Кога бихте се свързали със социалните?

Добре де, какво очаквате да направят социалните? Ако дойдат на проверка и това стресне въпросната майка -добре. Малко се съмнявам, че това ще я възпре трайно да се вбесява. Ами ако тръгнат по линия "дете в риск" и го отнемат? По-добре ли ще бъде в приемно семейство? За доста от тези семейства това е начин за докарване на доход. И тъй като нуждата е голяма се съмнявам, че всички са на ниво. Да не говорим пък за настаняване в дом - ако все още има такива. Във всеки случай, загубата на майка и баща би било голям стрес.
Обидните думи - щом са в речника й детето тепърва ще има да чува и да попива. В някои среди това си е норма на общуване. Заслушвали ли сте се как разговарят помежду си тийновете в градския транспорт? Да, жалко, но е факт. След време това дете ще овиква по същия начин собствените си деца. Имам съседка, интелигентна жена, обожава внучето си, но говори за него /не пред него/ като за "малкото ла..ненце", когато коментира някои от изпълненията му. За мен не е ОК, но дъщеря й явно не се впечатлява.
Спасението за това дете /и за майка му/ е да тръгне на градина, майката - на работа. Защото напълно ми е ясно как един дребосък може  да пищи и да се налага за нищо и да изкарва от нерви близките си. И когато възрастният в тази ситуация се вбесява, става порочен кръг.

Точно.

Аз също искам да апелирам за внимателно подаване на сигнали.

Моя приятелка, майка на 3 почти породени деца. У тях е страхотна врява, защото с 3 малки деца няма как да е другояче. Понеже я познавам, мога да ви уверя, че тя е невероятна и много грижовна майка. Да де, ама живее в пенсионерска кооперация, където явно тази врява пречи на комшиите.

Съсед е подал анонимен сигнал за деца в риск. Тя все беше сама, милата, защото партньорът ѝ работеше в чужбина, да си стъпят малко на краката. Побъркаха я. То не бяха проверки, то не беше чудо. Показа ми свидетелските показания срещу нея - честно ви казвам, аз не знам какво ми идеше да го направя сигналоподателя, такив глупости и небивалици. Шест месеца непрестанен кошмар. Партньорът ѝ се прибра по спешност, направо ги побъркаха.

Децата не бяха с луксозни дрешки, повечето бяха подарени, но винаги бяха чисти, спретнати, добре нахранени. След 6 месеца (слава Богу) успя да види оригиналния сигнал, успя по някои детайли да разбере кой е точно и съседа. Затвориха случая, слава Богу, добре са, да са живи и здрави.

Идеално, значи. Социалните са си свършили работата. Дано и в този случай да го направят. Защото въпросната родителка на двегодишното не може да се държи така с него.
Освен ако тези призиви за по-внимателно подаване всъщност не искат да кажат, че е по-добре детето да бъде жертва на насилие, отколкото майката да бъде стресната.

Ето, не са взели децата, а и бащата се е прибрал у дома да помага и сигурно врявата е намаляла.
Има разлика между детски шум от палави деца и шум от истериите на родител, който агресираш срещу детето си.

И така един неоснователен сигнал е
 съсипал живота на това семейство, на 5 души.
Би трябвало и за неоснователни сигнали да има големи глоби, защото се причиняват излишни тревоги и се отклоняват обществени пари и време на кадрите, които биха могли да се използват за наистина имащи нужда от помощ и съдействие деца /семейства.

Така е, но в повечето ситуации, в които в контекст се споменава сигнал, насочеността е точно да секне шума от истерии. Направете нещо, че иначе ще пусна сигнал срещу вас. Точно във форума имаше дама, която вместо жалба за шум в полицията, искаше да пуска сигнал срещу майката в социални.

Ако са съзнателно неоснователни, тоест ако са злоупотреба с право - да. Това обаче се доказва, не се предполага.
Аз на мястото на жената и при възможност също бих му стъжнила по аналогичен начин поне месец от живота на тоя съсед, но за "официални санкции" трудно се доказва, че е умишлено.
Ако се наказват неволно неоснователни или несигурно неоснователни сигнали, никой няма да подава.

Много ми е интересно как ще се оформи такова нещо юридически. Как ще се изиска компетентност от съседи за подаването на сигнали? И разбира се – ако ще има наказания за подаването на "грешни" сигнали, трябва да има и наказания за неподаването на правилни сигнали.
Въобще ще стане много интересно.

Няма какво да си кривим душата. Децата са ужасно шумни. А съседите имат право на личен живот. Обаче се получава така, че шумните деца навлизат ежеминутно. Например събота сутрин искаш да се усамотиш с половинката, какво ти усамотение, над теб падат непрекъснато играчки, като камъни, следвани от тичане и рев.
Искам да кажа, деца са, но някои родители прекаляват. Зарязват ги да вилнеят от ранна утрин до късна вечер.
Помолох мило няколко пъти съседите да вземат някакви мерки. И те взеха насериозно молбата ми и му дадоха му топка да играе футбол. Това въпросно дете не се извежда с дни. Няма лято, няма зима. Държи се вкъщи, в детската.
Отидох и подадох жалба при кварталния, аз не съм длъжна да полудявам от шум по 14 часа на ден. И знаете ли, лично той ме посъветва да подам сигнал в социалните. Милата майчица пък подала жалба срещу мен за психически тормоз. Този 'тормоз' се изразява в две молби, съвсем приятелски, в разстояние на два месеца. Реших повече да не се занимавам. Тапи за уши и през деня нося.
Няколко години по-късно, тормоза продължава. Детето заякна и имам чувството, че горе троши къщата и всеки момент ще слезе при мен. Все така се държи затворено вкъщи и никакво извеждане. Ами замислям се вече да подам сигнал,  даже ако се изнесат най-добре. Те наистина го зарязват да дивее и ходят да му крещят от време на време.
Мисълта ми е че има някои родители, които неглижират децата си тотално, не щадят съседите си изобщо и си заслужават сигнала. След като няма други начини да ги накараш да се съобразяват.

Съсипал ли го е? Как точно? Доколкото прочетох бащата се е прибрал, жената вече има партньор до себе си, а децата - наличен баща. Не прочетох нещо за съсипан живот.

Не знам, но гледам 5-ти тодлър и още никой не е подал сигнал в социалните.
Колко шум се вдига от едно или повече деца зависи от много фактори и оправданието "деца са" не е сред тях.

Така е. Фивър. И на мен по цял ден някой да ми крещи и да ме обижда, и аз ще истерясам. Но аз имам уменията и познанията да се защитя. Двегодишното ги няма. Някой трябва да го защити. То не може самО.

Откъде знаеш какви са били плановете на семейството, едно прибиране от чужбина не е като да вземеш влак от София до Ихтиман примерно, има договори, неустойки.. Не знаем семейството какви планове е имало, дали не е разчитало на този доход на  бащата в един първоначален етап.

Ако на теб някой ти промени живота с такъв сигнал, неоснователно, плюс стреса да се обясняваш, макар и невиновна, би ли била доволна?

Ако изобщо някой ви промени живота без да има основание, ей така, ще скачате от радост, мда..

После може да се получи "онзи месец", за който спомена Магдена.
Веднъж като се нагнетят съседските отношения без причина, някои стигат и до това и апартамента си да продават. И тогава къде е сметката.. танто за кукуригу.

Семейните планове и удобство са по-важни на фона на някакво си насилие над двегодишно, разбира се.
Ценности и приоритети.