В момента чета... 94

  • 45 918
  • 736
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 9 050
Включвам се с "Градът и градът" на Чайна Миевил. Преди 2-3 години неговото "Посланическо градче" предизвика всичките ми интелектуални сили за осмисляне на идеите му, но тук покрива нови висоти. Идеята за двата града, вплетени един в друг топологично и в същото време разделени във всяко друго отношение, е толкова откачена и в същото време реална. В средата на книгата съм и още се опитвам да се освестя и да осмисля картинката. Чайна Миевил се нарежда в списъка на любимите ми автори. Прочетох, че има и сериал по книгата. Ще го потърся след като я прочета. Ще ми е интересно да видя как са успели да пресътворят на екран цялата шантава история.

# 106
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 13 054
След препоръки от тук, започнах днес "Женският кръг на лейди Тан" и междувременно за развличане чета третата от поредицата на Карън Фосум - "Който се страхува от мечки".

# 107
  • Мнения: 633
Реших да дам шанс на “Четвърто крило” на Ребека Ярос. Не ме грабва първите 3 глави, надявам се по-натам да ми се стори интересна.

# 108
  • Мнения: 6 909
Случайно ми попадна "Хроника на болката" на Иво Иванов. Нямах никаква представа що за книга е, нито кой знае какви очаквания. Съдържа петнайсетина истории за реално съществували или съществуващи хора. За някои бях чувала, за други не. Историите са познавателни, вдъхновяващи и трогателни. За силни личности. Отдавна не ме беше просълзявала книга.

# 109
  • София
  • Мнения: 3 946
О, Градът и градът!
Все още се сещам за нея колко е реално всичко.

# 110
  • София
  • Мнения: 7 492
О, Градът и градът!
Все още се сещам за нея колко е реално всичко.
Да, страхотна е! На мен ми отвя главата, отне ми известно време да разбера какво изобщо се случва...

# 111
  • София
  • Мнения: 12 007
Искам нещо да ми отвее главата Simple Smile
Записвам си "Градът и градът".
Аз имам реализиран един неуспех преди години с Чайна Миевил ("Морелси") и оттогава не съм посягала към негова книга..

Иначе зациклих с Килията на Юси, но от-циклих с "Кралят на планината" на Андерш да ла Моте. Жестока!!!

# 112
  • София
  • Мнения: 2 227
Много харесах и аз "Кралят на планината" на Андерш да ла Моте. Има и втора от поредицата за Лео Аскер, дано също е хубава.

# 113
  • Русе
  • Мнения: 1 192
Дочитам ,, Слънчогледови деца,, от Кристина Терзийска. Дебютният й роман , който ме разплака три пъти. Много добро перо  и история . Основните ни герои , чийто живот проследяваме от юношеските години,до порастването им са четирима младежи : две момичета и момчета от малкия град. Сигурна съм, че всеки един би намерил частица от своя живот,мечти , сбъднати и не, загуби и победи,любови,семейни и приятелски  отношения. Имам сантимент към бабите и дядовците в романите. Дядо Ангел тук се превърна в любимият ми персонаж. Въпреки , че основно действие в книгата се разказва и развива през живота на внучка му Лъчезара. Затрогваща история, напълно автентична, с обрати . Малка като обем с голямо послание и тъй като, колибри имат намаление 25% и безплатна доставка определено ще я добява към количката си, защото искам да я имам в  личната си библиотеката  и не можах да отбележа цитатите, които също много ме жегнаха.

# 114
  • Мнения: 268
Поток - Психология на оптималното преживяване
От: Михай Чиксентмихай

# 115
  • Мнения: 2 245
lorito,
слънчогледовите деца и аз искам да ги чета, благодаря за отзива!
Идвам с 2 книги, които оцених с по 5 звези.
"И леглото ни е зеленина" от Виолета Радкова, която след коментара на Дидка бях още по-нетърпелива да прочета и наистина заслужава високите оценки от читателите. Това е от тези книги, в които талантът и оригиналността на автора веднага проличават и е трудно да ги оставиш. Действието е много динамично, историята - интересна, а филмовите похвати при разгръщането на сюжета добавят ново читателско усещане. Имам съвсем дребни забележки, но на фона на цялостното преживяване дори не си заслужава да ги споменавам. Наистина браво!
Другата е "Облак с форма на камила" от Алина Нелега - една пиеса, замислена като съвременна интерпретация на "Хамлет", която в крайна сметка се оформя като роман. Текстът е монолог през цялото време, а темите са много - отношенията между майката, избрала кариерата и нейния пораснал син, изпълнени с взаимни обвинения, омраза и вина, сблъсъкът между поколенията в разбирането им за изкуството и в частност - театъра, политиката, която диктува назначения в артистичните среди и обслужва интереси. На мен всички тези неща са ми много интересни, а авторката бързо увлича, така че буквално залепнах за книгата, но всъщност е тегава на моменти, няма и един ред пряка реч и понатежава, така че не я препоръчвам на всеки.

# 116
  • на последния етаж
  • Мнения: 10 097
Завърших "Тайните, които не разкрихме". Хареса ми книгата, но вече ми втръсва тази лгбт линия в почти всяка книга, която отварям в последните години. Sick

# 117
  • Мнения: 799

Чета тази, засега ми харесва, действието се развива динамично. В Сторител слушам “Ангел с часовников механизъм” на К. Клеър, хубава е, но не чааак толкова колкото отзивите за нея.

# 118
  • Мнения: 11 784
Книгата предполагам е със същия сюжет като сериала, който преди вече доста години се излъчваше и беше доста популярен?

# 119
  • Мнения: 799
Да, точно както сериала, тъй като не си го спомням много, реших да прочета книгата.

Общи условия

Активация на акаунт