Детето може да си играе само, а може и да направи голяма беля докато не го гледаш. Ученето изисква съсредоточаване и замислена можеш да гледаш право в детето и да не видиш какво става.
- Публикувана: 2 март 2025, 17:14 ч.
- Последно мнение: 23 март 2025, 07:18 ч.
Партньорът ми не иска да се върнем обратно в България…
Ама то като сте навън, внимаимето ти е на 100 % върху детето. Как се чете при това положение! Белите стават за секунди. Както си играе кротко в пясъчника, така и ще реши да отиде при люлките, където се люлеят бясно по-големи. Както може да излезне от пясъчника, така може и от детската площадка (да се изгуби в парка или да излезне на оживена улица) докато аз съм забила нос в учебника и се опитвам да осмисля или да запомня нещо. Даже не виждам смисъл да изброявам, но за мен е немислимо да си оставя детето да си играе навън, а аз да зубря на пейката. Що за абсурд! Ако е в сигурна среда вкъщи, да и аз чета в малкото свободно време. Но навън очите ми са все в детето. Всичко се случва.
Децата не беснеят 24/7. Имат и кротки моменти, и спят понякога даже 
. Или се заиграват с нещо до майката.
Стига да има желание и тя може да учи в тези по-кротки моменти.
Хората с деца и учат, и работят, намират начин.
Не е нужно 24/7 да се съзерцава отрочето.
Пък и ученето не изолира майката от света.
На мен пък ми е странно как майките, особено само на 1 дете, си запълват времето, в което се занимават само с гледане на детето си, ама не ми звучат точно като еднорози.
. Или се заиграват с нещо до майката.Стига да има желание и тя може да учи в тези по-кротки моменти.
Хората с деца и учат, и работят, намират начин.
Не е нужно 24/7 да се съзерцава отрочето.
Пък и ученето не изолира майката от света.
На мен пък ми е странно как майките, особено само на 1 дете, си запълват времето, в което се занимават само с гледане на детето си, ама не ми звучат точно като еднорози.
Fever, тук се предлага момичето да учи по градинките (да си оползотворява времето, вместо да бъбри с другите майки), докато малкото си играе. Вкъщи и аз чета/уча, не е невъзможно. Но ми се струва доста безотговорно това да се случва по градинките, докато се предполага, че трябва да наглежда детето. То едва ли ще спи в пясъчника.
И навън може. Не е проблем, когато детето спи в количката или играе в затворено пространство, подходящо за възрастта.
Няма да е пълноценно като вкъщи, но може да допълва някои знания.
Докато детето спи вкъщи, може да учи онлайн, а после навън може да си преговаря, докато се разхождат с детето.
С онлайн ученето вече е лесно. И изпити онлайн се държат, и уроците онлайн се взимат. Просто трябва да провери какви опции има за това.
Няма да е пълноценно като вкъщи, но може да допълва някои знания.
Докато детето спи вкъщи, може да учи онлайн, а после навън може да си преговаря, докато се разхождат с детето.
С онлайн ученето вече е лесно. И изпити онлайн се държат, и уроците онлайн се взимат. Просто трябва да провери какви опции има за това.
На подходящото място за възрастта, може да играе по неподходящ начин. Както и да е, сериозна работа без да има кой да ти помага, не виждам как може да се върши. Отделни неща за малко време - да и до там. Ако ФР е открила истинския мултитаскинг, а не тип "разбърквам манджата и слагам прането" и безкрайната енергия, ок.
Говорим за учене, не за сериозна работа. Сериозната работа се върши, когато бащата също е в ролята си на родител, не на помощник. И когато детето ходи на ясла.
В случая на авторката нещата са различни, защото се налага да работи, когато бащата гледа детето.
Какъв точно мултитаскинг изисква гледането на 1 дете!? В съвремието при това, когато отдавна не перем на реката и не мием подовете със стойка на колене. Остава достатъчно време за всичко. Разбира се, стига да има желание.
В много държави майчинството е 3-6 месеца и жените и учат, и на работа ходят, и деца гледат, редувайки се с мъжете си.
С последното ми дете учих чужд език. Докато спи, а другите са на училище, минавах онлайн уроците си, а после по време на разходка преговарях със слушалката в ухото. А бях на 50 вече. На 20+ би следвало да е още по-лесно да помни.
В случая на авторката нещата са различни, защото се налага да работи, когато бащата гледа детето.
Какъв точно мултитаскинг изисква гледането на 1 дете!? В съвремието при това, когато отдавна не перем на реката и не мием подовете със стойка на колене. Остава достатъчно време за всичко. Разбира се, стига да има желание.
В много държави майчинството е 3-6 месеца и жените и учат, и на работа ходят, и деца гледат, редувайки се с мъжете си.
С последното ми дете учих чужд език. Докато спи, а другите са на училище, минавах онлайн уроците си, а после по време на разходка преговарях със слушалката в ухото. А бях на 50 вече. На 20+ би следвало да е още по-лесно да помни.
Има ли начин да спра известията от тема в този форум, в която съм писала, но не желая повече да следя? Опитах с включване/изключване на следене, но не се получава.
Говорим за учене, не за сериозна работа. Сериозната работа се върши, когато бащата също е в ролята си на родител, не на помощник. И когато детето ходи на ясла.
В случая на авторката нещата са различни, защото се налага да работи, когато бащата гледа детето.
Какъв точно мултитаскинг изисква гледането на 1 дете!? В съвремието при това, когато отдавна не перем на реката и не мием подовете със стойка на колене. Остава достатъчно време за всичко. Разбира се, стига да има желание.
В много държави майчинството е 3-6 месеца и жените и учат, и на работа ходят, и деца гледат, редувайки се с мъжете си.
С последното ми дете учих чужд език. Докато спи, а другите са на училище, минавах онлайн уроците си, а после по време на разходка преговарях със слушалката в ухото. А бях на 50 вече. На 20+ би следвало да е още по-лесно да помни.
В случая на авторката нещата са различни, защото се налага да работи, когато бащата гледа детето.
Какъв точно мултитаскинг изисква гледането на 1 дете!? В съвремието при това, когато отдавна не перем на реката и не мием подовете със стойка на колене. Остава достатъчно време за всичко. Разбира се, стига да има желание.
В много държави майчинството е 3-6 месеца и жените и учат, и на работа ходят, и деца гледат, редувайки се с мъжете си.
С последното ми дете учих чужд език. Докато спи, а другите са на училище, минавах онлайн уроците си, а после по време на разходка преговарях със слушалката в ухото. А бях на 50 вече. На 20+ би следвало да е още по-лесно да помни.
Добре че ученето не е сериозна работа.
За мултитаскинга явно не си разбрала какво имам предвид, няма да пиша фермани.
Бояна, говорим за учене в момента, в който ти гледаш дете на доста по-малко от 6 години и то в градинки.
Не съм разбрала, да. Както и не разбирам жените, които твърдят, че са страшно заети с гледането само на едно дете, заради което нямат време за нищо.
И да, не е сериозно, в сравнение с работата на безброй лекарки, архитектки, проектантки и всичко, изискващо съсредоточаване, които работят, докато си гледат бебетата.
С първото дете изкарах магистратура, с второто специализация. Породени са с 12 месеца разлика и тогава живеехме в чужбина сами със съпруга ми. Тогава нямаше онлайн обучение. Пътувах до България за очните и после обратно с учебниците, за да уча, докато стане време за изпити. Той си взимаше отпуски, докато ме няма. А при нея говорим за средно образование, не за висше.
Най-голямата ми дъщеря има дете на година и 4 месеца. На 6-тия месец се върна на работа и си предаваха бебето като щафета с мъжа ѝ, докато тръгне на 10 месеца на ясла. Сега си правят така смените, че да могат да я водят и взимат, а двамата карат специализации. Ветеринарни лекари са. Живеят на 1500 км от нас и на около 200 от другите баба и дядо, които също работят. Едва с няколко години са по-големи от авторката. И в парка имат време да я изведат даже.
За мен дали ще учиш или не е въпрос на желание. Тя и преди бебето не е учила години наред. И с него няма да учи.
И да, не е сериозно, в сравнение с работата на безброй лекарки, архитектки, проектантки и всичко, изискващо съсредоточаване, които работят, докато си гледат бебетата.
С първото дете изкарах магистратура, с второто специализация. Породени са с 12 месеца разлика и тогава живеехме в чужбина сами със съпруга ми. Тогава нямаше онлайн обучение. Пътувах до България за очните и после обратно с учебниците, за да уча, докато стане време за изпити. Той си взимаше отпуски, докато ме няма. А при нея говорим за средно образование, не за висше.
Най-голямата ми дъщеря има дете на година и 4 месеца. На 6-тия месец се върна на работа и си предаваха бебето като щафета с мъжа ѝ, докато тръгне на 10 месеца на ясла. Сега си правят така смените, че да могат да я водят и взимат, а двамата карат специализации. Ветеринарни лекари са. Живеят на 1500 км от нас и на около 200 от другите баба и дядо, които също работят. Едва с няколко години са по-големи от авторката. И в парка имат време да я изведат даже.
За мен дали ще учиш или не е въпрос на желание. Тя и преди бебето не е учила години наред. И с него няма да учи.
Бояна, говорим за учене в момента, в който ти гледаш дете на доста по-малко от 6 години и то в градинки.
Авторката си е намирала оправдание още докато е била без мъж и дете. Сега хептен няма да учи. Тя ще прецени какво да прави с живота си, но без диплома доста врати са и затворени. А като намирате оправдания, все едно ще учи медицина или ядрена физика с това дете, не и помагате особено.