Много обичам да си преглеждам "линиите на живота" и да мисля какво би било ако - ако не ме бяха взели на тая работа, ами на другата, ако не бях отишла на тая или оная среща.
В повечето случаи мисля, че ни се случват правилните неща, ОСВЕН когато действаме под напрежение, страх, стрес, себе-принуждение и прочее камшични удари, които си нанасяме сами (непредотвратимите обрати на съдбата са друга бира). Изборите, водени от страх почти винаги са грешни (примерно "я да почна тая работа, че вече минаха месеци и парите намаляват - и не ми харесва, обаче трябва" или познатия последен влак с децата)
Насилените избори също.
Аз лично съм пропускала не един и два хубави моменти заради премисляне, пресмятане и пренебрегване на инстинкти, както и калкулиране на риска
. Ами, по-когнитивно ориентираните (по време на взимане на решения) хора като мен сме така. Не правете като нас
