Партньорът ми не иска да се върнем обратно в България…

Ами честно казано разсъждаваш доста незряло и импулсивно, затова и тук хората и партньорът ти не те вземат насериозно. Направи нещо със себе си откъм развитие и вероятно и на мъжа ти отношението към теб ще се промени. В момента положението е "на гол тумбак чифте пищови".

Разбира се, че не иска да се връща. И прави най-доброто за детето си. А ти, ако мислеше за развитие, сега щеше да учиш в университет и да си благодарна на родителите си, за дадения шанс. А после с диплома за висше, отличен немски и още един друг език на високи ниво, щеше да имаш много повече шансове, навсякъде.

Лелята хубаво те подкрепя ама само на думи. Да ти е предложила нещо реално, финанси, дом, рамо за намиране на работа, готовност да гледа детето? Така, отдалече, и аз мога много да подкрепям.

Не си и помисляй, че работа в производството е опция тук. Тези, които го пишат, не знам дали са го работили, но аз съм. Работата е тежка, физическа, ниско заплатена. Шефовете грам не им пука за теб, защото знаят, че нямаш кой знае какъв избор и те натискат, почивните дни са малко, отпуските се дават трудно. Прибираш се буквално смазан, а на другия ден започваш отначало. Навсякъде искат диплома.

П.п. Не мога да разбера защо след всеки язвителен коментар ужилените с истината пожелават лек ден или приятен ден. Нелепо е. А ти, авторке, имай предвид, че няколко от хората тук, чиито коментари никак не ти харесаха, живеят и работят от доста години точно там, където си. Били са и тук. Баш техните неща трябва сериозно да осмислиш.

Не си мисли,че винаги е толкова лесно.Не винаги всички имат финансова или здравословна възможност,за да започнат висше.
Нито искам да се самосъжалявам,нито да се правя на жертва,но съм преживяла доста лоши неща в Германия,които са забавили процеса “Образование и наука”.
Родителите ми знаеха и знаят до ден днешен само да пият и да се държат с мене като даденост.Повече по тази тема няма да споделям.който разбрал-разбрал.
Всеки е изживял дадени неща,които са го накарали да затъне и това,че на мене тези неща са ми се отразили по един начин,не означава че и ти ще ги изживееш по същия начин.
Човек ако иска да се образова,не е нужно пък непременно да има “висше”,не всеки изпълнява всички критерии за това престижно образование,намират се и други начини,както една потребителка беше написала.

Изпадаш в самосъжаление, но аз те разбирам. Заради трагедиите в моя живот останах само с бакалавър, а после трябваше и да емигрирам, с две деца, 4 куфара и 3 хиляди евро, нямахме нищо друго. И сега нямаме, но имам 10 години повече опит. Дадох шанс на децата си, от тях зависи как ще се възползват от него.
Обратното- нямала си подкрепа, нямаш образование, нямаш опит, но и не искаш да вникнеш в нещата, които те съветват тук. Никой няма да те пита по каква причина си останала с начално образование, личните ни драми са си лични.

Авторке, самосъжалението не помага. Реално си успяла да си намериш мъж, да създадеш живот, а не успя да завършиш? Ясно е кое е било приоритет за теб. Сега се оплакваш от последствията.

Много хора тук сме от проблемни семейства и някак сме избутали.

Щях да разбера да искаш да приравниш средното до където може и да доучиш. Нали писа, че това образование от Германия тук го приравняват на 11 клас. Една година избутваш вечерно до 12 и имаш средно. Обаче животът в България е труден и скъп, заплатите са малки. А ти си се ориентирала към работни места, които хората с висше работят.

Ако мислиш за сериозно завръщане тук огледай се за професия като фризьор, маникюрист, лазерна епилация. Това са доходоносни професии и изискват изкарано средно и курс.

На мен товя завръщане в България ми е мъгляво и безперспективно.

Родила си в Германия, мъжът ти не иска да се връщате. Тези неща мисли ли ги преди да създадеш семейство?

Не,не съм ги обмисляла,защото преди две години даже и не мислех за завръщане в родината си.Бях много амбицирана да изкарам C1 по немски,след това да уча и развивам,даже ми предложиха работа в частно училище като учителка по немски език.След това рабрах,че съм бременна.Няколко седмици по-късно се прибрах с приятеля си в България на почивка.Останахме по-дълго от планирано,обаче все пак си беше почивка.Повече от месец стояхме и след това обратно към Германия.Като стъпих на немска земя,направо не знам какво стана.Направо цялата се намусих,депресирах.Да,свикнах един месец на хубаво,на харчене на пари,на почивки и сега се прибрах при реалността.И оттогава насам не знам какво съм се закрастила за тази България.
Но както казах преди този период се бях фокусирала върху себе си.
Да,аз съм си виновна и ще си сърбам попарата.
Добре,че съм още млада и млада майка,та мога наистина още да оправя оплескания си живот.

Ти изобщо даваш ли си сметка, че с българската заплата няма да може да си позволиш да харчиш пари току тъй. Харчила си сега, немската заплата на мъжа ти, и да много е приятно, знам. Но, живеейки и работейки в България, няма да може да си позволиш това. Хем ще работиш, хем няма да имаш достатъчно за "харчене". Даваш ли си сметка, че като си дойдеш в България действителността ще ти е същата като в Германия - работата, детето и у дома. Това е. И без подкрепата от свекърите ти. Изобщо мислиш ли, наистина? Много, много е прав мъжът ти.

Живяла си в един балон в рамките на месец. Харчила си готови пари от страна с много по-висок стандарт от българския. Не си работила тук, а си обикаляла на красиви места, почивки и кафенета.

Не бъркай туризма с емиграцията.

Тук трудно ще живееш така освен ако не си мутреса или някоя богаташка от кафе на кафе и от курорт на курорт.

И аз имам българки приятелки, живеещи в чужбина. Като си дойдат се старая да се виждаме често, ходим насам-натам. Но го правя, защото са тук за седмица-две и искам да общуваме. На дали не са наясно, че в останалото време нямам възможност да се моткам по кафенета и ресторанти всеки ден.

Харчила си готови пари от чужбина тук, което е лесно и приятно. Няма нищо общо с начинът на живот на обикновения българин.

Парите от чужбина нямат общо с парите от България. Аз също живея в чужбина и се старая да си идвам лятото за повече време. Разбира се, че времето, което отделям ще е за почивки и да наваксам с приятели. Но казвам ти, когато ое живеех в България такива почивки бяха рядкост. Сега, нека бъдем и реалисти. Българинът обича да си почива. Лятото София си беше празна, трафици по-малко. Имам познати с по 4-5 хил заплати и си излизат бая. Не на всички им е зле. А и една позната със средно образование и много опит през годините стигна до мениджърска позиция. Важно е какво умееш. Е, разбира се, че един нейн познат я препоръча. Ноо това е друга тема. Не забравяй, че България не е само почивки. То са трафици, мръсен въздух, некадърни лекарк и намесени хора. Много се разпространиха наркотици и балони сред подрастващите и никой не контролира това. Носталгията ще я има винаги, нормално е. Опитай се поне докато си в Германия да научиш добре немски. Много ще ти помогне в България ако се решите да се приберете. Средното ще го изкараш с дистанционно обучение. Не е страшно. Но стъпка по сръпка. Аз също планувам да се върна в един момент. Имам си жилище там. Висше образование и опит. Но ето, че изчаквам още малко. За да съм сигурна, че всичко съм направила и няма да съжалявам за нещо после.

Авторке, щом детето ти е само на годинка, възможно ли е все още да си в нещо като следродилна депресия?
Не знам какъв съвет може да се даде по отношение на такова сериозно разногласие между двама партньори като това със смяната на държавите. По принцип превес има този, който е ЗА оставането на сегашното място, тъй като вече сте се установили там и детето е родено там. Така че насила не можеш да го накараш да се преместите, съответно той няма да пусне и детето.
Моят съвет е да не бързаш, да не притискаш мъжа ти прекалено, защото това ще има обратния ефект и да си завършиш образованието.
А с мъжа ти само по този въпрос ли не се разбирате или по принцип? Защото мисля, че тук е разковничето на целия проблем.

Даже са ти предложили работа като учител?! Нещо съвсем се обърках в нещата

FrauDanna мисли много правилно. И според мен, направо сте си в депресия от еднообразието с бебешока и неглижирането от съпруга. Авторке, за това, което си представяте - добра майка и работеща, независима жена, се изисква не просто висше, а много сериозни знания плюс сериозни лични качества. Как ще го направите с бебе на ръце, именно затова първо се учи, после се трупа малко опит и след това се ражда. Съществена, основна част от живота, който описвате с харченето на парите, е свободата, която няма как да имате, докато сте от сутрин до вечер на работа. Човек се чувства добре, ако има свободно време и пари. Съчетаването на  свобода с пари е по силичките на единици, иска се много висок интелект, много голяма осъзнатост или много нисък морал, ако мръсните пари не пречат. Достоен човек обаче никога няма да се съгласи с мръсни пари. Вие дори да започнете нещо, хипотетично, без образование нали, какъвто е въпросът всъщност, ще работите да плащате пътни, нещо компромисно за хапване,  лекарствата на детето/ защото в градината никой няма да му изгради силен имунитет/, сметките и… както пише една друга потребителка, дори без малко дете може да мизерствате. Ако психиката ви не издържа сега, как ще издържи с още по-голямата умора после, защото без познати и стабилно образование, ще работите работа като за трима и толкова ще сте скапана, че скандалите с мъжа ви са ви в кърпа вързани. А нуждите на детето и разходите само ще се увеличават с възрастта му. Трябват много пари за нормален живот в България. За хубав, с хубави стоки и услуги, още повече. Като ви натисне мизерията, защото и мъжът ви тук,  ако е заменим лесно служител, определено няма да получава между 5 и 20 бона месечна заплата, и ще стане много лошо за всички. Здравеопазването е едно от най-добрите в света, в много части на света е по-лошо, отколкото в България, много хора не са запознати и им изглежда обратното, само един човек го е написал, но пак трябват пари, по закон не ви се полага почти нищо. Едно зъбче да ви се счупи, това са 1000 лв., касата ви дава 150 сумарно. Доста неща не са уредени, защото алчността и корупцията са на много високо ниво. В администрацията точно са навързани като свински черва, защото документалните нередности трябва да се прикриват, не си мислете, че е толкова лесно да се внедрите. За да живеете хубав живот, не може да сте в коловозите на масата. Ако сте в тях - имате техния стандарт на живот. С бебе на ръце и без образование сте в много неизгодна позиция. Не усещам благодарност към мъжа, който все пак ви гледа. Гледайте си детенцето, това, което го искате, се случва с достатъчно много средства, а в България няма кой да ви ги даде без наистина сериозно образование; предполагам и на двамата, не знам мъжът ви с какво образование и лични качества е и дали тук може да изкарва сериозни пари. Какви почивки, ако работите, ще се молите за десет смешни дни отпуска годишно, като другите.

Като почнете с тия шансове за децата, добро бъдеще само извън България и т.н., умрем. Тука всички седим без шансове, друго си е секретарка в Германия или рецепционистка в Португалия, там бъдещето е светло.
Казвам "рецепционистка" точно защото това с шансовете и бъдещето на детето наскоро ми го извадиха като довод в спор за родителски права, подсилено с "тук ще става все по-зле" (цитат от адвоката). Там майката работеше като рецепционистка в спа-център в Западна Европа, съвсем добра работа сама по себе си, нищо лошо не искам да кажа, ама айде, моля, стига с тая наша липса на бъдеще, мерси предварително. Имам си бъдеще, и децата ми имат.

Естествено, проблем е липсата на еднакво виждане в семейството и подходът "когато аз реша". Другото се оправя и представете си, дори в България има живот, но няма да стане в този случай. Вижте поне да не решава еднолично той прекалено често за другите неща.

Ами аз не виждам сама майка без помощ как би се справила да гледа деца със заплата на рецепционистка. Би било възможно единствено, ако е с партньор на добра заплата, или с помощ от родители (жилище, гледане на деца, помощ за сметки).