Ревливо бебе на 1г

  • 1 623
  • 47
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 2 053
Колко ще е лепнато зависи от самото дете. Повечето деца, които получават достатъчно грижа и нежност не са лепанти за майките си, просто защото си взимат "дозата" любов и няма нужда да я търсят постоянно. Моите дъщери, например не са лепнати за мен. Голямата оставаше без проблем с други хора, като бабите си и т.н. Никога не е изисквала да я нося на ръце постоянно, просто си е такова дете.
Малкото сега аз го гоня да го гушкам, откакто е проходило. Първата си година я изкара в ръцете ми. Не че е ревяло много, просто на мен ми се гушкаше бебе, като знам, че ми е за последно. Сега е на 1.5 години и въобще не е лепка за мен, а никога не съм го лишавала от гушкане, успокояване, целувки и т.н.
И да, през първите 3-6 месеца е нормално да е лепнато нон стоп. Никое дете не остава така завинаги, все пак. Като проходят повечето започват да търсят някаква самостоятелност, но пак не може да се очаква, че ще са в състояние да се заниамват напълно сами преди 4 годишна възраст, нито че ще стоят мирно и тихо в заведение дори и до по-късно.

# 31
  • Мнения: 1 695
Ако само майката се грижи за детето, то ще бъде лепнато за нея. Ако някоя баба се грижи за детето, то може би ще предпочита баба си и няма да бъде лепнато за майка си.

# 32
  • Мнения: 1 259
Чак в тоалетната да влиза ми е прекалено. Ако ще да реве, за 1-2 мин нищо няма да му дтане. Ама да пълзи по плочките, да пипне тоалетната, канала, отврат.

# 33
  • Мнения: 471
На ръце като се научи много ясно че ще иска.

# 34
  • София
  • Мнения: 9 738
Колко ще е лепнато зависи от самото дете. Повечето деца, които получават достатъчно грижа и нежност не са лепанти за майките си, просто защото си взимат "дозата" любов и няма нужда да я търсят постоянно. Моите дъщери, например не са лепнати за мен. Голямата оставаше без проблем с други хора, като бабите си и т.н. Никога не е изисквала да я нося на ръце постоянно, просто си е такова дете.
Малкото сега аз го гоня да го гушкам, откакто е проходило. Първата си година я изкара в ръцете ми. Не че е ревяло много, просто на мен ми се гушкаше бебе, като знам, че ми е за последно. Сега е на 1.5 години и въобще не е лепка за мен, а никога не съм го лишавала от гушкане, успокояване, целувки и т.н.
И да, през първите 3-6 месеца е нормално да е лепнато нон стоп. Никое дете не остава така завинаги, все пак. Като проходят повечето започват да търсят някаква самостоятелност, но пак не може да се очаква, че ще са в състояние да се заниамват напълно сами преди 4 годишна възраст, нито че ще стоят мирно и тихо в заведение дори и до по-късно.

Ох, и аз преживях това с втората си дъщеря. Една година беше по ръцете ми тъй като ми е последното бебе и исках да си го изживея максимално. Ами не е станала разглезена само бих казала, че е доста по-спокойна. Голямата дъщеря абсурд да се гушне вече.
Малката обича да казва: "Мамо, аз съм гушкава!"

# 35
  • Мнения: 2 329
Съжалявам, но аз не мисля така. Моят в началото го гушках постоянно, спеше понякога върху мен. Сега отново се гушкаме доста често, дори заспива така. Като беше болен заспиваше отново отгоре ми. Не мисля, че не му обръщам достатъчно внимание през деня, защото сме все заедно, играем, гуш, разходки, сън...
Колко ще е лепнато зависи от самото дете. Повечето деца, които получават достатъчно грижа и нежност не са лепанти за майките си, просто защото си взимат "дозата" любов и няма нужда да я търсят постоянно.

# 36
  • Поморие
  • Мнения: 608
Чак в тоалетната да влиза ми е прекалено. Ако ще да реве, за 1-2 мин нищо няма да му дтане. Ама да пълзи по плочките, да пипне тоалетната, канала, отврат.
Моя има навика да ходи след всички в тоалетната, правя му забележка, отпращам го и накрая се научи само като повиша тон, тръгне ли след някой- до вратата и се връща обратно. Струва ми се неприличен навик, особено ако има гости и го прави на тях, добре е да се отучва навреме.

# 37
  • Мнения: 24 866
Колко ще е лепнато зависи от самото дете. Повечето деца, които получават достатъчно грижа и нежност не са лепанти за майките си, просто защото си взимат "дозата" любов и няма нужда да я търсят постоянно. Моите дъщери, например не са лепнати за мен. Голямата оставаше без проблем с други хора, като бабите си и т.н. Никога не е изисквала да я нося на ръце постоянно, просто си е такова дете.
Малкото сега аз го гоня да го гушкам, откакто е проходило. Първата си година я изкара в ръцете ми. Не че е ревяло много, просто на мен ми се гушкаше бебе, като знам, че ми е за последно. Сега е на 1.5 години и въобще не е лепка за мен, а никога не съм го лишавала от гушкане, успокояване, целувки и т.н.
И да, през първите 3-6 месеца е нормално да е лепнато нон стоп. Никое дете не остава така завинаги, все пак. Като проходят повечето започват да търсят някаква самостоятелност, но пак не може да се очаква, че ще са в състояние да се заниамват напълно сами преди 4 годишна възраст, нито че ще стоят мирно и тихо в заведение дори и до по-късно.

Тоест, не зависи само от детето, след като е от значение дали има други възрастни като желаещи да се занимават с него по 1-2 броя баби, дядовци, и втори активно грижещ се за детето родител, за които да се лепне и да не е през цялото време лепнато за майката?

Не разбирам защо в тази тема се вменява вина на майката, че нещо не го гледа това дете, както трябва, и не му дава достатъчно любов и грижа, за да е лепнато за нея, или на детето, че на годинка нещо не се държи, както трябва?

# 38
  • Countryside
  • Мнения: 12 235
Е що, да става въргала. Който иска да се връзва, просто си е до дете. Разбира се и възпитанието оказва влияние, но да кажеш, че дете на 1г или 2г много реве и понеже е лепнато за майката е проблем на възпитанието, то се отнася за това на казващия го, не за детето.

# 39
  • Мнения: 2 053
Колко ще е лепнато зависи от самото дете. Повечето деца, които получават достатъчно грижа и нежност не са лепанти за майките си, просто защото си взимат "дозата" любов и няма нужда да я търсят постоянно. Моите дъщери, например не са лепнати за мен. Голямата оставаше без проблем с други хора, като бабите си и т.н. Никога не е изисквала да я нося на ръце постоянно, просто си е такова дете.
Малкото сега аз го гоня да го гушкам, откакто е проходило. Първата си година я изкара в ръцете ми. Не че е ревяло много, просто на мен ми се гушкаше бебе, като знам, че ми е за последно. Сега е на 1.5 години и въобще не е лепка за мен, а никога не съм го лишавала от гушкане, успокояване, целувки и т.н.
И да, през първите 3-6 месеца е нормално да е лепнато нон стоп. Никое дете не остава така завинаги, все пак. Като проходят повечето започват да търсят някаква самостоятелност, но пак не може да се очаква, че ще са в състояние да се заниамват напълно сами преди 4 годишна възраст, нито че ще стоят мирно и тихо в заведение дори и до по-късно.

Тоест, не зависи само от детето, след като е от значение дали има други възрастни като желаещи да се занимават с него по 1-2 броя баби, дядовци, и втори активно грижещ се за детето родител, за които да се лепне и да не е през цялото време лепнато за майката?

Не разбирам защо в тази тема се вменява вина на майката, че нещо не го гледа това дете, както трябва, и не му дава достатъчно любов и грижа, за да е лепнато за нея, или на детето, че на годинка нещо не се държи, както трябва?


О, аз съм последния човек, който вменява вина на бебе, че не се държи както трябва! Това е абсурдно. Нито пък на авторката. Всичко това съм го писала най-вече във връзка с поста на потребителка, която написа, че гледала детето ѝ като бебе да е възможно по-далеч от нея, не го вдигала като реве и не го гушкала много за да не свиква така и да не се разглези и с новото си бебе щяла да е още по-студена. Та, просто казвам, че това няма да доведе до нещо добро и до деца, които не са залепени за майка си, ако някой на това се надява.

За мен няма нищо лошо детето да е лепнато за майка си, дори е напълно нормално да е така в първите години. До голяма степен зависи от детето, да. Моите ги гледам само аз и баща им, като аз съм с малката 90% от времето сама, така бях и с голямата, той все пак работи и няма как да е вкъщи. И пак не са лепнати за мен, просто такъв им е темпераментът. Малката вижда бабите си много рядко (не живеем в един град), дори бих казала, че до скоро от едното виждане до другото ги забравяше, но това не й пречи да се втурне да ги прегръща все едно са всеки ден заедно. Остава без проблем с тях без мен за 2 часа. Има деца, при които това не работи и то не защото са разглезени, а просто са по-чувствителни, по-привързани към майка си и това е напълно ОК.

# 40
  • Мнения: X
Оо, моят син беше същият. И аз също търпя упреци, че съм го разглезила. Уж съветът е да го оставяш да реве, за да се научи да не манипулира, но нашето Чудо освен да реве, като видеше, че не хваща дикиш, започваше да си удря главата в кошарата или пода. И по този начин ме принуждаваше да му угодя. Вече е на 5, има известен напредък, но инатът явно си му е вроден и бързо ревва като не е на неговата. Най-обича на прибиране от градината да ми прави сцени. Пробвала съм да не отстъпвам от думата си и може да издържи да реве с пълно гърло цял час докато пресипне и да изпада в истерии . И след това (доскоро) като видеше, че номерът не минава, обръщаше меката страна. А напоследък се научи да сменя темата, все едно нищо не е било. Проблемът е, че като е успял да ме вбеси и се е държал зле, аз някак си не искам да сменям темата и искам да разбере какво не е наред в поведението му. Той много добре разбира вече, но понякога поради някаква причина решава, че ще се държи зле. Иначе ако реши обратното, може да е кротко мило агънце.

# 41
  • Мнения: 9 924
Ооо, има такива деца, разбира се и не е само вашето! Simple Smile

Моите деца, въпреки че са една зодия, бяха съвсем различни като малки. Голямото беше много спокойно и послушно, а малкото същото като това!!! Период е и ще премине! Напълно нормално е на тази възраст детето да не си играе самичко, а вече да търси партньор в игрите в лицето на родител примерно. Близостта с майката няма какво да я коментирам.

Мъжете явно никога няма да проумеят какво означава да си майка 24/7.

# 42
  • Мнения: 1 380
Единствено мога да ви посъветвам да се заредите с търпение. Моето дете беше такова и продължава да прави истерии, а вече е на 3,6 години. Някои деца са по-проблемни, но около 5-6 вече се успокоявали уж. Просто търпение, Велико търпение се изисква. И мъжът също да осъзнава ситуацията и да не бъде нападателен към жена си, защото в отглеждането участват и майката, и бащата, а не майката по презумпция да е отговорна за всичко и после само на нея да й се трие сол на главата.

# 43
  • Поморие
  • Мнения: 608
Единствено мога да ви посъветвам да се заредите с търпение. Моето дете беше такова и продължава да прави истерии, а вече е на 3,6 години. Някои деца са по-проблемни, но около 5-6 вече се успокоявали уж. Просто търпение, Велико търпение се изисква. И мъжът също да осъзнава ситуацията и да не бъде нападателен към жена си, защото в отглеждането участват и майката, и бащата, а не майката по презумпция да е отговорна за всичко и после само на нея да й се трие сол на главата.
+1
Наистина не разбирам как жените автоматично ставаме виновни и според мъжете и според останалите за поведението на децата си. Повечето от нас даваме здравето си, за да ги възпитаме и направим хора. Като сме строги - пак сме лоши. Нещо сбъркано има в българската семейна единица, както неведнъж съм казвала. Кое е толкова трудно в това мъжете да подкрепят жените си и в отглеждането на децата? Ако не го правят, значи за мен изобщо не ги обичат.

# 44
  • Мнения: 1 380
По балканските ширини битува схващането, че има мъжка и женска работа. Мъжката работа е мъжът да смени крушката и забие един пирон, женската работа - всичко останало, включително отглеждането и възпитаването на децата. И ако по пътя се обърка нещо - да кажем бебето е ревливо или детето не говори добре за възрастта си, вината е на майката, че не си е свършила работата - според мъжа.

Общи условия

Активация на акаунт