Според мен е по-добре психолог, а не психиатър, който да я натъпче с лекарства, тя да стане кротко агне, но това още повече да разбърка всичко в организма й, и после цял живот да е зависима от лекарства.
- Публикувана: 13 март 2025, 10:58 ч.
- Последно мнение: 20 март 2025, 10:46 ч.
Жена ми се опитва да изолира мен и бебето от роднини и приятели
Първо, само психиатър може да постави диагноза. Не всеки психиатър изписва лекарства, не всички лекарства, дори не повечето водят до зависимост или правят човек като растение. Напротив, човек с тревожност и натрапливости, в истерия, само ще се почувства по-добре и ще си се върне към нормата, в която е била предишните 7 години.
Ах, тия гадни, прикриващи се жени. Ми да не спят, мъжете. Нали така? Както питаме жените, къде спа, че не го видя какъв е, пък сега ревеш.
И мъже изтрещяват след раждане, въпреки че те нямат проблеми с хормоните.
И мъже изтрещяват след раждане, въпреки че те нямат проблеми с хормоните.
Голямо напъване в защита.
Не знам някой във форума да е казвал на тормозена жена "къде спа?". Съветите са да го напуска.
Според мен жената има нужда от помощ, щом преди не е била така. Следродилната депресия далеч не е единственото психическо разстройство, което може да се отключи в перинаталния период, описаното повече ми прилича на post-partum anxiety или post-partum psychosis.
Сега, ясно, че у нас психическите проблеми носят стигма и силно се надявам авторът и семейството му да не отпишат жената като "луда", а да съдействат смислено да и осигурят помощ. И то по нейните правила. Нещото, в посока на което аз бих работила, е не роднините ми да видят детето и да ми помагат за него, а да се среща онлайн с психиатър - не психолог.
И да разкажа нещо от 1 лице. Детето ми се роди недоносено и по ковидно време (разбирайте със сериозен риск от тежки усложнения при респираторен вирус). Роднини го видяха също на по-късен етап, на месец и нещо (сиреч все едно новородено по коригирана възраст), и с условия - никакви неразположения, навън в парка и с FFP3 маска. Дали им е било приятно - надали. Мисля, обаче, че разбираха притесненията ми и ги споделяха, дума не са обелили за виждане и чакаха аз да иницирам среща. Особено моите родители - лекари, ежедневно виждащи се с болни - я видяха месеци по-късно. Не, че не са искали да гушнат първото си внуче още като новородено, но се страхуваха те самите.
Предложи такъв вариант - роднините да дойдат да видят внучка си на разходка навън и да са с маска и дезинфекцирани ръце. Без целувки и да му дишат в лицето. В момента все още има грип А и мнооого RSV, ако сте в София, тъй че не е неразумно да се вземат мерки. Ако съпругата ти няма страх от ваксините и RSV я плаши, може да предложиш да сложите Abrysvo, по наше време нямаше, за съжаление.
Прочетох, че детето е родено декември. Ако роднините ми и на мъжа ми са от типа срещащи се с много хора, работещи в отворени офиси, не ползващи маски и антивакс, аз също бих ударила спирачка на вижданията в грипен сезон. А сега съм от ларж майките, които си събират детето с други болни деца и сополът не го считам за болест, дъщеря ми хода гола и боса целогодишно. Но това е когато детето е поотраснало и като са му поставени нужните задължителни и пожелателни ваксини.
Смятам, че жената не се прави на интересна, защото правилата за майка й и свекърва й са еднакви. Ако за майка й можеше, а за свекървата - не, тогава да я подозираме в подмолност. Но явно има силно изразена тревожност, за която трябва да се работи, а междувременно да обсъдят без обвинения и натиск дали има някакъв вариант за виждане, който не я притеснява. Времето, прекарано навън и с нови добронамерени хора ще й се отрази добре. Даже нека е първо с нейните роднини, за да не се чувства на тръни с твоите. Ще мине този период, ще й се наместят чакрите на жената, но от поведението на околните зависи дали всички мостове ще бъдат безвъзвратно разрушени. А детето ви заслужава да има сплотено семейство.
Сега, ясно, че у нас психическите проблеми носят стигма и силно се надявам авторът и семейството му да не отпишат жената като "луда", а да съдействат смислено да и осигурят помощ. И то по нейните правила. Нещото, в посока на което аз бих работила, е не роднините ми да видят детето и да ми помагат за него, а да се среща онлайн с психиатър - не психолог.
И да разкажа нещо от 1 лице. Детето ми се роди недоносено и по ковидно време (разбирайте със сериозен риск от тежки усложнения при респираторен вирус). Роднини го видяха също на по-късен етап, на месец и нещо (сиреч все едно новородено по коригирана възраст), и с условия - никакви неразположения, навън в парка и с FFP3 маска. Дали им е било приятно - надали. Мисля, обаче, че разбираха притесненията ми и ги споделяха, дума не са обелили за виждане и чакаха аз да иницирам среща. Особено моите родители - лекари, ежедневно виждащи се с болни - я видяха месеци по-късно. Не, че не са искали да гушнат първото си внуче още като новородено, но се страхуваха те самите.
Предложи такъв вариант - роднините да дойдат да видят внучка си на разходка навън и да са с маска и дезинфекцирани ръце. Без целувки и да му дишат в лицето. В момента все още има грип А и мнооого RSV, ако сте в София, тъй че не е неразумно да се вземат мерки. Ако съпругата ти няма страх от ваксините и RSV я плаши, може да предложиш да сложите Abrysvo, по наше време нямаше, за съжаление.
Прочетох, че детето е родено декември. Ако роднините ми и на мъжа ми са от типа срещащи се с много хора, работещи в отворени офиси, не ползващи маски и антивакс, аз също бих ударила спирачка на вижданията в грипен сезон. А сега съм от ларж майките, които си събират детето с други болни деца и сополът не го считам за болест, дъщеря ми хода гола и боса целогодишно. Но това е когато детето е поотраснало и като са му поставени нужните задължителни и пожелателни ваксини.
Смятам, че жената не се прави на интересна, защото правилата за майка й и свекърва й са еднакви. Ако за майка й можеше, а за свекървата - не, тогава да я подозираме в подмолност. Но явно има силно изразена тревожност, за която трябва да се работи, а междувременно да обсъдят без обвинения и натиск дали има някакъв вариант за виждане, който не я притеснява. Времето, прекарано навън и с нови добронамерени хора ще й се отрази добре. Даже нека е първо с нейните роднини, за да не се чувства на тръни с твоите. Ще мине този период, ще й се наместят чакрите на жената, но от поведението на околните зависи дали всички мостове ще бъдат безвъзвратно разрушени. А детето ви заслужава да има сплотено семейство.
Много разумен пост, малко ми се видя само да го харесам.
Предвид, че авторът не е влизал скоро, а и времето беше хубаво, предполагам, че вече са решили част от проблема по подобен начин.
Ако основният дразнител - а именно нежеланието на майката да събира бебето с родата поради стрех от зараза, се редуцира, и въпреки това тя продължава да е зла насилница, ругателка и побойница по някакъв друг повод, или въобще - тогава вече авторът би могъл да вземе мерки срещу домашно насилие. Тъй като е по-силен физически и в по-добро финансово състояние, това няма да му е толкова трудно, колкото на жена в същото положение, което, струва ми се, и Бояна се опита неколкократно да обясни.
Има си лекарства за тревожност с натрапливости, за две седмици ще е нов човек.
Голям оптимист сте. Тези състояния се лекуват с години и за малко да спреш хапчетата, и всичко почва на нов глас. Има си лекарства за тревожност с натрапливости, за две седмици ще е нов човек.
Голям оптимист сте. Тези състояния се лекуват с години и за малко да спреш хапчетата, и всичко почва на нов глас.Цитат
Притесних се сериозно, че може да е развила следродилна депресия/тревожност и говорих с нея за това. Тя категорично отказваше да говори по тази тема, твърди, че нищо ѝ няма
Ето ви цитат от първото мнение на човека..............дайте му съвет как точно да отидат където и да е било .
Четене с разбиране - 3ти клас !
За две седмици може да изпита леко облекчение на симптомите, но и хаповете не са панацея, и трябва да се пият по схема доста дълго време. За по-добри резултати трябва комбинирано лечение и с психотерапия и повече социална адаптация, социални контакти. На мен лично при следродилна депресия страшно много ми помагаше да разговарям с хора, с тази разлика, че аз осъзнавах, че имам проблем. Барикадирането вкъщи никак не й помага, а и тя явно не осъзнава, че й има нещо. Е тук вече не знам как се процедира, предполагам се диспансеризира против волята й, не знам. Изглежда доста тежък случай.
Цитат
Притесних се сериозно, че може да е развила следродилна депресия/тревожност и говорих с нея за това. Тя категорично отказваше да говори по тази тема, твърди, че нищо ѝ няма
Ето ви цитат от първото мнение на човека..............дайте му съвет как точно да отидат където и да е било .
Четене с разбиране - 3ти клас !
Защото има голяма разлика между хронична физическа и психическа болест. При първата човек осъзнава, че е болен и взема стриктно лекарствата си за разлика от психичните заболявания.
За две седмици може да изпита леко облекчение на симптомите, но и хаповете не са панацея, и трябва да се пият по схема доста дълго време. За по-добри резултати трябва комбинирано лечение и с психотерапия и повече социална адаптация, социални контакти. На мен лично при следродилна депресия страшно много ми помагаше да разговарям с хора, с тази разлика, че аз осъзнавах, че имам проблем. Барикадирането вкъщи никак не й помага, с и тя явно не осъзнава, че й има нещо. Е тук вече не знам как се процедира, предполагам се диспансеризира против волята й, не знам. Изглежда доста тежък случай.
Тя не се е барикадирала в къщи, излиза с детето всеки ден. Авторът описа ежедневието и с детето, което е съвсем обичайно. Няма данни и да не контактува - в смисъл разговаря - с близки и познати.
Единственият проблем, според описанията на авторъ е страхът и от заразяване на детето, окйто за част от аудиторията е смехотворен, а за други - съвсем оправдан за бебе на 1-2-3-4 месеца в зимния и грипен сезон.
Оплакванията на автора са от безобразното отношение по отношение на него, което изобщо не сочи да е задължително луда. нито има диагноза още, нито някой и е предписал лекарства. Може и това да стане, но и специалистите не дават лекарства за добър ден.
И за мен най-ненормалното и скандално в случая е, че родителите й и неговите са в същия град, но не са виждали никога 4 месечното си внучка. И някои хора казват "да го гледат на видео, ще го гледат след време и т.н.". Също и че тя няма никакви приятели, това също е показател за социопатия. И напускането на работа, не е ясно всъщност дали е взела болничен при забременяването или просто напуснала преди да забременее, двете са коренно различни неща.
Както и призивите на някои потребители да й играе по свирката, защото се чувствала притисната.
Както и призивите на някои потребители да й играе по свирката, защото се чувствала притисната.
За мен тази жена или е мръднала или е насилник, който се проявява като такъв сега. Трети вариант не виждам. За жалост, и двата са кофти за детето. За мъжа е ясно, че му е кофти, но той поне може да се погрижи за себе си, ако се наложи. Бебето не може.
