В момента чета... 94

  • 46 034
  • 736
  •   1
Отговори
# 435
  • Мнения: 9 113
Хаштаг на Ремигиуш Мруз. Този автор според мен се опитва да запрати Варшава някъде из Норвегия. Имитира стила на скандинавските автори, нашумели в последните години, опитва се да вплете фабулата в характера на героите си и общо взето, му се получава. Около 60 процента. Книгата се чете спокойно, няма твърде много екшън и кървища,  психологическите линии не са никак убедителни, но пък интересни. Главната героиня е дебела, ама наистина дебела, с агорафобия. Не мисля, че досега съм чела за друга такава главна героиня. И мъжът й е дебел, грозен смотаняк с бърз ум.
Дори само за този свеж полъх не съжалявам, че отново я взех от библиотеката (изобщо не помня края й, така че все едно я чета за пръв път).

# 436
  • София
  • Мнения: 7 506
Честит международен ден на книгата и авторското право! Нека никога не изчезва и винаги да имаме достъп до тази преносима магия! Green HeartGreen HeartGreen Heart
Аз завърших "Нишка". Започна добре, много ми беше интересна съдбата на героините, макар и толкова много. Не ми беше проблем да ги следя и превключвам, но е прекалила с бройката. Можеше да се ограничи до 5. Simple Smile След средата, обаче, взе да ми натежава витиеватия стил на Бешлийска. Последните 100-тина страници ги минах на "вентилатор".
Преди нея прочетох "Непокорните". Пак средна работа, хем ми беше интересна, хем не е кой знае какво.
Обичам да чета книги със силни женски характери, но след тези двете мисля да прочета някой мнооооооого кървав трилър или хорър да си продухам мозъка.

# 437
  • Мнения: 2 785
Прочетох "Момчето с раираната пижама" на Джон Бойн - харесвам книги за Аушвиц, но тази беше прекалено "постна". Тъничка е, бързо я прочетох, но не е нищо особено.
Въпреки това, сега почнах продължението - "Всички погубени места". Прочела съм около 30 страници, но сякаш е по-интересна от първата. Ще видим Simple Smile

# 438
  • Мнения: 11 784
Честит празник, четящи хора! Пожелавам ви да откривате чудни светове в книгите, към които вашето сърце се стреми.

В момента чета “Спиращия войната” и не съм особено възхитена - да, има интересен свят, идеята с магията на цветовете е чудесно хрумване, но на ниво език и стил тази книга ми се струва по-подходяща за по-млади читатели. Нядявам се фенове на Сандерсън да не се почувстват по някакъв начин засегнати, това е моето усещане за книгата (много повече ми допадна “Душата на императора”, ако става въпрос за относително самостоятелни книги от света на Космера). Все още ме чака и “Трес...” - жалко, че в преводното издание са спестили цветовото оформяне на главите като на английското (гледах клип с разлистване на оригиналната книга), но очаквам съдържанието да компенсира това впечатление и да се окаже достатъчно интригуващо.

# 439
  • Мнения: 6 924
Прочетох "Момчето с раираната пижама" на Джон Бойн - харесвам книги за Аушвиц, но тази беше прекалено "постна". Тъничка е, бързо я прочетох, но не е нищо особено.
Въпреки това, сега почнах продължението - "Всички погубени места". Прочела съм около 30 страници, но сякаш е по-интересна от първата. Ще видим Simple Smile
Аз не я възприех като книга за Аушвиц. Лагерът беше по-скоро фон. "Всички погубени неща" наистина е по-интересна.
Скоро гледах филма "Зона на интерес", за коменданта на Аушвиц и неговото семейство. Препоръчвам за тези, които се интересуват от темата.

# 440
  • София
  • Мнения: 2 270
Честит празник, четящи!

Прочетох " Романът на Лизи" на Кинг. Не ми допадна особено. Беше ми мудна и протяжна. Към края започна да ми става интересно. Не е страшна, гадостите са умерени. Но не беше моята книга.
Продължавам с Кинг и "Неизживени спомени" (Needful Things). Не знам защо са превели така заглавието... Вероятно са мислили, че звучи по-добре. Книгата е обемна, но се надявам поне да е интересна.

# 441
  • София
  • Мнения: 4 468
--- а чакащите сериала могат също да прочетат тук; все пак интервюто засяга книгите:

Лехуса или мамник - кое чудовище е по-страшно според Васил Попов и Владо Пенев
22.04.2025, 15:20
Всичко започва с превърналия се през последните години в истински хит "Мамник".
През април в платформата излезе и дългоочакваното продължение - "Лехуса", по което двамата отново работят в заедно. Историята ни връща в измисленото трънско село Вракола, известно вече и като "българския Туин Пийкс".
А ето какво имат да кажат по темата авторът Васил Попов и актьорът Владо Пенев, всеки със своя принос и гледна точка за успеха на "Мамник" и "Лехуса":
https://webcafe.bg/ad-blok/lehusa-ili-mamnik-vasil-popov-vlado-penev.html

Васил Попов: Гласът добавя страшно много. Може да направи един прочит съвсем различен. Впрочем, започнах да сънувам страшни истории с "Мамник", чак когато чух гласа на Владо Пенев да разказва собствените ми истории.

# 442
  • Mediterraneo
  • Мнения: 43 249
Хаштаг на Ремигиуш Мруз. Този автор според мен се опитва да запрати Варшава някъде из Норвегия. Имитира стила на скандинавските автори, нашумели в последните години, опитва се да вплете фабулата в характера на героите си и общо взето, му се получава. Около 60 процента. Книгата се чете спокойно, няма твърде много екшън и кървища,  психологическите линии не са никак убедителни, но пък интересни. Главната героиня е дебела, ама наистина дебела, с агорафобия. Не мисля, че досега съм чела за друга такава главна героиня. И мъжът й е дебел, грозен смотаняк с бърз ум.
Дори само за този свеж полъх не съжалявам, че отново я взех от библиотеката (изобщо не помня края й, така че все едно я чета за пръв път).

Аз пък я издържах точно 50 страници. Започна добре, успява да навърже някакъв сюжет и от един момент нататък зацикля неспасяемо за мен и се отказах.

# 443
  • Мнения: 7
Честит международен ден на книгата и авторското право! Нека никога не изчезва и винаги да имаме достъп до тази преносима магия! Green HeartGreen HeartGreen Heart
Аз завърших "Нишка". Започна добре, много ми беше интересна съдбата на героините, макар и толкова много. Не ми беше проблем да ги следя и превключвам, но е прекалила с бройката. Можеше да се ограничи до 5. Simple Smile След средата, обаче, взе да ми натежава витиеватия стил на Бешлийска. Последните 100-тина страници ги минах на "вентилатор".
Преди нея прочетох "Непокорните". Пак средна работа, хем ми беше интересна, хем не е кой знае какво.
Обичам да чета книги със силни женски характери, но след тези двете мисля да прочета някой мнооооооого кървав трилър или хорър да си продухам мозъка.
Честит ден на книгата и на теб!

# 444
  • Мнения: 102
В момента чета „Един почти съвършен свят“ на Лоран Гунел

# 445
  • Мнения: 144
В момента чета "Харем" на Колин Фалконър.

# 446
  • София
  • Мнения: 4 468
Андерш Де Ла Мота: Game, Buzz, Bubble; трилогия.
Втора книга: Тръпката √ (прочетена)
(в мой пост преди стр.25 - линк към 3-те книги, е-издания в "рулит")
Впечатления (и като допълн.към няколкото изречения от пост https://bg-mam.ma/p/1749545/49594472):
Скрит текст:
Определено по-добра от първата. Героичното развитие (ала и като герой и жертва) на Хенрик „Хо-Пе” Петершон е налице, а има и обрати в сюжета: в края на миналата книга той бяга/изчезва, сега започваме с последните му простотии в Дубай - след които е принуден да се върне в родината. Където го чака... несекващата Игра и променливите му съмнения, че им се е изплъзнал, или че никога не я е напускал. Сестра му Ребека - от друга страна - е потънала в своите полицейски/спец-охранителни казуси, даже е временно отстранена. И отделно - някакъв в социалките я погва съвсем преднамерено и заплашително.
Отново няколко паралелни линии на фабулата; примерно отделни за ХоПе и Бека, а при Бека даже са две само за нея. И два паралелни финала. Гарнирани с написана на лист задача (читателят предполага, че е дадена от Играта, но може и да е точно обратното - обединение срещу нея на повече от един пострадали), която ще се изпълнява в последната книга. Бека пък ще разреши сама единия ребус в кариерата й (и там участниците ще се окажат талантливо неизвестни до самото им разбулване), а по другия - ще й се наложи да играе по чуждите правила.
(След прочита, определено тя не е Лисбет Саландър, много по-малко е Super Hero, но е симпатична и някак "по-средностатична" като участник в процесите. Хенрик си е същия шемет; глупостите и поумняването му вървят ръка за ръка. В тази 2-а част от трилогията социално-политическата - и със силни икономически, т.е. бизнес, щрихи - видимо много реална картина е в сферата на интернет-манипулирането: тролове като във фабрика - за които около войната в Укр сега е актуално да се спекулира, а книгата е писана през 2011-а, хакове и "buzz-ици", които обаче водят до влияние, пари и задаване на нагласи. Механизмите и някои съвсем практически работни алгоритми изглеждат напълно достоверни.
В това отношение - и Стиг Ларшон и Де ла Моте са направо пророци, а положението е плашещо. И ние днес сме свидетели на развитието на тази "Игра", която стреля в социума с уж виртуални куршуми, но те убиват реално.)
По друга - съвсем настояща - поредица на Де ла Мота: серията "Лео Аскер" (2 романа, изд.от Емас, 2022-23) има и минисериал в 6 епизода:
Скрит текст:
ПП. Нещо уточняващо за онези, които още не са прелиствали този автор! Разликата с типичния хорър/психо/кървав сканди ноар (Хуле, Себ.Бергман, разните "човеци") е и в това, че и Ларшон и Де ла Мота са написали увлекателни трилъри без хорър-елементи. Т.е. по-спокойно може да се чете и нощем. Simple Smile

Последна редакция: чт, 24 апр 2025, 14:02 от EmBrother

# 447
  • София
  • Мнения: 5 849
"Кога престанахме да разбираме света" от Б. Лабатут също ми хареса, макар че не ме отвя, така както "Маниак". Основният въпрос е един и същ в двете книги - за огромната мощ на откритията в науката, които имат силата да спасят или да унищожат света, а как ще ги ползваме, решаваме ние.
В тази книга основно място заемат сложните за разбиране от здравия разум и интуицията теории за поведението на субатомните частици и невъзможността да бъдат изцяло описани от всички гледни точки в реалния, триизмерен свят, изискващи абстрактно мислене и много усложнен математически апарат, но не от гледна точка на науката, а от гледна точка на човека, изпитващ недоумение пред това, което надхвърля границите не само на собствения му ум и възможности, ами и на познаваемото въобще. Какво се случва с психиката, когато дори научната общност трудно проумява доказателствата на новите теории, как се справяме с несурността от новия поглед към познатия ни свят? И можем ли да спрем да разбираме света, след като никога не сме го познавали, а само разширяваме границата на собственото ни разбиране с непознаваемото?
Отново ще кажа, че тези книги не са научни и не е нужно да познаваш математическия апарат, стоящ зад откритията, а просто да се насладиш на умението на автора с прости думи да говори съвсем разбираемо за сложни проблеми. Има и история, и биографични сведения, и фикция - всичко това, обединено от идеята за посоката, в която вървим и тревогата докъде ще стигнем.

Прочетох преди няколко месеца "Кога престанахме да разбираме света" и много ме впечатли! Ще потърся и "Маниак" след този отзив Wink

# 448
  • Пловдив
  • Мнения: 16 692

Прочетох "Ти, аз, всичко" - Катрин Айзък
Хубаво, леко четиво: любов, тайна, болест, хепиенд.
Подходяща за морска почивка или след някоя тежка книга.

# 449
  • Мнения: 11 784
“Джонатан Стрейндж и мистър Норел“ предпочетох да избера и засега определено ми харесва - Сузана Кларк ще е авторът-откритие за мен тази година.

Общи условия

Активация на акаунт