Партньорът ми не иска да се върнем обратно в България…

Да, аз не го оспорвам това. Възразявам срещу "дължиш бъдеще на детето си, следователно - далеч от България" (с мъж или без).

Добър живот може да се изгради навсякъде, стига човек да може да го направи и да не тъне в някакви сериозни илюзии, които да му пречат.

Авторката е без образование и квалификация.Ако ще е продавачка или сервитьорка,по добре това да е в Германия.
А пък да гледа и издържа сама дете....не ми се мисли.
Не можах да разбера защо напира да се върне?

О, напълно съм съгласна, тези приказки а абсурдни.
Коментарите ми са специфично за случая в темата.

Аз не вярвам, че легална институция ще предложи на някого да стане учител без да има необходимото образование.
Първото ми висше образование беше педагогика и много добре знам за какво става дума.

Бъдеще човек има навсъде стига да иска. Имаш ли покрив над главата, храна на масата и най-важното- да си здрав- всичко останало е незначително. Наблегни основно на образованието сега. Това ти е по-важно. После вече лека-полека ще се наредят нещата.

Именно. Тюхкаме се, че е без образование, но са я канили за учител по немски! Мармотът нещо се разсея и започна вместо шоколад, да увива в станиол барабонки.

Магдена, пишеш по принцип, ама принципът тука не важи, защото имаме момиче, в началото на 20те, с малко дете, с основно образование, без подкрепа от семейството си. Опциите:
1) България- минимална заплата, предвид липсващото образование, мизерни социални помощи, морална подкрепа от лелята. Място в детска градина- я получи, я- не. Мъжът й- само със средно- също общ работник. Без собствено жилище. Дори да положи изпити и да вземе заветната диплома за средно образование,  положението й няма да се подобри особено.
2) Германия- дори и само на социални помощи може да живее сносно, още повече, че мъжът й има постоянна работа. Има много възможности за обучение, поети от държавата, с които, при правилен Ausbildung & Weiterbildung може да има доход от около 2600- 2800€ след 5-7 години, отпуската никой не може да я пипне, проблеми за болно дете не се правят, особено при постоянен договор. Това без средно образование. Свекърите й са тук, и дори да не искат да помагат активно все ще удрят по едно рамо от време на време.
Сама можеш да си направиш сметката къде и тя, и детето й ще живеят по- добре.
Случаят, който намесваш е абсолютно ирелевантен за ситуацията, просто си мрънкаш.
Руми, постът ти ме разсмя искрено. Викаш в България здравеопазването е едно от най- добрите в света, ама осигуровката не поема почти нищо и трябва да си плащаш всичко. То затова при сериозни заболявания всички се натискат да се лекуват у нас- специалисти по път и над път, модерна база, безплатни лекарства... последният път, преди 4 години чакахме 45 минути спешна помощ в областен град за възрастен мъж с инсулт. Супер сме, номер едно!

Авторке, ти докато си изпълниш плана и детето ти ще стане на същата възраст, на която теб са те откъснали от средата ти.
Стой си на трибуквието, изучи се, започни работа, пък пак си идвай в България да си харчиш немската заплата.

Или накарай леля ти да разпита познати за варианти да завършиш 12-ти клас в Бг. Само гледай ако започнеш нещо в немско, да не се окаже накрая, че си се клонирала. После помисли за университет. И когато го запишеш търси познати да ти помогнат да си намериш добра работа, то млади не останаха тук, та вече и това не е мисия невъзможна. Тогава и мъжа ти ще го убедиш по-лесно да се върнете. Тук сега за младите е страната на неограничените възможности, но не става с работа от 9 до 5, иска се добро образование, силна амбиция и бачкане като луд.

Ама тя идея си няма, какво ще работи и какви пари би взимала в България. На нея, ѝ било кеф, един месец на почивка, харчейки немската заплата на мъжа си. И после се депресирала като се върнала в Германия, към ежедневието си. Толкова несериозно е това, че не знам какво има да му се обсъжда.

maria_curie, за много неща си права, но за други не мога да се съглася. На едната ми най-добра приятелка, живееща в Германия, мъжът й (германец) почина след лекарска грешка или да го наречем пропуск, недоглеждане. Въпреки това и през ум не ми е минало да обобщавам, че цялата им здравна система е такава. Почти всеки ден по новините чувам за нападения и атентати в Германия. Въпреки това не си правя изводи, че там е по-опасно от което и да е друго място по света. Във всички държави се случват всякакви неща, но когато защитаваме дадена теза, сме склонни да изтъкваме някои обстоятелства и да си затваряме очите за други. Наистина малко в повече ми идва демонизирането на България, все едно тук само някакви измекяри сме останали и масово измираме пред спешните кабинети. За примери се дават някакви изключения и се представят като правило.
Отклоних се малко от темата, иначе май всички сме съгласни, че на този етап (а вероятно и завинаги) е по-добре авторката да си стои в Германия.

Мила, не демонизирам България. Живяла съм ( в съзнателния си живот) и в България, и в Германия- наясно съм и с плюсовете, и с минусите и на двете места. Но да се твърди, че българското здравеопазване е сред най- добрите в света е умопомрачено. Поправи ме, за кое съм сгрешила?

Е, не е сред най-добрите в света, това не го твърдя. Имам предвид, че и в България може да се живее добре, зависи човек как си го направи. Но в случая на авторката не знам дали това може да стане.

+1000
Смятам, че съветите тук са съобразени с положението на авторката. При други условия, друг акъл щяхме да даваме.