти прави сечено както си поиска.
Едва ли има смисъл да си огорчавате живота.
Първо би могла да говориш с майката по човешки. Виж какво ще ти отговори. Възможно е детето да е хиперактивно, да не ходи на ясла и тя да истерясва.. Не е оправдание, но е някакво обяснение. Вечер е уморено вече, а и вижда баща си.
Трябва да й покажеш и твоята гледна точка - чува се, работиш и т.н. Ако за ден-два няма ефект, говори и с мъжа й. Пак елегантно, по съседки.
Може би ще се подобри ситуацията.
Имай предвид, че 2 годишните са си малка хала. Ако ги нямаше обидите, и да я докладваш на социалните, може би нямаше да има ефект.
От друга страна, ако нивото й на култура и възпитание е много ниско, може да не осъзнае проблема. До същото заключение може да стигнат и социалните служби - толкова знае, толкова може.
Но поне ще си опитала с добро. И може би ще се разреши. Донякъде.
Ако директно я обадиш на социалните, и установят, че няма причина да ги викаш, нали разбираш, че цял живот ще се гледате накриво. И може да ти прави сечено както си поиска.
Едва ли има смисъл да си огорчавате живота.
Можеш да пробваш и нещо от рода на "здрасти, вчера имах гости и за пореден път ви чуват, искат да подадат сигнал, аз ги спрях отново, сигурно си доста изморена, но..". Знам ли, хем ти ще си бяла и добра, хем ще се замисли може би. Сигурно звучи тъпо, да, ама това измислих. Всъщност го бях измислила за моята съседка ама там много бързо приключи и не се наложи да използвам тази глупост.
Някъде, в края на 90-те бях на служебен семинар, свързан с правата на детето и лектори две адвокатки от UK
Разглеждахме конвенцията, вътрешното законодателство и тн. Накрая ни дадоха казус - (по това време нямах мъж, нямах дете, а и племеници или братя/сестри нямам, не бях много наясно с деца/В казуса семейство, в което детето е рождено само за майката, бащата, т е отглеждащият беше с допълнителни странни за мен характеристики, да го кажа направо-расистки и не зная защо беше нужен този детайл/. Идват на проверка социалните и заварват-детето е с рани по колената, неизвестно от какво. Хладилникът е почти празен, а на двора има празни бутилки от алкохол. И въпросът беше каква мярка(три възможни или никаква) следва да се наложи. Сред участниците в семинара имаше хора с професионален и житейски опит, всеки се колебаеше около никаква мярка или някакъв вид предупреждение. В крайна сметка, правилният отговор бил да се отнеме детето и да се настани в приемно семейство. Колежката ми (с две големи деца тогава) се смееше, че ако е в България, дете в къща няма да остане.
Разказвам всичко това, защото преценката дали едно дете е неглижирано е наистина много трудна. Идвало ми е да сигнализирам социалните за просячета или бебета с просекини. Обаче, какво, нали и тези майки обичат децата си и едва ли децата им ще са обичани повече от един редови служител.
Като казваме неглижиране, си представяме без добра храна и хигиена. А какво да кажем за такова родителство"Докато не решиш 50 задачи, никакво излизане навън!" (ваканция) и в резултат диабет, ама иначе детето облечено, нахранено.Дали това дете не е също толкова застрашено?.
И аз съм крещяла, ами да, понякога наистина е невъзможно нормалните думи да стигнат до детето и в безсилие крещиш , разбира се, обидите са вече манталитет и възпитание и не ми се виждат приемливи. Но съм огласяла входа, да, хвърляла съм любимо Лего на боклука и тонколонка в улично кошче за боклук. Няма никаква застраховка, че някой няма да се подхлъзне по нередни "възпитателни" методи. И същевременно се имам за добър родител, заради това, което съм съумяла да дам на детето си, организация на училищно, свободно и ваканционно време, здравословна почивка, здравословна храна, разговори за всеки един проблем, който го вълнува и още и още.
Пиша всичко това, защото не може да се съди само по определени детайли, без цялата картина.
Затова, по-скоро не бих се намесила, освен ако няма очевидно физическо насилие.
Разглеждахме конвенцията, вътрешното законодателство и тн. Накрая ни дадоха казус - (по това време нямах мъж, нямах дете, а и племеници или братя/сестри нямам, не бях много наясно с деца/В казуса семейство, в което детето е рождено само за майката, бащата, т е отглеждащият беше с допълнителни странни за мен характеристики, да го кажа направо-расистки и не зная защо беше нужен този детайл/. Идват на проверка социалните и заварват-детето е с рани по колената, неизвестно от какво. Хладилникът е почти празен, а на двора има празни бутилки от алкохол. И въпросът беше каква мярка(три възможни или никаква) следва да се наложи. Сред участниците в семинара имаше хора с професионален и житейски опит, всеки се колебаеше около никаква мярка или някакъв вид предупреждение. В крайна сметка, правилният отговор бил да се отнеме детето и да се настани в приемно семейство. Колежката ми (с две големи деца тогава) се смееше, че ако е в България, дете в къща няма да остане.
Разказвам всичко това, защото преценката дали едно дете е неглижирано е наистина много трудна. Идвало ми е да сигнализирам социалните за просячета или бебета с просекини. Обаче, какво, нали и тези майки обичат децата си и едва ли децата им ще са обичани повече от един редови служител.
Като казваме неглижиране, си представяме без добра храна и хигиена. А какво да кажем за такова родителство"Докато не решиш 50 задачи, никакво излизане навън!" (ваканция) и в резултат диабет, ама иначе детето облечено, нахранено.Дали това дете не е също толкова застрашено?.
И аз съм крещяла, ами да, понякога наистина е невъзможно нормалните думи да стигнат до детето и в безсилие крещиш , разбира се, обидите са вече манталитет и възпитание и не ми се виждат приемливи. Но съм огласяла входа, да, хвърляла съм любимо Лего на боклука и тонколонка в улично кошче за боклук. Няма никаква застраховка, че някой няма да се подхлъзне по нередни "възпитателни" методи. И същевременно се имам за добър родител, заради това, което съм съумяла да дам на детето си, организация на училищно, свободно и ваканционно време, здравословна почивка, здравословна храна, разговори за всеки един проблем, който го вълнува и още и още.
Пиша всичко това, защото не може да се съди само по определени детайли, без цялата картина.
Затова, по-скоро не бих се намесила, освен ако няма очевидно физическо насилие.
Хечи, струва ми се, че не за пръв път споменаваш тази своя съседка във форума. И много ти личи, че нямаш собствени деца. В никакъв случай не оправдавам обидните думи към детето, но крясъците в известен смисъл са ми разбираеми - просто много деца не ти обръщат внимание, възприемат те като околен шум, докато не достигнеш едни определени децибели и доза истеричност в тона. Съдя по множеството ми комшийчета и братовчедчета - всички до едно прекрасни и будни деца, споделящи общата особеност във всеки един момент от израстването и възпитанието си да тестват границите на клетите си майки. Понеже в общия случай бащите работят "много по-важна от на майката работа" и няма какво да се лъжем - тежестта от отглеждането обикновено се понася почти изцяло от майката. Намесите на бащите са редки и то в по-осъзната възраст.
Моето бебе е още малко и ми е рано за личен опит с крещящо и отвръщащо на всяко изречение дете, но бога ми! ревовете за няма нищо са ми ежедневие. В началото ми идваше да изляза от вкъщи и никога повече да не се върна. После изтръпнах и сега каквото и да се случи, надали ще ми накриви шапката. Изборът, стоящ пред мен ежедневно е дали по цял ден да разнасям из вкъщи 9 килограмово въртящо се из всички посоки бебе или да му слушам крясъците. Сама се сещай защо вечер е прегракнало. И не - не го неглижирам. Само през януари 2 пъти ходих до личния лекар за болкоуспокояващи инжекции в кръста. Просто всеки си има граници на здравето, нервите и психиката. Не познавам съседката ти. Възможно е и тя да е с по-реактивен характер, възможно е детето да е по-холерично. Ако по цял ден тази жена е сама с детето, семейството има финансови проблеми, ни главата виси досадна свекърва и т.н. не ще крещи ами ще набие и този, който добронамерено се опитва да дава акъли от страни. Особено ако няма собствени деца и хабер си няма какво го чака един ден. Не го възприемай като проклятие, но има някаква вероятност един ден ти да се сдобиеш с още по-истерично дете от тази жена и нещата да се обърнат така, че нейното да се е кротнало и тя да се чуди дали да ти вика социалните. Иначе ми е ясно, че хич не ти пука за детето и - пречи ти шумът, който вдигат.
Моето бебе е още малко и ми е рано за личен опит с крещящо и отвръщащо на всяко изречение дете, но бога ми! ревовете за няма нищо са ми ежедневие. В началото ми идваше да изляза от вкъщи и никога повече да не се върна. После изтръпнах и сега каквото и да се случи, надали ще ми накриви шапката. Изборът, стоящ пред мен ежедневно е дали по цял ден да разнасям из вкъщи 9 килограмово въртящо се из всички посоки бебе или да му слушам крясъците. Сама се сещай защо вечер е прегракнало. И не - не го неглижирам. Само през януари 2 пъти ходих до личния лекар за болкоуспокояващи инжекции в кръста. Просто всеки си има граници на здравето, нервите и психиката. Не познавам съседката ти. Възможно е и тя да е с по-реактивен характер, възможно е детето да е по-холерично. Ако по цял ден тази жена е сама с детето, семейството има финансови проблеми, ни главата виси досадна свекърва и т.н. не ще крещи ами ще набие и този, който добронамерено се опитва да дава акъли от страни. Особено ако няма собствени деца и хабер си няма какво го чака един ден. Не го възприемай като проклятие, но има някаква вероятност един ден ти да се сдобиеш с още по-истерично дете от тази жена и нещата да се обърнат така, че нейното да се е кротнало и тя да се чуди дали да ти вика социалните. Иначе ми е ясно, че хич не ти пука за детето и - пречи ти шумът, който вдигат.