ДНЕВНИК - да отслабнем заедно - тема 118

  • 51 365
  • 756
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 4 323
Често се опитвам да обяснявам, че стомаха ми не е кофа за боклук. Един вид изяж го за да не се изхвърли.

# 76
  • Мнения: 10 661
Много обичам да си мисля за храненето на бабите и дядовците ни и затова колко сме се самопрецакали.

Не бих се слагала в кюпа с цял един народ. Всъщност, никога не съм се възприемала като Ние, било то като националност, пол, професия или каквото и да било.
Мога да купя качествена храна и да готвя от 0, както и правя. Народът не е виновен за ничий личен избор.
Дядо ми почина също на 92, но захар не пипаше, и на мен ми беше забранена като дете. Още ми е пред очите с каква страст размахваше пръст, повтаряйки, че захарта е отрова. Не пиеше, нито пушеше, за българин огромно изключение. Син на поп, за него виното беше само за причастието и за празник. Твърд алкохол не съм виждала да докосва. Същото за баща ми и другия ми дядо. Бяха кафеджии. Научиха ме да гледам дали мъжа пие и да избягвам такива. До днешен не понасям софра мераклии.

О, да, за поста на Бубанка. Другата ми баба е расла в страшен глад, и имаше фобия да не остане гладна. "Яж, че после няма да има". Майка ми беше с промит мозък, но държеше килограмите си до 58 с кисело мляко вечер, и не допусна да качи.
На човек с травма не можеш да обясниш нищо. Всеки се спасява сам, и е отговорен за себе си и децата си.

# 77
  • Мнения: 3 354
Както ММ каза, ние в България сме си така. 😆 Опитва се и той да отслабва, но не иска да ме чуе и мисли, че като яде някой плод или кисело мляко на обяд ще отслабне. Ама пропуска, че вечер наваксва яко. Спрял е хляба, но през вечер-две напада на детето бисквити и разни шоколадови яйца (тя си взима играчката и шоколада не го яде). И най-любимото ми да се изяде нещо за да не се хвърли. Не знам кога голяма част ще разберат, че се отслабва не с гладуване. Ей го и ММ не иска да вдене, а ме гледа как година време си ям и не стоя гладна и едни 40 кила си заминаха. Ама него ако го питаш се мъча, защото не ям пък всичко, тоест хляб, баници, картофи, ориз и други въглехидрати.
Аз си спазвам всичко, но е голям студ и движението, когато не съм на работа ми е доста намалено. Остават едни 4 кг, които се държат здраво за мен и не искат да ме напуснат 😆 Но важното е, че задържам и от една страна по-добре за да може и кожата да се подобри малко.

# 78
  • Мнения: 5 681
Радвам се за теб, Дез, но погледни какво е по улиците. Затова говоря в множествено число. Естествено, че не размахвам пръст към теб Simple Smile Наскоро слушах втората част на книгата на Майко мила и там имаше един текст за майка с инсулинова резистентност и нейната история. Много ми хареса нейното определение - че сме се превърнали в нация от тумбаци. Толкова нормална гледка са станали, че като видим стройна дама или мъж, който видимо тренира, впечатлява. Дори преди седмица надникнах в темата, посветена на риалитито Живот на кантар. Там имаше потребители, които отчитаха, че някои от участниците изглеждат нормално.

Sivi, това да се изяде нещо, за да не се хвърли ми е толкова дълбоко насадено, че е една от трудните ми битки на всекидневно ниво. Боря се със себе си да не го прехвърля на детето, но признавам - адски трудно ми е.

# 79
  • Мнения: 10 661
Радвам се за теб, Дез, но погледни какво е по улиците. Затова говоря в множествено число. Естествено, че не размахвам пръст към теб Simple Smile

O, разбрах, че не към мен. По-скоро не размахвай пръст към себе си. Blush Защото не е като да си си затворила очите и пуснала по течението.

Днес ще ям след 5, тренировка след 8, за да не огладнея. Joy След тренировка протеин пудра и толкова.
57кг съм днес, да видим на 3.03. дали ще съм 55 и под.

# 80
  • Мнения: 3 354
stonefaced ето това и моята борба с детето. Таткото дори да е нещо гадно все се напъва да го изяде, защото нали да не се хвърля. Виждам как държи и детето да си изяде цялата купичка. И аз съм отраснала с още една хапка, виж колко малко е останало и подобни. Поне за момента удържам да не добавям хляб на детето към готвените ястия. Мисля, че е напълно достатъчна закуската, която е тестена. От нас зависи децата какви навици ще придобият. Племенника ми е на 17 и той не яде купешки течен шоколад или пакетирани сладки, вафли или сладолед. Всичко от дете му се приготвя у дома и към днешна дата си чака да му дойде тахана и да му се забърка шоколад за палачинки, да му се направят домашни меденки или сладолед. От градината замразяваме плодове и после си ги бърка с кисело мляко и малко мед. Та навиците са нещото, което ние трябва да възпитаме у децата си. Той има съученици, които казват че не обичат домашни сладки, а само купешки и това е така, защото никога не са яли домашни. Като дойдат на гости и пробват, после молят за рецепта та майка им да им направи, че били им вкусни, но първата им приказка е как не обичат домашни сладкиши. Ние по старичките поне отраснахме с домашна храна, защото нямаше по магазините или пък избора беше съвсем малко, когато имаше, но пък у дома беше прието да се яде винаги с хляб и цялата порция да свърши.

Последна редакция: пн, 24 фев 2025, 11:42 от Sivi

# 81
  • Мнения: 22 182
Малкото ми дете, което е вече на 8 години, не яде готвена храна. Много рядко е яла супа и няколко пъти боб. Така си расте. Вкъщи винаги има готвено. Тя просто не го яде.  Яде по малко месо, кашкавал, плодове, салата, сирене. Суха храна само, но не и готвено. За джънк и сладко е готова на всичко, друго не я интересува. Ако може, само това би яла.
Не знам какво зависи от нас. Аз имам 4 деца, различно се хранят реално.

Последна редакция: пн, 24 фев 2025, 19:32 от Bеа_2022

# 82
  • Мнения: 3 354
Bea всяко дете си е индивидуално. Въпроса е, че не бива да се отказваме с опитите. Всяко минава през различни периоди. Племенника, който сега яде домашно и здравословно също мина през етапи на чипсове, сокчета, шоколади. Готвено ядеше само опрвделени неща, ама ей го порасна и прие добри хранителни навици. Моята девойка е на малко над 2 години, редуваме 3 манджи щото другото е мъка, ама се старая да вижда здравословно хранене, спиране да се яде щом се заситиш (това е моя проблем, който до ден днешен се старая да овладея). От към сокове и газирани също не давам пример, че се пият, защото аз самата пия само вода и айрян и тя за момента пред сокче предпочита айрян. Със сигурност ще има периоди на джънк, няма как да се размине на всяко дете, но за мен е важно в по-осъзната възраст да си спомни примера от мама и дано да го предпочете и прилага. 😀

# 83
  • Мнения: 22 182
Дано, наистина. Като цяло наднормените кг. са огромен проблем за всички нас като общество. Малцинство са хората с нормални кг. Изисква усилия, особено след 40 г възраст. Направо ми е болна тема. Вече и малки дечица са по 50 кг.

# 84
  • Мнения: 205
Хубава тема сте подхванали Simple Smile
Не знам защо се приема, че баницата е традиционната българска закуска.
Баба ми, на 88 г в момента, цял живот закусва сирене, яйце и зеленчук или домашно кисело мляко, понякога с хляб, по-често без. Помни как са ги изселили от днешна Гърция, отраснали са в крайна нищета като деца тук и винаги ми е казвала, че баниците са били само за празник. През останалото време крайче хляб и сирене, ако има. Simple Smile И много от нещата, които днес наричаме "закуски", традиционно са били празнични лакомства. Не ежедневие. Но не е толкова романтично да се говори за крайче хляб с домашно сирене. Предполагам и нейното поколение са "виновни" за по-нататъшния стремеж към изобилно хранене и да дадеш на децата си всичко, което ти е липсвало и в комбинация с глобалните промени - те ти мазна базница за закуска всеки ден.
Като дете имам спомени как закусвах чаша прясно мляко преди детската градина и давах гадната ювка на другарчетата 😁 Леличките даже ми се караха. При мен нещата се объркаха рязко в студентските години, но и до ден днешен не мога да разбера хората, които имат непоносимост към млечни продукти. Обожавам и не ми пречат, проблемът ми е в количеството Simple Smile)
И да, има нещо вярно за обществото на тумбаците, макар нашето микро общество в тази тема да се стреми към обратното. Миналата година бях на гости на приятелка в "бяла" западна държава. Първо, много некомфортно се чувствах като дебеланка сред масово стегнати спортни натури. Второ, отслабнах 4 кг от цялото размотаване и движение, и нормалните порции храна. Масов проблем е наднорменото тегло у нас, комплексен, но има надежда, като ви чета тук Simple Smile

# 85
  • Мнения: 22 182
Като свинка на глогинка се почувствах и аз в Рим преди две години.  Хем тогава бях екстра по моите си представи за тегло. Италианките с едни тънки талии, независимо от възрастта си, елегантни и слаби. Гледах и завиждах благородно, честно! Simple Smile

# 86
  • Мнения: 37 263
италианската пица е с блат, дебел колкото тоалетна хартия; нашата пица е с тесто, дебело 1-2 пръста; върху италианската има 2-3 съставки, върху българската е натрупано всичко от хладилника и то по много
италианската паста се сервира в скромно количество, у нас толкова се използва за предястие
тяхната паста е плътна и жилава, не се дъвче лесно, а "нашата" е мека и не изисква особени усилия при поглъщане
най-голямата им купичка за джелато е голяма колкото нашата най-малка за следолед
върху кутия 500 мл сладолед от италиански супермаркет пише "за 8 порции", т. е. 62.5 гр на човек; у нас 500 мл. е порцията за един или двама души (не зная какво пише на нашите кутии, но днес непременно ще проверя); същият този сладолед от супера в италия хич не е сладък, докато нашият е точно сладък лед

как да са дебели италианките, когато от малки са възпитани да хапват в разумни количества и не често?
опитвам се се възпитам да ям като тях, но за съжаление не ми се получава добре

проблем за мен е и всичко онова, което пише в интернет
"не гладувай, отслабвай с правилна храна" - аз от негладуване съм станала дебела; правилна храна - 1.3 гр. протеин на кг от моето тегло - това са едни 100 гр. протеин на ден - как да ги изяждам, ако огранича млечните и бобовите и ако се храня вм-нв? никакъв шанс, физически ми е невъзможно, а резултатът е, че ям повече отколкото ако не се съобразявам с подобни предписания; не съм казала, че не ми е необходим 100 гр. протеин на ден, а само, че нямам как да набавя всичко необходимо според прочетеното в нета; т. е. необходим ми е собствен филтър на полезностите, ако искам да намаля теглото и да се надявам да съм здрава в резултат от всичко това, защото в момента не съм достатъчно и това не зависи само от килограмите

# 87
  • Мнения: 22 182
Точно така е. Свекърва ми е живяла над 10 години в Рим. Разказваше ми как малка торта около 12 с м в диаметър се реже за 10 човека на тържеството - по 1 хапка. Отделно си купуват хляба на грамаж и най-много да хапнат 1 тънка филийка дневно. Така се хранели и младите, и възрастните. Всичко на грамове, порциите - малки. А тук редовно се търси в кое заведение сериврат най-големите ястия, хората обичат китайската храна в размер на кило ориз с месо и сосове, чиниите, пълни с пържени картофки... ами няма как да сме елегантни...

# 88
  • София
  • Мнения: 20 004
Не изключвайте и генотипа. То и в Италия има огромна разлика между сицилианци и тези на север.

# 89
  • Мнения: 1 686
Така е, всеки би трябвало да се съобразява с генните си заложби и в храненето, и в работата, и в умствено и физическо натоварване. И в други неща.

Общи условия

Активация на акаунт