В момента чета... 94

Марта Уелс е авторката. Издава се от издателство Артлайн и е част от колекцията им Небюла.

Чета в момента Към никъде на Сандърсън, но явно е минало доста време от последната книга и не мога да вляза в ритъм. Има ли някъде резюмета на книги, където мога да си опресня паметта?

Евентуално  на fandom сайта ?

С търсачката ми излиза сайт на руски?

Това имах предвид, но точно тези книги май не са резюмирани …. 😔

В Goodreads няма ли ги резюметата?

Там са по-скоро анотации на книгите, предполагам тук се търси преразказ (между другото на книга 4 на Летописите има приложен един код към страница, издателите са направили един такъв), защото при дългите поредици се позабравя с времето  …

В coppermind има информация:
https://coppermind.net/wiki/Category:Skyward

Тази нощ преполових "Стаено зло" на Лиз Нюджънт - уау! Многопластов, добре изграден психотрилър. Със сигурност ще прочета и другите ѝ книги.
Продължавам да слушам и "Зовът на kостите", обаче тази Амая е толкова наивна и инфантилна, че ми иде да я чукна по челото с показалец, та да се осъзнае и да спре да се държи като ученичка.

О, Вейда, ще чакам с нетърпение отзивите ти и за другите книги на Лиз Нюджънт
Най-хубавото ти предстои

Анотациите ги четох къде-що намерих, но те гледат да не разкриват много сюжета и е разбираемо. Благодаря на всички, включили се с информация!

На последната промоция и аз си ги поръчах Не знам кога ще ги прочета, май само "Стаено зло" я има електронна, нея не я поръчах, но смятам скоро да ги отметна. След Фосум вероятно.

Чета "Бруклин" на Колм Тойбин. В началото съм. Темата ми е интересна по много причини, но засега върви някак бавно. Искаше ми се да има повече обяснения за контекста в Ирландия по онова време вмъкнати в тъканта на разказа, но трябва да се досещам или да ги откривам сама.

Слушам "Мрежа" на Макс Сеек. Става, но не ме грабва. Обикновено харесвам police procedural с развитие на характерите, но тук има много (за моя вкус) детайли за полицаите, и то не само главните, техния личен живот, какви дрехи носят и т.н.

След коментарите в темата за Лиз Нюджънт, съм се приготвила да слушам една от нейните книги

"Подстрекателят" за о-в Луис и Бастан пак чете едновременно 2 - хартия и екран и скоро ще доложи прочетеното (едната е "Кървави белези", 2014 на С.Бекет - преди и без д-р Хънтър; очертава ми се като камерен психотрилър). Замислих се, че някой може и да си търси непрочетено четиво, а аз (е, за себе си, де) открих Жоел Дикер и взех на хартия две поредни, ама почнах от по-късната.
Понеже Балтиморови ги пое жена ми, аз се хванах да търся изчезналата Стефани М. Бая дебел том (580 стр.), който - и като го свърша - се чудя как да определя. Кримка е, да, американска действителност в малко градче със собствен театрален фестивал. И четворно убийство - студено досие от 20 години, изтупано от прахта... защото 20 г. по-късно на същия тиътърфест всички очакват нещо подобно да се случи там отново. Стигнах средата. В момента - на фона на 3 основни ченгета-герои (едната: готина дама, пришълка), плюс местната полиция, в разследването май се намесва гостуващ (също - но бил там и преди 20 г.) театрален критик (идиот! с американската фамилия Островски). Моите кандидати за убиец - освен някога набедения, който вече не е сред живите - стават четирима. Не е пародия, нито точно черен роман, не знам какво е. Чете се чудесно, леко и интригуващо. Главите от реалното (в романа) действие са разбъркани с минало и образи на персонажите - а те са бая, освен споменатите, и наистина са всякакви: кметската управа, днешните ченгета на местно ниво, гастролиращите им колеги - заети по същината на студеното досие, журналисти, театрали, голям ТВ-продуцент (друг идиот), артисти и самозванци, съпруги и любовници..., абе хорски паноптикум. И всеки с всяка глава става още мъничко по-познат за четящия. А кандидат-злодеите се множат.
За т.нар. литературни достойнства ще го река тъй: четеш си като в кинозала, с пуканките и питието, ама гледаш да не изпуснеш нещо, понеже ще стане още по-сложно. Но ти е кеф. И се смееш, а после ти идва да грабнеш папката с "Черната нощ" (пиеса, която не е пиеса) и да ги зачефрастиш по главите.
Когато ги взимах - в читалището ми имаха 3 и не знаех, че Дикер вече има цели 6 на български. Едва 40-годишен е. Не знам как е с Балтиморовите, нито с другите. Но вече съм ги набелязал - да проверя.

ПП. При бърз преглед установих, че при издателите им са с цели 6-7 лв. в момента по-евтини, отколкото в Ориндж, примерно.
ПП2. Реймънд Фийст. Чудесен (преобладаващо)! Препоръчвам. Четох го преди >8-10 г. (т.е. по-старите тухли от поредиците) и несгодите ми бяха как веднага да се снабдя със следващото от серията.

“Загадката на стая 622” на Жоел Дикер не бих препоръчала, може да я оставите последна, там сякаш повече идеята е била авторът да отдаде с нея почит на издателя си (или на редактора, че я четох преди време и не помня вече съвсем точно), отколкото да се получи впечатляващ трилър.