Северина , стискам палци това да е фалшива тревога .
- Публикувана: 5 март 2025, 17:19 ч.
- Последно мнение: 31 окт. 2025, 18:08 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък? - Тема №2
Всичко ще е наред, Северина! Стискам палци 
Четох наскоро една книга, в която прочетох следното - You're only as happy as your unhappiest child... това е, проима ли човек дете, вече сърцето му е на тепсия - и в щастие, и в притеснения.
Четох наскоро една книга, в която прочетох следното - You're only as happy as your unhappiest child... това е, проима ли човек дете, вече сърцето му е на тепсия - и в щастие, и в притеснения.
Мисля си за случая с момчето от Перник, пребило друго дете, и явно родителите на побойника са се отказали от него, което според мен е голям фактор в насилническото му поведение. Ето как се създават престъпниците, достатъчно е едно дете да бъде изоставено от родителите си и това усещане за отхвърленост често избуява в антисоциално и озлобено поведение. Разбира се, невинаги и любящото отглеждане в стабилна среда създава качествени хора, понякога човек сякаш е роден зъл. Но шансът да станеш нормален човек все пак е по-голям, ако израснеш обичан и ценен. Изпращането в интернат се съмнявам да подейства, без любов и подкрепа това дете е изгубено, никой служител в учреждение не може да му ги осигури. Съмнявам се, когато излезе, да се е променил драстично. Според майка ми това е едно озлобено дете и е права, той сигурно вече си дава сметка, че има деца, обичани от родителите си, а той е изоставен от своите. Няма как това да не повлияе негативно на дете в пубертета. И не можем да се очаква зрялост от него на този етап поне. Той се чувства предаден и отхвърлен от света. Затварянето в изправителен дом е лесно, всъщност най-лесната част. Но агресивното поведение няма да спре с това, трябва си комплекна работа с психолози, социални работници и други. Докато това момче съществува като вълк единак, чувствайки се сам срещу света, промяна няма да има.
И аз познавам доста „добри“ хора на пръв поглед, чиито родители също са много уважавани в обществото, но това не означава, че вътре в семейството им е царяла идилия. Не става дума за това какъв образ имат тези хора в обществото, а в каква атмосфера са израснали. Какви са взаимоотношенията в семейството им. И серийните убийци са изглеждали много обаятелни в очите на околните. Но образът не е равен на характера
Не мога и няма да оправдая престъпниците. Семейството невинаги е определящ фактор. В някакъв момент човек трябва да се научи да носи отговорност за действията си. Иначе мисля, че е възможно провинилият се да бъде превъзпитан и да спре да бъде вреден за обществото. И колкото по-рано се почне с превъзпитанието, толкова по-добре.
Точно семейството е главен и определящ фактор и тази отговорност се възпитава именно там. И се започва рано, много рано...
Хм, чета, че повечето от локалните били от добри семейства. Явно не е само семейството фактор.