Жена, на която преди това редовно й е било крещяно по телефона. Нека не забравяме.
Както не забравихме, че бебето било недоносено, а се оказа, че няма нищо вярно. Не знам дали автора замита ама тука 2-3 потребителя определено си измисляте здраво. Че и претендирате после за достоверност.
Оказа се, след като автора се върна да редактира постове и да уточнява, че било родено само две седмици по-рано. Като човек, който в момента е с бебе, не бих се чувствала добре някой извън мен и мъжа ми да определя кое е "нормално" и "ненормално" в начина, по който си гледам детето. И ако някой се опитва да ми наложи нещо, с което не се чувствам комфортно, вероятно ще му направя яко напук като ми прелее. Този мъж й е уйдисвал доста дълго на "лудите" идеи, игнорирал е проблема, не е обсъдил как аджеба смятат да процедират с това дете, след като се роди, изобщо, надявал се е нещата да се наредят от само себе си, и сега като е опряло да мама и тати, е готов да я освидетелства.
Дори жената наистина да има психичен проблем, какво точно си мислят тези, които нахъсват мъжа тук, че ще стане с детето, ако той тръгне със сопата? Моето мнение е, че в най-лошия случай трябва да се подходи деликатно. Защото ако извади майката от картинката, какво, ще го гледа щастливо с маминка? И един ден какво ще му каже на това дете, аз те взех от майка ти, защото не даваше на баба да те види на 4 месеца? Пак питам, как си представяте да се развие живота на това дете, ако се тръгне със съдилищата и то в този момент, в който то е още пеленаче? По-добре ли ще е без майка си? След като е оставено проблемът да стигне дотук, поне сега може да се действа с разум, защото иначе нещата не само няма да станат по-добре за никого, но най-вече за детето, а рязко ще се влошат.
