Подхождате ли си с вашия партньор по външния ви вид?

  • 2 683
  • 76
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 273
Подхождаме си, дебелеем еднакво.
А ти си в някакво капсуловано общество от злобни глупаци. По-добре си тръгни оттам. То хубаво да не се връзваш на хорските приказки, но ако изобщо няма нормални хора наоколо, си е тегаво.
Ако е в малък град, така е, голяма мъка е. Всеки се храни със злоба и клюки и се чуди на кого и как да направи мръсно. Който не е такъв, а е жертва, направо могат да го разболеят психически. По-заможните пък се мислят за недосегаеми богове и все едно живеят в някакъв си техен малък Холивуд и за тях е немислимо и дума да разменят с обикновени хора и имат мания за показност. Наистина е като капсулована общност.
Определено понякога е трудно човек да издържи в родния си град и мнозина хващат пътя към големите градове.
Благодаря за разбирането. Точно така, в малко населено място, а преди в селото имах една приятелка, много добър човек е, дава път на мравките, не правила зло на никому, обаче съдбата беше несправедлива за нея и хората говореха много за съдбата и. Тя не обичаше изобщо да стои при познатите, избягваше ги. Сега е в чужбина и никой не я вижда.
С богатите не мога да общувам. Чичо си купил един джип и се хвалеше, като ме видя ми каза, че е забравил името ми.

# 46
  • Мнения: 6 194
Скрит текст:
Wudu, когато си твърде добър, така се случва - качват ти се на главата.
По-скоро когато си мълчи. Хората по принцип не са особено добрички, просто не могат да затворят устите на определени други хора. Примерно авторката тук одумва разни познати, но наживо не може да им го каже, там ù е грешката. 2-3 коментара и много бързо млъкват всички.
Мълча винаги, не съм от хората, които говорят много.
Не казвам нищо, щото съм възпитан човек
Има различни начини да кажеш на някого какво мислиш за него или как те кара да се чувстваш. Не е нужно да излизаш извън границите на добрия тон. Можеш да бъдеш любезна, но категорична.

# 47
  • Мнения: 273
Скрит текст:
Wudu, когато си твърде добър, така се случва - качват ти се на главата.
По-скоро когато си мълчи. Хората по принцип не са особено добрички, просто не могат да затворят устите на определени други хора. Примерно авторката тук одумва разни познати, но наживо не може да им го каже, там ù е грешката. 2-3 коментара и много бързо млъкват всички.
Мълча винаги, не съм от хората, които говорят много.
Не казвам нищо, щото съм възпитан човек
Има различни начини да кажеш на някого какво мислиш за него или как те кара да се чувстваш. Не е нужно да излизаш извън границите на добрия тон. Можеш да бъдеш любезна, но категорична.
По възпитан начин бях казала на един колега, че не ми харесва,  да разкаже на всички, че съм отишла да пия кафе преди работа в известно заведение, каза на всички,че съм нямала ангажименти и затова съм имала възможността да ходя по кафенета. След неговите думи, почнаха да ме натоварват повече и бях спряла да ходя на кафета. С много приемливи думи му казах, че не ми харесва, той повече говори, игнорирах го, пак говореше, накрая не издържах и му казах, че ако някой клюкарства относно неговота жена, ще му хареса ли, тогава той се спря, даже прекъсна да ми говори.

# 48
  • Мнения: 6 194
Колкото и да се стараеш да угодиш на всички, невъзможно е и не си струва усилията. Винаги ще се намери някой да те критикува. Приеми го.
В конкретния случай с колегата според мен първо е важно да уточниш дали не си била в нарушение на работното време или нещо подобно. Ако ти си била коректна в поведението си и въпреки това той си е позволил коментари, говори зле за него, разбира се. В противен случай обаче нямаш право да се ядосваш. А и не ти прави чест да намесваш хора, които нямат нищо общо (в случая жена му). Незряло е от твоя страна. Също така навежда на мисълта, че не си имала друг аргумент в своя защита, така че вероятно не си била съвсем невинна. Не бързай да го приемаш като обида, може напълно да греша, пиша само как изглежда отстрани. Научи се да пазиш самообладание. Ако много се обясняваш и оправдаваш, ако хората виждат, че наистина обръщаш внимание и се засягаш, вероятно ще продължат да те одумват. Ако обаче в повечето случаи успяваш да се овладееш и да не реагираш пред тях, мисля, че скоро ще те оставят на мира, защото вече няма да си им интересна.

# 49
  • Мнения: 15 774
Даже народна мъдрост си има по повода - "Чуждите уста не можеш закопча".

# 50
  • София
  • Мнения: 31
Според мои познати мъжът ми изглежда по-възрастен, отколкото всъщност е, но мен тези мнения не ме афектират по никакъв начин. Важното е, че двамата се чувстваме добре един до друг и го има взаимното привличане, а мнение на чужди хора за мои избори няма как да ми повлияе.
Това разбира се е урок научен след мнения на околни как си отиваме с бившия ми приятел, които късно осъзнах, че е с комплекс за малоценност и ми изневери. Та, мнения на странични хора нямат особена тежест в моите очи. :Д

# 51
  • Мнения: 273
Аз като се ядосвам и ми прелее чашата намесвам каквото/когото ми дойде на ума.
Не съм била в нарушение. Учтиво помолих, не разбра, като аргумент му казах, че и аз го виждам насам натам да стърчи, но той само се подхили, като че ли не е чул какво съм му казала и продължи да ме одумва. Ей така ме дразнят, накрая не сдържам, говоря лошо и ме гледат криво, прекратяваме си отношенията.

# 52
  • Мнения: X
Прекалено е чувствителна авторката и взима нещата лично.

И в малко населено място да живееш, в което хората се обсъждат едни други и си позволяват коментари, винаги можеш да ги филтрираш и да ги подминеш.

Когато на мен ми се случи нещо подобно, което е рядко, първата ми мисъл е, че човекът не е искал да засегне, не е от злоба, а че не се е усетил в ситуацията или е свързано с него.

Всякаква негативна енергия, примерно, много добре я долавям, всичко детектирам, обаче не я връщам. Ще си нарушавам аз спокойствието да репликирам или да поставям на място някви си там Joy Ей сега. Joy

Усмихвам се и подминавам, игнорирам, през едното влиза, през другото излиза, даже две минути мисъл не хабя за тези хора.

Ако някой е направил нещо с цел умишлено да ме засегне, забелязвам, че първо се дразнят Grinning, но после като видят, че не могат никаква реакция да предизвикат и са само Luft за мен, се отказват и преминават на други.

Научи се да си гледаш себе си, твоя душевен мир и спокойствие да ти станат приоритет и така за нищо и никой страничен няма да ти пука.

По темата, подхождаме си, да. : )

# 53
  • София
  • Мнения: 6 600
Wudu, виждам, че си кротък характер, което донякъде е добре. Аз ако бях, здраво щях да ги скастря.
Толкова жени харчат луди пари, че да изглеждат някоя и друга годинка по-млади, а при теб е ген. Като гледам по FB групите, вече още на 20-25 се кахърят какво да си причинят на лицето. Радвай се, вдъхни си самочувствие, кой знае колко мацки ти завиждат...

# 54
  • Мнения: 273
Въпроса е, че ме гледат като дете, а не като млада жена. Сега се сетих😃 даже един клиент ме беше погледнал и ми каза "ах душичката, без да нямаш 18 години как работиш тука?",а аз бях 26.
Прекалено е чувствителна авторката и взима нещата лично.

И в малко населено място да живееш, в което хората се обсъждат едни други и си позволяват коментари, винаги можеш да ги филтрираш и да ги подминеш.

Когато на мен ми се случи нещо подобно, което е рядко, първата ми мисъл е, че човекът не е искал да засегне, не е от злоба, а че не се е усетил в ситуацията или е свързано с него.

Всякаква негативна енергия, примерно, много добре я долавям, всичко детектирам, обаче не я връщам. Ще си нарушавам аз спокойствието да репликирам или да поставям на място някви си там Joy Ей сега. Joy

Усмихвам се и подминавам, игнорирам, през едното влиза, през другото излиза, даже две минути мисъл не хабя за тези хора.

Ако някой е направил нещо с цел умишлено да ме засегне, забелязвам, че първо се дразнят Grinning, но после като видят, че не могат никаква реакция да предизвикат и са само Luft за мен, се отказват и преминават на други.

Научи се да си гледаш себе си, твоя душевен мир и спокойствие да ти станат приоритет и така за нищо и никой страничен няма да ти пука.

По темата, подхождаме си, да. : )
Преди малко по телефона се опитах да кажа мнението на другите на майка ми, тя веднага ми каза, че няма да си хаби мегабайтите за хорското мнение.🤭

# 55
  • Mediterraneo
  • Мнения: 42 526

Обаче друг ден бяхме на кафе с него и едно дете дойде и ни каза,че не си пасваме и че той изглеждал като баща ми до мен.


Ей тук ме загуби тотално темата, мерси.

# 56
  • Мнения: 273

Обаче друг ден бяхме на кафе с него и едно дете дойде и ни каза,че не си пасваме и че той изглеждал като баща ми до мен.


Ей тук ме загуби тотално темата, мерси.
Съжалявам

# 57
  • Мнения: 383
Въпросът е ,че вие се възприемате като дете,а може би ви се иска да ви мислят за толкова млада.
В поста се набляга как познати и непознати ви мислят за по-млада,и какво от това?
И на мен са ми искали лична карта,и мен ме мислят за много по-малка,но не съм тръгнала да се "оплаквам".
Заглавието на темата няма нищо общо с коментарите ви.
Имате крещяща нужда от помощ,докато не поработите върху менталното си здраве ще намирате проблем в другите.

# 58
  • Mediterraneo
  • Мнения: 42 526
Чудесно казано, Смайли!

# 59
  • Мнения: 3 001
Съжалявам, че ще го кажа, но много инфантилност има във вас. Докато се държите като дете, хората ще ви третират точно така. Работете върху себе си, иначе ще си останете завинаги в тази роля. Освен ако не ви харесва, разбира се, да ви възприемат като " малка и беззащитна".

Общи условия

Активация на акаунт