Партньорът ми не иска да се върнем обратно в България…

Аз в момента вървя към 50 и уча програмиране. Никой не ме гледа странно, но да си призная, много по-добре ми беше в университета на 20 сред хора на моята възраст. В Германия няма да са точно така нещата, защото повече хора избират да учат на по-голяма възраст. Освен това да си вече приспособен в Германия и да имаш възможност да се образоваш там е супер възможност. Преодоляла си първоначалните трудности на емиграцията. Освен, ако не искаш да учиш медицинска специалност, не знам защо има смисъл да се връщаш в България, за да учиш.

Аз изобщо не намирам смисъл вече от темата, след като авторката обясни, че много ѝ е харесало един месец в България да ходят по почивки и да харчат пари. Мисля, че тук самата тя трябва да осъзнае, че реалността тук не е аху и иху. Като сме в отпуски и на нас ни е супер, ама през останалото време? Много си далеч от българската реалност, много. Дано не се срещнеш челно с нея, та и детето ти.

Факт, Марена! Явно е, че авторката мисли как българите сме от кафе на кафе и от курорт на курорт. На много е хубаво ако идеш за месец да харчиш готови пари, от държава с по-висок стандарт. Но е много наивно да мислиш, че така живеят местните всеки ден!

Мисля, че в България се излиза на кафе повече, отколкото в Германия. В Италия, Испания и Франция още повече. В Германия зимата е често мрачно и това депресира.

Ясно е, че с малко дете, без жилище и доходи няма да цъфне в България, но не е невъзможно да се почувства по-добре. Аз я разбирам. На някои хора ни е важно да живеем в среда, в която харесваме начина на живот, езика, хората итн. Не всичко е стандарт и пари.

Принципно си права, и аз познавам хора които се върнаха в БГ, защото другаде им е скучно и няма аху-иху. Но никой от тях не е очаквал да живее като на курорт след връщането. Авторката не е живяла като възрастен самостоятелен индивид там, едва ли има реална представа как би протичал нормалният и живот.

Да, точно така изглежда отстрани. Преди около 10 години и на мен ми направи впечатление. Преди работа на кафе, след работа на бира. Уикендите всеки отива нанякъде-къща за гости, екопътека, басейни. А аз на режим оцеляване  6 дена работа, по 10,12 часа в чужбина. Но хората тука са си опекли питката и не са спали.Тука идваш пак от 0.Поне е млада авторката.

Аз пък мисля, че все по- малка става разликата в начина на живот в България и Германия. Лични наблюдения.

Аз за Англия говоря, но все едно. Мисля че човек ако има професия и се интегрира и там може да излиза и пътува. В чужбина съм пообиколила, има забавления навсякъде, но са недостъпни за черноработника. Скъпичко е. За мин. заплата в чужбина няма как да плащаш наеми, храна и да остава за забавления дете съвсем. Тука обаче и за храна може да не стигнат. Повечето жени стоят вкъщи и дундуркат деца, че няма как да плащаш 1500 паунда за детска, и да работиш за толкова. И почват ревове, искам да се прибирам. Посъберат пари за да се отпуснат месец в България, роднини, забави, басейни и вой голям на дават жените. Познат сценарии.

Авторке, започнала си Ausbildung защо не го довършиш?

Ако не искаш. Отиди в Бюрото по труда и поискай среща за да ти разяснят какви възможности има. Варианта е за Ausbildung,  като има опция за Teilzeit такъв, т.е. по-малко часове дневно, за по-дълъг период, подходящ за майка с дете. Това е класическия Ausbildung, назначена си с договор, ходиш и на работа и на училище паралелно. Също имаш опция за Ausbildung от Бюрото по труда, там ходиш първоначално само на училище и после имаш практика. За този вид Ausbildung трябва да имаш доколкото знам 3 г. трудов стаж.

Имаш опция да направиш тест, който трае около 40 мин. и ще ти помогне да се ориентираш какъв Ausbildung е най-подходящ за теб.  
Въобще имаш куп варианти за развитие, стига да искаш.

Проблема на авторката далеч не е липсата на образование. Тя е на 23 г. Може да завърши вечерно средно и задочно висше в България, стига да има малко подкрепа. А тя няма.  БНД не желае да се прибира в България, риспективно не го интересува нейното развитие. Факта, че детенцето още не е проходило а тя ходи да работи, като чистачка, за да помага на семейния бюджет ме навежда на мисълта, че не са цъфнали и вързали във великата уредена Германия. От там и депресивните мисли и желание за връщане в родината. Разбираемо. Трудно осъществимо също така.
Тук пишещите очерниха живота в България, човек да ви пита чий още дирите там и не сте изнесли за немско, където било много уредено и имало светло бъдеще за децата.

Лично познавам хора завърнали се от чужбина, но със жилища и капитал. Добре са, намериха си работа, и изглеждат щастливи. Предимно завърнали се от Острова. Има и фейсбук група с такава тематика.

Авторката, пиши ми ако желеаш  на лични, да ти дам няколко линка. Имай в предвид, че живота е един, за кратко си млада и е твое задължение да си вземеш живота в ръце.

И аз се учудвам на многото постове, очернящи България. Познавам немци, които избраха да живеят и работят в България, защото тук им харесва и не са пенсионери, млади хора са и работят за хубави пари. За съжаление детето няма как да изведеш детето от Германия без съгласието на баща му и така е редно да бъде, представи, че той реши да се премести в Китай например с него, с теб или без теб, както решиш. Но на твое място бих настоявала за подкрепа да си завърша поне средно образование в България, с индивидуална форма на обучение към някоя гимназия в малък град, можеш да ги завършиш като се готвиш сама, а се явяваш само на изпитите. След някоя друга година може и друго решение да вземете. Имам близки, които се върнаха след 20 години във Канада, изчакаха дъщеря им да стане на 18, защото тя не искаше да се мести точно в гимназията, а и искаше там да си остане и после се прибраха. В тази връзка не мога да оправдая родителите ти. Да повлечеш 15-16 годишно дете в чужбина, въпреки желанието му, защото мислиш, че е по-добре за бъдещето му... Че то по закон не можеш да запишеш дете в осми клас без съгласието му да учи в точно тази гимназия. Аз се съобразих с желанието на дъщеря ми, макар, че можеше да влезе в много по-престижно училище. И преди две седмици отказах много добра работа в друг град на 150 км от нашия, защото тя не желае да се местим, а няма как да пътувам ежедневно, няма и на кой да я оставя. Това при положение, че скоро оставам без работа, от 4 месеца търся активно в нашия край и няма и няма.

Ами ако родителите са от малък град, където няма работа, но за сметка на това са си намерили сигурна такава в чужбина, ще си повлекат детето и още как! Другите опции са да умират от глад или да си зарежат детето в Б-я някой близък да го гледа, а те да пращат пари от чужбина. За мен последните две опции са абсурдни и бих повлекла дете и изобщо не бих се съобразявала с прищевките на тийн. Защото аз съм отговорна за изхранването му и аз взимам решенията като родител.

Да не говорим че 15г даже е доста добра възраст. Все още на тази възраст учат бързо език. Дава им се време да свикнат с чуждата система и да се интегрират. И така след това ще им е песен в университета/с висшето. Но затова трябва здраво да си налегнат парцалите в училище. Поне във Франция гимназията, не е като гимназията в БГ - там се учи яко. Изпитите се минават минимум с 4-ка (преобразувам оценката по българската система) и много рядко се пишат пълни 6-ци. Поради тази причина и повтарянето на класове не е изключение. Тоест не минаваш класовете просто ей така, ами се бачка здраво.

А що се отнася до завършването на средно образование в БГ - винаги я има опцията "Самостоятелна форма на обучние" - учиш сам и на края на срока или на годината отиваш на изпити. Има деца, които живеят в чужбина и така учат и в Б-я. Но пак изисква страшна мотивация - и учене САМ. Но тук вече има дете в картинката, което усложнява нещата.

Защо сте толкова убедени, как авторката само мъжа я спира да завърши. Тя досега е лапала мухите и не е завършила средно образование без дете, та сега ли. Не съм оптимист, но дано се вслуша и се вземе в ръце. И по-правилно е да завърши в Германия, ако има как.

Не знам каква е гимназията във Франция, моето дете е в гимназия в България, но си учи доста яко. И не бих я помъкнала на друго място, без да се съобразя с нея или поне да я убедя в правилния вариант.

Изпитите за самостоятелна форма на обучение не са в края на срока/годината, а са в сесии, срокът на които се определя от училището. Опцията я има в Закона за образованието, така че не е нужно да се търси някой малък град в България. Всяко училище може да предложи самостоятелно обучение, за лица навършили 16 години.

Не разбирам от какъв зор трябва да завършва в България след като те са в Германия, живеят и работят в Германия, градят бъдеще в Германия и никой освен авторката не ще да се връща тук. Има започнато образование там ама пак се бае да завърши средно в България. Интересно как ще стане при наличие на малко дете, несъгласен с ясла баща и липсващи баби и дядовци, които да помагат (разбрахме едните, че не са там и с тях не се поддържа връзка, а другите са работещи).