Публикувана: 5 март 2025, 17:19 ч.
Последно мнение: 31 окт. 2025, 18:08 ч.

За какво си мислите постоянно напоследък? - Тема №2

48 056
750
1

# 450 26 юни 2025, 12:32 ч.

Мнения: 7 983

Цитат на: Черна станция в чт, 26 юни 2025, 12:30

Цитат на: *Алис* в чт, 26 юни 2025, 12:02

Точно семейството е главен и определящ фактор и тази отговорност се възпитава именно там. И се започва рано, много рано...

Хм, чета, че повечето от локалните били от добри семейства. Явно не е само семейството фактор.

Кой ги определи за добри?
По какви критерии?
Психологични профили ли им правиха?

# 451 26 юни 2025, 12:33 ч.

Мнения: 29 636

С добри доходи имат предвид. Това не е гаранция, че семейството е добро.

# 452 26 юни 2025, 12:34 ч.

Мнения: 52 274

Ми по стандартните - имат семейства, задоволени си, имат възможности, двама родители... То ако търси перфектната хармония за да класифицираме една семейна сред за добра надали и 30% ще прескочат летвата.

# 453 26 юни 2025, 12:34 ч.

Мнения: 1 582

Цитат на: vondito в чт, 26 юни 2025, 11:57

В някакъв момент човек трябва да се научи да носи отговорност за действията си.

Ако в главата им се въртят само топчета за скейтчета, как тези хора ще поемат отговорност за действията си? Първо родителите трябва да подготвят почвата, за да може детето им да бъде емоционално стабилно. Ние в никакъв случай не оправдаваме престъпниците, но всяко нещо си има първопричина - и точно това сега обсъждаме

# 454 26 юни 2025, 12:41 ч.

Мнения: 7 983

Многопластово е.
Парите не са критерий, затова попитах, защото това ми навяха и на мен две-три мнения, които прочетох, и се издразних на селяндурския тертип на мислене.
Критерий са академични успехи, занимания със спорт, заобикаляща среда/ обкръжението – квартал, училище, социална среда/, както и историята на семейството – има ли случаи на рецидивно поведение, зависимости или трайни травми., рецидиви в миналото на всички членове на семейството..
Но и не е нужно семейството да е "перфектно", а достатъчно стабилно и подкрепящо.

В криминологията съществуват качествени и количествени методи, както и теоретични рамки, използвани за оценка и анализ.

# 455 26 юни 2025, 12:42 ч.

София
Мнения: 3 108

Ами родителите имат власт над действията на децата си до едно време. Възпитание, личен пример, модел на поведение - все важни фактори. Но пак не мога да се съглася, че на серийните убийци и и*насилвачи мама и тати са им виновни, че не са ги обичали достатъчно като малки.

# 456 26 юни 2025, 12:54 ч.

Мнения: 7 983

Имаш право ,да не се съгласяваш с нищо.
Обаче данните говорят друго.

Скрит текст:

~73 % от серийните убийци имат в детството си злоупотреба (физическа, психологическа или сексуална)
https://fixanswer.com/what-percentage-of-serial-killers-had-a-bad-childhood/
В друго изследване 68 % са преживели някаква форма на малтретиране.
https://www.crimetraveller.org/2015/07/serial-killers-childhood-abuse/

# 457 26 юни 2025, 12:59 ч.

Мнения: 6 348

Каквото и да си говорим, практиката е доказала, че в първите седем е разковничето. И да, може би наистина не са повече от 30% онези които са покрили критериите за качество на макс... затова и хората сме толкова различни .

# 458 26 юни 2025, 13:13 ч.

Мнения: 68

Аз много обичам да чета статии за неврология и специалистите винаги обясняват, че факторите за агресивно поведение са комплексни. На първо място се слагат генетичните фактори, които не са никак прости, те си имат и по-специфични алели, които са супер важни също. На второ място средата в която расте детето(наистина повечето агресивни хора са отглеждани в тежко насилие, просто не винаги тази информация излиза наяве) и на трето място поставят и физическото състояние на мозъка (при някои хора, някои зони които отговарят за емоции като амигдалата не са достатъчно развити или са увредени в следствие на някакъви инцидетни). Трите фактора са някакъв вид скали и колкото по-големи стойности имат, толкова по-голям е шансът за агресивно поведение. Естествено винаги има изключения, но самата Y хромозома е фактор за по-голям шанс за агресия.

# 459 26 юни 2025, 15:18 ч.

Мнения: 3 240

Цитат на: Черна станция в чт, 26 юни 2025, 12:34

Ми нека, даже много ми хареса.
Който не може да скача, нека си падне и нека си го заболи.
Откъде -накъде да ги боли онези, дето скачат над летвата!?
Защото в момента това се получава.

# 460 29 юни 2025, 13:40 ч.

Мнения: 326

Напоследък си мисля, че все по-трудно намирам мотивация за каквото и да е. А ако я намеря, много бързо изчезва....... Confused

Постоянството не ми е силна черта явно. Или просто много ми станаха дините под една мишница през изминалите години. Истината е, че съм ужасно изморена (физически и психически). Дълго време вземах антидепресанти. Наскоро ги спрях. С тях се чувствах доста по-добре. Може би трябва да им търся някакъв заместител. Занимавам се със 100 неща - вкъщи - за детето и мъжа, за мама, на работа, за едни роднини, за други... Нямам време да се занимавам с мои си неща. Нямам спокойствие на душицата си. Всеки нещо иска и ме дърпа в различни посоки. Каквото и да правя все набързо и претупано. Получава се нещо, като нищо. Това ме изнервя. Имам чувство, че се надпреварвам с времето. Сякаш препускам на дълго разстояние, на което са ми сложили препятствия и по някое време вместо да прескоча поредното препятствие ще се спъна в него и няма да мога да стана въобще...
Чудя се как хората успяват със своите си неща? Аз просто искам да заспя ...и никой да не ме занимава с нищо. Pensive

# 461 29 юни 2025, 14:11 ч.

Мнения: 2 123

Аз задължително изисквам време за себе си, щом семейството има има такова смятам, че и на мен ми се полага. За съжаление много трудно го приложих, защото хората са свикнали,че щом си жена трябва да се лишаваш и нагърбваш с хиляда неща. В никакъв случай не казвам да не си изпълняваш задълженията,но не и да слугуваш, да следиш и да контролираш нон стоп сякаш всички са бебета

# 462 29 юни 2025, 14:47 ч.

Мнения: 2 680

Аз си мисля за хората, които не би трябвало да могат да живеят със себе си. В какво се превръщаме и колко бързо ще се самоунищожим.

# 463 29 юни 2025, 17:07 ч.

Мнения: 7 983

Аз не знам, какви са тия хора, дето имат време.
Аз си насрочвам неща за себе си, но всичко е в график. Иначе- така да ми остане време, от нищото едва ли не...няма начин.

# 464 29 юни 2025, 17:22 ч.

Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
Мнения: 3 077

Аз имам време.
Работя много отдавна така, че не съм зависима от точен работен график - факт е, че понякога съм затрупана с работа, но общо взето имам доста свобода за действие. Децата ми са достатъчно големи, че да са почти изцяло независими от мен (е, маликят не съвсем, но като цяло нямам прекалено много ангажименти около него - даже понякога си позволявам да потъгувам за времената, в които с баща им сме им били основна опорна точка Grinning

)

Bonbonche, ако имаш как редуцирай ангажиментите.
Въобще не съм от хората, които ще кажат - отрежи тоя или оня.
Просто помисли дали всичко това, което правиш за тях не е твоята представа за техните нужди. А пък то с времето се свиква, та ще има известен отпор от свикналите де... ако смениш тактиката.
Виждам го при сестра ми - раздава се на макс за всички, включително и за мен и моето семейство, изморява се като куче, обидно ѝ е, че понякога не се забелязва, започва да се ядосва... ами не е нужно. Казах ѝ - кротни се малко, ще видиш, че ще оцелеем всичките маймуни на клона (нямаме слава Богу никой безпомощен човек), та даже може и време за теб да остане.
Аз съм го писала и друг път - депресия и лошо настроение боря най-вече с движение и спорт. Но това е свързано с време, което си е за мен.

Мисля си как може едновременно да съм голям любител на структурирането и такъв разпилян човек Grinning

Препоръчани теми

Кой какви сериали гледа?- Новини, премиери, обсъждане - тема 47

Напускане на работа

Трудово право - некоректен адвокат по гражданско дело

Какво да преквалифицирам?

Причина:

Причина: