Не мога да си отговоря защо нито майка ми, нито аз не взехме този добър пример и да се стремим да имаме обичащи мъже...
Допълвам : и това, че ако не почива на Малдивите или в Дубай е 2-ра ръка човек.
- Публикувана: 22 фев. 2025, 16:14 ч.
- Последно мнение: 7 март 2025, 11:22 ч.
Мъжът може да е женен за една жена 50 години и да я мрази през цялото време?
Защото само примерът не стига, срещата с подходяща половинка е и късмет. Примерът стига, когато половинката ти е неподходяща да не стоиш, а да прекратиш отношения, които не са любов и грижа, а съквартиранство с озлобяване.
Допълвам : и това, че ако не почива на Малдивите или в Дубай е 2-ра ръка човек.
Не мога да си отговоря защо нито майка ми, нито аз не взехме този добър пример и да се стремим да имаме обичащи мъже...
Жени се дразнят на други такива, тръгващи си от смотани бракове, защото на тях не им стиска да го направят. Също както двама мои колеги се дразнят на трети, та дори се опитват да го принизят, защото човекът се взе в ръце, много отслабна, изглежда добре, спря хапчетата, а тези двамката ги мързи да се мръднат. Та по-лесно е да се осмеят успехите на другите, да се принизят, щото така се опитват да се успокоят тези, дето ги мързи да излязат от зоната си на комфорт.
Майка ми е отгледана от семейство, в което цареше истинска любов. Баба ми и дядо ми са ми пример за безгранична любов. Тя като почина, той след нея буквално си умря от мъка. Не мога да си отговоря защо нито майка ми, нито аз не взехме този добър пример и да се стремим да имаме обичащи мъже... Баща ми откровено си мразеше майка ми. Живяха заедно 20 години, след което разделени още над 30 години, но той си продължаваше да я тормози. Така и не се разведоха. Защо майка ми го търпеше да я бие, че и мен, не знам, не мога да си отговоря. В крайна сметка като отгледана в такава среда, направих същото като майка ми, за което поне си дадох сметка, макар и късно.
Така че, ето, и двете сме видели и любов при много близки хора, но не повторихме добрия модел...
Така че, ето, и двете сме видели и любов при много близки хора, но не повторихме добрия модел...
Обикновено до това се стига при уредени бракове, по сметка или просто щото им е дошло времето и се женят от няма и къде. Което не означава непременно омраза, защото виждам с очите си такъв пример, където се разбират, уважават и гледат с любов детето си. Имам и обратния пример, къде жената е тази, която изпитва не бих казал кой знае каква омраза, но пълна апатия, даже колегата с раздялата от другата тема ми напомня едно към едно с тези мои познати. Мъжът се оплаква, никаква комуникация извън някакви битовизми и покрай детето, детето даже се настройва срещу баща си, въпреки че живеят под един покрив и формално са заедно, няма друг мъж според него, въобще никаква интимност, спят в отделни стаи и т.н.
Другото е след изневяра и някакъв опит да се прости или заради натиск от вън примерно какво ще кажат хората, доста често срещано от близкото минало. Наистина се изпитва някаква омраза, по често от страна на жената към изневерилия мъж, но знам такъв случай и където жената е изневерила като много млада булка докато той е бил в казармата. Цял живот после я тормози, включително и бой в редките случаи като се напие, родителите му не позволили да я изгони още в началото след изневярата, за която разбрало цялото село между другото.
Това са крайните случаи, в други вече може да е различно, хем да се ядосват един на друг, хем като мине бурята да си карат заедно и да им е горе долу добре особено на по дърти години
Другото е след изневяра и някакъв опит да се прости или заради натиск от вън примерно какво ще кажат хората, доста често срещано от близкото минало. Наистина се изпитва някаква омраза, по често от страна на жената към изневерилия мъж, но знам такъв случай и където жената е изневерила като много млада булка докато той е бил в казармата. Цял живот после я тормози, включително и бой в редките случаи като се напие, родителите му не позволили да я изгони още в началото след изневярата, за която разбрало цялото село между другото.
Това са крайните случаи, в други вече може да е различно, хем да се ядосват един на друг, хем като мине бурята да си карат заедно и да им е горе долу добре особено на по дърти години
Цитат от друга тема:
https://www.bg-mamma.com/?topic=1736403.msg49361259#msg49361259
Чърчил е живял със съпругата си Клемънтайн 57 години. Той я обичал. Обичал я много. Той бил труден човек. Не е било лесно да се живее с него. Той пушел пури в леглото и изгарял пижамите и чаршафите си. Попиивал, за съжаление. Дори пиел, бих казала. Преживявал възходи и падения, борел се, падал и ставал. Той бил непоносим в общуването и понякога дори не чувал какво му казват - физически не чувал. Чувал само себе си. Не бил много красив и не спортувал. Но той много обичал жена си и не можел да живее без нея. Въпреки, че понякога не я чувал и не я слушал.
И Клементин намерила изход. Не е викала и не е спорела. Тя започнала да пише съобщения на съпруга си. Писма. В който тя го молела с любов, коригирала, подкрепяла или го убеждавала в тази или онази правилна постъпка. А понякога слагала сърце в края на съобщението си – все едно сме онлайн. Чърчил четял. И се променил към по-добро. Тези писма-съобщения много го подкрепяли. И по този начин съпругата избягвала скандали и кавги. Никога не са се карали. И никога не е изневерявал на жена си, въпреки че преди сватбата е бил любител на момичета и дами. Виждате ли, той я обичал 57 години. И тогава той починал от старост. И Клемънтайн останала сама. Тя нямаше причина да живее - казала, че иска при любимия си съпруг. Че няма за какво да живее и какво да прави.“ И така тя започнала да сортира ръкописите му. И погледът ѝ попаднал върху думите, написани от ръката му – разбрала, че са написани лично за нея. Това е отговорът на нейните мисли, на нейния копнеж и болка от загубата. Той я подкрепял от другия свят и вдъхвал сила за живот. Така, че тя взе тези думи, които сякаш прочете отново. Това беше отговорът на умствения ѝ въпрос: "Какво да правя и защо да живея?".
Тя чула гласа на любимия си съпруг чрез писмата: „Никога не се предавай - никога, никога, никога, нито в голямото, нито в малкото, нито в огромното, нито в мъничкото, никога не се предавай, ако това не противоречи на честта и здравия разум . Никога не се поддавай на силата, никога не се поддавай на очевидно превъзхождащата сила на опонента ви." И тя не се предаде.
Любов и Щастие
Подредила всичките му документи и публикувала цялото му наследство. И чак тогава тя тихо отиде при него, свършила работата си. На този, когото обичаше толкова много. И който след смъртта си ѝ отговори и я подкрепи. И обясни как трябва да се живее след това...
Та, такива ми ти работи.
https://www.bg-mamma.com/?topic=1736403.msg49361259#msg49361259
Чърчил е живял със съпругата си Клемънтайн 57 години. Той я обичал. Обичал я много. Той бил труден човек. Не е било лесно да се живее с него. Той пушел пури в леглото и изгарял пижамите и чаршафите си. Попиивал, за съжаление. Дори пиел, бих казала. Преживявал възходи и падения, борел се, падал и ставал. Той бил непоносим в общуването и понякога дори не чувал какво му казват - физически не чувал. Чувал само себе си. Не бил много красив и не спортувал. Но той много обичал жена си и не можел да живее без нея. Въпреки, че понякога не я чувал и не я слушал.
И Клементин намерила изход. Не е викала и не е спорела. Тя започнала да пише съобщения на съпруга си. Писма. В който тя го молела с любов, коригирала, подкрепяла или го убеждавала в тази или онази правилна постъпка. А понякога слагала сърце в края на съобщението си – все едно сме онлайн. Чърчил четял. И се променил към по-добро. Тези писма-съобщения много го подкрепяли. И по този начин съпругата избягвала скандали и кавги. Никога не са се карали. И никога не е изневерявал на жена си, въпреки че преди сватбата е бил любител на момичета и дами. Виждате ли, той я обичал 57 години. И тогава той починал от старост. И Клемънтайн останала сама. Тя нямаше причина да живее - казала, че иска при любимия си съпруг. Че няма за какво да живее и какво да прави.“ И така тя започнала да сортира ръкописите му. И погледът ѝ попаднал върху думите, написани от ръката му – разбрала, че са написани лично за нея. Това е отговорът на нейните мисли, на нейния копнеж и болка от загубата. Той я подкрепял от другия свят и вдъхвал сила за живот. Така, че тя взе тези думи, които сякаш прочете отново. Това беше отговорът на умствения ѝ въпрос: "Какво да правя и защо да живея?".
Тя чула гласа на любимия си съпруг чрез писмата: „Никога не се предавай - никога, никога, никога, нито в голямото, нито в малкото, нито в огромното, нито в мъничкото, никога не се предавай, ако това не противоречи на честта и здравия разум . Никога не се поддавай на силата, никога не се поддавай на очевидно превъзхождащата сила на опонента ви." И тя не се предаде.
Любов и Щастие
Подредила всичките му документи и публикувала цялото му наследство. И чак тогава тя тихо отиде при него, свършила работата си. На този, когото обичаше толкова много. И който след смъртта си ѝ отговори и я подкрепи. И обясни как трябва да се живее след това...
Та, такива ми ти работи.
Тя и Цветелина Янева не се развежда с Пеевски, въпреки че нито е аристократ като Чърчил, нито е особено красив, нито ù е верен. Ама все пак говорим за Чърчил и Пеевски, не за Румен, който кара шампоани и прахове за пране с леко загнил бус, пуши Ротманс и радостта от живота му е в петък да седне с бутилка Карнобатска. И на Румен жена му не е от калибъра на Цветелина Янева.
Тя и Цветелина Янева не се развежда с Пеевски, въпреки че нито е аристократ като Чърчил, нито е особено красив, нито ù е верен.
Че тя не е женена за него. Как да се развежда?
Колко е красив и верен е видяла в началото на връзката и тогава не и е пречело. Съответно няма промяна, която да я накара да мисли за раздяла. Имат и общо дете.
За аристокрацията се смея с глас. Уинстън Чърчил бил аристократ и потомец ма титуловани и коронясана особи, но Клементина също е аристократка, внучка на граф Ogilvy по майчина линия, потомство на семейство Спенсър, което е бащиното на принцеса Даяна, която е родствени свързана и с Уинстън. Няма да се учудя, ако двойката Чърчил са и някакви далечни братовчеди.
Аристократите обикновено се женят за аристократки или жени от знатни и богати семейства. Майката на Уинстън Чърчил е богата американка. Осиновените и родени извън законен брак деца на аристократи нямат право да наследят титлите им. В някои държави могат да бъдат узаконени ако родителите им се оженят в последствие. Така е узаконена някаква прабаба на принц Алберт монегаски. Майка му е американка.
Какъв да го дири Цветелина Янева с такива? Най-малкото ще умре от скука.
Мхм все едно по времето на Чърчил е можело свободно да се разведеш и да си живееш живота после .. мхм и един мърмот....
Хората до преди 50 години са търпели, защото не са можели да се разведат. ОК, можели са на хартия, ама после стигмата е була жестока. Затова са търпели.
Баба ми се е развела през 70те. Знам от първо лице какво е било. И е било заради физическо насилие, за което всички са знаели. Ама пак е преживяла стигмата " тя е виновна". Тааа хич не ми говорете за Чърчил и нам си кво. Сега сме свободни, хорааааааа. Свободни като никога до сега. Нищо не трябва да търпим. Не става ли,не става, ай бай. И свобода. Благодаря на Вселената.
Хората до преди 50 години са търпели, защото не са можели да се разведат. ОК, можели са на хартия, ама после стигмата е була жестока. Затова са търпели.
Баба ми се е развела през 70те. Знам от първо лице какво е било. И е било заради физическо насилие, за което всички са знаели. Ама пак е преживяла стигмата " тя е виновна". Тааа хич не ми говорете за Чърчил и нам си кво. Сега сме свободни, хорааааааа. Свободни като никога до сега. Нищо не трябва да търпим. Не става ли,не става, ай бай. И свобода. Благодаря на Вселената.
Граждански развод, от граждански съд има в Англия от 1857г. Преди това са се влачели по църковни съдилища. Хенри VIII къса с католическата църква точно, защото не позволявала развод и анулирането е било трудно.
Чърчил конкретно не е могъл да се разведе, защото по закон разведен човек не е имал право да седи в едно помещение с кралицата или краля, а и разведен министър-председател не е било приемливо тогава. Разводи сред плесна е имало, разбира се.
Правилото разведен да не се намира в една стая с кралицата е променено чак към края на 1970те или началото на 1989те поради разводите на сестрата и дъщерята на кралицата, както и в последствие на двама от синовете и. Това правило важи за нейни поданици, не за чужденци.
Чърчил конкретно не е могъл да се разведе, защото по закон разведен човек не е имал право да седи в едно помещение с кралицата или краля, а и разведен министър-председател не е било приемливо тогава. Разводи сред плесна е имало, разбира се.
Правилото разведен да не се намира в една стая с кралицата е променено чак към края на 1970те или началото на 1989те поради разводите на сестрата и дъщерята на кралицата, както и в последствие на двама от синовете и. Това правило важи за нейни поданици, не за чужденци.
Те /мъжете/ просто не могат да еволюират до новата/сегашна роля. Да работят на равно, да се грижат за дом на равно, да се грижат за деца на равно. Изобщо всичко 50/50. Те просто не са еволюирали за новата реалност. Все още. важното е, че ние, жените на новото време, възпитаваме мъжете на новото време, които ще са способни и готови за своята роля на пълноправен партньор, а не на пълнолетно дете. И за това АЗ се гордея със себе си. Защото отглеждам мъж от ново поколение. Който си мие чиниите, прибира играчките, чисти с мен, защитава ме и ми казва "мамо, аз ще те държа като ходим по леда и няма да паднеш, не се страхувай,аз ще те държа". На 5г е.
Защитава ме и ми казва "мамо, аз ще те държа като ходим по леда и няма да паднеш, не се страхувай,аз ще те държа". На 5г е.