Зависи. В другата тема се обсъжда и вътрешната политика на Тръмп, която може би не е интересна за пишещите в тази тема.
- Публикувана: 23 фев. 2025, 22:41 ч.
- Последно мнение: 27 авг. 2025, 00:34 ч.
Европа по времето на Тръмп
Цитат
Радев се изложи, Тръмп се изложи повече.
Никой не ми отговори за Лисабонския договор и от кога ЕС има прерогативи да определя външна политика към държава нечленка и да купува с нашите пари, оръжие.
Тръмп не го харесвах първия му мандат, защото смятах точно, че управлява всичко като бизнес, а бизнесът е територия, различна от публичното управление.
Сега обаче системата на публичното управление в западният свят е в разпад, политическите елити нямат връзка с хората, цялата система на управление не е съвместима с промяната, която настъпва с технологиите, след Ковид пандемията и т.н. и смятам, че Тръмп е едно добро начало.
Тръмп не го харесвах първия му мандат, защото смятах точно, че управлява всичко като бизнес, а бизнесът е територия, различна от публичното управление.
Сега обаче системата на публичното управление в западният свят е в разпад, политическите елити нямат връзка с хората, цялата система на управление не е съвместима с промяната, която настъпва с технологиите, след Ковид пандемията и т.н. и смятам, че Тръмп е едно добро начало.
И още веднъж за случилото се в Белия дом със Зеленски и какво да прави България сега.
Скрит текст:
Призивите на Руте и някои други политици Зеленски да възстанови разговорите с Тръмп са малко като призивите да спре войната. Войната не може да бъде спряна от Зеленски или европейците, както се видя и от Тръмп не може да бъде спряна. Може да я спре само Путин. Също така Зеленски не може да възстанови разговорите с Тръмп и да привлече САЩ на страната на Украйна, защото случилото се в Белия дом не е недоразумение и изпускане на нервите, а планирана демонстрация. Тръмп показа на избирателите си в Америка, а и на света, че вече не е на страната на Украйна и Европа. Следващата стъпка е да спре след два месеца помощта за Украйна. Тръмп е на страната на Путин. Защо и какво смята, че ще постигне с това, писах в анализа си вчера. Връщайки Путин на световната сцена, Тръмп ще даде и други опции пред икономиката на Русия, не само Китай, а това ще отслаби влиянието на Пекин. Такъв е - все по-видно - шахът, който играе. Грешката в този подход е, че за Путин не всичко е бизнес. Тръмп може да вижда света като пазар на имоти, но Путин е идеолог и има за цел идея, а не пари. И тя е Русия отново да бъде велика. За него най-голямата катастрофа на миналия век е разпадът на СССР и иска да поправи тази несправедливост. Затова и нападна Украйна. Редкоземните метали, доколкото въобще ги има в Украйна, може би интересуват бротата около Тръмп. Но не и Кремъл. Четох, че те даже не са разработени, няма много мини, които да бъдат просто отново отворени, а според оценките на специалистии публикувани тук, Германия е скептична дали въобще има чак толкова заслужаващи се находища. Тоест, проблемът не е отказът да се подпише споразумение и такова няма да бъде подписано с гаранции за сигурност, дори и Зеленски да се върне в Белия дом. Това, което иска от него Тръмп, е да се предаде. А не минералите му, те са само бонус. И тук вече мога да се съглася с много опоненти, че Украйна не е толкова важна за Тръмп и тя де факто му е все тая. Така е дотолкова, доколкото тя му е необходима, за да пристъпи към своя план за отслабване на Китай, откъсвайки от него Русия. И да постигне хегемония в Тихоокеанския регион. Няма как да нареди това домино обаче, ако Русия е заета изцяло с военните действия в Украйна. Обаче...
И тук идва сега въпросът за ролята на България в този нов свят.
Путин няма да спре само до Украйна. Макрон предупреждава в интервюто си днес, че следващата е Молдова, а вероятно и Румъния. Румънците победиха в първата битка с Москва - не инсталираха кремълския президент. Но да си спомним какво се случи през последните 15-20 години в Украйна. И там всичко започна с инсталирането на прокремълски президенти и бунта срещу Янукович. Тръмп явно е готов да отстъпи отново част от Европа, а защо не и цялата Европа на Русия, а в замяна САЩ да доминира в Тихоокеанския регион. Като Тръмп не цели връщането на света отпреди 1989, когато той бе разделен на сфери на влияние и цели региони се подчиняваха на политиката на голямата сила в своя регион. От всичко, което изчетох и наблюдавам през последните два месеца, мисля, че концепцията на Тръмп не е да сключва трайни съюзи, а вярва само във временните такива, създадени с конкретна цел и носещи икономическа полза без никакви щети или разходи. За решаването на украинския проблем, например, ще подкрепи Путин (затова и тази срамна сцена в Белия дом, с нея подготви американците за обръщането на САЩ към Русия с оправданието, че украинците, а това означава европейците, са неблагодарни паразити, които им харчат парите). В замяна ще получи Китай. Какво се случва от там нататък не го интересува. Или да погледнем към Близкия изток. Израел преподрежда силите там. В интерес на Израел е Сирия да е контролирана от Русия и Турция, а не от Иран. Но дали това отговаря на интереса и на Турция, и на Русия? За Турция на този етап това преподреждане им донесе най-сетне победа над ПКК. ПКК се разпуснаха, кюрдите в Сирия няма да бъдат вече проблем. За Русия да върне влиянието си в Близкия изток също е важно и на този етап това е първата им стъпка към възстановяването му. Какво ще се случи обаче в следващите етапи? Тези бързи временни съюзи могат ли да се превърнат в трайни, носещи стабилизиране или не е това целта? Доколкото съм запозната с историята и отношенията между Русия и Турция, не смятам, че моментната ситуация ще донесе трайна стабилност.
Тръмп бе избран и е подкрепян от много хора и по света заради твърдението му, че той иска мир. Че при него Щатите не започват, а приключват войни. Че всичко, от което светът се нуждае, е добра търговия. На пръв поглед политиката му изглежда наистина така. Но с нахвърляното по-горе става ясно, че политиката на Тръмп разрушава трайни съюзи за сметката на създаването на бързи и нетрайни само с конкретна цел. Това увеличава нестабилността и несигурността в целия свят и може да се превърне в повод за многобройни локални и регионални конфликти. Тоест с Тръмп светът ще стане по-нестабилен и войните ще се увеличат. Първият ефект от това, вече видяхме, са големите потоци бежанци. Така че политиката му е капан и за самите Щати.
Но да с евърнем на България. Малки и незначителни в световен план държави като България нямат никакъв шанс да противостоят на големи, ако не са част от голям съюз. На всичкото отгоре в света на Тръмп явно няма да става дума за трайна доминация на една сила, а за непрекъсната смяна. В кръга на горчивата шега, това ще затрудни много българските политици, които неуморно се опитват да целунат правилната ръка и напоследък се въртят като пумпали. Извън шегата. За България е от жизнено значение да е част от Европа. Европа без САЩ вече се вижда принудена да създаде или пресъздаде наново своето обединение. Този път и с военен съюз с ядрена възпираща сила. Макрон вече натиска за това и по всичко личи, че Германия този път няма да го бойкотира. Новоизбраният Фридрих Мерц вече посети Макрон в Париж, макар да не е встъпил в длъжност. Рискът пред европейските държави е да бъдат провалени отвътре, от финансираните от Русия, а вероятно скоро и от САЩ крайни националистки партии, които работят срещу европейското обединение. Европа вече е изправена пред две вражески сили - Русия и САЩ. И двете имат интерес тя да е слаба и разединена. Унгария е изцяло в ръцете им чрез Орбан. Той вече многократно блокира общи решения на ЕС и една от належащите реформи пред общността е да променят вида мнозинство, с което да се взимат решения в бъдеще. Казано образно, Унгария няма да бъде канена на всички рождени дни, не и докато Орбан е начело. А България? През последните 48 часа - след станалото в Белия дом, България отново излъчи противоположни сигнали. Опозицията зае проукраинска, а това вече стана ясно, е проевропейската позиция. Президентът Радев и проруските партии застанаха срещу Украйна, а това означава срещу Европа. И посредата на тази везна все още са ГЕРБ. иззключително колебливо, но засега и те заеха проевропейската позиция. За съжаление това, което не само българите, а и европейците видяха през последните месеци е, че тази позиция на ГЕРБ не е стабилна и на нея не може да се разчита. Така че България също засега остава непоканена. Няма да ни изхвърлят от ЕС. Но ще останем в периферния кръг и няма да сме част от по-тесния и реално силен съюз, докато сами не пожелаем това. А ако не го пожелаем, ще целуваме на висока скорост ту руска, ту турска, защо не китайски или нечия арабска ръка. Капка Тодорова
И тук идва сега въпросът за ролята на България в този нов свят.
Путин няма да спре само до Украйна. Макрон предупреждава в интервюто си днес, че следващата е Молдова, а вероятно и Румъния. Румънците победиха в първата битка с Москва - не инсталираха кремълския президент. Но да си спомним какво се случи през последните 15-20 години в Украйна. И там всичко започна с инсталирането на прокремълски президенти и бунта срещу Янукович. Тръмп явно е готов да отстъпи отново част от Европа, а защо не и цялата Европа на Русия, а в замяна САЩ да доминира в Тихоокеанския регион. Като Тръмп не цели връщането на света отпреди 1989, когато той бе разделен на сфери на влияние и цели региони се подчиняваха на политиката на голямата сила в своя регион. От всичко, което изчетох и наблюдавам през последните два месеца, мисля, че концепцията на Тръмп не е да сключва трайни съюзи, а вярва само във временните такива, създадени с конкретна цел и носещи икономическа полза без никакви щети или разходи. За решаването на украинския проблем, например, ще подкрепи Путин (затова и тази срамна сцена в Белия дом, с нея подготви американците за обръщането на САЩ към Русия с оправданието, че украинците, а това означава европейците, са неблагодарни паразити, които им харчат парите). В замяна ще получи Китай. Какво се случва от там нататък не го интересува. Или да погледнем към Близкия изток. Израел преподрежда силите там. В интерес на Израел е Сирия да е контролирана от Русия и Турция, а не от Иран. Но дали това отговаря на интереса и на Турция, и на Русия? За Турция на този етап това преподреждане им донесе най-сетне победа над ПКК. ПКК се разпуснаха, кюрдите в Сирия няма да бъдат вече проблем. За Русия да върне влиянието си в Близкия изток също е важно и на този етап това е първата им стъпка към възстановяването му. Какво ще се случи обаче в следващите етапи? Тези бързи временни съюзи могат ли да се превърнат в трайни, носещи стабилизиране или не е това целта? Доколкото съм запозната с историята и отношенията между Русия и Турция, не смятам, че моментната ситуация ще донесе трайна стабилност.
Тръмп бе избран и е подкрепян от много хора и по света заради твърдението му, че той иска мир. Че при него Щатите не започват, а приключват войни. Че всичко, от което светът се нуждае, е добра търговия. На пръв поглед политиката му изглежда наистина така. Но с нахвърляното по-горе става ясно, че политиката на Тръмп разрушава трайни съюзи за сметката на създаването на бързи и нетрайни само с конкретна цел. Това увеличава нестабилността и несигурността в целия свят и може да се превърне в повод за многобройни локални и регионални конфликти. Тоест с Тръмп светът ще стане по-нестабилен и войните ще се увеличат. Първият ефект от това, вече видяхме, са големите потоци бежанци. Така че политиката му е капан и за самите Щати.
Но да с евърнем на България. Малки и незначителни в световен план държави като България нямат никакъв шанс да противостоят на големи, ако не са част от голям съюз. На всичкото отгоре в света на Тръмп явно няма да става дума за трайна доминация на една сила, а за непрекъсната смяна. В кръга на горчивата шега, това ще затрудни много българските политици, които неуморно се опитват да целунат правилната ръка и напоследък се въртят като пумпали. Извън шегата. За България е от жизнено значение да е част от Европа. Европа без САЩ вече се вижда принудена да създаде или пресъздаде наново своето обединение. Този път и с военен съюз с ядрена възпираща сила. Макрон вече натиска за това и по всичко личи, че Германия този път няма да го бойкотира. Новоизбраният Фридрих Мерц вече посети Макрон в Париж, макар да не е встъпил в длъжност. Рискът пред европейските държави е да бъдат провалени отвътре, от финансираните от Русия, а вероятно скоро и от САЩ крайни националистки партии, които работят срещу европейското обединение. Европа вече е изправена пред две вражески сили - Русия и САЩ. И двете имат интерес тя да е слаба и разединена. Унгария е изцяло в ръцете им чрез Орбан. Той вече многократно блокира общи решения на ЕС и една от належащите реформи пред общността е да променят вида мнозинство, с което да се взимат решения в бъдеще. Казано образно, Унгария няма да бъде канена на всички рождени дни, не и докато Орбан е начело. А България? През последните 48 часа - след станалото в Белия дом, България отново излъчи противоположни сигнали. Опозицията зае проукраинска, а това вече стана ясно, е проевропейската позиция. Президентът Радев и проруските партии застанаха срещу Украйна, а това означава срещу Европа. И посредата на тази везна все още са ГЕРБ. иззключително колебливо, но засега и те заеха проевропейската позиция. За съжаление това, което не само българите, а и европейците видяха през последните месеци е, че тази позиция на ГЕРБ не е стабилна и на нея не може да се разчита. Така че България също засега остава непоканена. Няма да ни изхвърлят от ЕС. Но ще останем в периферния кръг и няма да сме част от по-тесния и реално силен съюз, докато сами не пожелаем това. А ако не го пожелаем, ще целуваме на висока скорост ту руска, ту турска, защо не китайски или нечия арабска ръка. Капка Тодорова
Тръмп не е никакво начало, още по-малко добро. Ако някой си пада по света на Оруел с технологични елементи, Тръмп е неговият човек.
Ако не се купува оръжие с нашите пари, ще трябва да се откупваме с нашите животи, след като добричкият Путин сложи ръка върху Източния блок и ни подкара в неговите СВО, както са правили руснаците винаги.
Ако не се купува оръжие с нашите пари, ще трябва да се откупваме с нашите животи, след като добричкият Путин сложи ръка върху Източния блок и ни подкара в неговите СВО, както са правили руснаците винаги.
И още веднъж за случилото се в Белия дом със Зеленски и какво да прави България сега.
Скрит текст:
Призивите на Руте и някои други политици Зеленски да възстанови разговорите с Тръмп са малко като призивите да спре войната. Войната не може да бъде спряна от Зеленски или европейците, както се видя и от Тръмп не може да бъде спряна. Може да я спре само Путин. Също така Зеленски не може да възстанови разговорите с Тръмп и да привлече САЩ на страната на Украйна, защото случилото се в Белия дом не е недоразумение и изпускане на нервите, а планирана демонстрация. Тръмп показа на избирателите си в Америка, а и на света, че вече не е на страната на Украйна и Европа. Следващата стъпка е да спре след два месеца помощта за Украйна. Тръмп е на страната на Путин. Защо и какво смята, че ще постигне с това, писах в анализа си вчера. Връщайки Путин на световната сцена, Тръмп ще даде и други опции пред икономиката на Русия, не само Китай, а това ще отслаби влиянието на Пекин. Такъв е - все по-видно - шахът, който играе. Грешката в този подход е, че за Путин не всичко е бизнес. Тръмп може да вижда света като пазар на имоти, но Путин е идеолог и има за цел идея, а не пари. И тя е Русия отново да бъде велика. За него най-голямата катастрофа на миналия век е разпадът на СССР и иска да поправи тази несправедливост. Затова и нападна Украйна. Редкоземните метали, доколкото въобще ги има в Украйна, може би интересуват бротата около Тръмп. Но не и Кремъл. Четох, че те даже не са разработени, няма много мини, които да бъдат просто отново отворени, а според оценките на специалистии публикувани тук, Германия е скептична дали въобще има чак толкова заслужаващи се находища. Тоест, проблемът не е отказът да се подпише споразумение и такова няма да бъде подписано с гаранции за сигурност, дори и Зеленски да се върне в Белия дом. Това, което иска от него Тръмп, е да се предаде. А не минералите му, те са само бонус. И тук вече мога да се съглася с много опоненти, че Украйна не е толкова важна за Тръмп и тя де факто му е все тая. Така е дотолкова, доколкото тя му е необходима, за да пристъпи към своя план за отслабване на Китай, откъсвайки от него Русия. И да постигне хегемония в Тихоокеанския регион. Няма как да нареди това домино обаче, ако Русия е заета изцяло с военните действия в Украйна. Обаче...
И тук идва сега въпросът за ролята на България в този нов свят.
Путин няма да спре само до Украйна. Макрон предупреждава в интервюто си днес, че следващата е Молдова, а вероятно и Румъния. Румънците победиха в първата битка с Москва - не инсталираха кремълския президент. Но да си спомним какво се случи през последните 15-20 години в Украйна. И там всичко започна с инсталирането на прокремълски президенти и бунта срещу Янукович. Тръмп явно е готов да отстъпи отново част от Европа, а защо не и цялата Европа на Русия, а в замяна САЩ да доминира в Тихоокеанския регион. Като Тръмп не цели връщането на света отпреди 1989, когато той бе разделен на сфери на влияние и цели региони се подчиняваха на политиката на голямата сила в своя регион. От всичко, което изчетох и наблюдавам през последните два месеца, мисля, че концепцията на Тръмп не е да сключва трайни съюзи, а вярва само във временните такива, създадени с конкретна цел и носещи икономическа полза без никакви щети или разходи. За решаването на украинския проблем, например, ще подкрепи Путин (затова и тази срамна сцена в Белия дом, с нея подготви американците за обръщането на САЩ към Русия с оправданието, че украинците, а това означава европейците, са неблагодарни паразити, които им харчат парите). В замяна ще получи Китай. Какво се случва от там нататък не го интересува. Или да погледнем към Близкия изток. Израел преподрежда силите там. В интерес на Израел е Сирия да е контролирана от Русия и Турция, а не от Иран. Но дали това отговаря на интереса и на Турция, и на Русия? За Турция на този етап това преподреждане им донесе най-сетне победа над ПКК. ПКК се разпуснаха, кюрдите в Сирия няма да бъдат вече проблем. За Русия да върне влиянието си в Близкия изток също е важно и на този етап това е първата им стъпка към възстановяването му. Какво ще се случи обаче в следващите етапи? Тези бързи временни съюзи могат ли да се превърнат в трайни, носещи стабилизиране или не е това целта? Доколкото съм запозната с историята и отношенията между Русия и Турция, не смятам, че моментната ситуация ще донесе трайна стабилност.
Тръмп бе избран и е подкрепян от много хора и по света заради твърдението му, че той иска мир. Че при него Щатите не започват, а приключват войни. Че всичко, от което светът се нуждае, е добра търговия. На пръв поглед политиката му изглежда наистина така. Но с нахвърляното по-горе става ясно, че политиката на Тръмп разрушава трайни съюзи за сметката на създаването на бързи и нетрайни само с конкретна цел. Това увеличава нестабилността и несигурността в целия свят и може да се превърне в повод за многобройни локални и регионални конфликти. Тоест с Тръмп светът ще стане по-нестабилен и войните ще се увеличат. Първият ефект от това, вече видяхме, са големите потоци бежанци. Така че политиката му е капан и за самите Щати.
Но да с евърнем на България. Малки и незначителни в световен план държави като България нямат никакъв шанс да противостоят на големи, ако не са част от голям съюз. На всичкото отгоре в света на Тръмп явно няма да става дума за трайна доминация на една сила, а за непрекъсната смяна. В кръга на горчивата шега, това ще затрудни много българските политици, които неуморно се опитват да целунат правилната ръка и напоследък се въртят като пумпали. Извън шегата. За България е от жизнено значение да е част от Европа. Европа без САЩ вече се вижда принудена да създаде или пресъздаде наново своето обединение. Този път и с военен съюз с ядрена възпираща сила. Макрон вече натиска за това и по всичко личи, че Германия този път няма да го бойкотира. Новоизбраният Фридрих Мерц вече посети Макрон в Париж, макар да не е встъпил в длъжност. Рискът пред европейските държави е да бъдат провалени отвътре, от финансираните от Русия, а вероятно скоро и от САЩ крайни националистки партии, които работят срещу европейското обединение. Европа вече е изправена пред две вражески сили - Русия и САЩ. И двете имат интерес тя да е слаба и разединена. Унгария е изцяло в ръцете им чрез Орбан. Той вече многократно блокира общи решения на ЕС и една от належащите реформи пред общността е да променят вида мнозинство, с което да се взимат решения в бъдеще. Казано образно, Унгария няма да бъде канена на всички рождени дни, не и докато Орбан е начело. А България? През последните 48 часа - след станалото в Белия дом, България отново излъчи противоположни сигнали. Опозицията зае проукраинска, а това вече стана ясно, е проевропейската позиция. Президентът Радев и проруските партии застанаха срещу Украйна, а това означава срещу Европа. И посредата на тази везна все още са ГЕРБ. иззключително колебливо, но засега и те заеха проевропейската позиция. За съжаление това, което не само българите, а и европейците видяха през последните месеци е, че тази позиция на ГЕРБ не е стабилна и на нея не може да се разчита. Така че България също засега остава непоканена. Няма да ни изхвърлят от ЕС. Но ще останем в периферния кръг и няма да сме част от по-тесния и реално силен съюз, докато сами не пожелаем това. А ако не го пожелаем, ще целуваме на висока скорост ту руска, ту турска, защо не китайски или нечия арабска ръка. Капка Тодорова
И тук идва сега въпросът за ролята на България в този нов свят.
Путин няма да спре само до Украйна. Макрон предупреждава в интервюто си днес, че следващата е Молдова, а вероятно и Румъния. Румънците победиха в първата битка с Москва - не инсталираха кремълския президент. Но да си спомним какво се случи през последните 15-20 години в Украйна. И там всичко започна с инсталирането на прокремълски президенти и бунта срещу Янукович. Тръмп явно е готов да отстъпи отново част от Европа, а защо не и цялата Европа на Русия, а в замяна САЩ да доминира в Тихоокеанския регион. Като Тръмп не цели връщането на света отпреди 1989, когато той бе разделен на сфери на влияние и цели региони се подчиняваха на политиката на голямата сила в своя регион. От всичко, което изчетох и наблюдавам през последните два месеца, мисля, че концепцията на Тръмп не е да сключва трайни съюзи, а вярва само във временните такива, създадени с конкретна цел и носещи икономическа полза без никакви щети или разходи. За решаването на украинския проблем, например, ще подкрепи Путин (затова и тази срамна сцена в Белия дом, с нея подготви американците за обръщането на САЩ към Русия с оправданието, че украинците, а това означава европейците, са неблагодарни паразити, които им харчат парите). В замяна ще получи Китай. Какво се случва от там нататък не го интересува. Или да погледнем към Близкия изток. Израел преподрежда силите там. В интерес на Израел е Сирия да е контролирана от Русия и Турция, а не от Иран. Но дали това отговаря на интереса и на Турция, и на Русия? За Турция на този етап това преподреждане им донесе най-сетне победа над ПКК. ПКК се разпуснаха, кюрдите в Сирия няма да бъдат вече проблем. За Русия да върне влиянието си в Близкия изток също е важно и на този етап това е първата им стъпка към възстановяването му. Какво ще се случи обаче в следващите етапи? Тези бързи временни съюзи могат ли да се превърнат в трайни, носещи стабилизиране или не е това целта? Доколкото съм запозната с историята и отношенията между Русия и Турция, не смятам, че моментната ситуация ще донесе трайна стабилност.
Тръмп бе избран и е подкрепян от много хора и по света заради твърдението му, че той иска мир. Че при него Щатите не започват, а приключват войни. Че всичко, от което светът се нуждае, е добра търговия. На пръв поглед политиката му изглежда наистина така. Но с нахвърляното по-горе става ясно, че политиката на Тръмп разрушава трайни съюзи за сметката на създаването на бързи и нетрайни само с конкретна цел. Това увеличава нестабилността и несигурността в целия свят и може да се превърне в повод за многобройни локални и регионални конфликти. Тоест с Тръмп светът ще стане по-нестабилен и войните ще се увеличат. Първият ефект от това, вече видяхме, са големите потоци бежанци. Така че политиката му е капан и за самите Щати.
Но да с евърнем на България. Малки и незначителни в световен план държави като България нямат никакъв шанс да противостоят на големи, ако не са част от голям съюз. На всичкото отгоре в света на Тръмп явно няма да става дума за трайна доминация на една сила, а за непрекъсната смяна. В кръга на горчивата шега, това ще затрудни много българските политици, които неуморно се опитват да целунат правилната ръка и напоследък се въртят като пумпали. Извън шегата. За България е от жизнено значение да е част от Европа. Европа без САЩ вече се вижда принудена да създаде или пресъздаде наново своето обединение. Този път и с военен съюз с ядрена възпираща сила. Макрон вече натиска за това и по всичко личи, че Германия този път няма да го бойкотира. Новоизбраният Фридрих Мерц вече посети Макрон в Париж, макар да не е встъпил в длъжност. Рискът пред европейските държави е да бъдат провалени отвътре, от финансираните от Русия, а вероятно скоро и от САЩ крайни националистки партии, които работят срещу европейското обединение. Европа вече е изправена пред две вражески сили - Русия и САЩ. И двете имат интерес тя да е слаба и разединена. Унгария е изцяло в ръцете им чрез Орбан. Той вече многократно блокира общи решения на ЕС и една от належащите реформи пред общността е да променят вида мнозинство, с което да се взимат решения в бъдеще. Казано образно, Унгария няма да бъде канена на всички рождени дни, не и докато Орбан е начело. А България? През последните 48 часа - след станалото в Белия дом, България отново излъчи противоположни сигнали. Опозицията зае проукраинска, а това вече стана ясно, е проевропейската позиция. Президентът Радев и проруските партии застанаха срещу Украйна, а това означава срещу Европа. И посредата на тази везна все още са ГЕРБ. иззключително колебливо, но засега и те заеха проевропейската позиция. За съжаление това, което не само българите, а и европейците видяха през последните месеци е, че тази позиция на ГЕРБ не е стабилна и на нея не може да се разчита. Така че България също засега остава непоканена. Няма да ни изхвърлят от ЕС. Но ще останем в периферния кръг и няма да сме част от по-тесния и реално силен съюз, докато сами не пожелаем това. А ако не го пожелаем, ще целуваме на висока скорост ту руска, ту турска, защо не китайски или нечия арабска ръка. Капка Тодорова
Много добър анализ. И аз бях писала подобни неща, но не толкова цялостно. Тръмп е типичният американски бизнесмен, чиито активи са на борсата - интересуват го само краткосрочни цели и толкова. Но не може най-могъщата държава да няма дългосрочна политическа визия. Което значи, че или трябва да си оправят политиката, или ще спрат да са най-могъщата държава.
Тръмп и САЩ се водят от желязна логика ЧС,каквато ти харесваш. Не виждате ли че в момента започва Преход на Запад – старите ценности са мъртви,но новите още не са се родили. При това положение всяка държава се спасява сама. Така беше през 90-те години в България – алчност за пари,(защото само те бяха нещо ТВЪРДО на което да се стъпи),омраза и неуважение към другия и...всяка коза за свой крак.
В политиката на Тръмп и САЩ има стоманена логика. Те просто искат да изпреварят Прехода и да заемат най-добрите места... Безсмислено е Щатите да продължават да другаруват с ЕС,понеже статуквото вече е друго и Тръмп правилно посочи врата на ЕС... И т.н.
В политиката на Тръмп и САЩ има стоманена логика. Те просто искат да изпреварят Прехода и да заемат най-добрите места... Безсмислено е Щатите да продължават да другаруват с ЕС,понеже статуквото вече е друго и Тръмп правилно посочи врата на ЕС... И т.н.
Аз още не разбирам защо всички злорадстват по жертвата?
Никой не говори за агресора, никой не му казва абе ей спри да стреляш, спри да хвърляш бомби, спри да избиваш хора.
Не се чува нищо подобно. Но пък колко омраза се лее по украинците, заради това че се защитават.
В държава като нашата, в която жертвата е все виновна а насилника все е провокиран, не би трябвало да ме учудва, но въпреки това ме изумява.
Никой не говори за агресора, никой не му казва абе ей спри да стреляш, спри да хвърляш бомби, спри да избиваш хора.
Не се чува нищо подобно. Но пък колко омраза се лее по украинците, заради това че се защитават.
В държава като нашата, в която жертвата е все виновна а насилника все е провокиран, не би трябвало да ме учудва, но въпреки това ме изумява.