Предай нататък най-вкусния детски спомен с Dr. Oetker

Определенп винаги ми е било любимо да дойде моментът с чупенето на яйца! А ако в мен е и борецът, още по-добре!
До ден днешен съм така

Великден винаги е бил най-любимият ми празник! Всяка година до изтощение се приготвях за празника! Запазила съм много традиции от детството ми и съм добавила много други! Приготвяне на агне, писани яйца, козунаци и любимата ми сладка баница на рози ( рецепта която съм наследила от моята баба). В рамките на 6 месеца загубих съпруга ми, баща ми, свекър ми. Сега в къщата ще трябва да намеря сили да празнувам с усмивка на лицето само с 9 годишния ми син. Всички ми казват , че не трябва и яйца да боядисвам вкъщи, затова се очертава труден Великден. Аз все пак ще боядисам малко яйца извън къщата, смятам да приготвя някой любим десерт на мен и сина ми. Задължителното месене, защото всяко дете обича да помага когато се меси и съм сигурна че това ще си ни остане любима традиция Посещение на църквата и кратка разходка са нещата които съм запланувала засега.

Един от най-милите ми спомени е трескавата подготовка за празника, която започваше няколко дни преди това - ароматът на козунак в топлата стая и десетките, а понякога и стотици, подготвени яйца за варене, оставени в корите и пазени като неизмерно богатство. В деня за боядисване - винаги събота, се събирахме млади, стари, мъже и жени, да боядисваме - по-сръчните мъже с восъчна писалка, бабите с чорапогащник и листенца, децата с каквото намерим. Задължително беше и хубаво да ни нацапат по челата с червеното яйце - традиция, която спазвам и до днес.

Как боядисваме яйца и после се чукаме с тях. Най-много се радвах, ако ми се падне борецът. И сега дори ми е приятно

Великденските празници свързвам с    боядисване на яйца, аромата на изпечен козунак, събирането на семейството на красива трапеза и  вкусната храна .

Боядисване на яйца, приготвяне на козунаци и празничен обяд в семейна обстановка.

Моят най-мил детски спомен от Великден е свързан с правенето на козунаци и боядисването на яйца.

Най-мил детски спомен, свързан с Великден, е когато ни дойдеха на гости моите братовчеди и започнехме борбата с яйцата.
Боядисването на яйцата и приготвянето на самата великденска трапеза са се превърнали в традиционен ритуал в семейството.

Боядисването на яйцата, големите семейни обяди. Всичко това ме кара да се усмихвам и до ден днешен.

Частта с боядисване на яйцата и лепене на стикери по тях.
Ии хапване на много Козунак..

Най-милите ми великденски спомени са за приготвяните от баба козунаци, боядисването на яйцата и битката с тях.

"Великден с баба*" 🕊️🌸🥚

Най-свидният ми спомен от Великден е, че миришеше на прясно изпечен козунак и топлите ръце на баба ми. Бях на не повече от шест, когато за първи път тя ми даде да държа яйце, което е току-що боядисано в алено червено. "Пази го, като сърцето си", ми прошепваше на всеки Великден. Не разбирах тогава какво точно имаше  впредвид, но усещах, че този момент е специален.
В онези дни къщата на баба ухаеше на нещо повече от ванилия и лимонова кора — ухаеше на дом. Печката пукаше тихо, прозорците бяха леко запотени от парата, а до масата лежеше старо канапе, върху което подреждахме яйцата едно до друго — като малки слънца, които чакаха да озарят празника.
Баба ми имаше ритуал — преди първото яйце да се постави в панерката, тя го потъркваше в челото ми. "Да си здрава, умна и добра", казваше. И го повтаряше всяка година, докато пораснах. След това идваше боят с яйца, който неизменно губех, защото отказвах да "мамя", както правеха братовчедите ми със своите подозрително нечупливи яйца.
Но най-много обичах вечерта преди Великден, когато всички се събирахме и заедно ходехме на църква за "Жив огън". А след това най любимо ми беше да се съберем около масата и да гледаме баба как слага последните щрихи, как пренася  любовта си във всяка чиния, без да казва много. Сърцето ми беше пълно, защото знаех, че съм там, където трябва да бъда.
Днес вече няма кой да потърка яйце в челото ми, но когато боядисвам аз самата яйцата, чувам гласа ѝ, усещам ръцете ѝ, и знам, че тя е тук — във всеки цвят, във всяка усмивка, във всяко туптящо сърце на този светъл ден. ❤️

Най- милия детски спомен е как правим курабии с баба.

Великден е свързан с правенето на козунаци и боядисването на яйца. Но да не забравяме и домашните курабийки. Всяка година ги правя. Станало ми е като традиция още от как бях малка и майка ми ги правеше.

Боядисването на яйцата.