Аз пък си пушех с удоволствие, въпреки ужасяващите киселини. И сега си представям пушенето като удоволствие, ама това е представата на една наркоманка 😉.
Само че едно време пиех алкохол с голямо удоволствие, а не съм помирисвала такъв от миналия юли. Грам не ми се пие като знам, че стомахът ми е зле и без алкохол, а на другия ден ще имам махмурлук. Ми не, мерси.
Едно време и други неща обичах и ми доставяха удоволствие, например да се гримирам, но след като си оперирах очите преди няколко години, а и съм със синдром на сухо око, вече не го правя, защото гримът ми дразни.
Тъй че някои удоволствия не са полезни за нас, вредят ни, а телата ни остаряват и имат нужда от много повече грижа.
И да, няма подходящ момент за отказване, никотиновото чудовище е много коварно.
Всичко е в главата ти 😉.
Между другото, и аз не съм имала никотинов глад, може би, защото първите критични дни бях на морфин, лидол и трамадол, които вече наистина са наркотици 😅. Но не, мисля, че по-скоро зависимостта е доста по-психологическа, а не физическа. Когато спрях да пуша като бременна пък грам нямах никакви крейвинги или да се чувствам зле…
