Жена ми се опитва да изолира мен и бебето от роднини и приятели

Само, че драмите текат от момента на изписването и към този момент, бебето е било новородено.
И определено, не разбирам личните нападки. За "крещенето" и какво показва, дума няма да отварям.

Само че и това не е точно така, прочети пак първия пост на автора. В началото е нямало драми. Той се е навил тя да остане вкъщи от момента, в който е разбрала, че е бременна. Навил се е никой да не идва на изписването. Уважили са желанието й бебето да стои вкъщи и да не се показва на никой с довода, че е грипен сезон. Навил се е да започне да работи от вкъщи, да не излизат с никой за да се намали до минимум контакт с други хора, потенциално болни. Вече след като е минало време мъжа е започнал да забелязва, че това никак не е временно положение, а явно жена му иска да го направи постоянно. Тогава са започнали драмите и бас хващам, че бебето вече не е било баш новородено, а тя определено не е била прясна родилка.

Това се опитах да обясня на Алекс.
Само,че с две изречения.

Позволи ми да се съмнявам, че всичко е било мирно и тихо, родителите не са настоявали и т. н.

За да е мирно и тихо всички трябва да се правят на луди, ако отказват започват да ги обиждат.
Хубаво е мъжът да бъде подкрепящ жена си, но не и мижатурка и безгласна буква.

Позволи ми да се съмнявам, че това е някакъв изолиран случай. Сигурно всяко второ младо семейство с бебе минава през някакъв сблъсък с близки и приятели, които искат да видят бебето ама не всички изтрещяват до степен да бият половинката си, независимо от кой пол е изтрещелият и от кой пол е битият.

Факт, изобщо не ми е минавало през ум, че някой ще дойде при бебе и няма да си измие ръцете. И да, до ден днешен, като се приберем от вън си мием ръцете и се преобличаме. И мъжът ми така е възпитаван, така че и за него е нормално.
Отделно аз не крещя и не обиждам, за разлика от определени потребители.

Авторът е писал, че тя му дава бебето да го гледа, докато той е на работа. Или цитирам "за наказание ще я гледа цяла нощ".
Съжалявам, но това въобще не е правилно. Колкото и мъжът да помага, не е нормално да трябва да го прави по време на работа, защото тя отказва помощ от роднини , които са в същия град.
А някои потребители тук го изкараха, че само чака да излиза с приятели, затова иска помощ. А и в един момент да излизаш само с възрастни, без да се говори за памперси е здравословно и грижа за психичното здраве. Други казваха, че това било нормално разпределение на задълженията.

Преди имах връзка с много добър човек - грижовен, с удоволствие слушаше моята дума, обгрижваше ме, все искаше да съм доволна. Давал е пари на хората, ровещи в кофите. Слизал е от автобус, за да придружи до дома дете, “задявано” от група хулигани. Но когато засегнехме болна за него тема, ме изяждаше с парцалите. Крещял ми е, обиждал ме е, постоянно ме е заплашвал, че си тръгва от мен. И не, не го смятам нито за лош, нито за токсичен, но за мен това в онези моменти също е било вид насилие.

Сега не скачайте, че изкарвам автора виновния, защото не мисля така. Не отричам, че прави много за семейството си. Спрял е да ходи в офис, редуцирал е виждания с приятели, почти само той готви и чисти, грижи се за бебето. Видно е, че опитва да се съобрази с жена си всячески. Определено той е по-осъзнатия от двамата и е похвално, че търси други гледни точки и начин да надмогнат проблема. Видно е, че държи на нея и иска да ѝ помогне. Но това не означава, че когато е под афект и се карат, я гали с перце.

Разбрахме какво прави жената когато се карат, но какво прави той - ние просто не знаем. Прочетохме реплики от сорта на "това не е нормално" (демек, ти си луда), "така не се живее" (демек, тормозиш ме), "ще отида в полицията" (демек, заплаха), и прочее. Прочетохме, че се случва да напусне стаята или понякога направо да излезе навън и да я остави сама, докато му се обади да го моли.

Разбира се, на нея може изобщо да не говори така. Но все пак всички отношения се правят от двама души. Всеки конфликт се води от двама души. Хората се събират, защото си приличат. В едни токсични отношения, с чести конфликти, и двамата се изживяват като жертва, осъждат силно действията на другия, афектират се много от тях, и остават напълно слепи за собствения принос към проблемите.

Истината, е че ние просто не знаем. В историята има прекалено много въпросителни. Никого не можем да съдим, както и никого да защитаваме. Можем просто да си споделим гледната точка и да поставяме въпроси.

А и, четейки темата, всеки път се питам какво лошо има някой да види бебето?!?

То съветите за психиатъра звучат адекватни, но да ви питам някой реално ходил ли е на психиатър? Аз имам близко приятелско семейство, където мъжа ходи - точно заради хипохондрия. Но той има и други проблеми, които рефлектират в абсолютен тормоз над жена му. Когато тя е повдигнала този проблем при психиатъра, след множество молби да бъде допусната - психиатъра е казал че проблемите между тях са за семеен терапевт. Та предвид ситуацията не вярвам че ще има каквото и да било решение на проблема на автора, дори да успее да я накара да отиде при такъв специалист.

Алекс - жената на автора крещи и обижда - ти би ли допуснала твоята половинка да използва такива епитети към теб и близките ти??
Да, на мнение сме, че жената има нужда от помощ, специализирана.
Да, най-лесно е да си грабне куфара - но не, все пак се допитва до нас човека, дали пък може нещо да се направи - да, може.
Ако просто е зла - когато обичаме, оправдаваме нечии действия дори до момента, в който нищо не може да ги оправдае ...
_Gabrielle_ Надежда винаги има, докато има желание нещо да се направи... Поне днес да отидеш на психиатър/психолог не е такава стигма, както беше допреди няколко години.

Тя няма да отиде на психиатър, дори да усети, че има нужда. Защото битува едно мнение в обществото, че който ходи на такъв лекар, и му изписват такива лекарства, е психично болен. А с тези терапии, повярвайте ми, в случай на развод, се използват аргументите по най- бруталния начин. Човек става уязвим. Та по принцип , аз лично съм виждала " леко мръднали" след успешна терапия, в амбулаторни условия, да се поправят. Чудо стана с една девойка, а и работеше в банка. Но там си мина по процедурата по Закона за здравето, родителите и бяха упорити.
Тя отричаше проблем, разбира се.
В случая на автора воденето на психиатър няма как да се случи. Веднага ще му скочат, че " иска да я изкара луда"

Авторът вече не пише, дано има някакво (благоприятно ) развитие на ситуацията.

_Gabrielle_, права си за всичко. Тя не иска да иде доброволно на психиатър. А и дори въпросния психиатър да не ги отпрати към семеен терапевт, дали би изписал терапия дистанционно? Това не ми се вижда особено професионално. Да ги посети вкъщи? Та тя не пуска дори родителите си.. А кой ще я накара да пие хапчетата? Насила ли ще ѝ се помага?
И все пак, се надяваме, че лекарят би могъл да съдейства със съвети как да се говори със жената, така че тя по-лесно да склони да се прегледа и да се лекува.

Хората, дори когато страдат, имат голямо съпротивление да ходят на каквато и да е терапия. Аз съм ходила преди години и лекарят каза - ще те взема, но имай предвид, че без мотивация и без много усилия, няма да стане. Откъде ще дойде тази мотивация в конкретния случай?

По стечение на обстоятелствата имам и много примери около мен, на хора, които имат отявлена нужда от терапия, но не го признават и не го приемат с години. Моя близка 20 години влачи проблем, който може да бъде решен, но тя си затваря очите за него, периодично има кризи, но дори страданието не я мотивира. Преди 5-6 години, едвам я убедих да иде на терапевт, за щастие устоя поне половин година да го посещава и направи голям прогрес в състоянието си. Сметна, че ѝ е достатъчно и преустанови. В момента дъщеря ѝ е в сходна ситуация и тя тепърва, 20 години по-късно осъзнава, че препоръчва на дъщеря си това, което самата тя не е направила, както и колко ключово е то, за да може дъщеря ѝ да избегне нейния живот, и да не се ограничава от толкова много нормални неща поради нереални страхове. :/

Тук на жената трябва да ѝ се говори, на час по лъжичка, и малко по малко да се пробива път до нея, за да възприеме, че има нужда от помощ. Също вероятно трябва да се говори и с родителите ѝ, да спрат да я обработват, и да ѝ пълнят главата с глупости как автора ще я прецака и ще ѝ вземе детето. Тъжна работа като цяло.

Разбира се, може просто да се приеме, че е зла, и да се поеме в посока разрушаване на всичко, което 7 години са градили. 🙄