В момента чета... 94

  • 44 789
  • 736
  •   1
Отговори
# 60
  • София
  • Мнения: 1 968
Благодаря за темата!
 Прочетох " Най-прекрасното магазинче за шоколад в Париж". Приятна книжка, хареса ми. Чете се леко и бързо. Имаше две паралелни истории, което ми допадна. Не беше прекалено сладникава, което също ми допадна.
Ще започна " Изкуствено състояние" втора книга за бота убиец. Взела съм и третата. Малки книжки са, ще ги прочета бързо.

# 61
  • Мнения: 2 147
Скрит текст:
Благодарности за темата Flowers Hibiscus
Понеже коментирах последно прочетената в старата тема, тук ще се запиша с "Белези от рая" от Добри Станчов (Дого Танкарт), която тъкмо отварям с очакване да е нещо много хубаво. Лятото прочетох "Добруджанският феникс" от неговата сестра Стефка Станчева, чието действие се развива в същия край и по същото време. И двамата са вдъхновени от местни личности и легенди, както и от житейския път на предците си, преживели румънската окупация и изселване. Ако наистина е много хубава, както ми изглежда, ще си купя и "Клето злато".
На сестра му книгата харесали ти?
Сподели мнението си , като прочетеш и тази. Обичам да чета книги на български автори.
Дочетох "Белези от рая" от Добри Станчов и не само оправда очакванията ми, но се оказа и нещо повече. Освен автентичната атмосфера от началото на ХХ век, пресъздадена чрез диалозите на специфичен местен диалект, ярките картини от Добруджа и вълнуващата любовна история, книгата всъщност се оказа и едно доста добре измислено криминале, в което има всичко - замисъл, улики, нареждане на пъзела, заподозрени и неочакван обрат. Образите са чудесно изградени, съдбите на героите - драматични, криещи неподозирани тайни от миналото. А краят... няма да издам, но за мен беше много въздействащ.
Мога да кажа, че авторът е написал роман в духа на Йовков и на Вазов, не само заради времето на действието и специфичния диалект, в който са издържани диалозите на местните, но и виждам вдъхновение за някои от героите от образите от "Чифликът край границата" и "Чичовци".
Все пак имам едно доста съществено предупреждение към читателите - книгата не само изобилства от диалектни думи и изрази, но и поне половината текст е написан на този диалект, което може да затормози в различна степен четенето. За мен имаше доста непознати думи и макар смисълът да не се губи, дори да не познаваш конкретна дума, имаше моменти, когато по 4 пъти в рамките на едно изречение проверявах в речника какво е значението. Авторът пише в предговора, че е имал за цел да пресъздаде автентичната реч, която помни от детските си години, но според мен така автоматично ограничава хората, които биха прочели докрай книгата. Челите Йовков и Вазов ще се справят, но със сигурност ще има млади читатели, които ще се изнервят още в първите 30 страници и просто няма да продължат натам, което е жалко, защото историята си заслужава да бъде прочетена.

# 62
  • Мнения: 12 350
Благодаря за темата! Hug
Аз дочетох "Вятърът знае името ми " на Исабел Алиенде.
В началото не ме грабна, но после ме увлече.
„Вятърът знае името ми“ си е  типичен роман на Исабел Алиенде – емоционален, дълбок и социално ангажиран. Харесва ми как тя преплита минало и настояще, за да покаже, че трагедиите на историята продължават да се повтарят, но също така подчертава силата на човешкия дух.
Особено впечатляващо е как Алиенде изгражда паралели между съдбите на двете деца – Самуел и Анита – които са разделени от десетилетия, но споделят общата болка на изгнаничеството. Това прави романа не просто исторически, а и болезнено актуален, като засяга теми като насилието, емиграцията и детската уязвимост.
Аз харесвам книги, които съчетават лични истории с големи исторически събития, а и  стилът на Алиенде ми е любим.
Този роман разказва за човешката устойчивост, за болката на изгнанието, но и за надеждата.
„Вятърът знае името ми“ си заслужава четенето.

# 63
  • Пловдив
  • Мнения: 16 107

Прочетох "Прислужница" на Стефани Ленд - анотацията ѝ е по-впечатляваща от съдържанието.
Със сигурност авторката според мен няма да изгради професия на писател.
Не съм трогната и от историята, защото хиляди хора в нашата мила родина оцеляват на ръба на бедността, дори без автомобил.

# 64
  • Мнения: 11 784
Благодаря , Десиссслава, полезна информация!
А котката е просто чудесна 😻!

Честит празник, мили дами! Пожелавам все на хубави четива да попадате!

# 65
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 12 670
Миж, аз отдавна я отлагам, не знам защо не ми вдъхна доверие самата авторка. Но така на първо четене, дето се казва, харесва ми как пише. Започнах втората от серията, лесно върви, има приятен стил, ще видим дали ще се спогодим с нея. Ще ми е интересно мнението ти за"Четирите вятъра" Simple Smile

# 66
  • Mediterraneo
  • Мнения: 42 562
На Фосум съм чела точно Окото на Ева, отдавна. Дала съм й 5*, но не знам защо не съм продължила с поредицата. Всъщност знам, прекалено много поредици следя и се чувствам задръстена. Гледам една по една да ги довършвам, преди да започна друга.

# 67
  • Мнения: 6 102
"Окото на Ева" се води най-слабата книга на Фосум, така че чакам твоето мнение, Geia. Смятам да ѝ дам шанс, жалко, че не набра популярност у нас. Остана си със седем книги, може би другите ще ги потърся на друг език, ако са преведени.
Тия дни нямах време, но скоро мисля да започвам "Извисяване" на Стивън Кинг, тя и без това е кратка. Нямам големи очаквания, защото преобладаващите мнения са негативни, но да видим.
Скрит текст:
Направих си и собствени "предизвикателства" с цел лека полека да прочитам книгите, които ми стоят в купчинката от доста време, а все не стигам до тях.

# 68
  • София
  • Мнения: 5 782
Минавам да ви кажа, че започнах "Да бди над нея" на Жан-Батист Андреа. Прочела съм само около 60 страници, но вече знам, че това ще ми е твърда 5-ица. Страхотен стил, няма една излишна дума, динамична, интересна история. Уникална е! От този тип книги, с които на човек му се иска да не бърза с тях заради огромного удоволствие, което доставят. Попадение, което вдига летвата много високо!

# 69
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 12 670
Балки, почнах втората, но още съм съвсем в началото, та не мога да кажа как е, но ще пиша определено дали ми е харесала или не.
Дочитам "Преди да те видя" - определено ми хареса. История за двама души, преживяли тежки инциденти и принудени да се възстановяват легло до легло в болницата. Всеки със своите болки и травми. И съвсем неочаквано за тях, без да се видят, без да знаят какво представлява другия, успяват да се влюбят. Много мила книга за това, че в тежки моменти ако има кой да ти подаде ръка, винаги може да успееш да се изправиш на крака и как всеки заслужава втори шанс.

# 70
  • Мнения: 609
Минавам да ви кажа, че започнах "Да бди над нея" на Жан-Батист Андреа. Прочела съм само около 60 страници, но вече знам, че това ще ми е твърда 5-ица. Страхотен стил, няма една излишна дума, динамична, интересна история. Уникална е! От този тип книги, с които на човек му се иска да не бърза с тях заради огромного удоволствие, което доставят. Попадение, което вдига летвата много високо!


Благодаря за отзива, бая инфлуенсърки я препоръчваха, бяха им я изпратили в работен вариант за мнение и доста се чудех дали си заслужава или я хвалят поради това, че им е предоставена за прочит.

Последна редакция: пн, 10 мар 2025, 05:53 от mariposa333

# 71
  • Мнения: 41 799
След като прегледах (и препрочетох някои от тях) книгите за вещиците на Тери Пратчет, си изясних, че определено най-много ми харесва Посестрими в занаята, а на второ място е Вещици в чужбина (всъщност това беше една от първите книги за Света на диска, които прочетох и първата за вещиците - четох ги безразборно, когато започнах). Останалите са ок, но не са моето нещо.

Нещо, което си знаех, но сега ми направи по-голямо впечатление, е липсата на гладко преминаване от книга в книга, въпреки относително кратките времеви скокове. Еманципирана магия не се брои, защото е нещо като експеримент, но другите нямат извинение.

Например - на колко години е Маграт?
Скрит текст:
В Господари и господарки, е описана като повяхваща стара мома (буквално с тези думи), обаче, Маграт за първи път се появява в Посестримите, където все още е момиче. Любимият й Верънс е на 17 в началото на книгата (пише го в текста) - предполагам, че тя е на същата възраст, иначе щеше да стане на въпрос. Минават 3 години, докато вещиците решат да направят магия на цялото кралство (магия за забавяне на времето, която обяснява защо Ланкър е изостанал, но няма връзка с възрастта на Маграт).
Маграт е на 20. До края на книгата и началото на следващата, може и да са минали 2 години (но вероятно по-малко, защото във Вещици в чужбина се споменава, че Верънс все още е нов крал и свиква с новото си положение). Значи, в началото на Вещици в чужбина, Маграт може и да е на 22. Пътуването им на връщане трае 8 месеца, но защото са обикаляли да видят в света - така че приемам, че цялата книга заема период от около година.
Тоест, в началото на Госпосдари и господарки, когато Маграт вече е "повяхнала", тя трябва да е на 23 години?!
Виждала съм спорове по този въпрос и предположения, че тя е в края на 30-те, точно заради странните описания, но в текста има изрично упоменати възрасти и времеви периоди.

Подобен проблем има с описанието на Агнес, както и с цялостното й поведение
Скрит текст:
- първоначално тя е описана като пълничка и ниска, в следващата книга е внушителна и ужасно дебела (до толкова, че хората се потрисат като я гледат, което между другото, е кофти начин да се опише 17 годишно момиче)... От друга страна, Агнес мечтае да стане вещица, но след една година решава, че иска да е всичко друго, но не и вещица. Макар че това сигурно е нормално поведение за тинейджърка...

Подобна липса на консистентност има при описанието на самото царство Ланкър, замъка и колко точно хора са обслужващ персонал, и други неща.

Обърнах внимание на тези неща, защото съм препрочитала и другите поредици (по-често) и ми се струва, че при Смърт, както и при стражите, нещата протичат много по-плавно и свързано.

# 72
  • Мнения: 2 547
Прочетох Съвършена плячка и сега продължавам със Съвършена смърт.
Определено харесвам поредицата, има интрига, има заплитане, обрати. Доволна съм, определено от книгите.
Скрит текст:
Харесва ми, че не разчита на любовна история между двамата главни герои и не е това центъра на историята.

# 73
  • Мнения: 769
Започнах “Стопанката на Господ”, бях предупредена за тази книга, че е главно за поверия и българския бит, но има думи, които не знам какво означават на български. По принцип селото изобщо не ме влече, нито в литературата, нито в живота, но реших да дам шанс заради това, че е нещо различно. Засега изобщо не съм очарована.

# 74
  • Чукарландия
  • Мнения: 4 783
И аз повлияна от вас, хайде в кюпа! 🤣
Започвам с първата книга от трилогията на Долорес Редондо - "Невидимият пазител". 🤗

Общи условия

Активация на акаунт