Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно - тема 17

О, направо усещам как миришеха онези More от тийн годините ми през 90-те. Бяха едни от първите, които изобщо съм пушила, тогава експериментирахме с всички възможни марки от любопитство. Помня, че миришеха божествено, но бяха доста силни за моя вкус.
Аз обожавах цигари ментол и докато не ги махнаха пушех предимно такива, след това тия изкуствени варианти вече не ми бяха така вкусни.
В интерес на истината - през лятото минах покрай едни наргилета и много изкушаващо ми замириса, обаче някъде гледах някакво видео, че наргилето е още по-вредно, с още повече никотин и не знам какво си там… Не че щях да се включа, ама не съм го знаела това като инфо. Когато съм имала възможност - пушила съм наргиле с кеф.
Е, явно ще си намирам съвсем други кефове… Онези вече не са моите.

Mila1331, рзбирам те много добре какво казваш. Даже тези цитати ми приличат да са от книгата или лекциите на Алан Кар. Твоята ситуация звучи доста тежко. Аз засега нямам медицински причини които да ми налагат спирането на каквото и да било, сама не искам да пуша, пия но рядко, но с това никога и не съм искала да е често, с храната нямам проблем да я ограничавам, никога не съм си осмисляла животът с храна, а наркотици дори не съм пробвала, освен трева ако се брои за наркотик, но и това не е моето. Та затова казвам че цигарите бяха единствената ми всекидневна “разтуха”, знам че са много вредни, затова съм ги спряла. Въпросът е дали ще ми мине това с времето, чувството на желание да имам някакъв вреден навик. На периоди съм, има моменти в които супер много се кефя че водя такъв здравословен начин на живот, и други в които ми се струва безмислено. Та ще видим какво ще излезне с времето.

Е.М.А.,
С изключение на това, което пиша, че цитирам от книгата на Елора, всичко друго съм го писала аз. Някога съм чела книгата на Алън Кар, ама нищичко не ми е останало трайно в главата, освен че е пробвал да отказва цигарите много пъти и все е свършвал с по 3 кутии на ден. Или нещо такова.
Иначе - да, според мен с времето минава точно това чувство, че искаш вредния навик и че е част от теб, липсва ти и нещата не ти изглеждат смислени без цигари. Мен първите 6-8 месеца ми бяха доста тегави в това отношение - тип “Ех, сега да си изляза на терасата, да си пусна музичка и да си запаля една-две цигари” или “Да си легна на плажчето и да си пална”… Да си лафя с някакви хора, изобщо да се социализирам и какви ли не там ситуации на идеализъм към култа на никотина.
Сега си имам някакви нови драми на главата и отдавна не ми хрумват такива идеи, ама изобщо. Просто вече са ми съвсем никакви цигарите, в повечето време не се и сещам, безразлични са ми, но когато някой ми дими - направо са ми противни. Ама то и докато пушех, мразех около мен някой да пуши и да става димилка.

Вече ясно осъзнавам проблемите, които ми носи пушенето на Айкос. Венците ми особено са в критично състояние и въпреки това не успявам да ги спра... Към обикновените няма шанс да се върна, не ги понасям от години. Ще пробвам отново да се въздържам и поне да ги намаля, но ми е адски трудно това начинание. Успоредно с това искам да спра и алкохола, защото двете заедно определено вървят ръка за ръка...

Не става с намаляване. Даже положението става още по-зле.
Алкохолът е голям тригър, тъй че ако ще се решаваш, направи го и за двете. По-нататък, когато си отказала вече цигарите, можеш да си пийваш по малко, но вече без цигара и без нуждата да пуфтиш през 5 мин.

Айкос като пушех и моите венци кървяха.
Боляха ме и бъбреците често с тях.

Mila1331, супер е това което казваш, дано и на мен ми мине. Определено точно това ми е проблема, който ти описваш. Ех сега можеше са си пална една цигарака докато си лафя с приятелите, докато съм на плажа и тн, когато ми е изнервено и имам проблеми. Иначе в другото време ни се сещам, ни ми липсват. Дано мине. Иначе аз не го казах с лошо това за Алан Кар, аз благодарение на неговата книга и лекции ги отказах.

А, аз се почувствах поласкана чак ☺, че явно и моята глава ражда някакви умни мисли понякога.
Пожелавам ти от сърце скоро да преминеш в новия етап от отказването, ще получиш голяма лекота. Просто трябва повече в време.
🤗🤗🤗

Истината е  че всичко е навик. Аз от седмица съм в хранителен режим,  старая се да бягам от сладкото.  Първите дни беше ужас. Днес 8 ми ден, няма проблем.

Всичко е воля. И решимост. Много са ми любими приказки от типа на "ох ма ти можеш и имаш воля пък аз не". Ми тровете се, кой ви спира, но недейте да ревете.
Една приятелка пали цигара в къщи всеки път, щом дойде на гости, а много добре знае, че не позволявам пушене вътре. Един път забележка, втори път... а иначе въздиша по парфюмите ми. Казах, ако не пушиш един месец, ще може да си купиш. Реве, че е без пари, а всеки месец 300 лв за цигари. Я една неокастрена 💣...

Дами, как се справяте с ядовете и пушенето например? Бях писала по-назад в темата, имах желание да ги спра и нищо - към днешна дата пуша повече и от минала година.Пуша айкос - тереа тийк.Сутрин само с кафето ми заминават три.Дразня се на себе си и въпреки това не спирам.Като се ядосам на работа трябва да изпуша поне две.Знам, че не успокояват, но какво да правя? Да гриза солети?

Нищо. Ще се ядосваш просто ей така - без да правиш нищо. 😀
И повярвай ми - ядът ще ти минава далеч по-бързо, отколкото сега, когато пушиш. Не съм си представяла, че може да е така, но е факт - а не е като да не ми се е сринал тотално света 380 пъти през последната 1 година, откакто не пуша. И раздели преживях, и тежки диагнози, и предателства, май тая година ми бие рекорда по гадории… Това, ако пушех, щях вместо да пуша по кутия на ден, да съм на 3.
Цигарите НЕ УСПОКОЯВАТ! Просто като си нервна, изпитваш физическата абстиненция към цигарите супер отчетливо и затова просто трябва да си запалиш. И пушейки - задоволяваш наркоманията в с себе си. Не успокояваш нервната си система. Даже я натоварваш много повече.
Да, в началото като ги спреш - ще си като кучето на Павлов. А се нервираш, а ще се сещаш за цигара. Ама това минава с времето.
Относно солетите - аз обожавам солети и ядях и преди - когато пушех. Сега също си ям и то доста, но не защото ми се пуши и замествам пушенето с ядене, а защото ми се яде 😀. И преди ми се ядеше, и сега продължава да ми се яде.
Идеята е, че може да се спрат цигарите и без заместители. Без дъвки, Табекс, солети, без нищо. Не смятам, че лошият навик трябва да се замества с нещо друго.
Миналата година като спирах цигарите тъкмо ми се случи нещо много тъпо. Щях да се явявам на ТЕЛК комисия, имах си извадени документи от месеци, че ми отложиха датата… и олеле, не можах да си ги намеря вкъщи. До ден днешен не съм ги открила. Е като се ядосах, като се при стесних, ще имам ли време да си извадя наново, че и пари пак трябва да давам… Пушеше ми се, та 2 не виждах. Писах тук, момичетата много ми помогнаха. Но имах крейвинг часове наред. Накрая се скрих в една стая и се наревах… И ми мина.

"Айкос" и "намаляне" не работи.
Мила, даже аз ти писах миналата година май точно в тоя момент.

Дам, добре че бяхте вие тук в тези тема (май 16-та беше тогава), наистина много голяма подкрепа ми бяхте точно в тези моменти в началото, когато все още много ми се пушеше.
Тъй че - за пореден път - bg-mamma сме сила !