В момента чета... 94

  • 46 084
  • 736
  •   1
Отговори
# 345
  • Мнения: 462
Аз имам "Железният светилник" на издателство "Захарий Стоянов" и потвърждавам, че наистина е могло повече да се постараят - корицата е хубава, както и шрифтът, но листата са бели и доста тънки.

# 346
  • София
  • Мнения: 26 358
Приключих с "Детайлите" на Ия Йенберг. Не разбрах каква е идеята на книгата, не ме грабна. Някакви хаотично разказани истории. Оценка 2/5.

Продължавам с "Оставих те да си отидеш" на Клеър Макинтош. Интересно започва, но четох доста противоречиви коментари в ГР, та ще видим.

# 347
  • Галифрей
  • Мнения: 5 784
Панаира на книга тази година в София пред НДК ще бъде от 24 май до 1 юни.

# 348
  • София
  • Мнения: 4 476
По-добре късно, но все пак, някога. Докато чета популярна (но изискваща внимание) философия и съм си оставил за празниците 2-та част на "Стареца, който..." на Юнасон, усетих, че ми трябва нещо типично - откъм пристрастеността в последните ми 4-5 читателски години. И подхванах Андерш де ла Моте - прословутата му трилогия.
Полицейска академия, офицер в полицейските спецчасти и директор по сигурността насам-натам. Ами признавам, не ми е попадал в полезрението; трилогията "Играта" е превеждана - но може да се окаже достатъчна в срещата ми с Андерш. Пишат, че се родеела с триптиха на Стиг Ларшон (чието издаване той не доживя) и беше достатъчно да ме заинтригува. (В Ориндж видях още 2 - но пък не са от другата му поредица "Меморандум"; Емас са пуснали и последната от 3-тата серия - от 2025, нашето издание - за инсп. Лео Аскер.)
Преди 100-та стр. съм; преводът е вдъхновяващ, сюжетът - някак познат от филм или други романи - но в емоционално положителни усещания, стилът и езикът са завладяващи даже като идея да си припомня английския в сленг и онлайн комуникация.
Минус на е-изданията обичайно е, че бележките под линия (преводи на фрази и обяснения) са накрая на книгата. В случая с първия ми де ла Моте - след всяка отделна глава. Но се улавям, че (засега) почти 50:50 ги търся (предварително - такъв ми е алгоритъмът), понеже не с всичко съм в час.
Виждам, че е забъркан и във филма Extinction: The G.M.O. Chronicles, една "епидемична" история (2011).

За любопитни, малко помощ:
Скрит текст:

# 349
  • София
  • Мнения: 717
Завърших "Палми в снега" - историята направо ме отнесе, макар и да имаше някои нереалистични според мен моменти.
Скрит текст:
Например брак между първи братовчеди в 21-ви век си е абсолютно кръвосмешение и е невероятно как е отразено като нещо съвсем нормално, при положение, че се знае колко сериозни може да са последиците за децата. Друго, което ми изглеждаше абсолютно нереалистично беше отношението на Килиан към брат му след това, което е причинил на женатана живота му. Дори си продължават с най-нормални семейни отношения години наред...
Преди това и аз препрочетох "Железния светилник". Беше чудесно преживяване.
Сега започнах "Недовършения ръкопис" на Франк Тилие.

# 350
  • Мнения: 604
Продължавам на четеца с "Очи от рая" - прочела съм около 40%,но много бавно ми върви, не знам защо...
На хартия тези дни започнах една забравена на етажерки те ми книга - "Притча за сеяча" - 1ва част. Започва добре, но и там не съм напреднала. Засега разбрах само, че нещо е станало с човечеството и вече не живеем както в момента, а по-първобитно. Хора се убиват за пари, за бижута, някакви огради пазят обществото - общо взето навлизам тепърва в света. Някой чел ли я и какво му е мнението (може и на ЛС)?

# 351
  • София
  • Мнения: 5 850
...
Една (надявам се полезна) вметка постфактум за Дикер. "Изчезването на Стефани" ме удовлетвори и четох с удоволствие - което и писах тук. А вие ме информирахте, че най-новите книги на вундер-младежа не са това, което би породило "инерционното очакване". Да не вземе да се окаже, че тази за Стефани Майер е изключението при автора. Имахме на хартия и "Балтиморови". Жена ми я изчете и не е очарована. Аз съм на 20-тина стр. от началото и вероятно ще я изоставя след още толкова. (Изобщо не е криминале; това са Буденброкови, Форсайтови..., от друг автор. Не, че е лошо. Но не съм искал такова четиво. Та, май приключих с Дикер с късмета, че съм попаднал на романа, който ми е допаднал. И стига толкова. ...

На мен Дикер ми е любимец. Не е нещо уау, но е много приятен. Обикновено разчитам на собствената си преценка, не се влияя лесно нито в едната, нито в другата посока от отзиви. Все пак всички сме различни. Щом ви е харесало "Изчезването на Стефани Мейлър", не се лишавайте от удоволствието да се срещнете с всичките му останали книги.

# 352
  • Sofia
  • Мнения: 1 577
Подкрепям мнението на .♥.Петя.♥. Flowers Hibiscus Харесвам как пише Дикер, досега съм чела 2 негови книги, но и двете ми харесаха страшно много- едната заради добрия сюжет и интересната криминална линия ("Случаят "Аляска Сандърс"). А другата "Книга за Балтиморови"- семейната история беше добре оплетена и описана. Заредила съм и другите му книги, но тъй като аз още си спазвам традицията да си тегля от кутия какво ще чета следващо- не съм стигнала дотам Grin

В момента чета "Куджо" на Кинг. Фен съм му, но поради някаква причина не съм я чела точно тази книга. Наслаждавам и се с удоволствие! А преди това попаднах на интересен, скандинавски трилър, който не е популярен в групите, но ми хареса доста- "Списъкът" на Петер Молин; Петер Нистрьом.

# 353
  • Мнения: 364
Прочетох “Натюрморт” - нямаше кой знае каква художествена стойност, но засяга интересна тема. Започнах “Война и мир”.

# 354
  • Мнения: 567
Започнах “Война и мир”.
Кураж!

Зарязах "Време за жени", не съм в настроение за безкрайни диалози на три тетки около масата в кухнята. Може би ще я дочета някой ден.
Истински се наслаждавам обаче на "Берта Исла", точно такъв роман ми си четеше, а дори не знам в коя точно категория да го сложа. Хавиер Мариас пише разкошно!

# 355
  • Мнения: 803

Все още съм в началото, но книгата е доста грабваща.

# 356
  • София
  • Мнения: 26 358
Много отдавна съм я чела, но помня, че не ми хареса на мен.

# 357
  • Mediterraneo
  • Мнения: 43 267
Подкрепям и аз за книгите на Дикер. Преди дни свърших с Изчезването... Ами, страхотна, отново! Такава върхушка от издигания и пропадания в разследването, толкова догадки, аха си мислиш, че ей сега случаят е разрешен, те залива с нови факти и си пак на нулата. Майстор е Дикер, определено. Без да се напъва да оригиналничи в сканди стил, нито да е брутален в описанията на престъпленията, нито образите му да са супер надарени профайлъри, психолози и детективи.

# 358
  • София
  • Мнения: 717
Аз също харесвам Дикер. Непрочетена ми остана само "Загадката на стая 622". Не е са типични трилъри, но ми допадат. Чета "Недовършения ръкопис"  - в началото съм и все още съм в очакване да ме увлече.

# 359
  • Мнения: 9 116
Сутринта довърших Отдавна мъртви на Кати Райкс, чела съм я и преди - бива, но не е нещо особено и за гнусливи хора не е, че подробностите около аутопсиите са леко извън нормата на разглезения читател (визирам всички нас, обработени и култивирани внимателно), свикнал с рафинирано поднесен хорор, който да вдигне адреналина, но не и да причини страдание на хората с богато въображение.
Следобед прочетох В любовта винаги става така на Диего Галдино. Това е глупава италианска боза според мен - голяма драма, голямо чудо. То и заглавието си казва недвусмислено, и корицата, и анотацията,  а аз защо реших, че ще чета нещо като Елена Феранте не знам. Обаче се насилих да я довърша, защото имам точен брой взети книги, докато успея да посетя библиотеката. Накрая татето предостави личния си самолет на бедняка кандидат-зет карабинер, за да стигне по-бързо до безутешната млада дама, лекуваща разбитото си сърце в замъка с частния плаж. Имаше обаче интересни факти за Рим, които прочетох с удоволствие.
Сега започвам Погрешни стъпки на Катрине Енгберг. Има шанс да не съм я чела и дано ми хареса.

Общи условия

Активация на акаунт