В момента чета... 94

  • 45 958
  • 736
  •   1
Отговори
# 135
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 13 060
Аз и преди написах, и сега ще го повторя - книгите на Кристин Хана могат да са интересни и да те грабнат от веднъж, може и да са досадни. Аз имам може би три-четири четени от нейните, които са ми супер интересни, бих ги препоръчала с две ръце и смятам, че си заслужават. А има две-три, дето ми бяха толкова досадни, че се чудих защо са написани. Не знам на какво се дължи този феномен, но е факт Simple Smile
Аз съм леко разочарована от третата книга на Карин Фосум, още не мога да вникна в нея, леко досадни са ми описанията, но се надявам скоро да премине към нещо по-интересно. И междувременно напредвам с "Женският кръг на лейди Тан". Доста интересно е описанието на Китай и на медицината от това време.

# 136
  • Мнения: 3 025
Снощи започнах “Лъжи на дивана” от Ървин Ялом. Много ми е странна, съвсем в началото съм. Няма да крия, че съм леко предубедена. Надявам се до края на ми хареса.

Приключих “Съвършена смърт” на Хелън Фийлдс - много ми хареса.

# 137
  • Мнения: 11 784
Все се канех тази книга на Ялом да чета и все не стигам до нея… всъщност срещам доста препоръки за него като автор, но не съм чела още нищо негово - смятате ли, че е по-скоро автор подобен на Дейл Карнеги или е по-сериозна психология и философия?
Продължавам да се разхождам из фентъзи световете, малко хаотично (предвид хаотичността в сериала даже никак не е 😀) чета разкази от “Вещерът”  и определено ми допада като автор Анджей Сапковски, поне с първите книги от поредицата.

# 138
  • Мнения: 802
Ървин Ялом няма нищо общо с Дейл Карнеги, защото е психиатър и изводите, които могат да се направят от книгите му могат да се прилагат в истинския живот. Чела съм всичките му книги, всяка една си струва.

# 139
  • Мнения: 11 784
Чудесно, тогава ще имам предвид да отделя време и за неговите книги.

# 140
  • Мнения: 2 416
"Лъжи на дивана" поднася психологическата тема доста небрежно на пръв поглед, преплетена със сюжета. На мен ми беше любопитна книгата, увлекателна е и има подробности, които си струват за хора с интереси в тази област.
Между другото, има я и много добре прочетена в Сторител.

# 141
  • Мнения: 423
“Славея” на Кристин Хана ми е една от любимите книги. Друго не съм чела от нея. В момента съм на втора книга от поредицата за Мелиса от Кремена Петкова Йоджан.

# 142
  • София
  • Мнения: 4 454
Жоел Дикер - "Изчезването на Стефани Мейлър"
Скрит текст:
Това е първия ми досег с вундермладежа (тази я пише ок. 33-годишен, вече е на 40 и има издадени 6 у нас). Жена ми чете първата му - ще я мина и аз. А тук бях предупреден, че към последните вече не точно това, което човек открива в ранните му.
Чудя се какво да река; няма такава книга. Отдавна не бях попадал на такава кримка: хем не те напряга, хем не ти се оставя (а е 580 стр.), хем на моменти се чудиш дали не е пародия, хем убиецът не е ясен до 20-тина страници преди края. Стилът е толкова раздвижен, почти като в пиеса - даже накрая авторът е обозначил всички замесени персонажи във фабулата. Нещо вече писах, като споделих, че съм я почнал - няма как да не повторя, това са най-важните ми искрени впечатления при завършването на тухлата.
Впрочем, бях писал, че имам (по онова време) вече 4-ма заподозрени. Е, до края поне още 4-ма ще минат в списъка и ще отпадат един по един. Списък по едно време даже има в текста - там (оказа се) и на разследващите никой не е ясен... Убийствата са 7-8, убийците няколко. С един "главен убиец" - и той не е закоравял престъпник, а - според автора - т.нар. "неволен убиец". Струва си. Много съм доволен, давам максимална оценка на удовлетвореност.

Рових из нета за още от Питър Мей. Някак ми попадна "Скрити лица", 1981 - не я намирам издадена, а в илюстрацията на файла корицата си е на английски. Колебая се дали не е фенски превод и ъплоуд - пряката реч не е с тирета, а в кавички, има нескопосано преведени думи, но не е кахър или неприятно да се чете. Едва на 20-а стр. съм, детектив още няма; появиха се професионален килър и разследващ журналист.
Анотации, корици и др.под. - който се интересува - ще си намери сам, направо давам линк за сваляне на български:

# 143
  • Мнения: 6 914
Чела съм 3 книги на Дикер, започвайки с Хари Куебърт. Оказа се в низходящ ред на харесване.  "Загадката на стая 622" беше последната и тя ме отказа да чета повече негови произведения. Но щом толкова хвалите "Изчезването..."  ще я потърся.

# 144
  • Мнения: 11 784
Само “Загадката …” на Дикер четох аз  (както писах назад - не я препоръчвам за първа среща с него) и затова изчаквам да ме обхване невероятно вдъхновение за други негови книги 😅…

# 145
  • Мнения: 3 025
Невероятно, но от библиотеката съм взела “Лъжи на дивана” и тази за Стефани. Нямам търпение да я започна значи след това чудесно ревю. Благодаря!

# 146
  • София
  • Мнения: 2 229
Подсетихте ме за Андерш де ла Моте и се сдобих със "Стъкления човек". За един ден изгълтах половината. Много хубав мрачен трилър, с нетърпение ще чакам да преведат и следващата.

# 147
  • София
  • Мнения: 26 352
Приключих с "Приказка" на Кинг. Изобщо не ми хареса книгата. Разбира се, трябва да се вземе предвид факта, че не съм фен на фантастиката, но не е само това.
Скрит текст:
Идеята хора да се избиват, докато други гледат, не остаря ли малко вече...
Да не говорим колко много повторения има. Главният герой поне 30 пъти, ако не и повече разказва, че баща му имал проблеми с алкохола...
На места диалозите са безумни. Давам пример:
- Това е прекрасно.
- Да, така е.
Наистина беше прекрасно.

Ако това не е творческо безсилие, не знам кое e. Да ме извиняват всички фенове на Кинг. Оценка 1.5/5.

Продължавам със "Затворникът" на Фрида Макфадън.

# 148
  • Чукарландия
  • Мнения: 4 814
Завърших първата книга от трилогията за Бастан, както казвате, дано следващите да са по-добри. В тази нещо не ми допадна. Обсесията на убиеца ми беше сякаш малко изсмукана от пръстите.
Започвам "Богът на дребните неща" - Арундати Рой. 🤗

# 149
  • Мнения: 560
Приключих с "Приказка" на Кинг. Изобщо не ми хареса книгата. Разбира се, трябва да се вземе предвид факта, че не съм фен на фантастиката, но не е само това.
Скрит текст:
Идеята хора да се избиват, докато други гледат, не остаря ли малко вече...
Да не говорим колко много повторения има. Главният герой поне 30 пъти, ако не и повече разказва, че баща му имал проблеми с алкохола...
На места диалозите са безумни. Давам пример:
- Това е прекрасно.
- Да, така е.
Наистина беше прекрасно.

Ако това не е творческо безсилие, не знам кое e. Да ме извиняват всички фенове на Кинг. Оценка 1.5/5.

Продължавам със "Затворникът" на Фрида Макфадън.
И Затворникът не е много добра. Колежката ми хареса повече.

Общи условия

Активация на акаунт