Здравейте.
Със съпруга ми сме разделени, но нямаме официален развод. Имаме малки деца и те живеят с мен. Разделихме се поради патологична ревност, безпочвени обвинения в изневяра/изневери, липса на единство във възпитанието на по-голямото дете, което имаше проблеми с поведението, както и не на последно място заради това, че заради него семейството стигаше до финансова мизерия.
Много труден период е това, донякъде се радвам, че вече съм сама, няма кой да ми насажда чувство за вина и тежест, с чии настроения да се съобразявам, да настръхвам всеки път като изляза без него и ми се наложи да се забавя по някаква причина. Също и осигурих спокойна и нормална за децата среда и истериите на сина ми доста намаляха.
Последния път се случи така, директно ми заяви, че съм ходила при мъж, аз му ударих шамар, а той физически постави в опасност мен и едното дете, след което същия ден се изнесохме.
Мина време, започнахме да поддържаме нормални отношения, да се виждаме от време на време и навън и у тях.
Той започна настойчиво да ме моли да се връщам,да измисля начини да преспиваме у тях и общо взето пак да се върна в омагьосания кръг на нещастния начин на живот, който напуснах. Като се видим в началото се държи добре, но когато срещата ни наближи края си, тъй като все пак трябва да се прибера и да свърша ангажиментите с децата си, да ги приспя и т.н., започва заядливо и враждебно държание.
Аз му обясних, че след всичко, което ми е причинил за тези години, в които сме заедно, няма как да се случи и не се получава да живея и да отглеждам деца с него.
Както се зарадвах, че животът ми започна да се нарежда, така се появи и притеснението ми как ще продължа с тези отношения в бъдеще. Наистина не смятам да градя общо бъдеще и да съжителствам с този човек (мисля, че имам правото да живея спокойно и да съм щастлива и да си отглеждам децата в нормални условия), но бих искала да запазим нормални приятелски и човешки отношения, поне в името на децата.
Как да постъпя и да се държа в тази ситуация?
Със съпруга ми сме разделени, но нямаме официален развод. Имаме малки деца и те живеят с мен. Разделихме се поради патологична ревност, безпочвени обвинения в изневяра/изневери, липса на единство във възпитанието на по-голямото дете, което имаше проблеми с поведението, както и не на последно място заради това, че заради него семейството стигаше до финансова мизерия.
Много труден период е това, донякъде се радвам, че вече съм сама, няма кой да ми насажда чувство за вина и тежест, с чии настроения да се съобразявам, да настръхвам всеки път като изляза без него и ми се наложи да се забавя по някаква причина. Също и осигурих спокойна и нормална за децата среда и истериите на сина ми доста намаляха.
Последния път се случи така, директно ми заяви, че съм ходила при мъж, аз му ударих шамар, а той физически постави в опасност мен и едното дете, след което същия ден се изнесохме.
Мина време, започнахме да поддържаме нормални отношения, да се виждаме от време на време и навън и у тях.
Той започна настойчиво да ме моли да се връщам,да измисля начини да преспиваме у тях и общо взето пак да се върна в омагьосания кръг на нещастния начин на живот, който напуснах. Като се видим в началото се държи добре, но когато срещата ни наближи края си, тъй като все пак трябва да се прибера и да свърша ангажиментите с децата си, да ги приспя и т.н., започва заядливо и враждебно държание.
Аз му обясних, че след всичко, което ми е причинил за тези години, в които сме заедно, няма как да се случи и не се получава да живея и да отглеждам деца с него.
Както се зарадвах, че животът ми започна да се нарежда, така се появи и притеснението ми как ще продължа с тези отношения в бъдеще. Наистина не смятам да градя общо бъдеще и да съжителствам с този човек (мисля, че имам правото да живея спокойно и да съм щастлива и да си отглеждам децата в нормални условия), но бих искала да запазим нормални приятелски и човешки отношения, поне в името на децата.
Как да постъпя и да се държа в тази ситуация?
