Дано да измислят, че тия жеги при горещите вълни са непоносими.
- Публикувана: 5 март 2025, 17:19 ч.
- Последно мнение: 31 окт. 2025, 18:08 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък? - Тема №2
Замислям се напоследък колко е важно да се грижиш за себе си и за здравето си, както и на семейството и децата. Днес си тук, утре те няма...
Заблуждавам ли се или е вярно,че все повече хора обядват сами в ресторанти и кръчми? Замислих се коя ли може да е причината? България все пак си остава патриархална,докато в свръхмодерна Америка ресторантите (не тези за бързо хранене),почват да се съобразяват с тенденцията "Самотно хранене".
Обожавам да ям сама наобед - почива ми главата от идиоти.
Мисля си, кога минаха почти 18 години....
Големият ми син от утре ще е на квартира до 14 септември.
Искат да излизат с колегите си след работа, а ако трябва да се прибира, става сложно .... Та, ще остава на квартира.... Той ми е дясната ръка, той ми е най-големият помощник и подкрепа.... Трудно ще се настроя за тази промяна... Сега ще е за месец време, но предстои и за по-дълго време....Иска да е самостоятелен вече....
Още ми е бебе пред очите..... А вече е един голям мъж, с две глави над мен....
Трудно се настройва майчината душа за такава промяна.....
Въпреки,че го очаквах този момент...
Големият ми син от утре ще е на квартира до 14 септември.
Искат да излизат с колегите си след работа, а ако трябва да се прибира, става сложно .... Та, ще остава на квартира.... Той ми е дясната ръка, той ми е най-големият помощник и подкрепа.... Трудно ще се настроя за тази промяна... Сега ще е за месец време, но предстои и за по-дълго време....Иска да е самостоятелен вече....
Още ми е бебе пред очите..... А вече е един голям мъж, с две глави над мен....
Трудно се настройва майчината душа за такава промяна.....
Въпреки,че го очаквах този момент...
Колко бързо минава времето... Как нямаме власт над него...
И как не знаем нищо за утрешния ден....
И колко обичам тишината....
И колко ме напряга и изморява градския шум.
Климата .. трето дърво изсъхва в селския ни двор. Един величествен смърч вече го няма...
Малините изчезнаха ...
И как не знаем нищо за утрешния ден....
И колко обичам тишината....
И колко ме напряга и изморява градския шум.
Климата .. трето дърво изсъхва в селския ни двор. Един величествен смърч вече го няма...
Малините изчезнаха ...
Точно онзи ден имах мисли за големия ми син. Бяхме на площадката където излизаме обикновено, само че през деня няма много деца, освен малки и ученици във ваканция. Той е на 7 и сега ще бъде първи клас.
Та ....той се присламчи към едни батковци с които са се виждали, но не са играли. Аз бутах бебето да спи и го наблюдавах.
От факта, че те се заиграха с него и говориха с него, той се въодушеви и аз свалих очилата да не вижда че го наблюдавам. Въпреки че му беше интересно, сегиз - тогиз се обръщаше да ме погледне. И тогава ме стрелна тази мисъл "колко ли още малко време ще се обръща момчето ми, за да търси присъствието ми, одобрението ми, подкрепата ми" и ми стана много тъжно, и добре че бях с очила.......
Времето лети така бързо.
Но.....преглъщайки буцата в гърлото си казах "радвам се, че успя да се впише........"
Та ....той се присламчи към едни батковци с които са се виждали, но не са играли. Аз бутах бебето да спи и го наблюдавах.
От факта, че те се заиграха с него и говориха с него, той се въодушеви и аз свалих очилата да не вижда че го наблюдавам. Въпреки че му беше интересно, сегиз - тогиз се обръщаше да ме погледне. И тогава ме стрелна тази мисъл "колко ли още малко време ще се обръща момчето ми, за да търси присъствието ми, одобрението ми, подкрепата ми" и ми стана много тъжно, и добре че бях с очила.......
Времето лети така бързо.
Но.....преглъщайки буцата в гърлото си казах "радвам се, че успя да се впише........"
Аз пък си мисля, че майките на момичета, сме много по-ощетени, от мъжките майки 
нищо общо с горния пост- да не се обиди някой...има общо със случки, покрай моите дъщери и компания , снощи..
Мисля си за грозни неща, които бих могхла да извърша, ако някой посегне на дъщерите ми..
...мисля си колко опасности ги дебнат , колко беше различно, когато аз бях на техните години...
... мисля си колко много им меля на главите, а аз не съм била и наполовина толкова предпазлива, даже, и пак не беше толкова опасно...
нищо общо с горния пост- да не се обиди някой...има общо със случки, покрай моите дъщери и компания , снощи..
Мисля си за грозни неща, които бих могхла да извърша, ако някой посегне на дъщерите ми..
...мисля си колко опасности ги дебнат , колко беше различно, когато аз бях на техните години...
... мисля си колко много им меля на главите, а аз не съм била и наполовина толкова предпазлива, даже, и пак не беше толкова опасно...