Кога бихте се свързали със социалните?

Ама те всъщност обидите са най-страшното в случая. За крясъците, съм сигурна, че всички крещим или сме крещяли от умора, от безизходица и куп други. Но подобни обиди не са обикновено избухване на един "прегрял" родител.
Не виждам смисъл от сравнения в тази ситуация.

Вижте, не бих викала органите на реда за щяло и нещяло, нито бих топила съседка или която и да е жена ей така, защото ми е скучно.

Това, че нямам деца не ме прави по-малко гражданин, който може да подаде сигнал, ако сметне за нужно.

Като ви казвам, че има шум явно някои го приемате, че проблемът е в това, че ми пречи. Тя е шумна като цяло, влачи столове, като чисти с прахосмукачка (три пъти в деня с голяма, не робот) блъска като луда в стената самия накрайник на прахосмукачката. Ама не е идеята в това.

За мен е проблем едно две годишно да бъде псувано и да е наричано изродче. Неслучайно и пускам тема тук. Най-малкото и аз съм нечия дъщеря, и моите родители са били не за пример, но такива обиди към дете, което е толкова малко… ми се струва много.

Иначе дали имат финансови проблеми, не знам си кви проблеми.. дай да го избиват на детето… големи хора са, решили са да имат дете, проблемите са си ги оправят те. Децата не са кошче за душевни отпадъци.

Като човек с дете съм напълно съгласна с Хечи.

Добре, Хечи. Но ти защо не заговориш тази жена, да я питаш какво й е, можеш ли с нещо да помогнеш..
Примерно да й погледаш половин час детето, у тях, докато спокойно си вземе душ жената. Би ли го направила?

Или нещо друго. Вместо с рогата напред.

Явно не се прави разлика между това да креснеш веднъж в седмицата, след като 50 пъти си повторил нещо, и това крясъците и обидите да са обичайно средство за общуване. За съжаление има такива семейства, и да се живее около тях е много натоварващо. Имахме подобни съседи в детството ми. Живеехме в квадратна кооперация с вътрешен двор, и особено лятото звука се завихряше и усилваше така, все едно става у нас. Мъжът непрекъснато крещеше по жената - "Ти луда ли си", "Идиот ли си", "Глуха ли си", "Малоумна ли си", "Колко пъти трябва да ти казвам", "Ти чуваш ли какво ти казвам", а двамата общо крещяха по децата, по абсолютно същия начин, с добавки от "Ще учиш ли ти, бе", "Е сега ще видиш ти какво ще стане", "Сядай веднага да ... учиш / ядеш / четеш" - от сутрин до вечер. Трийсет години са минали, още им чувам гласовете. А не бяха простаци, да кажеш.

Имам представа от работата на социалните и на различни НПО с акцент върху децата. Мисля, че е до човека - някои си вършат работата съвестно и добре, други - формално и през пръсти. Отделно у нас толерантността към вербалното и физическото насилие е доста голяма, и както се вижда и от темата - няма разбиране от страна на общността. Всеки се идентифицира с изнервения родител, а не с овиканото дете. И много често тихо, счупено дете се приема за възпитано и затворено, и дори се дава за пример, без да се отчете, че то е такова защото отвътре му трепери. Наскоро в една тема една "майка" обясняваше как шамаросвала детето си циганската през устата, докато било по-малко, а сега само го наказвала с мълчание. И се чудеше защо детето растяло затворено и неуверено. Пътят за възпитание на деца без насилие е много дълъг, и не съм оптимист, че ще го извървим скоро.

Авторке, не говори с тези хора, най-много да те овикат и теб, или да започнат да правят мръсни съседски номера.  Вероятността да си кажат "Ей, вярно бе, я чакай да не му викам така на детето!" клони към нула. А има и по-лош вариант - да млъкне, и да започне да си изкарва агресията по друг начин - щипане, скубане, наказания. За съжаление това са реални неща. И като питаш децата "някой удря ли те?", те отговарят "не"...

Моят съвет е да поговориш на живо (не по телефона) със социален работник от района, като начало - без да споменаваш имена, точно както го направи тук - неутрално. От това как протече разговора, ще прецениш на какъв човек си попаднала, и дали има смисъл да ги занимаваш повече. За онагледяване, можеш да направиш запис. Ще отнеме време, и няма никаква доказателствена стойност, но поне няма да звучиш като "лудата без деца, която не разбира какво е да си изпушил родител".

Защо Хечи да ѝ гледа детето и къде видя "с рогата напред"? Има проблем, подава се сигнал за проблема – това е нормалният ред.

Тя съседката псува и обижда детето, пък Хечи да го гледала. Това как ще промени отношението на майката към собственото й дете.
Имам 5, не 1 и съм съгласна с Хечи, че нещата не са ОК в това семейство. Тихият баща също ме притеснява, защото надали майката е кротка и любвеобилна пред него, а лоша само зад гърба му. Едно е понякога родител да си изпусне нервите, въпреки че това е напълно безсмислено и горе-долу на второто дете аз лично разбрах, че е чиста загуба на време и енергия. Друго е да обижда и заплашва.
Аз си признавам, че точно в такъв случай бих останала в ступор от майчиното отношение и сигурно щях да реагирам на вдигания от нея шум. Т.е. да започна от там. Бих поискала домоуправителят да разговаря сериозно с нея, без да коментирам подробности от отношението, а само за крясъците. (Ако крещеше и плачеше само детето, нямаше да реагирам, защото има по-чувствителни и капризни деца, които обаче добрите родители търсят начин да успокоят, а не да ошамарят.) Ако не се коригира след това сама, вече ще потърся по-сериозна намеса.

Защото преди да даде евентуално сигнал, може да прекрачи "прага" в преносен смисъл, да се увери как стоят нещата..
Да дадеш нещо от себе си.. Да видиш наистина това дете как е.. Да се опиташ с добро.
Малко човещина не вреди.

Не е нейна работа да се уверява. Нейна работа е да подаде сигнал, ако подозира проблем. За уверяването и разследването има хора/институции, на които това им е работата.

Хечи не е разследващ орган, че да прекрачва нечий дом, да проверява чужди деца как са и да ги гледа. Няма нужда да го прави.

Благодаря ви.

Аз не бих й гледала детето, не сме близки. Вие на някой, с който сте на здравей, здрасти, ще си поверите ли детето? Понеже аз нямам, ама и не бих си оставила и домашния любимец на непознат. Това, че ни дели една плоча в блока не ни прави близки. Нито съм капацитет да й казвам и определям какво да прави. В чужд дом няма да вляза.

Човещина е ако помоли за нещо - да опитам да помогна, да й задържа вратата като е с торбите, такива неща.

Не бих пуснала тема, ако чуя един път някой да кресне. А и аз не съм всеки ден вкъщи, не следя съседите нон стоп. Вчера чувах крясъците през големи слушалки jbl докато бях на онлайн среща. Псувни.

Днес преди да изляза за работа пак крещеше нещо.

О, не. Тя няма работа да се рови в дома и семейството. Не е и редно. Тя трябва: 1. да отстрани това, което пречи на самата нея; 2. да обърне внимание, че е възможно детето да е в риск.
Това с намесата на комшиите остана вече около 50 години поне назад, доколкото помня.

Реакцията при стрес на един човек е функция на биологични, личностни, социални и всякакви фактори. Тази жена може би с право е възприемана като лошата майка на горкото дете. Как би се чувствала Хечи обаче, ако утре намери тази жена мъртва на плочника пред входа, понеже не е издържала и се е метнала през терасата? Понякога описваното от нея поведение е вик за помощ. Към коя институция следва да се обърне? Дайте си сметка, че все пак четем субективното мнение само на едната страна. При това всеки пишещ тук къде съзнателно, къде подсъзнателно се представя в добра светлина.

Точно - субективно мнение е. Затова да се обади на хората, които се занимават с такива проблеми, за да може те да преценят. Защото, ако не се обади... Е, може да стане лошо за детето.

Според мен в случая не ни интересува причината тази жена да се държи така. Поведението й е факт и то е притеснително.