Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно - тема 17

Ами напушвай се и спирай бързо

Лори, надявам се веднага да спреш! Аз все още съм без прегрешения. Като цяло няма драма 😊

Хора помощ!!! Изпаднала съм в тотална паника с тея цигари… срам не срам, пуша от 19 години, а съм на 34… не съм ги спирала и за ден до сега, но вече мнооогоо ми се иска…
При мен проблема е следният- страдам пт тревожно разстройство от същият период като стажа ми на пушач. Всъщност това е и повода за пропушването ми! За жалост ми се превърна в основна патерица и същевременно предполагам в основен катализатор на тревога! Лошото е, че вече си усещам и негативният ефект- често боледувам, нямам обоняние, въздишам постоянно, нямам капацитета както преди при тренировка, абеее жалка работа за 34 годишна жена!
Тааа въпроса ми е, някоя от вас с паник атаки или тревожно разстройство има ли да е спряла тая гад?
О да да добавя- прочетох книгата на Алан Кар за 2 сутрини и пак НИЩОООО! Егати тъпото същество - пак си трескам по кутия и половина без срам🤯

Да, аз съм с лека тревожност. Обаче откакто не пуша съм много добре. Като имаш предвид, че Аййос пушех последните 3 години. Книгата я чети бавно, долу горе за две седмици и тогава ги спри. Нека постепенно да стане. Не се отчайвай, ще успееш ❤️

А много ме разсмя. Сладурана си.
Трескала ги била
Аз съм си леко тревожна. Може и така да съм се родила. Ама принципно от щитовидната ми идва.
И паник атаки имах миналата година като ги отказвах.
Ама не ме спря да ги отказвам, тя паник атаката беше от друго естество. После си отмина.
Даже тая година като съгрешавам с цигара и после ме хваща паник атаката.
Може да изчетеш и малко от темите. Поне коментарите  в тази, може и в следващите нещо да откриеш.
И за патерици сме писали бол. Особено аз.
Но не винаги помагат. Понякога тъпия ни мозък си иска цигарата. По-скоро наркомана в нас. Чудовището. Айде, майната му.
Днес и аз съм като накокошинена ей. Ама съм желязна, не съм се изкушила, но ми идеше за малко на фризьорката до поискам.
Не си разбрала Алън Кар явно. То и аз не всичко.
Не разбра ли, че трябва ДА ИСКАШ ДА НЕ ПУШИШ

Хем патерица са цигарите, хем те тревожат.
Да, логично - често боледуване, липса на обоняние, въздишане /това е от нерви и тревожност/ също и аз нямах енергия за тренировка, а ей ме на 26 години пушех.
Но тялото не е вечно и му писва.
И по-добре сега докато имаш само тези ПРЕДУПРЕДИТЕЛНИ ЗНАЦИ.
 Не чакай другите.
Освен изброените неща аз имах и редовен теч от носа и кожни алергии. И обонянието ми беше кофти.
Кожните се пооправят. Носа се успокоява доста.
Ами ако си чела книгата, виж и други книги. Има в първия пост.
Прочети тази тема и предишната.
Виж една терапия в токуда има, пробвай. Има и курс при една жена, писали са назад. Май Светла се казваше, потребителка дава страхотни отзиви.
Отиди и на психолог. Срамно няма, даже ще ти помогне.
Ако някой психолог ти каже да си пушиш, му тегли една и го смени.
Аз също съм си мислела за терапевт.
Абе каква патерица са ти тия цигари бре момиче. Нито са ти патериц, нито са ти приятел, тровят те.
Иначе те разбирам, липсват ми понякога. Понякога не се и сещам. Днес ми е тегаво много.
Но ето на. Чу ли Мила, държа фронта

Как може нещо което напълно съзнавам, че е вредно и да го искам. Много се дразня на себе си.

Не знам как се чете книга за две сутрини, ама нещо не четеш  като хората.
Айде иди си купи и новата книга на Алън Кар. И чети бавно.
Прочети и другите книги в първия пост.

Iniliv,

Първо се успокой, не си първата, нито последната, която пуши близо и над 20 години.

Всички сме с някакъв вид тревожно растройство - то вече е част от мен, така че не му и обръщам внимание.

Едва ли са много хората, които успяват да спрат цигарите от раз. Ще имаш успехи и провали. Това е част от пътя. Важното е наистина да го искаш. И да не се страхуваш, че няма да имаш патерици, а сама, без "помощ" ще трябва да поемаш "ударите" на живота.

Хубаво е, че си прочела книгата. Аз не съм, но четох много други публикации - за зависимостите въобще, никотина, навиците и т.н. Каквото намирах в интернет. Исках да разбера механизма на нуждата и зависимостта. Вярвах, че така ще мога да я контролирам. И успявах (успявам) до голяма степен.

Според мен е важно около теб да няма хора, които пушат - семейство, приятели, колеги. За мен това се оказа ключово. В къщи никой вече не пуши, ограничих контактите с пушачи, колегите не пушат.

Когато му дойде времето, взех си дъвки никорет да компенсирам нуждата от никотин, затворих се 3 - 4 дни вкъщи (home office), избягвах стресиращи разговори и ситуации... и успях. В началото много се пазих - с кого излизам, къде ходя, какво правя... и след 1 месец вече беше лесно.

Инсталирах си и приложение, което брои дните без цигари и как се отразява на здравето ми. Действаше ми много мотивиращо. И още си го гледам от време на време. Да ми напомня за борбата. Някой по-напред беше казал, че ние сме непушещи тютюнозависими - такива ще сме доживот.

И, да, за година и половина се е случвало да запаля - когато летя със самолет 😵‍💫 и при консумация на алкохол, когато съм на парти, но ми става гадно, ужасно, смръдлива, и се възмущавам от себе си как съм пушила над 25 години. И на другия ден не ми се пуши, напротив, гадно ми е, искам бързо да се детоксикирам.

Така че, не се отчайвай, ти сега започваш, и със сигурно ще успееш 😊

Нормално е да сме тревожни и да се панираме.
Толкова години сме се тровили, то е за тревожене.
Ама се спира и мислиш позитивно и напред.
Търсеш нови хубави преживявания, хобита, патерици, дихателни практики, медитация.
Ето ме мен - шмъркащата инхалатори. Без калории, без никотин.
Ох, и днес ме спаси.

Браво, Елора! Гордея се с теб!

Иначе - аз съм с тревожно разстройство, вегетативна дистония, правя и паник атаки.   Според мен, откакто не пуша по- лесно ги преодолявам тия състояния, преди палех цигара след цигара и това не ме успокояваше, само допълнително ми изостряше положението.
Но и сега като се изнервя нещо яко, веднага се сещам за цигара. Кучето на Павлов 😅. Паля ли си, не си паля.
Това е, много е лесно и просто като мине първия период.

Аз имай също един относително кратък период на паник атаки, и какви ли не психо усещания. Около година/две. В този момент цигарите не само не ми помагаха, а ми ставаше още по-лошо, но си пушех, зорлем да не изпусна някоя цигара, въпреки тогавашното ми усещане че ще пукна скоро:) Така че според мен само ще те накара това да се чувстваш по-добре, а не по-зле. Вече ако са ти патерица психологически и ти се струва безсмислен животът без тях, през това минах първият път като ги спрях, и слава богу сега не е така, но пък сега си имам други приоритети. Не знам, колкото и странно да звучи, вътрешно съм убедена че аз пан някога ще пуша, хем си казвам това е мега тъпо, хем съм вътрешно убедена. Дано с времето нещата се променят. Знам че няма логика в това, обаче и предният път го забелязах, като минат 2 месеца и почваш да се чувстваш супер добре, аз винаги много съм спортувала ама сега сякаш имам 4 бели дроба, няма умора, няма болки, има енергия…и вече ми се прокрадват мисли как след година/две, не знам, може пък по някакъв повод пак да пуша:)…безумие. И не ми казвайте че не съм разбрала Алан Кар, напротив, заради неговата визия отказах цигарите, но той не е вечна панацея, защото в крайна сметка не е някаква секта в която членуваш всекидневно.

И аз съм имала периоди с паник атаки. Пушех уж за успокоение, като ритуал. Ако нещо е помагало, вероятно е било самото вдишване - издишване. Иначе в стресова ситуация може и да усещаме облекчение с цигарите, но това е измамно. Облекчението е всъщност задоволяване на зависимостта. А после, като спадне допамина ти става още по-зле. Включи и неприятното усещане, като си прекалил с пушенето, миризлив си, тежко ти е...
Откакто ги спрях, сякаш по-лесно се справям с нерви и ситуации. Някак си се мобилизирам, вместо да се залъгвам с отровни бонбонки.

Аз също съм с тревожно и паническо разстройство и лично на мен Айкоса ми докарва тревожност и учестяване на пулса особено с първата цигара сутрин. От вчера сутринта досега съм изпушила 4 стика, което на фона на кутия на ден си е направо страхотно +, че някак вече са ми отвратителни. Ще пробвам да ги разкарам напълно.

Хвърляй ги! Няма смисъл да се тровим. Давай си парите за нещо полезно ❤️

Да, ама не да я хвърля. Да я продава.
Дай де не прахосничим
Аз моята така на третия месец миналата година я продадох, защото осъзнах, че си оставям вратичка.
Е, не че тая година не съм правила мизерии.
Но и те са вредни. С бъбреците имах драма с тях.
Нормално е да водят до тревожност и паник атаки.
Когнитивен дисонанс.
Правим нещо, което ни трови, притесняваме се, ма не можем да спрем и направо лудваме.
Отделно цигарите влияят на не един хормон и то не по приятен и естествен начин.

Елора, досега имам купени и продадени поне 5 устройства. Купувам, решавам твърдо, че ще спра, продавам и още на следващия ден вече съм поръчала следващо ниво... воля 0. Крайно разочарована съм от себе си в това отношение.

Здравейте, аз още държа здраво и не пуша, но имам питане Някой пробвал ли е това? Мисля да го пробва съпруга ми 😁