- Публикувана: 7 март 2025, 19:07 ч.
- Последно мнение: 4 апр. 2025, 18:20 ч.
Априлче 2025г./тема 7/
Аз да се оплача. Вчера бях на лекар и каза, че водите ми са много намалели.
Принципно планирахме секциото за 03.04, но е съвсем възможно да започне раждане по - рано. Иначе плацентата и доплера са добре.
Доктора ми каза да му изпратя последните тонове, които са ми утре и да преценим дали да влизам по - рано в болницата. Та.....общо взето съм на тръни постоянно и се притеснявам.
Отделно се притеснявам тези малко води да не се отразяват по някакъв начин на бебето.
Принципно планирахме секциото за 03.04, но е съвсем възможно да започне раждане по - рано. Иначе плацентата и доплера са добре.
Доктора ми каза да му изпратя последните тонове, които са ми утре и да преценим дали да влизам по - рано в болницата. Та.....общо взето съм на тръни постоянно и се притеснявам.
Отделно се притеснявам тези малко води да не се отразяват по някакъв начин на бебето.
😍🥹Честито Зари!!! 🥰Прекрасни новини, да сте много здрави цялото семейство! Идеалната дата сте харесали. И аз тайничко се надявах да тръгне раждането на 25, ама уви на моя господин му харесва да го храня с фурми… не ще да излиза.
Благодаря ти за подробната информация за секцио в Токуда. Не се знае при мен, ако скоро не започне раждане дали няма да е секцио😄 Миналата седмица 1,5 см разкритие и леко скъсена шийка.
Благодаря ти за подробната информация за секцио в Токуда. Не се знае при мен, ако скоро не започне раждане дали няма да е секцио😄 Миналата седмица 1,5 см разкритие и леко скъсена шийка.
П.с ако не започне естествено раждане и разбира се ако нямаш причина за секцио се пробва първо да се индуцира раждането ( с окситоцин имат и други методи) и вече ако не поддаде се прибягва към секцио- така че няма леско да те срежат.
Зари, честита рожба, много да ви радва! 
И аз да се похваля, най-накрая се прибрахме вчера, на 25ти след една седмица престой в болницата. Тя се роди 2750 и в изписаха 2810, на смесено хранене е. Сега ще трябва да се напасваме и да градим режим.
Много се притеснявах за грижата за пъпчето, но вчера като отворих памперса вкъщи видях, че е паднало, така че имам една грижа по-малко.
Вчера мъжа ми горкия цял ден се оплаква, че го боли кръста
Приятелки бяха подготвили украса и я бяха дали на мъжа ми да я сложи. Събрахме се с бабите и дядото набързо, много приятно ми стана, че най-накрая съм си с моите хора, макар и момичетата с които бяхме в родилното да бяха много мили.
И аз да се похваля, най-накрая се прибрахме вчера, на 25ти след една седмица престой в болницата. Тя се роди 2750 и в изписаха 2810, на смесено хранене е. Сега ще трябва да се напасваме и да градим режим.
Много се притеснявах за грижата за пъпчето, но вчера като отворих памперса вкъщи видях, че е паднало, така че имам една грижа по-малко.
Вчера мъжа ми горкия цял ден се оплаква, че го боли кръста
Приятелки бяха подготвили украса и я бяха дали на мъжа ми да я сложи. Събрахме се с бабите и дядото набързо, много приятно ми стана, че най-накрая съм си с моите хора, макар и момичетата с които бяхме в родилното да бяха много мили.
Благодаря Ви, момичета за сърдечните пожелания 🙏🍀❤
Рали, честита рожба и на теб! Да е здрава и благословена малката принцеса 🩷 Пожелавам ти бързо възстановяване.
Искам да напиша на всички мами, които ще раждат секцио: Спокойно! Не е страшно. Всичко минава бързичко , нищо не се усеща.
Малко по-подробен разказ за секциото в Токуда: Приеха ме вчера. Пригответе се за чакане. Няма какво да се лъжем 😂 минавате през регистратура, попълвате доста документи и от там чакате да Ви приемат в приемен кабинет (около 1 час). Преглеждат Ви за разкритие. От там Ви настаняват в сектор ВРС. При мен нямаше опция за единична стая. Нямах късмет. Но стаите са изключително хубави. Ако искаш да нямаш досег с другото момиче, можеш да си го направиш без проблем. Осигурени са завеси и стена между леглата. Аз имах късмет със съквартирантката си. Изключително симпатично момиче.
Храната в болницата е отлична. Акушерките и сестрите са много мили и отзивчиви. Осигурено Ви е абсолютно, абсолютно всичко. Единственото, което съм си извадила от багажа е козметика (душ гел, паста за зъби и т.н) и чехли.
В деня преди секциото слушат 2 пъти тонове на бебето. Един път непосредствено след приема и един път вечерта , правят ЕКГ. От там цял ден си си в стаята. Гледаш ТВ, четеш книжки , говориш си със съквартирантката и т.н. Последното хранене е в 20:00 часа, а последно пием вода в 22:00 часа.
Днес сутринта сестрата ме събуди в 06 сутринта. Отново запис на тонове.
Пословичната процедура: клизма. Отново развенчавам мита: по мое мнение не беше чак толкова ужасяващо. Много ме бяха наплашили , а се оказа не толкова страшно.
От там чаках около 1 час в стаята и ме повикаха в Родилен сектор. В Родилен сектор организацията беше изключително бърза, за което съм много щастлива, защото самият сектор ми действаше малко притеснително и не ми се щеше да стоя там повече отколкото трябва. Операциите се движиха по график, нямаше забавяния. Целият екип беше супер френдли. Анестезиологът супер внимателен. Нищо страшно нямаше в упойката!
За съжаление, само при мен от цялата стая, което сме в реанимация, упойката не подейства добре и на операционната маса ми стана изключително лошо, щях да изпадна в безсъзнание и да повърна едновременно. Кръвното ми беше 160/100 и след 10 секунди падна на 90/60… Веднага казах на анестезиолога и ми включиха нещо, от което бях в полубудно състояние. През цялото време само се молех да успея да си видя момченцето.
Не усещах абсолютно нищо от рязането и бъркането. Извадиха бебенцето. Изплака си.
После ме зашиха. Цялата операция, като анестезия до зашиване , траеше около 30 минути. Като според мен адреналинът спада след като видиш, че бебето изплаква. После рязко се успокояваш и ти е все тая 😂
Дават да видиш бебето. Предварително ти взимат телефона, за да снимат първата Ви среща 💙 Неописуемо емоционален момент, момичета! 💙 От там отвеждат бебето в неонатология, а мен в реанимация.
Заради допълнителните медикаменти, които ни вливаха , веднага шом постъпих в реанимация започнах да повръщам . Бях ужасно главозамаяна. Включиха ми 3 банки морфин. Слава Богу, вече съм добре. Бебето ни го водят три пъти през деня - нахранен, изкъпан , облечен.
ВАЖНО: АКО ИМАТЕ ЖЕЛАНИЕ ДА КЪРМИТЕ, никой няма да Ви спре! Стига да имате кърма. В нашата стая имаше момиче, което веднага изяви желание да го кърми, акушерките веднага го донесоха, но още нямаше кърма.
В деня на раждането на бебето се прави пълна кръвна картина и го наблюдават. Около 19 часа идва доктор от Отделението по неонатология и ти дава подробна информация за изследванията на бебето и терапиите, които са му назначени. Казват ти, че можеш по всяко време да им се обадиш за всякаква информация за бебето. Всеки ден до изписването ще му правят различни изследвания, за които ще ме уведомяват как са преминали.
Таткото може да види бебето през прозореца на неонатологията още в същия ден.
Тази вечер сме в реанимация. 4 момичета сме в стая. Тук няма драматизъм. Всички сме окачени с катетри и неподвижни. Не делим баня 😂 Единствено можем да си говорим, което е чудесно.
Нито една от нас няма никакви болки. Вече движим крака, повдигаме таза. Надявам се утре всичко да е наред с раздвижването.
Кактусче, вчера измериха бебето 3.200 кг 😂
Отначало се изплаших, че е мъничък. Слава Богу, диша си съвсем самостоятелно, адаптирал се е изключително добре и кръвната му картина е добра. Сега само ще го следим да си хапва добре. Използвам , за да обнадеждя момичетата, чийто бебчета вървят по-мънички. Това не означава, че няма да са здрави. В никакъв случай 🙏
Благодаря Ви още веднъж за милите думи.
Прегръщам Ви и очаквам с нетърпение прекрасни новини 🤗❤💙
Рали, честита рожба и на теб! Да е здрава и благословена малката принцеса 🩷 Пожелавам ти бързо възстановяване.
Искам да напиша на всички мами, които ще раждат секцио: Спокойно! Не е страшно. Всичко минава бързичко , нищо не се усеща.
Малко по-подробен разказ за секциото в Токуда: Приеха ме вчера. Пригответе се за чакане. Няма какво да се лъжем 😂 минавате през регистратура, попълвате доста документи и от там чакате да Ви приемат в приемен кабинет (около 1 час). Преглеждат Ви за разкритие. От там Ви настаняват в сектор ВРС. При мен нямаше опция за единична стая. Нямах късмет. Но стаите са изключително хубави. Ако искаш да нямаш досег с другото момиче, можеш да си го направиш без проблем. Осигурени са завеси и стена между леглата. Аз имах късмет със съквартирантката си. Изключително симпатично момиче.
Храната в болницата е отлична. Акушерките и сестрите са много мили и отзивчиви. Осигурено Ви е абсолютно, абсолютно всичко. Единственото, което съм си извадила от багажа е козметика (душ гел, паста за зъби и т.н) и чехли.
В деня преди секциото слушат 2 пъти тонове на бебето. Един път непосредствено след приема и един път вечерта , правят ЕКГ. От там цял ден си си в стаята. Гледаш ТВ, четеш книжки , говориш си със съквартирантката и т.н. Последното хранене е в 20:00 часа, а последно пием вода в 22:00 часа.
Днес сутринта сестрата ме събуди в 06 сутринта. Отново запис на тонове.
Пословичната процедура: клизма. Отново развенчавам мита: по мое мнение не беше чак толкова ужасяващо. Много ме бяха наплашили , а се оказа не толкова страшно.
От там чаках около 1 час в стаята и ме повикаха в Родилен сектор. В Родилен сектор организацията беше изключително бърза, за което съм много щастлива, защото самият сектор ми действаше малко притеснително и не ми се щеше да стоя там повече отколкото трябва. Операциите се движиха по график, нямаше забавяния. Целият екип беше супер френдли. Анестезиологът супер внимателен. Нищо страшно нямаше в упойката!
За съжаление, само при мен от цялата стая, което сме в реанимация, упойката не подейства добре и на операционната маса ми стана изключително лошо, щях да изпадна в безсъзнание и да повърна едновременно. Кръвното ми беше 160/100 и след 10 секунди падна на 90/60… Веднага казах на анестезиолога и ми включиха нещо, от което бях в полубудно състояние. През цялото време само се молех да успея да си видя момченцето.
Не усещах абсолютно нищо от рязането и бъркането. Извадиха бебенцето. Изплака си.
После ме зашиха. Цялата операция, като анестезия до зашиване , траеше около 30 минути. Като според мен адреналинът спада след като видиш, че бебето изплаква. После рязко се успокояваш и ти е все тая 😂
Дават да видиш бебето. Предварително ти взимат телефона, за да снимат първата Ви среща 💙 Неописуемо емоционален момент, момичета! 💙 От там отвеждат бебето в неонатология, а мен в реанимация.
Заради допълнителните медикаменти, които ни вливаха , веднага шом постъпих в реанимация започнах да повръщам . Бях ужасно главозамаяна. Включиха ми 3 банки морфин. Слава Богу, вече съм добре. Бебето ни го водят три пъти през деня - нахранен, изкъпан , облечен.
ВАЖНО: АКО ИМАТЕ ЖЕЛАНИЕ ДА КЪРМИТЕ, никой няма да Ви спре! Стига да имате кърма. В нашата стая имаше момиче, което веднага изяви желание да го кърми, акушерките веднага го донесоха, но още нямаше кърма.
В деня на раждането на бебето се прави пълна кръвна картина и го наблюдават. Около 19 часа идва доктор от Отделението по неонатология и ти дава подробна информация за изследванията на бебето и терапиите, които са му назначени. Казват ти, че можеш по всяко време да им се обадиш за всякаква информация за бебето. Всеки ден до изписването ще му правят различни изследвания, за които ще ме уведомяват как са преминали.
Таткото може да види бебето през прозореца на неонатологията още в същия ден.
Тази вечер сме в реанимация. 4 момичета сме в стая. Тук няма драматизъм. Всички сме окачени с катетри и неподвижни. Не делим баня 😂 Единствено можем да си говорим, което е чудесно.
Нито една от нас няма никакви болки. Вече движим крака, повдигаме таза. Надявам се утре всичко да е наред с раздвижването.
Кактусче, вчера измериха бебето 3.200 кг 😂
Отначало се изплаших, че е мъничък. Слава Богу, диша си съвсем самостоятелно, адаптирал се е изключително добре и кръвната му картина е добра. Сега само ще го следим да си хапва добре. Използвам , за да обнадеждя момичетата, чийто бебчета вървят по-мънички. Това не означава, че няма да са здрави. В никакъв случай 🙏
Благодаря Ви още веднъж за милите думи.
Прегръщам Ви и очаквам с нетърпение прекрасни новини 🤗❤💙
Честита радост!
Добре дошъл да е Виктор!
Това няма да те успокои, но и нашия батко се роди с ниско тегло напълно доносен в средата на 38 седмица 2400.
Ела го виж сега планина момче 75кг на 14 години.
Аз да се оплача. Вчера бях на лекар и каза, че водите ми са много намалели.
Принципно планирахме секциото за 03.04, но е съвсем възможно да започне раждане по - рано. Иначе плацентата и доплера са добре.
Доктора ми каза да му изпратя последните тонове, които са ми утре и да преценим дали да влизам по - рано в болницата. Та.....общо взето съм на тръни постоянно и се притеснявам.
Отделно се притеснявам тези малко води да не се отразяват по някакъв начин на бебето.
Принципно планирахме секциото за 03.04, но е съвсем възможно да започне раждане по - рано. Иначе плацентата и доплера са добре.
Доктора ми каза да му изпратя последните тонове, които са ми утре и да преценим дали да влизам по - рано в болницата. Та.....общо взето съм на тръни постоянно и се притеснявам.
Отделно се притеснявам тези малко води да не се отразяват по някакъв начин на бебето.
Ами той термина ми е за 10.04. То малко късно планирахме и секциото, то върви и малко по - напред още отначало.
Аз до преди седмица бях с тежък двуседмичен грип и на антибиотик, иначе можеше да планираме по - рано.
Не знам......сега останаха нещата малко за последната минута.
Аз до преди седмица бях с тежък двуседмичен грип и на антибиотик, иначе можеше да планираме по - рано.
Не знам......сега останаха нещата малко за последната минута.
Ами той термина ми е за 10.04. То малко късно планирахме и секциото, то върви и малко по - напред още отначало.
Аз до преди седмица бях с тежък двуседмичен грип и на антибиотик, иначе можеше да планираме по - рано.
Не знам......сега останаха нещата малко за последната минута.
Аз до преди седмица бях с тежък двуседмичен грип и на антибиотик, иначе можеше да планираме по - рано.
Не знам......сега останаха нещата малко за последната минута.
Момичета, някоя от вас има ли усещане за изпускане на урина? Док ми каза, че е това, но аз съм в последна хипохондрична фаза и си въобразявам, че може да са околоплодни води.
+1 за изпускането и при мен се случи на няколко пъти. Отделно забелязах, че след разходка имам повече секрет отколкото в по-спокойно състояние. От миналия месец лекувах бактерия, направих реакция към макмирора и пропуснах последната глобула. Като повторихме микробиологията излезе умерено количество и доктора изписа 6 бр полижинакс. От тях можах да сложа само четири. Излезе ми обрив на бузата и доктора ми ги спря и изписа ериус за 3 вечери. Снощи първа вечер без ериус и пак излязоха обриви и се появи уртикария. Почти не можах да спя. Не знам какво става , никога не съм имала алергии към лекарства или храни. Утре съм на преглед и ще видим какво ще правим🤔
Зари, Рали, честити бебчета и на вас! Нека са здрави и благословени!
Зари, благодаря много за подробната информация за раждане в Токуда - много полезно!
Момичета, ако мога да ви споделя на мен какво ми се случи...
Нали ви писах в четвъртък, че повръщах цяла нощ. Та мислех, че бебето ме притиска. Ходих при Нашар - тя ми предписа глюкоза, деган и едни свещички. Бебка беше добре, даже се беше обърнала с главата надолу. Прибрах се, но пак повръщах - цял ден бях ни жива, ни умряла, та вечерта в 23:00 хукнахме към спешното в Токуда. Там имаше голямо суетене около това, че съм бременна - първо ме пратиха при дежурния гинеколог - тоновете бяха добре и тя предписа (към спешното) да ми вливат банки с натриев хлорид, деган и глюкоза. Върнах се, направиха ми кръвни изследвания, взеха ми и урина (сигурно беше станало 02:00 часа вече) и ми преливаха банките до към 05:00 сутринта, когато ми съобщиха, че изследванията ми не са добри -> CRP - 59 при стойности от 0-5 и кетони в урината и трябва да остана още 4 часа два ми влизат калий. Лошо ми стана - вече бях над 6 часа в спешното и цялостно ме беше страх от всичко, което ми се прелива, и как се отразява на бебето. Така де, реших да остана и пратих ММ вкъщи да поспи поне 2 часа. Става 08:00 часа, аз вече броя минутите да си се прибирам и ми съобщават, че съм за спешна хоспитализация - посъветвали се с отделенията от вътрешни болести и еднокринология, а те им казали да оставам в болницата. И аз рев - чакам ММ да дойде и да решим заедно. Както и да е, съгласих се и ме приеха в ендокринология да ме възстановяват с още банки. И така от петък сутринта си останах в болницата с дрехите от четвъртък, с които си бях излязла от вкъщи - е, ММ ми донесе неща, но си беше неприятно. И така 3-4 дена на легло в болницата (поне ме настаниха в единична стая) - прие ме д-р Горчева - имам доста добри впечатления от нея. Назначиха ми и антиобиотик - Амоксиклав, уж съгласуван с гинеколозите - и така 4 дена постоянни вливки на антибиотик, деган, глюкоза и още нещо имаше. Най-общо заключиха, че вероятно е стомашно-чревен вирус... И тук е голямото чудене, къде, аджеба, съм го хванала, предвид че адски много се пазя и особено последно време почти не се срещам с хора.
Но точно в сряда вечер гледахме с ММ детенцето на едни близки приятели, което е на годинка и 7 месеца, за 2 часа. И да подчертая - за първи път го гледаме и те за първи път се доверяват на приятели. Така се вълнувах. Той миличкият плака много и аз само го гушках... След няколко дена се оказа, че май и той кара вирусче. А мен повръщането ме почна няколко часа след гледачеството... Те така... ;/
Всичко мога да издържа, само умрях от притеснение, дали тези неща са ОК за бебка, че съм чела всякакви неща, че точно лекарствата най-много могат да ''направят" нещо, да не използвам по-силни думи. А и на втората ФМ така ме бяха изплашили, че оттогава съм все на тръни и онова реещото чувсто като си бременна понякога ми се загубва и почват едни тревоги и негативни мисли...
В понеделник ме изписаха, но през целия ден продължи да ми се гади, както и вчера... вардих леглото цял ден - просто бях труп. Обадих се на Горчева и ми каза, че сигурно е от антибиотика и ми обостря лекия гастрит, който си имам. От снощи го спрях и тази сутрин съм малко по-добре.
За протокола - общо за престоя в спешното и болницата платихме 1500лв. "Здравето цена няма" и вече ги забравих, но да си призная бях малко шокирана. Аз съм здравно осигурена, но нямам допълнително здравно. С ММ сме отскоро в България (след над 10 години във Виена) и досега се чудехме, защо всички се оплакват от българското здравеопазване, но почвам да схващам защо. Вярно, че е частна болница, но някак не ми се струва нормално бременна по спешност да я таксуват чак така и то по абсолютно тяхна преценка - аз реално не исках да оставам, но ме убедиха... Предупредиха ме иначе, че сумата ще е долу-горе такава, така че бяхме подготвени, но все пак. И това е доплащане след здравната пътека...
Иначе една седмица не съм вършила нищо из къщи, не съм гладила, не съм чистила, а времето тиктака иии... ми е все още много кофти, че явно някакси съм допуснала да се докарам до това положение...
Извинете дългата плеяда - разказах на много приятели, но все ми се щеше да споделя и на "много" бременни като вас, защото знам, че ще ми влезете в положение...
Благодаря на всички, които са стигнали до края!
Зари, благодаря много за подробната информация за раждане в Токуда - много полезно!
Момичета, ако мога да ви споделя на мен какво ми се случи...
Нали ви писах в четвъртък, че повръщах цяла нощ. Та мислех, че бебето ме притиска. Ходих при Нашар - тя ми предписа глюкоза, деган и едни свещички. Бебка беше добре, даже се беше обърнала с главата надолу. Прибрах се, но пак повръщах - цял ден бях ни жива, ни умряла, та вечерта в 23:00 хукнахме към спешното в Токуда. Там имаше голямо суетене около това, че съм бременна - първо ме пратиха при дежурния гинеколог - тоновете бяха добре и тя предписа (към спешното) да ми вливат банки с натриев хлорид, деган и глюкоза. Върнах се, направиха ми кръвни изследвания, взеха ми и урина (сигурно беше станало 02:00 часа вече) и ми преливаха банките до към 05:00 сутринта, когато ми съобщиха, че изследванията ми не са добри -> CRP - 59 при стойности от 0-5 и кетони в урината и трябва да остана още 4 часа два ми влизат калий. Лошо ми стана - вече бях над 6 часа в спешното и цялостно ме беше страх от всичко, което ми се прелива, и как се отразява на бебето. Така де, реших да остана и пратих ММ вкъщи да поспи поне 2 часа. Става 08:00 часа, аз вече броя минутите да си се прибирам и ми съобщават, че съм за спешна хоспитализация - посъветвали се с отделенията от вътрешни болести и еднокринология, а те им казали да оставам в болницата. И аз рев - чакам ММ да дойде и да решим заедно. Както и да е, съгласих се и ме приеха в ендокринология да ме възстановяват с още банки. И така от петък сутринта си останах в болницата с дрехите от четвъртък, с които си бях излязла от вкъщи - е, ММ ми донесе неща, но си беше неприятно. И така 3-4 дена на легло в болницата (поне ме настаниха в единична стая) - прие ме д-р Горчева - имам доста добри впечатления от нея. Назначиха ми и антиобиотик - Амоксиклав, уж съгласуван с гинеколозите - и така 4 дена постоянни вливки на антибиотик, деган, глюкоза и още нещо имаше. Най-общо заключиха, че вероятно е стомашно-чревен вирус... И тук е голямото чудене, къде, аджеба, съм го хванала, предвид че адски много се пазя и особено последно време почти не се срещам с хора.
Но точно в сряда вечер гледахме с ММ детенцето на едни близки приятели, което е на годинка и 7 месеца, за 2 часа. И да подчертая - за първи път го гледаме и те за първи път се доверяват на приятели. Така се вълнувах. Той миличкият плака много и аз само го гушках... След няколко дена се оказа, че май и той кара вирусче. А мен повръщането ме почна няколко часа след гледачеството... Те така... ;/
Всичко мога да издържа, само умрях от притеснение, дали тези неща са ОК за бебка, че съм чела всякакви неща, че точно лекарствата най-много могат да ''направят" нещо, да не използвам по-силни думи. А и на втората ФМ така ме бяха изплашили, че оттогава съм все на тръни и онова реещото чувсто като си бременна понякога ми се загубва и почват едни тревоги и негативни мисли...
В понеделник ме изписаха, но през целия ден продължи да ми се гади, както и вчера... вардих леглото цял ден - просто бях труп. Обадих се на Горчева и ми каза, че сигурно е от антибиотика и ми обостря лекия гастрит, който си имам. От снощи го спрях и тази сутрин съм малко по-добре.
За протокола - общо за престоя в спешното и болницата платихме 1500лв. "Здравето цена няма" и вече ги забравих, но да си призная бях малко шокирана. Аз съм здравно осигурена, но нямам допълнително здравно. С ММ сме отскоро в България (след над 10 години във Виена) и досега се чудехме, защо всички се оплакват от българското здравеопазване, но почвам да схващам защо. Вярно, че е частна болница, но някак не ми се струва нормално бременна по спешност да я таксуват чак така и то по абсолютно тяхна преценка - аз реално не исках да оставам, но ме убедиха... Предупредиха ме иначе, че сумата ще е долу-горе такава, така че бяхме подготвени, но все пак. И това е доплащане след здравната пътека...
Иначе една седмица не съм вършила нищо из къщи, не съм гладила, не съм чистила, а времето тиктака иии... ми е все още много кофти, че явно някакси съм допуснала да се докарам до това положение...
Извинете дългата плеяда - разказах на много приятели, но все ми се щеше да споделя и на "много" бременни като вас, защото знам, че ще ми влезете в положение...
Благодаря на всички, които са стигнали до края!