Да сменя ли името на бебето?

А не се ли е замисляла, че тежкият инцидент всъщност можеше да е фатален край, но някой може би е запазил мъжа й? Монетата има две страни. А Петър е много по-добре от Петко. Това като лирично отклонение.

По темата - много се надявам да дойдат времена, в които нито една майка няма да се чувства зле, че не е успяла да даде мечтаното име на собственото си дете...

Да не забравяме, че все пак е имало достатъчто време да се обмисли, обсъди и реши какво ще бъде името. Не е от днес за утре.

Тази тема я препрочитам за пореден път тези дни и ми става все по-тъжно и все по-мъчно за авторката. Ясно е, че няма да свикне с това име, няма да го хареса и дори и да не е била в конфликт със свекървата си, вече със сигурност ще я намрази от сърце. За съжаление, аз също смятам, че това е просто първата от много други все по-сериозни намеси в отглеждането и възпитанието на детето.

Няма нужда никой да мрази другия, името е било обсъждано със сигурност предварително, истинските подбуди за кръщаване на някой си ги знаят в семейството. Не винаги е подчинение по възраст, обичаи, налагане...

 Както и невинаги човек избира или веднага намира най-подходящо име за детето си, често в темите тук се изрежда цялата азбука, накрая родителите си припознават някое име,  за което много други са се изказали, че не е ок

Смени си перспективата, авторке. В живота трябва да се правят компромиси и не винаги можеш да получиш всичко което желаеш.
Важното е да гледаш голямата картина - искаш ли да градиш дом и семейство с този мъж? Харесваш или не широкото ти семейство го има и е важно за твоя партньор. Детето ти, слава на Бога е здраво ( иначе нямаше да изпадаш в драми за пълни глупости) Вместо да тропаш с краче, намери как да привлечеш съпруга си повече на твоя страна и да е в твоя отбор. Не е важно дали ще загубиш някоя битка, важното е да не губиш войната. Също така, детето ти може да си харесва името. Може то да му носи радост и да му е късмет. Егото не бива да е винаги на първо място.

Носиш го 9 месеца, раждаш го, търпиш тормоз и налагане как да се казва детето с име което не ти излиза/влиза от устата, за да бъде свекървата и синчето й щастливи. Отвратително, щастие на гърба на майката и безхарактерен мъж угаждащ на мама. И не никакви компромиси с нечие его, каква война, каква битка. Натиснал я да се съгласи с това име, жалко, че по-рано не е имала сили не да потропа с краче, а е трябвало да ги зарита направо. Простотия и егоизъм в 21 век.

В случая с Петко - така са решили и не съжаляват. Поне са уважили свекъра. Петър е различно име с друг имен ден.

Има  жени, които си кръщават децата на техния род без много обяснения, не е само до  мъжкия род.
Познавам сестри едната кръсти детето си на майка си, другата на баща си.

Имам позната, едното дете кръстено на сестра и, другото на баща и.
Винаги едната страна се налага да отстъпи....

Познавам дете също с името Петко кръстено на дядо си, другото дете в семейството е със завъртяно в крак с модата в днешно време. По нищо не личи нещо да им тежи в изборите на имена, щастливи са си хората и се радват на децата

Детето колкото е на майката, толкова е на бащата. Това, че природата е решила майката да го носи и ражда не й дава повече права. Бащата на детето си го е избрала майката, по любов. Никой не е виновен, че не го е преценила правилно.

Компромиси трябва да се правят, да, но не само от едната страна. Има смисъл тогава, когато и двамата са готови да отстъпят в една или друга ситуация. Освен това, прекалено големите компромиси не водят до нищо добро, какъвто е случаят. Авторката се чувства пренебрегната, мнението ѝ не е уважено и така трупа огорчение. Все пак е била съгласна да е близко име до това на свекървата, но другите са настояли да е дословно.

Снежина си е много хубаво име. И е супер необичайно в днешно време.
Грешката ти е, ще си позволила да ти казват как да се казва твоето дете и да ти се налагат чужди хора за нещо толкова важно.
Не само мъжът ти има мнение.  Важно е твоето мнение, то не е зачетено. И това напряга още повече нещата. Цял живот ще го мислиш, но вината си е главно твоя.
И на мъжът ти разбира се, защото е постъпил селски-да е на мама и толкова.
Няма да ти позволят да го смениш.
Те дори не са ти дали дума да избереш име на своето дете.
Как се съгласи на такова нещо? След като още от самото начало не си искала ?
Ей това не мога да си го обясня.
Давате да ви се налагат, а после се тормозите.
Не, може така само единия да решава.
В случая бащата е решил едва ли не самостоятелно.
За да не се налага никой да си пречупва хатъра се избира неутрално име.
Аз не бих позволила никой да ми казва как е се казва мое дете, пък бил той и мъжа ми.
Избира се име, което харесват и двамата.
Мъжът ти е постъпил кофти.
Бих сменила името на пук. Бих го направила на всяка цена. Бих поставила дори условие на мъжа си. Не ми пука на кой колко детинско би му прозвучало. Ако ненавиждам името на детето си и не мога да го изричам с кеф ще направя всичко възможно да го сменя.
Ама аз съм такава. Крайности малко в тоя живот трябват. За който нечовечи 😉

Предлагам ти вариант, лесно приложим, от типа на "да няма недоволни", но такъв, че и ти да си спокойна, защото 5 месеца са доста време..

Отговарям обаче и на въпроса ти в първия пост, дали да смениш името - не! 

Не е на хубаво да се сменя име на дете, каквито и да са причините. Освен това ще  си развалиш отношенията и със свекървата, и с мъжа си. Едва ли искаш това, не си и в състояние да водиш такива битки, след като не си успяла, когато е било времето (още преди да забременееш), да обсъдите с мъжа ти името на бебето. Не намирам уместно, по принцип, с бременна жена да се разправят месеци наред за името. Затова се обмислят нещата преди - какво мислят и двамата партньори - кратко име ли ще е, двойно, интернационално, определено българско, дали ще е кръстено на някой или не. За всичко се говори преди.

Какво можеш да направиш. Избери си едно от двете имена, които си искала, напр. Симона (Сияна ми се струва по-неудобно за умалително, Сиси не звучи добре, може после някои деца да й се подиграват).
Симона звучи благозвучно, подходящо е и за умалително (Мони, Симо или каквото там си решиш). Защото на малките деца се говори и гальовно, с умалителното име. Ще имаш обаче и случаи като порасне и прави бели, да се наложиш - едно "Симона!", казано по определен начин, въздейства повече от неистови крясъци и дълги назидания, както някои майки правят.
Започваш да наричаш бебето само с това име - както с умалителното, така и със цялото. От сутрин до вечер. На бебетата се говори непрекъснато, добре е за развитието им, така че каквото правиш за/около детето, свързано с него, се обръщаш към него със Симона или Мони. Когато някой ти се обади и пита за нея или ти се обадиш, точно така се изразяваш. Напр. "Симона току-що се събуди, след малко ще я къпя" или "Сега с Мони отиваме на пазар".
Така детето ще свикне с името.
Когато я водиш на лекар, там и във всички документи ще е Снежина. По-късно пред различните инстанции записване в ясли, градина, училище, очевидно ще е Снежина записана, но още първия ден на учителите обясняваш, че е свикнала да я наричат Симона/Мони от малка. И на това име отговаря. Ако някой прояви любопитство, не влизай обяснителен режим, още по-малко размахвай семейните разправии. Нямаш нужда от това, а и не е красиво човек да говори лошо за близки хора.

Детето ти ще свикне с името, което ти използваш, просто защото децата свикват с онова, което чуват и запаметяват от малки. И понеже майката се занимава с детето, ще приеме името, с което го наричаш.
При всички положения в един момент ще те попита защо (дотогава ще го счита за нормално, така както едно дете, ако се казва Владимир, му казват и Владо или дори някакво изопачено име, с което се е наричало самò, преди да успее да артикулира правилно думите. Ще й кажеш, че понеже много си искала това име, така си я наричала докато е била в корема ти, така я чувстваш. Баща ти и баба ти искаха друго име за теб - Снежина, което не е лошо, но на мен повече ме привличаше Симона.
Така не настройваш детето срещу близките му.

В първи клас ще е вече голяма, ще се  научи да пише и там ще отговаря съвсем съзнателно на Снежина, но за приятелките си и другите деца ще е Симона.

Относно мъжа ти - уведоми го още първия ден когато/ако вземеш това решение, че си започнала да я наричаш Симона/Мони, защото Снежина, макар че е хубаво име, не е това, което си искала. Избери подходящ момент да му го кажеш - може би не сутрин, когато отива на работа или бърза, а вечер. И просто го спомени, без да влизаш в дискусия или обяснителен режим. Най-много да ти каже, че не си добре/че говориш глупости или пък нищо да не ти каже. Зависи какъв тип е.

Със свекървата - по същия начин. Но за да не си създаваш врагове, подчертай, че името й е много хубаво, но не е бил твоят избор. Че държиш да имате добри отношения, да общува с детето, да се радва.. бъди дипломатична и умна. Тя може само да ти е от полза за детето, включително да учиш още/да подобряваш професионалната си квалификация, за да печелиш повече.
За да не изпадаш в положението други да решават там, където е И ТВОЕ право.
Но дотогава има много много път пред теб..

ПС. Познавам лично хора, направили точно този вариант, който ти описах.
Желая ти късмет! 💐

Ще побърка детето с такова раздвоение на личността…

Майката ще я нарича Симона, бащата Снежана, бабата Снежи... а дядото сигурно ще й вика Лили, като първата му любов.

По-добре й викайте "Бубе". И като голяма ще остане "Буба", "Бубето".
(не ми харесва)

С напредването на страниците предложенията стават все по-безумни.