Кога е правилният момент?

  • 4 811
  • 93
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 4 376
Да сипя малко в мелницата и аз

Много обичам да си преглеждам "линиите на живота" и да мисля какво би било ако - ако не ме бяха взели на тая работа, ами на другата, ако не бях отишла на тая или оная среща.
В повечето случаи мисля, че ни се случват правилните неща, ОСВЕН когато действаме под напрежение, страх, стрес, себе-принуждение и прочее камшични удари, които си нанасяме сами (непредотвратимите обрати на съдбата са друга бира). Изборите, водени от страх почти винаги са грешни (примерно "я да почна тая работа, че вече минаха месеци и парите намаляват - и не ми харесва, обаче трябва" или познатия последен влак с децата)
Насилените избори също.

Аз лично съм пропускала не един и два хубави моменти заради премисляне, пресмятане и пренебрегване на инстинкти, както и калкулиране на риска Grinning . Ами, по-когнитивно ориентираните (по време на взимане на решения) хора като мен сме така. Не правете като нас Blush

# 76
  • Мнения: 24 166
Хейзъл, не правим, но пък нашите проблеми са други. Joy
Истината е някъде там, по средата.

# 77
  • София
  • Мнения: 44 518
Аз, въпреки че съм Дева и уж много го мисля, разчитам на интуиция и късмет за правилният момент. Особено след развода, аз си определям всичко и това, кога ще стане нещо, зависи изцяло от това, когато ми дойде музата. А тя идва в правилния момент.
Хич не се насилвам.
Освен за едно нещо - връзка. А там хич не става, което значи, че ще стане когато реши Вселената.

# 78
  • Мнения: 7 961
Аз, въпреки че съм Дева и уж много го мисля, разчитам на интуиция и късмет за правилният момент. Особено след развода, аз си определям всичко и това, кога ще стане нещо, зависи изцяло от това, когато ми дойде музата. А тя идва в правилния момент.
Хич не се насилвам.
Освен за едно нещо - връзка. А там хич не става, което значи, че ще стане когато реши Вселената.

На мен ми приляга повече принципа на Мохамед.
Ако музата не идва при Мохамед, то Мохамед трябва да иде при музата.
С риск и да се понасили малко. В рамките на закона, разбира се  Wink

# 79
  • Мнения: 2 408
Нищо насила не е довело до добро.
Вече нищо не планирам.
Все се случват изненади.
Явно това ми е урока, който трябва, да науча.

# 80
  • Мнения: 2 895
Скрит текст:
Да сипя малко в мелницата и аз

Много обичам да си преглеждам "линиите на живота" и да мисля какво би било ако - ако не ме бяха взели на тая работа, ами на другата, ако не бях отишла на тая или оная среща.
В повечето случаи мисля, че ни се случват правилните неща, ОСВЕН когато действаме под напрежение, страх, стрес, себе-принуждение и прочее камшични удари, които си нанасяме сами (непредотвратимите обрати на съдбата са друга бира). Изборите, водени от страх почти винаги са грешни (примерно "я да почна тая работа, че вече минаха месеци и парите намаляват - и не ми харесва, обаче трябва" или познатия последен влак с децата)
Насилените избори също.

Аз лично съм пропускала не един и два хубави моменти заради премисляне, пресмятане и пренебрегване на инстинкти, както и калкулиране на риска Grinning .
Ами, по-когнитивно ориентираните (по време на взимане на решения) хора като мен сме така. Не правете като нас Blush
И аз съм пропускала възможности, защото не са ми били част от плана. Аз съм от хората, които продуктовото позициониране в хипермаркетите не ги лови, защото в момента брашното може да е с 90 % намаление, но не ми е в списъка за пазаруване. Това планиране и пренебрегване на инстинкти има плюсове и минуси.

# 81
  • София
  • Мнения: 15 886
Аз вземам решения много бързо, но попринцип мисълта ми работи в посока планиране и предвиждане на всички варианти, така че когато изникне възможността, не ми се налага да го мисля много. Освен това обичам да така да си наредя нещата, че каквото и да се случва, да имам полезни ходове. Това много помага, когато трябва да се реагира на момента, защото планирането реално вече се е случило, и остава просто да действам.

# 82
  • По света и у нас
  • Мнения: 3 290
Аз се опитвам да се въздържам от планиране защото става все като мега план, в който участват 45 роднини и приятели от околосветски характер, почва се кога къде как с какви самолети ще се лети, кой колко пълномощни ще носи… кога и как ще се ходи на планински курорти, винарни, плажове, дали да отскочим до Истанбул дали до Атина, дали до Милано , ама как точно да стигнем до там..кой недоволствал, кой какви претенции имал.
Накрая просто буквам самолетни билети и си казвам, ще му мисля останалото като стъпя в БГ.

# 83
  • София
  • Мнения: 44 518
Аз вземам решения много бързо, но попринцип мисълта ми работи в посока планиране и предвиждане на всички варианти, така че когато изникне възможността, не ми се налага да го мисля много. Освен това обичам да така да си наредя нещата, че каквото и да се случва, да имам полезни ходове. Това много помага, когато трябва да се реагира на момента, защото планирането реално вече се е случило, и остава просто да действам.
И аз съм така. Предвиждам си няколко варианта, пък каквото дойде.

# 84
  • Мнения: 18 326
“Правя план А, Б и В, а то се случва нещо четвърто, за което обаче знам, че е най-доброто” - каза мой специализант, малко преди да се удави в нереалистичните си очаквания.

# 85
  • Мнения: 279
Мисля, че някои хора влизат в живота ни с определена цел - да ни научат на нещо, да ни дадат нещо или да отнемат. Неведнъж някой дребен жест, казана дума или уж маловажна информация дават неочакван тласък напред (напред невинаги означава в желаната от нас посока).
Един такъв човек влезе в живота ми напълно случайно и покрай работата си с него открих едно място, което напълно промени живота ми. Човекът отдавна излезе от общия ни проект и едва ли дори си спомня за мен, но аз винаги ще си мисля за него като за пратеник на съдбата.
Друг човек, близък приятел, в една жестока криза дойде да ме изпрати на жп гарата и ми тикна една книга в ръцете с думите, че нещо му е казало да ми я донесе. Тази книга промени живота ми дотолкова, че ми даде надежда и в нея открих силата да се справя. Прочетох я два пъти през дългото пътуване. След години я прочетох отново - разбира се, нямаше нищо в нея от онова, което намерих тогава - всичко си е било винаги само у мен, не в някаква книга. Но жестът, усещането, че не съм сама - това беше правилният момент, който вероятно ми спаси бъдещето.

Не мога да не попитам: Коя е книгата?

# 86
# 87
  • Обран бостан ;)
  • Мнения: 3 743
“Правя план А, Б и В, а то се случва нещо четвърто, за което обаче знам, че е най-доброто” - каза мой специализант, малко преди да се удави в нереалистичните си очаквания.

Е, то е казано преди много години. Едно е да искаш, друго да можеш, трето и четвърто да го направиш. (цитат от филма "Мъжки времена")

# 88
  • Мнения: 8 980
Макар малко да ме е срам сега, ще кажа коя е книгата, в своя защита да подчертая, че бях в ранните си студентски години преди няколко хилядолетия и този тип литература тъкмо навлизаше в България.
"Алхимикът" Joy

# 89
  • Мнения: 7 739
Аз не разбрах защо те е срам?
Чела -недочела на български, преди 2 десетилетия и отгоре, скоро я прочетох пак в оригинал.
На български имам нашето издание с твърди корици- прекрасна книга, точно копие, с картите и всичко...

Общи условия

Активация на акаунт