🌷ИСТАНБУЛ🌷 [тема 67]

Силвия , Одессос тур , о886145402
доволни сме , мъничка агенция на ул. „Генерал Киселов“

@nadezhda30, когато има кирилица в линка, тогава самият линк става неактивен, не се отваря (то се вижда). Тогава използвайте линк връзките, с вграждане. Например така
Да, Истанбул е приказен, но с тази пренаселеност и свръх туризъм, вече и на мен ми иде too much. Надува ми се главата за отрицателно време. Оставям, че половин Анадола се е преселила в Истанбул, ами и туристи от цяла Европа и половин Азия Пълно с араби, китайци...  Отделно 5 милиона сирийци приюти Турция след войната в Сирия.
45 мин. чакане на опашка за лифта Пиер Лоти в най-голямата жега, това беше направо откачено. В подлеза на Еминьоню буквално ме отнесе тълпата, всички вървят и спреш ли за секунда да погледнеш вещо, никой не спира и те отнасят.  С толкова много хора съм се сблъсквал в Мумбай, Кайро и Александрия, тълпи хора. Египет и Индия са си както след мач или концерт на Арена София или стадион Васил Левски... там е така денонощно. И Истанбул става нещо подобно вече. Затова... разни там хубави отдалечени местенца, Саръйер, Ченгелкьой, Анадолукаваъ, дори Кузгунджук, което е по-близо, островите с изключение на Бююкада... По-приятно за разхождане.

Травел Клуб България ми похвалиха приятели.

Здравейте, ще помоля за маршрут до джамията Чамлъджа,от Кабаташ или Еминюню.На първа страница виждам че е даден маршрут от 2012г.,и предвид разрастването и промените в града незнам дали е актуален. Благодаря.

Качвате се на корабче на Шехир Хатларъ от Еминюню за Юскудар цена е 34.20 лири, слизате на Юскудар една спирка е. Срещу фериботния терминал са спирките на автобусите, търсите надпис 15C , цената е 27 лири, последната спирка е джамията Чамлъджа. На кея  Еминюню търсите надпис Еминюню Юскудар фер.терминал  , на 20 минути са корабчетата.

Търся препоръки за място с хубаво кюнефе. Ако може да не е замразено, а да се прави на място.
Гледка от заведението ще е голям бонус.

От Еминьоню до Юскюдар цъка по 27 лири. Лично изпробвано преди 2 седмици. Вече ако са вдигнали цените през последните няколко дни до 34 лири е друг въпрос, но така или иначе това са жълти стотинки.
После бус 15С от Юскюдар до Чамлъджа.

Друг вариант е с кораба от Еминьоню до Кадъкьой и оттам автобус 14F до Чамлъджа, пак за по 27 TL на всяко качване.

Аз не съм голям спец къде е замразено, или не, но ние хапнахме в Tatlıcı Safa Sirkeci - Hobyar, Ankara Cd. No:199, 34112 Fatih/İstanbul и ни хареса. На втория етаж. Гледката обаче е към кръстовището около трамвайната спирка на Сиркеджи.  Точно срещу него е и Хафъз Мустафа (на другия ъгъл), където им се носи слава, но там хем е лудница, хем никога нямаше места.

То аз нямам опит друг, но тук хората сигурно знаят добри места и с хубави гледки.

Промоция на Пегасус (днес до полунощ).. за международни полети от 1 септ. до 25 окт.
Цени от 11 евро + таксите.
И 5 евро за голям ръчен, както и 5 евро за чекиран багаж
https://www.flypgs.com/en/campaigns/9-10-july-international-fare … from-11-eur-taxes



София-Истанбул полетите са от 29 евро през септември и октомври



София-Северен Кипър (KKTC) от 77 евро на посока

Време е да довърша "пътеписа" за моето пътуване, защото се чувствам виновна пред вас, защото още малко и ще дойде време за следващото пътуване 😀 и защото съдбата ме наказа заради мързела ми 😭.
Сутринта започнах ентусиазирано да пиша поста си и изведнъж се оказа, че ми е ”изгоряла“ SD картата (дето ми е напълно излишна , ама уж да й намеря някакво приложение и аз) и съответно с нея и всички снимки от Истанбул. 😒
Успях все пак да сваля нещо оттук- оттам, за да илюстрирам поне малко разказа си.
Вече писах за последния ден, време е да кажа нещо и за първите.
И да ви благодаря ( papaone, jovigirl, FBID..., Таня и всички останали, от чиито публикации съм научила нещо полезно...) за насоките за Т6 (U3).
Всичко стана много лесно, точно както ми обяснихте и както го бях поразцъкала в гугъл мапс.
Много ми хареса  трамвайната спирка Йеникапъ (или по- скоро малката гаричка), спокойното пътуване без почти никакви хора и то в час, когато всички би трябвало да отиват на работа и накрая гледката от спирка Джанкуртаран (Cankurtaran).

Настанихаме се в хотела (Пенинсула) почти веднага (уж, щото съм лоялен клиент 😏😜).
Бива го след ремонта с някои забележки, основната, от които е, че всичко в банята е предвидено за баскетболисти високи над 2м.
Не се шегувам – най- достъпното място, което можех да използвам като поставка за шампоан беше малкото прозорче над душа. 😀Но се справих, де. 😀
За първия ден да допълня, че посетихме музея на гара Сиркеджи, който всъщност се оказа едно стайче.
Идеята ни беше да видим уж реставриран (не е точната дума) вагон от Ориент експрес, но или аз не успях да се разбера със служителя, или тези клипове, дето ги гледам в ИГ нещо послъгват.
Доста се повъртях на гарата, но такова нещо не открих- някой, ако все пак е виждал, да пише.

После с Т1 до Кабаташ ( стараех се да намаля до минимум ходенето пеша за моята приятелка), оттам с фуникуляра до Таксим и малко изложби в АКМ.
Едната – „Поток на съзнанието“ (каквото и да значи това 😀), другата – „Пейзаж в сянката на хаотичния град“.
Доста претенциозно звучат, но като за недоспали туристи стават. 😀


В неделя (ден №2)  по план беше кв. Емиргян и това се оказа добро решение.
В парка имаше много семейства на пикник и ми беше изключително интересно да наблюдавам как си почиват турците- деца, стари и млади заедно.
Мисля, че те имат по- добри традиции в това отношение или пък греша, тъй като много не обичам да прекарвам времето си сред природата и нямам наблюдения как почиват бг семейства.
Във всеки случай имаше някаква много приятна атмосфера, която даже беше заразна.
И място за всички- много маси, обширни зелени поляни, детски кътове, но вие (повечето от вас) сигурно сте го виждали това.  
Не успяхме да видим нито Белия кьошк, нито Жълтия (Sarı), a само Пембе кьошка, който всъщност е и заведение.
Били затворени, казаха едни охранители и въобще не ни допуснаха да продължим по алеята към тях.

Не влязохме и в музея на С.Сабанджъ за мое огромно съжаление, ама когато не си сам правиш и компромиси. 😒
Но поне имам снимка през оградата.

Да не пропусна да спомена любимия ми вече ресторант (локанта) Армада, където в един от дните обядвахме, аз- маджар тавук, моята дружка- патладжани с късчета телешко месо (може би 😜).
Вкусно и на много добри цени, дано не го развалят, че май придобива популярност и в ИГ. Долу места нямаше, но има втори етаж.

Много хубави дюнери открихме в едно мъничко заведенийце (даже умалителното име му е много 😀) близо до сп. Еминьоню на Т1 (долу- горе срещу входа  на Уайкики, дето има пейки под големите дървета- разбрахте ли сега къде? 😂😂😂)
Струват 150 ТЛ. Има си бая опашка, плаща се само в брой, рибата изглеждаше прясна и една такава лъскава 😀, салатката беше много свежа и не ти предлагат някакви простотии като майонеза или кетчуп.  
Взехме си ги за „вкъщи“ и си ги хапнахме на покрива на хотела.
Тази гледка заслужаваше по-красива маса, но другия път.😀
Закуската в хотела (пак там на покрива) беше по-богата от преди, но кафето хич го нямаше (старата  им машина беше по- добра) и тогава на помощ идваше кафене Белтур в парка Гюлхане.

Аа, и да не забравя Капонето 😀 (CapOne) - раят на обувките и чантите, че закъде без него?
Писах ви, че времето беше чудесно прохладно (без последния ден), но въпреки това маратонките не бяха най-удачното решение за сезона (или поне моите) и по спешност си купих едни мокасини за 12 лв. Кво му плащаш 😜, ясно ви е, че не са от естествена кожа, но удобството им заслужаваше и повече пари (ама не че се натискам да ги давам 😂😂😂).  

Ами, май това е в основни линии, беше ми приятно и аз с вас да си припомня дните в Истанбул и най-вече усещането да съм там.

Ама как не ви допуснаха? Те не работят поне от 2-3 години, но не пречи на разходките в парка. Достъпът до самите затворени сгради е напълно свободен. Дори терасата на Жълтия кьошк е отворена и вече две поредни години правим снимки от там. Сигурно и централното езеро не сте видели? Както и онези по-малките с многото мостчета, риби, костенурки? Да не би да сте били късно и да са затваряли парка?

Да, нищо от това не видяхме.
Бяха двама и кола, която затваряше ялеята.
И други хора върнаха, но и ние не положихме  повече усилия  да се разходим в някоя друга посока из парка.
Доста бяхме поседяли там и ние като на пикник похапнахме гевреци и бюрек, които си бяхме купили по пътя и решихме да се връщаме  покрай розовия кьошк и надолу през квартала към пристанището.

Сигурно е имало някое събитие с величия и затова не са ви пуснали. Нищо не сте видели от парка. Препоръчвам някога да се пробвате пак.

Да, категорично съм го решила и ще бъда по-подготвена за пикник.😀
И музеят на СС ми остана (за него много ме е яд) за следващия път и всичко онова, което заменихме с острова...
Винаги така става и да си призная, че не само компанията ми е виновна. 😏😜
И аз започнах да променям в движение плановете, за да си намаля натоварването.

Пепелче благодаря за прекрасните снимки и разказ.
"Ако сърцето не обича Истанбул, сърцето ще разбере ли любовта?"


И мойте дружки отказаха музеят на Сакъп Сабънджъ. Следващият път.