Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно - тема 17

Добре дошли на Vessy и Snopy81.
Четете.
И знайте, че няма невъзможни неща.
Ако преди година някой ми беше казал, че ще спра да пуша от раз и вече повече от 6 м. ще съм непушачка - щях да му се изсмея.
А сега знам, че няма нещо, което да ме накара да пропуша отново. Да, все още имам моментите, в които ми се пуши, но това е нормално според мен. Въпреки това - удържах фронта през всевъзможни изпитания, стресове, паник атаки, тъга, излизания, че дори и алкохол. Много съм горда с постижението си и се надявам да ви вдъхновя с него.
За инфо - почнах да пуша на 14 г. и имам 26 годишен стаж…

Здравейте,
Присъединявам се към темата и аз.
Пушач съм повече от 10 години(никак не се гордея) , но поради здравословни проблеми трябва да ги спра и то възможно най-скоро, но вече повече от месец се опитвам да намалям, да не купувам, да ям семки и какво ли не и все съм до никъде..струпа ми се адски много стрес около здравословните проблеми, че пуша повече дори..
Всякакви идеи да добре дошли, дори само подкрепа би ми била достатъчна..

Първата крачка към успеха е да осъзнаеш, че цигарите изобщо не са ти необходими!Не са ти приятел, не те успокояват, не ти дават нищо!Цигарите са отрова, за която плащаш със здравето си, с времето си и с парите си!Пушенето е най - безсмисленато нещо!В началото наистина е трудно, но с всеки изминат ден става все по- лесно!Може да започнеш да спортуваш, спорта е най добрия приятел на отказващия цигарите!Ако ти е много нервно-мента, глог и валериан.И винаги можеш да пишеш тук, ние сме насреща!:blush:

Тъга,

Идеален момент за спиране на цигарите - здравословните проблеми.

Цигарите не само няма да му помогнат, а направо ще го влошат. И не те успокояват. Измамно е усещането, че внасят спокойствие. Това е работата на никотина.

За преодоляване на "абстиненцията" аз ползвах дъвки никорет. Ако можеш се затвори два-три дни вкъщи, за да нямаш стресираща среда и да не си около хора, които пушат. Изтегли си приложение тип Quit Tracker, с което да наблюдаваш и да се горееш с всяка минута без цигари.

Чети. Чети много за механизма, по който цигарите ни "закачат". 90% е психология и само 10% физическа зависимост (процентите са мой estimation). Физическата е лесна и минава за 3 - 4 дни.

След това е важно да удържиш. Една седмица, две седмици, месец. И така ще забравиш, че някога си имала нужда от цигари. Не си мисли, че последната ти цигара е последна и край, завинаги, никога повече. Последна е за деня. Може би и за седмицата.

Пушачът се ужасява от мисълта с какво ще запълни времето, през което е пушил, какво ще му доставя удоволствие и какво ще го успокоява. Тези притеснения са излишни, напротив, ще смята колко време е загубил в пушене, удоволствието от лекотата, енелгията и СВОБОДАТА е несравнимо, а уверявам те, много по-спокойна ще се чувстваш без цигари.

Важно е около теб да няма пушачи - вкъщи и на работа, поне първите седмици.

И още една мотивация: ако си пушила вкъщи, да кажем в кухнята или на остъклен балкон,  мини със светъл парцал повърхностите (шкафчета, хладилник, електроуреди, прозорци) да видиш какво се лепи на дробовете ти.

Успех и, вярвай ми, няма нищо по-хубаво от това да си свободен от зависимостта ☺️

Здравейте. ☺️ Минавам само да се отчета. На първи април спрях цигарите. Не съм палила от тогава, не ми се пушеше в началото и до сега. ПУ, ПУ,  дано все така да е. ☺️ Минах през радости и проблеми през това време, но ,,държа фронта" . Сетих се за цигара  два-три пъти в началото, но си помислих струва ли си и приключих до там. Много съм щастлива че (поне за сега) се откачих от цигарите. ☺️

От кога не съм писала тук
Но ето, днес ми повод за хвалба.

6 месеца от както не пуша 🥰

Вече определено не ми тежи и не го мисля почти никога. Даже сега трябваше да погледна по записки кога спрях да пуша, за да сметна колко време е минало. Честно казано мислех че е повече..

Лек ден

Здравейте, сега попадам на тази хубава тема! Аз съм непушач от 7 години. Книгата на Алан Кар беше това, което ми помогна да осъзная, че не губя нищо, ако спра цигарите, а само печеля - свободата си. Това, което най-силно остана с мен от книгата беше (перифразирам): Удоволствието да запалиш цигара е като нарочно да носиш обувки 2 размера по-малки, да се мъчиш да ходиш с тях цял ден, за да може накрая на деня да усетиш "удоволствието" от това да ги свалиш.
В началото ми беше трудно, просто самия навик беше много силен и мислех само за това. Но с всяка изминала седмица намаляваше докато не изчезна напълно. Помня колко странно ми беше, че времето ми вече не се измерва в "почивки за пушене", не беше накъсано. Като пушех сякаш имах някакъв вътрешен часовник който отброяваше колко време е минало от последната цигара и колко остава до следващата. Сега времето ми тече свободно.
Пожелавам успех на всички!

Плахо влизам и аз в темата. Пуша от 14годишна, вечед близо 20 години. Спирала съм цигарите само докато бях бременна и веднъж за 2 години (изглупях и ги започнах пак и двата пъти) От 5 години пуша само Айкос, но прекалявам и искам да опитам да ги спра вече окончателно.

Видях темата пак, докато ровя из форума и си викам - я да видя аз какво си прайкат тук.
И друг път съм писала по темата, но пак ще го направя.
Пуших 28 години. Пуших всякакви марки. Пуших много - стигала съм до кутия и половина на ден.
Преди 4 години ги спрях, защото здравето ми се влоши и мен ме хвана страх. Точно така - хвана ме страх за моя живот, страх от това, ако с мен се случи нещо какво ще причиня на моето семейство и близки. Приех цигарите за мой враг, за нещо, което трябва да изхвърля от живота си.
Дадох си сметка - толкова ли съм глупава, че доброволно да давам пари, и то много пари за нещо, което ме уврежда. Няма да съм глупава повече.
Сега се чувствам добре. Сега се дразня, когато колежка пушачка застане до мен и ми мирише на цигари. И си казвам - ужас, и аз така съм миришела, срамота.
Всеки може да спре цигарите. Простичко е - помисли за себе си и за хората, които обичаш и те обичат. Здравето преди всичко!
Вкусът на храната, водата е друг без цигарите! Много по-хубав, разбира се.

Здравейте
Извинявайте, но няма да ви чета.
Не пуша от 14.06.2024.
Реших, четох книгата, но бях решила.
Първата седмица чистих и подреждах. Втората по-малко.
Ръцете заети и устата - постоянно "пушех" половин клечка за суши. Или някакви други бъркалки. И така. Жива съм. От 3 кутии дневно...
Известно време не говорех по тел, защото разбирах, че като звънне търся цигара.
Ама то в книгата го пише.., че цигарата я свързва с друго. Не че ти се пуши.
И вярвайте, наистина миришите ужасно. Въпреки парфюмите: )

Привет и от мен! Благородно ви завиждам. Аз просто не успявам. Искам и знам, че трябва, но засега цигарите печелят битката. А съм с хроничен фарингит, все болна, все със сухо гърло, кашлям сутрин, все съм уморена, не дишам като хората, имам сърцебиене. Пиша всичко това с яд, осъзнавам, че трябва да ги спра. Но съм толкова изнервена напоследък и все посягам към тях. Работя с клиенти, в заведение, където всички пушат масово. Приятелите ми са повечето пушачи. Не мога да си представя кафето без цигара, чаша вино без цигара, след ядене цигара, и още и още, все дългогодишни гадни навици. Един час без цигара и вече съм готова да убия някой. В същото време пък имам изградени и добри, железни навици. Вкъщи се пуши само във външен, остъклен салон и в никакви други стаи. Дори и гости да имаме. Винаги съм се възмущавала на хора, които пушат в спалнята си примерно. След всяка цигара мия пепелника, мия ръцете. Не обичам пръстите ми да миришат на цигари. В колата не пуша и се гордея с това, пепелника ми там е недокоснат. Но пък да му се не види, нямам търпение като спра да шофирам и да я лапна тая гадория. Дори сега пиша и пуша и се вбесявам, но пак пиша и пуша. От къде я вадите тази желязна воля? Искам и аз такава. Книгите и всичко друго помагат временно. Някакси мозъка ми ме изиграва и много бързо ме кара да забравя за тях. Всичко е точно там, на психична основа. Мислих да пробвам с дъвки, с електронни, но това не е решение на проблема може би. Ох, направо не знам как да се стимулирам.... Ще ви чета.

stefani^, трябва да започчнеш с опитите да ги спреш. Може да не успееш от първи път. И от втория няма да е. Но ако наистина искаш да не пушеш, на 10-я, на 20-я път ще успееш.

Всички минаваме по този път... различни неща работят - книгата, apps, дъвки, стикери, публикации.... трябва да намериш своето. И най-важното - не-спирането от първи път не е провал, а първата крачка към успеха ☺️

Здравейте, минавам да оставя това тук Надявам се да помогне на някой, който решава да ги спре точно днес. Искам да му кажа: Давай, спри ги! Трудно е, но не е невъзможно!
Самата аз се чудя как успях досега и защото не опитах по-рано да ги спра.
Всеки ден ми е като ново начало с живот без цигари

Ако имаш от цигарите хроничен фарингит, все боледуваш, все кашляш, все със сухо гърло, все уморена и все и все и все, то имаш проблем.
Със себе си. Не се обичаш. То е така при зависимостите.
Не вадим баш воля, вадим желание.
Да, лично аз съм се проваляла, но и аз съм човек, имам си своите демони.
Много е страшно, когато нещо се прави с нежелание.
Успешното отказване е да се почувстваш още първия ден щастлив, че не пушиш.
А не да мислиш, че нещо ти липсва.
Имала съм такива моменти, обаче след седмица две е идвало проблем, това ми е трудно да преработя.
Чети нас, чети книги.

Намерих една книга
https://4eti.me/powerofhabit/
Силата на навиците. Още не съм я почнала.
Защото чета Анатомия на зависимостите на Иво Андреев. Бивш наркоман и пушач.
В първия пост също има книги.
Започни поне с четене, пък може да узрееш.
Може и опит да направиш.

Тук ще допълня, че е и до приоритети.
Пушила съм 26 години, като последните цигарите ми създаваха бая проблеми. Рефлуксът ми се усилваше, постоянно бях болна, при разболяване често стигах до АБ, правех всяка година поне 1 гноен бронхит… И продължавах да пуша, добре ли е да кашлям с гнойни храчки, но да не ми излиза цигарата от устата?
Миналият ноември попаднах в болница за спешна коремна операция и едва оживях. Разбира се, лекарят ми забрани да пуша… Но толкова преди него го бяха правили…
Само че този път аз самата видях, че няма накъде. И не, нямах желание да спирам. Пушенето за мен е голям кеф. И все още ми липсват.
Обаче вече 6 месеца и половина не съм палила цигара. Сривове и трудни моменти - бол. Даже излизах и пих алкохол, което за мен е най-големият trigger.
Всичко е в главата. Като осъзнаеш, че цигарите са ти враг, няма връщане назад.
А колкото повече време минава, толкова е по-лесно.
Всички посочени от теб, Стефани, пречки са бошлав работа. И около мен всички пушат. Цигари у нас има винаги, на балкона са, но ги има.
И да, волята трябва да е желязна.
На мен тази тема много ми помогна като ми се появи абстиненцията. Пишех, дишай, четях книги…
Преди година нямаше да повярвам, че ще спра да пуша. Но всичко е в главата.
Мисли, мисли, мисли. Едно от малкото неща, над които имаме контрол е мисленето.