Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно - тема 17

Пълни глупости. Можеш и още как. Ето ти две идеи: 1. Представяш си как още като запалиш, зверски ти се драйфа, все едно те е хванала морска болест. 2. Представяш си как още при вадене на цигара някой те сритва в корема. И 3, и 4 пак подобни сценарии. Защо го казвам - когато съзнанието свърже вредния навик със страх, отказът от навика вече е много лесен.
Мъж ми, светла му памет, пушеше от 14 годишен и си отиде от рак на 54. Докато беше на работа извън Бг, неговият колега албанец бил още по-голям пушач, а искал да спре. Моят купил някакви дермове уж антитаб и го избудалкал, че а свали дерма, а пукне на място (инфаркт, инсулт, пуснал някаква импровизация). Онзи пък се вързал и наистина ги отказал. След години ни дойде на гости в Бг и му благодари, а моят си призна как го е подмамил. Много се смяха тогава, ама защо нямаше и него кой да омагьоса да ги спре...
Автогенният тренинг върши работа, но без постоянство не става. Между другото и на мен ми се повръща при мисълта за цигара и също от миризмите на вейповете.

Благодаря, Мила! И аз съм захапала яко телефона...и книгите и гледам да се глезя, за да не страдам. ❤️❤️❤️

В момента в който реша че няма да пуша желанието ми става 100 по голямо да запаля как да стане

Всъщност не го искаш истински.
Имаш още път да вървиш.

Martss, “няма нищо по-лесно да откажеш цигарите, аз лично съм го правил поне сто пъти” това май беше фраза на марк твен, и макар и забавна, казва сама по себе си много неща.
И аз съм на мнението на Елора, че не го искаш - моят проблем е същият. Иначе - всичко е в главата. Снощи за пръв път споделих колко ми е дневната доза. Онзи ден, като не пуших от солидарност до обяд - даже кафетата си пих без проблем. Обаче - само като наближи обяд, и като се сетих че ми иде време - така ми се припуши и едва дочаках
Абе инат си трябва, нищо друго

Таня, браво!!!

Е това си е класика А защо всъщност не искаш да пушиш? Един списък защо НЕ пушиш би ти помогнал. Като ти се припуши здраво, вадиш списъка, четеш и спира да ти се пуши. Може кратък да си го направиш, а може и по-подробен

На 11-ти декември ще станат 3 месеца от последната ми запалена цигара. Още имам 1-2 кутии давидов голд и нулев интерес към тях Мисля на 11ти да свърши ерата и на тереа тюркоаз.

Благодаря! ❤️ А ти Тереа тюркоаз пушиш ли в момента или въобще всичко спря от 3 месеца? 🤔

Аз бях на гости днес, не запалих, но в стаята в която бяхме не се пушеше, така че не съм се дразнила. Пийнах узо, а не съм свикнала да пийвам без да пушна, та се препотих леко...Купила съм съм си скуишита и си ги мачкам в такива ситуации. 🤭
Тази вечер ми дотъпя и е гадно времето не става за разходки и до сега ревах. Пуснах си тъжна музика и ревах. Адски ме облекчава. Пада много напрежение.
След малко отивам навън да подишам квадратно, душ, лека гимнастика и медитация преди заспиване. След медитацията спя прекрасно. ❤️
***n_a***  и Martss, сигурна съм, че ще успеете един ден! Щом въобще ви се върти в главата, значи сте посяли семенцата. Аз отдавна искам да спра. От години може би. И живеех очаквайки подходящия момент. Трябва да сте наясно дали искате и защо. Но лично аз без помощ (от Табекс) надали щях да стигна до тук. Много съм емоционална и ще експлодирам от напрежение, ако нямам някаква подкрепа. Други дами се справят без помощ. Когато реших да ги спра заради няколкомесечен бронхит (най-вече) си казах, че ако сега не стисна зъби повече няма да се опитвам и ще пуша, докато мога да дишам (представях си как изглеждам посивяла, с жълти зъби, кашляща ...отврат) Замислих се и за дъщеря ми, която слава богу не пуши. Искам да види майка си борбена и успяваща...защото децата следват нашите примери в живота. И така...Казвам си, че няма да е завинаги. Около 60-те живот и здраве пак (тайничко се надявам, че никога отново няма да посегна) 😂😂😂

Таня,

Плачи си, наистина сваля напрежението. Всичко друго, което пишеш е правилното, дишане, упражения, медитация.
А относно бронхитите, не знам твоя какъв беше, но моите бяха с храчки. Зелени, жълти, кафяви. Представи си с каква гадост са пълни дробовете на един пушач.
Не че искам да те плаша, ама ако не спреш наистина да пушиш, ще се сблъскваш честичко с бронхити и не дай си Боже нещо по-тежко.
Аз също спрях по здравословна причина и сега си се чудя на акъла защо толкова време упорствах с тия цигари. В момента не усещам животът ми да е по-лош, защото не пуша. Напротив. 😉

То всъщност отказването е лесно Martss. Трудно е да НЕ пропушиш пак
Битката с наркомана в нас е голяма. И физическата абстиненция е по-лесна. Други са проблемите. Емоционалната борба с наркомана прави драмата. Кой ще победи зависи от теб.
При някой става от първия път, при други от петия, при трети може и от стотния.
Бъговете в главата е проблема. Но е много важно като паднеш, да станеш, да се изтупаш и да кажеш - айде пак. То направо в навик го превърнах. Но аз нали съм много голямо говедо и маймуна и много пъти ми дойде, та ме изтощи. Това също натоварва. Но никога няма да се откажа.
Но да, мога да ти кажа, че при първите опити като се върна е много стресиращо. Ама много. Все едно апокалипсис.
Ако седна да изброявам пътите в които съм ги спирала. Не мога да ги изброя.
Следващите обаче всеки път беше все по-лесно. Но идват изпитанията. Всеки си има свои тригери.
Самия факт, че съм вейпър е доказателство, че победата ми не е пълна. Но засега така.
Нататък може и това да махна. Дано.
Има хора не им трябват и книги дори. Аз какво ли не не съм изчела.
В интерес на истината много ми помогнаха всички книги, много неща съм разбрала.
Мога дори и обикновена цигара да изпуша тук таме. Но до там.
Защото здравословно ще се влоша. Аз дори и от една и после съм като болна.
Не е болка за умиране, но не мога да си позволя да купувам, не заради парите.
Ще се срина.
Не искам обаче да се събудя с някоя страшна диагноза.
И тогава да се боря. Тогава може и да не мога да се боря. Тогава може и да се срина и да кажа - майната му, за какво да ги спирам, тъй и тъй ще се мре.
По-рано се прави.
Като казвам желание говоря за истинско желание подкрепено с действие. Да желаеш деня в който ще спреш да пушиш. Ако чакаш деня който си определила и го чакаш с ужас, вярвай ми- няма да стане. Преживяла съм го. Даже миналата година като не пушех 6 месеца и излязох от болницата, определих деня. Пуших си нормално. Последните дни нямах търпение да дойде определения ден. Чаках го с радост. Чаках с радост новия ден и си викам с хубаво чувство - идва новото начало. А не - олелее, от утре спирам, как ще живея. Ми няма да стане.
По-дългите ми спирания бяха така. Чаках с нетърпение деня и се радвах.
Малко приличаш на някоя дебеланка, която много вика, че иска да отслабне, но не спира да яде тортички, дюнери, чипсче.
Аз съм била дебеланка. И бях такава. Желаех да съм слаба, но ядях години тия неща. Никаква хранителна култура.
Разбираш какво говоря, нали?
Облечи желанието си, засега  е голичко. Не си узряла.
В интерес на истината дори и да пушиш, но да повтаряш как трябва да ги махнеш, как ще спреш, също настройва мозъка ти към това действие. Води към узряване.
И идва момента когато може би ще облечеш желанието, а няма да се лендзиш на празни приказки.

Чети книги. И в постовете тук съм давала книги отделно, в първия пост май има три книги.
Какво чакаш, не питай дали са хубави, почвай да четеш.
Аз не само първата книга на Кар купих, купих му и втората.
Чети докато не влезе нещо в тая тиква.
Ето, има една книга сега за навиците. Атомни навици. И тук я дадох.
Преспокойно може да я потърсиш в нета, има я свободно.
Може да изчетеш всички теми. Има много хубави постове, които да са ти от полза. Тамън ще си настройваш мозъчето.
Хубави методи за преодоляване. Медитации, дишане, инхалатори, спорт, какво ли не.
Аз дори съм правила дишане докато ходя на работа. Вдишвам, задържам издишвам.
Чети, направи си списък с нещата, които може да използваш и  как ще запълниш свободното си време. Как да се промениш.
Ако искаш на курс по отказване се запиши пък. Курсове бол. Тук писа една потребителка и е страшно доволна.
Има и за 1000 лева една терапия в една болница.
Който търси, си намира начина.

Да, храчки. Всеки ден. По няколко пъти на ден. Пих доста време антибиотици. Рентген. Скенер. Хроничен бронхит. Затова най-вече реших да спра. Поуплаших се доста. Не мисля да ги започвам пак. Ще изтърпя всичко, знам, че ще става все по-лесно. 💪

https://www.facebook.com/share/r/1AY9yBJKzg/ - линк към страшно мотивиращ младеж, на английски е, нещо като подкаст, не е конкретно за цигарите, а за живота ни принципно. Страшно ме зареди този човек, надявам се и вас. ❤️

Покрай Martss, а снощи и Таня - днес ме ухапа кучето сутринта, и реших да пробвам една стратегия. Първата цигара я запалих далеч след събуждането. Знам си страстта, та подхождам скептично, но резултатът ме изуми - до момента бройката за деня е под половин кутия. Знам, много са, но за мен всичко около 2 кутии ми се струва невъзможен резултат, и досега - наистина недостижим, така че за мен си е направо постижение.
Идеята не е да ги намалям - при мен това не работи.
Успея ли да се задържа около тази бройка десетина дни - директно пробвам да сведа бройката до нула - вероятно ще прибегна и до табекс.
И - пусти навици то направо рефлекси - захванах една книга, за която все не намирам време, и по едно време, докато се усетя и вече палех е, полетя в кофата, но след това постоянно гледах да съм в движение, за радост на домашните само дето останах без крака

Интересно.
Таня, сподели този клип, но май като се отвори през телефона и се показва профила ти във фейсбук.
На компютър не се показва, но на телефона ми казва, че еди кой си иска да сподели.
Да знаете, вече няма анонимност.

Въобще отваря ли се клипа? То аз от анонимност по принцип нямам нужда 😂Браво на теб, поне си намалила на първо време! Някой ден ще узрееш напълно! Не се отказвай! 🥰

При мен на телефона се отваря без да се вижда кой го споделя.

Момичета, като спрете цигарите един вид "изтрезнявате" ли? На мен за втори път ми се случва, тъй като за втори път ги отказвам (този надявам се завинаги), да изпитвам непоносимост към партньора. Аз винаги съм усещала, че ми липсват неща във връзката, но докато пушех явно съм подтискала. Предният път ги усетих сега също, че не ме подкрепя особено в отказването, че ме има за даденост, че не съм любовта на живота му (както и обратното). 20 и няколко години сме заедно, преглъщала съм много неща в няколко аспекта (не буквално 😁), но пък ми е създаден наистина хубав и комфортен начин на живот. Той е малко нарцистичен, но е много добър баща, а и партньор (визирам грижа ...малко по-бащинска, но си е грижа). Обаче страстната любов... романтиката...сега след две седмици непушене все по-ярко усещам как ми липсват и всъщност са ми липсвали винаги...За раздяла не смея да мисля в момента...твърде сме се вкоренили...но времето ще покаже. Обаче започнах да го тровя, леко, ненатрапчиво го тровя и тормозя за липсите си и Не подкрепата от негова страна. А бе някакси като си надрусан с никотин по- не ти дреме....Нещо като отрезвяване се получава при мен...та да видим къде ще избият нещата. Вие усещахте ли нещо такова или само аз съм се бъгнала?