МАРТЕНЧЕТА спрятат си купони с много гости, торта и балони!

Здравейте 
По темата - аз имам племенник, който много обичам но е много непослушен... винаги съм нащрек когато сме заедно. Определено си е до темперамент на детето, но не мога да не споделя с вас, че и според мен е до възпитание от страна на родителите. Те са тези, които ръководят и които са разбиращите, далеч съм от мисълта че дечицата не разбират, но едно е ясно, те не разбират последствията!
Затова мисля, че най - трудното е да бъдеш родител, не просто родител, а ОТГОВОРЕН родител!
Днес посетих стоматолога си и съм пред дилема , тук е мястото да благодаря на Кетито за съчувствието и да я поздравя за смелостта, както и голямо мерси на Герчо, винаги интересна и развличаща...  , та дилемата е, дали да оставя зъба или да ми го вадят - според зъболекаря, след като поизреже венеца, мъдреца ще си намерел място, имал много хубави корени и според него сме щяли да извадим здрав зъб   Много е добър моят зъболекар, но не сме на едно мнение този път и затова започвам да се разколебавам
Боби го ваксинираха, беше една игра в стаята и пред стаята за консултации, много го кефят децата... нямам търпение да дойде 1-ви...
Относно НЕ-то, Боби го обръща на игра, хитрува правейки се че не разбира, като повиша тон, не ме слуша, а започва повече да нервничи и да трепери, при което ме хващат лудите и го оставям сам бързо, бързо... забелязвам че спира да се прави на интересен след това. Усеща се, че насила се сърди понякога...  Много са хитри хубавите ни дечица, но не повече от нас, нали

Sunnypolly   Аз го извадих моя мъдрец , защото нямаше място и започна да ми криви зъбите Бешесе показал от едната страна, нямаша накъде А иначе и моя като го извадиха и ми викат " Ей какъв хубав зъб"  Студентчетата се изпокараха, кой да го вземе
Вече ми е трети ден и да ти кажа  , само първия ден е страшно, ама аз си търпя и си викам " Бях на Пълна промяна"

Терина, ама много сте хубави с Елина в "Моето бебе" , снимката ви е страхотна 

съниполи, това да ти поизрежат венеца и да си намери място не звучи хич добре  - аз бих го извадила! Досега съм махнала и четирите та книги мга да пиша по темата. Единия се извади без проблем - имаше около 30 кариеса до 20 те пломби  , втория се разтроши ама след това корените му изхвърчаха като тапа от шампанско, третия ми го вадиха 6 часа и найсе упойки, рязане на корени, дялкане на чельост и кво ли още не \тоя беше най-чернобилски/, а последния го извадиха здрав заради болен венец. На финала всичките ме боляша по 2-3 часа, а този дето го вадиха 6 часа ми направиха рана отстрани на устата и не ме болеше ваденото, а сцепената устна  .  Не е страшно! Не те навивам, ама...
Да се похваля - след като днес осъзна смисъла на ходенето - вечерта след работа го намерих крачещ из вкъщи и подреждащ - носи едни неща от точка А до точка Б,след това всичко до точка С и обратно към изходна позиция. СТрашно е доволен т себе си....

И аз да се изкажа за ходенето и двете заети ръце ,моя син като е със заети ръце и падне,резултатът винаги е или разбит нос или разбита устна или огромна синина и много рев,защото като му са заети ръцете не му иде на акъл да пусне ида се подпре и все се плиосва по лице

Момичета, да ви се оплача. И Катерина е в "отбора" на болните, вече официално. Оказа се че е хванала някакъв вирус, който се проявява с диария и повръщане. Повиках у дома един добър лекар, който й предписа Хидратин Алфа и Лечебно мляко (взехме й на Нестле, че такова си пие по принцип). Слава Богу няма температура, има добро настроение, но не й останаха чисти дрешки от тази диария. Милото се продуха отвсякъде. Лекарят ме успокои, че дори и да вдигне много висока температура, да не се тревожим, още по-малко от фебрилен гърч, т.като ако е в групата от 10% деца, предразположени за гърчове, ще получи гърч и на 37,5.  Неприятното е, че ни препоръча да си стоим у дома 5-6 дни, но ще си намерим забавления и у дома.
С други думи не ни чакайте в неделя. 
Боби, какъв е този лош късмет на Преско. Предай му нашите поздрави и 
Хайде, спокойна вечер!

NYC! Снимките ти са страхотни! Много много ми харесаха! 
Кате, Мишето изглежда като голямо момче на аватара ти !
За агресията и непокорството у децата... Знаем как нашите деца, макар и толкова малки знаят кое бива и кое не бива... защо смятате, че 2-годишно дете е малко и не може да му се търси отговорност?! Аз изобщо няма да се церомоня с някакви малки пикли да ми блъскат детето, и майките им да не забелязват. Такива деца ги хващам строго за рамото и да видиш как омекват. И майките им изведнъж се сещат колко са грижовни.
Още в Тина Киркова разбрах, че мисията ми е да браня Калоян до момента, в който той сам може да го направи. И няма човек на света, по-важен от него за мен.  С него също изобщо няма да се церемоня, ако видя, че напада някой злобно.  За сега не се случва,  само се оопита да погали едно 6-месечно бебе, което се разрева още щом зърна Кало. Там си обяснявахме (на метър встрани от бебето).
Бебетата и децата не са глупави изобщо. Просто веднага надушват къде може да мине номера. За съжаление са неуморни в тази битка.  Аз след 14 години учителстване малко съм се уморила все да им доказвам на всички, как няма да стане на тяхното в Мойте часове. Но пък и съм видяла хиляди номера.  Едн компромис и една пробойна и край... почва се воюване отначало. Но няма как......

С тия зъби и пишле, от 2 седмици не съм спала като хората, и вчера припаднах на работа, беше много гадно. До вечерта не м ожах да се оправя да си тръгна от офиса.  Не знам как издържате с нощни хранения и игри.  аз го зарязвам на пода в тъмното да си играе сам и заспивам. той се покатерва до мен по някое време и го местя в неговото лгло. Ако не се съдра от рев, де.

Здравейте,мами!
Днес цял ден бях без компютУр и направо откачих

Ех,Борива,много ми е мъчно за Преско,горкото детенце.Дано да се справите възможно най- бързо с гадната алергия
Нук,много хубави снимчици,малкия е голям сладур!

Тъкмо щях да пиша,че не сме имали лоши случки с по-големи деца и се сетих...Миналото лято ходихме до Ямбол,малкия беше на 4 месеца само.Бяхме на разходка и седнахме на една пейка да накърмя Дани и той ми заспа в ръцете.Покрай нас няколко пъти мина едно 2-3 годишно момченце и даже изкоментирахме с мъжа ми ,че е като ангелче, с руси къдрици и сини очички.По едно време това "ангелче" се доближи до нас усмихнато и тъкмо го попитах "Ей,сладурче,как се казваш?",и то със всичка сила удари спящия Дани с шамар през лицето .Казвам ви,толкова бях шокирана,че неможах да кажа дума,а мъжа ми скочи и го раздруса и му вика "Какво направи ти,бе!?Защо го направи!?Къде е майка ти?!" А онова гледаше абсолютно безразлично,врътна се и избяга!Дани,милия,не знаеше от къде му е дошло,така жално заплака... ,а аз се чувствах ужасно,че набиха бебето ми в собственита ми ръце.Вярно,че не беше голямо детето,ама от къде тая агресия и безумна реакция към малко бебе,просто незнам.След малко ни доближи някаква жена и ни вика "Какво стана,какво направи той?" и ние и казахме много възмутено за ситуацията,а тя "Хм,че що така Той толкова се радва на малки деца...Ми,извинявайте."След това отиде и го наби,а на него изобщо не му направи впечатление,гък не каза,изяде си пердаха и продължи да си играе .Просто нямам думи,какво беше това дебилче!?
И на мен ми се иска да не се оставя да го мачкат и бият и смятам така да го възпитавам "Никога не посягай пръв на никого,но ударят ли те,удари и ти!".Мен до първи клас все ме биеха и тормозеха,а аз бях една тихичка...,после вече се поокопитих и не си оставях магарето в калта.Абе,хич няма да ни е лесно от тук нататък,да ги изправим на крака и да ги направим хора.
За "не"-то,Дани много добре разбира какво означава,но в повечето случаи или бърза да свърши белята докато отида до него,или за миг се отклонява и се прави на разсеян и само да обърна гръб и пак е отишъл да пипа там където не трябва.В такива случаи гледам да му отклоня вниманието с нещо друго.
За пишлето и наш Дани обича да си го пипа като го преобличам,даже го разпъва като ластик ,чак се чудя не го ли боли,ама се смее...Нормално е,не трябва да му се забранява на детето да си опознава тялото,не прави нищо срамно или лошо.

Лили,много жалко,че сте болнички и няма да дойдете.Бързо оздравяване и целувки на Катето!

Калина,как припадна,случвало ли ти се е друг път?Няма ли как да си починеш малко?
Аз вече така свикнах да спя на пресекулки,с 300 събуждания на нощ,че сигурно ако ме оставят  някой път да се наспя,просто няма да мога и ще си се будя сама като идиотка,ми  вече година и нещо не съм спала нито една нощ непробудно.

Ох пропуснах 2 дена и ми се разказа играта от четене  
А тази темичка за възпитанието където сте подхванали ми е много интересна и толкова безсънни нощи сме изкарали с мъжа ми да търсиме златната среда по този въпрос и да ви кажа до никъде не сме стигнали защото нещата са много по сложни от колкото изглеждат. Исках да кажа ,че аз съм с малко по различно мислене което май най много се доближава до това на zoui ,обикновенно си оставям децата да се оправят сами заради което мисля ,че отстрани изглеждам като тези безотговорните майки с тази разлика ,че гледам да ги следя с поглед и се намесвам винаги когато проявяват агресия към друго дете /даже съм малко крайна в това отношение със Симона / Много наблюдавам Мони и забелязвам ,че в развитието и през тези почти 6 години преминахме през много етапи.  Някои се повтарят във времето и е много странно защото всеки път мисля ,че това е края и детето ми е безвъзвратно невъзпитано въпреки усилията ми и 3 дена по късно въпросното държание отшумява. По този повод установих ,че е много полезно да излизам с Майките и децата от нейната група защото наблюдавайки ги откривам изрази и поведение които тя копира от тях и съответно те от нея. Много е интересно и в съшото време ужасно семействата на другите са различни естествено от там и възпитанието на децата ,но когато те се съберат в една група и изкарват доста време заедно  просто няма как да не си влиаят и там някъде се губи връзката с родителя. Тъпото е ,че аз я виждам ,че се държи лошо опитвайки се да имитира някои и след като и обясня ,че това не е хубаво тя спира да го прави пред мен ,но този начин на поведение продължава да и е интересен и тя започва да го прилага на друг някой навън обаче интереса преминава и тя спира от самосебе си а ако започна да и обяснявам или да и се карам това я изнервя  .Незнам дали ме разбирате ,но просто не винаги става така както ние сме им обяснили ,че трябва да бъде.
Даже днес точно си говорехме с мъжа ми ,че Мони в момента е в ужасен период,  направо е нетърпима положението е нещо тип ,,пубертет,, и да се овладее е много трудно. Също така ни изглежда голяма ,но всъшност доста неща не ги преценява правилно и начина и на контактуване с Алекс е кошмар хем разбиа хем по някое време в процес на игра губи представа ,че той е бебе и нещата излизат извън контрол /обикновенно завършват с по някоя цицина на главата му или пък рев/
Спирам защото станах доста досадна /усещам се  / ама темата е дълга и ако трябва да кажа всичко това в прав текст е ,че нещата не са точно така както изглеждат отстрани /за в градинките ми е мисълта/
А най гадното от всичко е ,че мислиш ,бориш се чудиш се ,говориш и все си мислиш ,че това е правилния начин и в един прекрасен ден когато детето ти се оформи като човек започваш да откриваш грешките които със сигурност ги има защото идеален начин за възпитание няма. Затова сега много се старая и с двете си деца и се опитвам  да ги направя самостоятелни, борбени, мили, чуствителни, съобразителни, внимателни и отговорни много се надявам да не допусна големи грешки ,но това ще го разбера някога когато се отделят от мен и мога само отстрани да наблюдавам как живеят ,какво работят, колко и какви приятели имат и въобще разни такива неща по които всъшност се характеризира един човек.

На всички болнички бързо оздравяване  

А за рождения ден какво решихме торта ще си поръчаме ли и каква и от къде , че нещо не остана време вече.

tasia  ето това имам в предвид вашата случка е абсолютно доказателство ,че нещата имат няколко страни . За мен случая изглежда така детето се е зарадвало на бебето ,но от къде да знае как точно да изрази радостта си много пъти за тях точно това е признак на радост. После майката идва при вас говори /предполага се ,че са минали поне 5 мин. от случая/ и едва след това тя отива да го бие. Е тука вече съм сигурна ,че това дете и хабер си няма защо е изяло боя /и затова не е обърнало и внимание / . На много места съм чела ,че когато дете направи нещо и родитяля иска да реагира  по някакъв начин /без значение хубаво или лошо/ ако не го направи на момента след това вече няма смисъл въобще да го прави защото при децата мисълта  тече много по бързо отколкото при възрастен и едно дете неможе случка от преди 5 мин. да я свърже с по късна реакция.
Аз даже помня в детските си години майка ми имаше навика не да ме бие ами когато ми е ядосана да ми говори и обяснява защо как и т.н и накрая беше желателно да и се извиня . Е да ама това ми беше толкова отегчителен процес ,че като започне да ми се кара за нещо аз седя и кимам а в главата ми толкова мисли минават съвсем далеч от темата ,че като се стигне до момента за извинениението /надушвах момента по тона и започваше да говори по тихо и по бавно с 2 думи започваше да исчерпва репертоара/  та някрая взема ,че забравя за какво всъшност ми се кара  ужас направо и се опитвах да кажа само извинявай ама не минаваше номера защото тя искаше да и кажа за какво и се извинявам и какво съм разбрала от цялата работа абе кошмар просто неможех да си събера мислите половин час да я слушам . Та затова сега гледам като се карам на Мони да съм КРАТКА ,точна и ясна 

Miki, супер съвети! браво!

Тася, стана ми лошо по време на час, забравих елементарни български думи, после спрях да чувам, излязох и ... после ме държаха в кунхята на пода.  май кръвното ми погови номер. Преди да забременея работех по 12-14 часа на ден, и ми прилошаваше понякога, но чак така не се беше случвало. другата седмица съм ваканция и се надявам поне един ден да не ходя на работа. даже една ученичка ме покани да си вземем урока с Кайо в Банско, и аз много се замислям дали да не се метнем на колицата за ден-два.  Младежът до сега нито е бил в Банско, нито в Кемпински, защо да не пробва?!

абе преди юли-август няма шанс да си почина, много се замислям за следващата година колко ще бачкам. Ама като се замисля, то вкъщи е по-голям гърч....

Кайо направи първи крачки преди 2 седмици, и вече много стабилно ходи, дори се опитва да тича.  Задължително носи поне по 2 неща, обикновено 2-3 биберона в едната ръка, и колкото докопа кубчета или кабели в другата. Преди да проходи се пускаше, но само ако се държи за кабел, или нещо друго, макар и висящо.

Иначе всеки ден благодаря на Бог, че ми е дал такова добро дете. Такъв дори не съм смяла да си го представям, камо ли да се надявам на мен точно да ми се падне такова готино хлапе.
Много рядко се тръшка. Пробва да реве, захласва се, но понеже няма никакъв ефект, въздъхва и се заема с нови цели.  Номерът му е да се опитва да привлече внимание да си говорим или играем като се преструва че повръща или кашля. Знае, че веднага се обръщам и се нахилва като репичка.
Подрежда си играчките! Прибира си ги в коша (защото аз обичам да ги разхвърлям из цялата стая). Оня ден отиде в банята, извади един леген и започна да прибира всички дрехи и чорапи, хвърлени по пода за пране. Обра всичките, остави легена на масто, и много доволен се нахили и излезе от банята. Скри ми шапката това хлапе! Най-накрая и в нашто семейство един подреден да се намери. Няма д аму е лесно с нас
Почти винаги слуша, когато му кажа "Не". спира и чака обяснение, защо не. но глед да не е непокорен. Дава винаги, когато кажа "Дай", обикновено се разревава в момента, в който пусне нещото, но никога не проявява своеволия.
Само 2 пъти се опита да ме нахапе. Както къче напада да ръфа, и той така. с неколкократно захапване и налитане! много ми се беше ядосал и реши да се брани. стреснах се, честно казано.

отивам да лягам, че утре съм от рано рано на тръстиката.....

успешен ден на всички.
мами, споделете малко снимки, много ми е приятно да разглеждам.
аз имам едни малко смешни, но кога ли ще стигне времето....

kalina na kayo  благородно ти завидях ,че има кой да ти събира дрехите от земята  Алекс е точно обратното щом ме види някъде  нещо да прибирам мигновенно става идва и вади всичко  така прави и с испраните дрехи ,простираме заедно и обикновенно половината дрехи са на простора а другата половина се връщат отново в пралнята.

Честит Рожден Ден на Вени     
безгрижно и щастливо детство     
     
   
 

Кали това с припадането не е добре,ниско ли ти е кръвното.аз като тийн много припадах-причерняваше ми и изгубвах съзнание-сега пак ми призлява но не губя чак съзнание.
Лили стискам палци да оздравявате
Мики много интересни неща пишеш-сподели още 
Тасинка и аз съм така-изобщо не спя,сега избиват още кътници на малчо и трудно

за Не-то аз избягвам да го казвам
предпочитам да отида до малкия или да му взема опасното нещо от ръцете
подкрепям Зоуи-това е много логично
Бобката проходи без да му слагам ,каквото и да било в ръцете

Светле Честит Рожден Ден и на теб     
здраве,щастие и радост с Калоянчо и Гоги     

Привет
МИКИ , моля те сподело още от своя опит .Изобщо не досаждаш , това е толкова ценнта информация.Като го прочетох си помислих , че реагираме много егоистично , защото имаме по едно дете и ни е лесно да погнем чуждите деца.Но нещата изглеждали съвсем различно когато се карат и бият твоите деца
Ще бъде много полезно ако всички мами с две дечица да споделят опит.
Лили , пожелавам скорошно оздравяване на нашата дружка.Ели и стиска палци  
Кали , разправяш , че си припаднала от умора и пак пишеш по нощите , я да си починеш малко.Какви са тези среднощни размисли