Хм, чета, че повечето от локалните били от добри семейства. Явно не е само семейството фактор.
По какви критерии?
Психологични профили ли им правиха?
Постоянството не ми е силна черта явно. Или просто много ми станаха дините под една мишница през изминалите години. Истината е, че съм ужасно изморена (физически и психически). Дълго време вземах антидепресанти. Наскоро ги спрях. С тях се чувствах доста по-добре. Може би трябва да им търся някакъв заместител. Занимавам се със 100 неща - вкъщи - за детето и мъжа, за мама, на работа, за едни роднини, за други... Нямам време да се занимавам с мои си неща. Нямам спокойствие на душицата си. Всеки нещо иска и ме дърпа в различни посоки. Каквото и да правя все набързо и претупано. Получава се нещо, като нищо. Това ме изнервя. Имам чувство, че се надпреварвам с времето. Сякаш препускам на дълго разстояние, на което са ми сложили препятствия и по някое време вместо да прескоча поредното препятствие ще се спъна в него и няма да мога да стана въобще...
)