За какво си мислите постоянно напоследък? - Тема №2

  • 46 994
  • 738
  •   1
Отговори
# 660
  • Варна
  • Мнения: 1 524
Разбира се, че са си наши до гроб.
Разбира се, че големия в момента ми е много по - интересен за общуване, ходим на театър, на кино, на концерти  и навсякъде заедно. И да .....това е пълноценно.
Но това не отменя факта, че той расте, а аз остарявам и че времето няма връщане назад. Няма нищо за разбиране всъщност, това е просто усещане за безвъзвратност.
То и с мъжа ми ми е по - хубаво сега като по - зрели хора, но не означава че не изпитвам носталгия по времето когато бяхме млади, без деца и т.н.
Едното не отменя другото. Това, че се радвам на голямото си дете, не означава че понякога не ми е мъчно за времето когато е бил малък.

# 661
  • France
  • Мнения: 15 901
Не знам... трудно ми е да разбера, защото аз нямам такива мисли. Големият ми син е на 8 и съвсем естествено си играе с други деца в парка. От време на време му хвърлям едно око, но никога не съм забелязала той да ме гледа. Става все по-независим и това ме радва. Виж, за остаряването, наистина е неприятно и още май не съм се примирила до край.

# 662
  • Мнения: X
И моето рядко ме търси за одобрение, докато играе. Но той лесно се сприятелява. Не бих делила майките на мъжки и женски обаче. Има момичета, които от малки са доста агресивни и комуникират по толкова брутален и несвойствен нито за пола, нито за възрастта им начин, че единствено това, че са деца, ме спира да се намеся.

И оттам се сещам за някои майки, които сякаш са се родили със самочувствието, че всичко знаят за децата и родителството. Да не говорим как разговарят с госпожите. Аз наистина, колкото и да имам някакви упреци във връзка с графика на децата в градината, не мога да си представя как бих държала такъв тон. Обаче лошото е, че госпожите на такива родители клепат на парцали, а си го изкарват на такива като нас, които проявяват разбиране.

# 663
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 3 066
rozi4ka222, разбирам те добре Heart
Просто сме от хората, които преживяват живота си в двете посоки непрекъснато - за добро или лошо. Даже май за нас самите е по-натоварващо, защото страдаме по отминаващото време и понякога, поне аз, пропускам да се насладя на това, което се случва в момента.
Имала съм щастието да прекарам много повече мигове с децата си от повечето жени, и пак имам чувството, че са излететели прекалено бързо.
Замислям се, че това би могло да е предпоставка да ме на направи обсебващ родител и затова внимавам - при всяко леко залитане сама се пляскам през ръцете.

# 664
  • Мнения: 11 768
Имала съм щастието да прекарам много повече мигове с децата си от повечето жени, и пак имам чувството, че са излететели прекалено бързо.

И при мен случаят е аналогичен, а времето все не ми е било достатъчно.
Въпреки всичко, вярвам, че съм им дала две неща- корени и криле. Хем ми е мъчно да си давам сметка, че синдрома на празното гнездо вече чука на вратата ни, хем съм щастлива от това, в което ги виждам, че се превръщат.
Дъщерята след броени дни става на 20 (кога отлетя това време? кога????), от година учи и живее самостоятелно в друга държава.
Брат ѝ след две години ще е по нейните стъпки.
Живи и здрави да са само! Да следват мечтите си и да са доволни от изборите, които правят.

В резюме- мисля си какви късметлии сме с мъжа ми все още да прекарваме голяма част от лятото с двете ни деца. Заедно, четиримата. HeartHeartHeart

# 665
  • Мнения: 6 278
Мисля си за това, че моите момчета са тук от седмица, и не мога да кажа че съм ги видяла като хората. Когато си заминат ще ми е мъчно, но знам че нищо не мога да направя. Те са големи хора ( 25 и 26 г.), имат си своите занимания, интереси, приятели с които искат да се видят. За мен остава усещането за пълна къща. Сега са на море. Ще имаме само  един дълъг семеен уикен четиримата, и това ще ме топли до следващото им връщане по Коледа .  Това е животът, искаш не искаш, децата порастват и си тръгват. И така е правилно. Всичко друго е компромис. Със сигурност НЕ  искам като станат на 60 да казват, че на мама боба е най хубав. Това ми е по скоро патология.

# 666
  • Мнения: 7 717
И много добре правиш!
 Аз с мъка си признавам, че ми е по-леко в къщата на свекърва ми, отколкото у нашите/ макар да си имаме и свои имоти на съответните локализации/, защото нашите очакват да сме 24 часа с тях, докато сме в Бг.

# 667
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 3 066
Дано животът на синовете ми да се подреди така, че спокойно да могат да кажат - на мама боба е хубав, твоите кексове са великолепни, а пък като кюфтетата на майка ти няма други на света - и всички да сме доволни и щастливи Grinning

Хора, тази нощ беше като филм на Хичкок, ама в ролята на птиците бяха смрадливки Open Mouth
Хиляди, хиляди летяха във въздуха около къщата и се блъскаха в стъклата.
Слава Богу, не от тези
Скрит текст:
, че тогава вече щях да пукна,
а едни малки, чернички, леко по-симпатични.
Ама си миришат пак.
На сутринта купища от тях по земята... такова чудо не сме виждали.
Питахме в кварталната група, никой не е имал такова нашествие.

# 668
  • Мнения: 1 537
В една друга тема за училище, потребителка на този форум формулира, като"робство", ученето наизуст на стихове на Христо Ботев.  Направо онемях.
Вероятно семейството на същата демонстрира в Интернет пространството-родолюбие с поднасяне на цветя, докъде стигнахме...

# 669
  • Мнения: 7 175
И за мен е излишно ученето на стихотворения наизуст. Като произведение нека се изучава, за обща култура,ама наизуст е излишно.

# 670
  • Мнения: 7 717
Ако си работил по произведението достатъчно,  наизустяване на строфи, че и цели пасажи( дори при проза) , идва от само себе си.
Иначе- ученето на изуст,  само за рецитиране, и аз не разбирам защо е нужно! Децата не са актьори, та да правят спектакли...

# 671
  • Мнения: 4 364
Нужно е да учат наизуст, за да упражняват паметта. Аз бях много много зле в това отношение, ама учех…

# 672
  • Мнения: 50 976
Ученето наизуст тренира паметта, а рецитирането е тренинг за дикция и презентиране пред публика. Да не говорим, че има десетина стихотворения, които е хубаво да се знаят.

# 673
  • Мнения: 10 665
Нищо няма да им стане на децата като научат някое стихотворение наизуст. Дъщеря ми учи много трудно стихотворения, но става с наслагване от няколко дни, разбива го на части.

# 674
  • Мнения: 29 221
Ама госпожата написа, че било прахосване на енергия.
Аз също трудно уча наизуст, но Ботев да не знаеш е кощунство.

Общи условия

Активация на акаунт