Много сладко и наивно. Някой ден ще си легнете и ще се разочароваш. Край на приказката.
- Публикувана: 25 фев. 2025, 01:18 ч.
- Последно мнение: 8 март 2025, 04:26 ч.
Несподелена любов ...
Здравейте, ще разкажа моята история за несподелената ми любов .... Познаваме се повече от 10г.... Помня деня в който се запознахме ... още тогава се влюбих в него , но уви тогава той си имаше приятелка .... След 1г. той ме потърси, но аз тогава бях обвързана и така пътищата ни се разминаха за втори път .... С моята тогавашна любов нещата се задълбочиха, заживяхме заедно, след няколко години се появи на бял свят нашето прекрасно момче. Две години след раждането нещата между нас не вървяха изобщо, тогава в съзнанието ми отново изкочи въпросния мъж .... мислех за него ден и нощ, не знам какво ме беше връхлетяло... Питах се защо след толкова години мисля за този човек .... С моята половинка се разделихме, отново минаха около 5-6г и се започнаха същите мисли за моята несподелена любов. След толкова време той беше женен с дете ( все още е с жена си) ..... В един прекрасен ден той ми писа .... Не можех да повярвам, как?защо? .... започнахме да общуваме всеки божи ден ...... и така 3-4 месеца. Разбрах, че нещата с неговата половинка не вървят и само дебело да подчертае ИЗНЕВЯРА ФИЗИЧЕСКИ НЕ Е ИМАЛО!!! , но той се отдръпна лека полека, аз бях окей с това, все пак не е редно при него нещата не са приключили ..... Но аз за втори път изпитах емоция към него, вече 2 месеца не си комуникираме и ужасно много ми липсва, но живота е такъв. Не искам съвети, ако някой иска да сподели нещо, нека да го направи без упреци, моля. Искам да си излея душата, няма как да го споделя на някой всичкото това.... Вече толкова време го тая в себе си.
Съветът ми е следвайте сърцето си и направете каквото трябва, за да се чувствате щастлива. Един живот живеем и е кратък.
Това е поне моето наблюдение че това във филмите само го има . В повечето случаи детето разделя и създава проблеми.
В много връзки "децата" развалят отношенията. Не знам какво се учудвате .
Скрит текст: А защо точно след появата на детето се объркаха нещата? Детето би трябвало да сплотява, а не да разделя или вече създаването на дете е финалната права на връзките? При нас "ужасните две" направиха живота низ от напрегнати дни и нерви, защото бащата не ме подкрепяше във възпитанието на детето, а то е с поведенчески особености.
Съветът ми е следвайте сърцето си и направете каквото трябва, за да се чувствате щастлива. Един живот живеем и е кратък.
Ами , според мен детето въобще не оправя нещата особено,ако мъжът просто е лош генетичен материал за баща .И ,пак казвам :-"Това да родиш на един мъж,не значи че този мъж ти е вързан като кученце и ще се превърне в принцът на бял кон!!!!"
Това е поне моето наблюдение че това във филмите само го има . В повечето случаи детето разделя и създава проблеми.
+1
Здравейте, ще разкажа моята история за несподелената ми любов .... Познаваме се повече от 10г.... Помня деня в който се запознахме ... още тогава се влюбих в него , но уви тогава той си имаше приятелка .... След 1г. той ме потърси, но аз тогава бях обвързана и така пътищата ни се разминаха за втори път .... С моята тогавашна любов нещата се задълбочиха, заживяхме заедно, след няколко години се появи на бял свят нашето прекрасно момче. Две години след раждането нещата между нас не вървяха изобщо, тогава в съзнанието ми отново изкочи въпросния мъж .... мислех за него ден и нощ, не знам какво ме беше връхлетяло... Питах се защо след толкова години мисля за този човек .... С моята половинка се разделихме, отново минаха около 5-6г и се започнаха същите мисли за моята несподелена любов. След толкова време той беше женен с дете ( все още е с жена си) ..... В един прекрасен ден той ми писа .... Не можех да повярвам, как?защо? .... започнахме да общуваме всеки божи ден ...... и така 3-4 месеца. Разбрах, че нещата с неговата половинка не вървят и само дебело да подчертае ИЗНЕВЯРА ФИЗИЧЕСКИ НЕ Е ИМАЛО!!! , но той се отдръпна лека полека, аз бях окей с това, все пак не е редно при него нещата не са приключили ..... Но аз за втори път изпитах емоция към него, вече 2 месеца не си комуникираме и ужасно много ми липсва, но живота е такъв. Не искам съвети, ако някой иска да сподели нещо, нека да го направи без упреци, моля. Искам да си излея душата, няма как да го споделя на някой всичкото това.... Вече толкова време го тая в себе си.
Съветът ми е следвайте сърцето си и направете каквото трябва, за да се чувствате щастлива. Един живот живеем и е кратък.
Това е поне моето наблюдение че това във филмите само го има . В повечето случаи детето разделя и създава проблеми.
Ами , според мен детето въобще не оправя нещата особено,ако мъжът просто е лош генетичен материал за баща .И ,пак казвам :-"Това да родиш на един мъж,не значи че този мъж ти е вързан като кученце и ще се превърне в принцът на бял кон!!!!"
Това е поне моето наблюдение че това във филмите само го има . В повечето случаи детето разделя и създава проблеми.
Това е поне моето наблюдение че това във филмите само го има . В повечето случаи детето разделя и създава проблеми.
Ами, то така става обикновено, когато раждаш деца на, а не от. Да родиш на, за да получиш нещо – дом, пари, стандарт, семейство, да затвориш устите на клюкарките, да не се цепиш от колектива или каквото там те е накарало да се хванеш с дадения мъж, вместо да родиш от мъжа, когото обичаш и с когото си готова да споделиш всичко в живота.
А що се отнася до лошия генетичен материал... Първо, не се знае и този на майката какъв е. И второ, някой да ви е вързал и изнасилил? Бащите ви продадоха на пазара за булки? Не си ли ги избрахте сами тези мъже с кофти генетичен материал?
Да, действително често е в съвременните семейни единици, защото в болшинството от днешното поколение витае егоизъм, липса на отговорност, любов, сплотеност и принципи.
Към авторката - идеализираш мъж, който съвсем не е това, което ти е в главата. Прекрати контактите с него и се съсредоточи в/у реалния живот. Докато му позволяваш да си играе с теб като ти пише, когато му доскучае, няма да се отървеш от мислите за него.
Ами , според мен детето въобще не оправя нещата особено,ако мъжът просто е лош генетичен материал за баща .И ,пак казвам :-"Това да родиш на един мъж,не значи че този мъж ти е вързан като кученце и ще се превърне в принцът на бял кон!!!!"
Това е поне моето наблюдение че това във филмите само го има . В повечето случаи детето разделя и създава проблеми.
Това е поне моето наблюдение че това във филмите само го има . В повечето случаи детето разделя и създава проблеми.
Ами, то така става обикновено, когато раждаш деца на, а не от. Да родиш на, за да получиш нещо – дом, пари, стандарт, семейство, да затвориш устите на клюкарките, да не се цепиш от колектива или каквото там те е накарало да се хванеш с дадения мъж, вместо да родиш от мъжа, когото обичаш и с когото си готова да споделиш всичко в живота.
А що се отнася до лошия генетичен материал... Първо, не се знае и този на майката какъв е. И второ, някой да ви е вързал и изнасилил? Бащите ви продадоха на пазара за булки? Не си ли ги избрахте сами тези мъже с кофти генетичен материал?
Това не го оспорвам и съм съгласна с вас .В този коментар исках да кажа ,как жени с малки деца имат време да търсят мъже ,да си чатят с мъже (а пред законния са много изморени), всеки мъж си има свойте кусури.Ако поживее малко в него ще се замисли и за трети.Вместо да се фокусира към детето си .
Но за нейно добро е да не е точно този
Този мъж ти е някаква романтична фантазия, блян за любов, а не любов. Нещо като разтуха в трудни моменти. Не съм сигурна дали това ти помага, или ти пречи. От една страна - мислиш, че не си съвсем сама, докато него го има и все някой ден може да се съберете. А от друга - ти пречи да се огледаш и да се срещнеш с някой реален, с когото да си щастлива.
Аз бих заложила на реалния живот, не на мечтанието.
Аз бих заложила на реалния живот, не на мечтанието.
Към авторката - нещо неизживяно е по-лошо от разочарование, защото се крепи на фантазията ти, а не на реалността. То по-добре той да беше изневерил, че да знаеш какво е малко или много с него, така още повече го идеализираш. Излез в реалния свят, дори въобще недей да чатиш с мъже, това не води до реално опознаване, а пак до фантазии. Реалността дори с проблеми е по-хубава от фантазията, защото е истинска. Да изживееш нещо, дори с разочарование е 100 пъти по-хубаво от мечти.
Учудвам се, че някои жени смятат, че щом имаш дете вече не трябва да намериш време за романтика и мъж... то затова и доста мъже се отдръпват щом се появи дете. Отношенията между родителите трябва да са приоритет, освен ако не сте се събрали само за размножаване, не по любов. Животът не е само битовизми, с любов и споделеност, и трудностите се понасят по-леко. Когато това ти липсва почваш да залиняваш и фантазириш, или ставаш страшно изнервена и нещастна.
Учудвам се, че някои жени смятат, че щом имаш дете вече не трябва да намериш време за романтика и мъж... то затова и доста мъже се отдръпват щом се появи дете. Отношенията между родителите трябва да са приоритет, освен ако не сте се събрали само за размножаване, не по любов. Животът не е само битовизми, с любов и споделеност, и трудностите се понасят по-леко. Когато това ти липсва почваш да залиняваш и фантазириш, или ставаш страшно изнервена и нещастна.
Авторката, представи си го този мъж като всички останали. Сутрин ползва тоалетната по-голяма нужда, след него смърди. Вечер си реже ноктите на краката. От време на време си бърка в носа. Разхвърля си чорапите навсякъде. Понякого се оригва и пърди.
Още ли ти се струва принц Чарминг?
Още ли ти се струва принц Чарминг?