Трябва ли да се помага на майката

Вижте, има няколко неща върху които да се замислите:

1. Вие помощ поискахте ли? Звъннахте ли на майка си, сестра си, свекърва си, етърва си с думите "Може ли малко да помогнеш - ден, час, колко време да им оставите детето". Дали не го играете прекалено горда и демонстрираща колко добре се справяте и нямате нужда от помощ?
Как така не можете да кажете на майка си или сестра си - безкрайно съм уморена ЕЛА? Та това са най-близките ви хора!

2. Трябва да се замислите какви отношения сте изградили, каква дистанция сте поставили или сте прекалено взискателна към всичко, че ни един не напира ни да дойде, ни да вземе бебето. Убедена ли сте, че не е проблема във вас?

Това е семейство - ако имат енужда от помощ, време за себе си, време да се наспите ако щете - помощ се иска без грам притеснение. СЕМЕЙСТВО Е! Който може ще откликне! Ако смятате, че сестра ви е настоявала да ходите - ами настоявайте и вие! Де на шега, де на истина си кажете какво мислите.

От написаното леко прозира, че сте мнителна, докачлива, внимателно отчитаща кой на кого и какво - това е във ваш ущърб. Учете се да казвате "майната му"! Децата ни са най-големите егоисти в живота ни и ако това ви шокира сега, елате да видите после ...

На ваше място с майтап, с малко проба бих пробвала кои баби и дядовци ще откликнат на "Внучето ви много иска да спи с баба и дядо! Какво да му кажа? Кога ще стане?" 

Ако ли пък ви е трудно или не поемат близките - наемете сериозна жена за почасова грижа и имайте малко време като двойка или сама жена без детето. Нищо лошо няма в това да си осигурите целенасочено свободно време. Не ви прави лоша майка да се пошляете с мъжа ви по дискотеки или с приятели, докато наета жена приспива бебока.

Честно казано, на 3та страница от караниците малко ми поомръзна, та питам направо - бащата доколко участва? В смисъл, ако си делите грижите, но искате време за вас двамата - ами трудно ще стане. Ако обаче бащата е тип изморен от работа (а предвид, че очакваш помощ от жените от двата рода, някак си съм убедена, че е точно така) -може би трябва да се обърнеш към него първо.
По повод очакването да се върне услугата, за което се коментираше - забелязала съм, че някои хора при съзряването си възприемат идеята за 'дайте да си помагаме' много буквално и помагат, помагат, помагат, обаче като дойде моментът някой на тях да им помогне - и се оказва, че всички са много заети. И не, че са длъжни, но оставят адски неприятен вкус.  Много е неприятно, но ще знаеш занапред да не разчиташ на тези хора.

На въпроса от темата . По принцип не е ок майката да очаква помощ, само защото в родила, но също по принцип не е окей близките ù съвсем да не удрят рамо, ако я виждат в някакво затруднение. Въпросът в случая е - има ли затруднение.

Общо взето това изчерпва темата. Абсурдно е.

Аз вече се притеснявам да говоря за себе си и своя опит, имайки предвид част от коментарите цитиращи думите ми... Но все пак ще споделя, че аз не обичам да търся помощ (написах го в началото), защото през годините колкото и да съм търсила от най-близките ми, те никога не са я давали, когато имам нужда. Специално с моите кръвни роднини случая е, че съм ги канила и съм им казвала в прав текст, ако могат да дойдат (когато бяхме болни) и съответно не дойдоха защото имат ангажименти (не казаха какви) и аз спрях да ги търся за такива неща, защото нали никой не ми е длъжен в този живот. Със свекърва ми случая е по-специфичен, тя е отдадена майка, винаги е казвала, че ще помага само да има внуче... Ами реалността сега е, че не помага изобщо, но иска да й пращаме снимки по Вайбър.

Но пак казвам, ние с мъжът ми си се справяме чудесно, въпросът е принципен.

ПС: Права сте, много съм мнителна и недоверчива, но това не е от хубаво.

Авторката щях да я разбера,ако беше дошла да се оплача,че изнемогва,а всички й отказват помощ. Но аз такова нещо не прочетох. Разбрах,ще те трябва да се чувстват длъжни,понеже тя е помагала и да й се предложи помощ,без да е искала,понеже се подразбира,че е изморена!
Ами няма такъв филм. Като имаш нужда,помоли,ако се съгласят-супер. Ако не,се стягате с мъжа ти и се оправяте.

Т.е. ти никога не си можела да разчиташ на роднините си и очакваш сега изведнъж да се променят, понеже си родила.
Хората не се променят. Те са такива и е добре да спреш да имаш очаквания към някой, който не ти дава нищо насреща.

Ще го кажа така: всяка необходимост от "помощ" отпада, ако майката и бащата са отбор, взаимозаменяеми са и си поделят грижите по бебето / бебетата. Ако двама здрави и прави родители не могат да обгрижат едно здраво и право бебе, до степен и двамата да са недоспали, некъпани и недоволни - значи нещо в организацията и тайм мениджмънта куца сериозно.

Казвам го от личен опит, с две деца с много малка разлика, почти породени, отгледани само от мен и мъжа ми. Че и магистратура правих междувременно, и допълнителен квалификационен курс. И не защото съм супер жена с някакви извънземни качества, а защото съм имала мъж до себе си, който е сменял памперси, хранил, пазарувал, готвил, зареждал пералня, дори е влизал в болница с голямото дете, докато аз съм вкъщи с малкото.

Много далеч съм от мисълта да "начуквам канчета" и да упреквам млада майка в каквото и да било. Хората сме различни - някои изнемогват с едно дете, други се справят с лекота с три. Но и не бих наливала вода в мелницата "О, горката ти, как никой не ти помага!". Ролята на жертва не е продуктивна.

А ако не е едно бебе? Ако искат да имат още едно дете? Защо трябва да се чака някой да изнемогвал? Що за родители няма да искат да помагат на собственото си дете и няма да искат да си виждат внуците и да бъдат близки и тях?
Както и да е, напълно е безсмислено да се спори с "не съм длъжен да не съм егоист и не само".

Опитай да се абстрахираш от нападките и да си извадиш нещо, което би ти помогнало. Не минавай в режим самоотбрана, така темата ти става безсмислена за теб. Ако нечие мнение не ти допада просто не го коментирай.

Ако родителите не се сещат сами и не идват при помолване за помощ то няма какво да очакваш - потърси жена, която да помага в бабинска роля и вие си знаете и правите другото.

Но говорим за твърде много роднини - сестри, 2 баби и то с дядовци, доколкото разбирам. Нещо не е ок в картинката. Изглежда сякаш нещо ги притеснява да идват. Например аз си знам, че съм дзвер и много много никой не ми се е натискал да помага, а ако помогне и си прави каквото иска после му го изкарвам през носа. Например не давах на щерката шоколад, не така ами не съм разбираа аз и на 2 години я научиха всеки ден да търси шоколад! Еми ...

Ала.бала, ключовото е "ако искат" дете, но родителите, не бабите и дядовците.
Спор няма, но как точно и с какви сили да накараш някой, който не иска? Имам усещане, че в случая авторката търси отговор на това как да ги накара, но това всъщност е въпрос за милион долара.
Нежелаещите и след 10 деца няма да се включат да помагат.
Права е Бернарда, че самосъжалението и съжалението с нищо не помагат.

Значи става въпрос за инцидентна помощ, а не за редовно/често гледане на детето ви.
При това положение отговорът ми е "би било добре да помогнат, ако имат възможност".

П.П. Като върна лентата назад, докато синът ми тръгне на училище е имало около 5-6 случая, в които сме имали нужда от помощ, грубо веднъж годишно. Ами помагаха, не са отказвали. Но и ние никога не сме злоупотребявали с исканията за помощ. Когато сме молили, наистина и двамата не сме могли да си гледаме детето в този момент. Иначе винаги намирахме начин да се комбинираме.

Има огромна разлика от това "да виждаш внуците и да си близък с тях", и "помощ при отглеждане".

Отглеждането включва изпълнение на целия дневен режим - приготвяне на подходяща храна, хранене, хигиена, създаване и утвърждаване на навици, възпитание.

Общуването баби и дядовци + внуци включва игри, забавления, разходки, гушкане, подходящи за възрастта разкази за рода и семейството, за детството на родителите, по-късно - предаване на някакви специфични умения (плетене, месене, дърводелство и подобни - свързани с хобитата на бабата и дядото, ако успеят да "запалят" внуците).

Хората, които не искат да отглеждат, а само да общуват, в никакъв случай не са по-лоши баба и дядо от другите, които са съгласни да отглеждат.

Права сте, спирам отбранителната позиция благодаря ви за думите

Вероятно притесненията им са в това, че ще имат ангажимент като дойдат, а няма да си почиват. Преди да се появи детето, идваха редовно на гости, като буквално си бяха на почивка, излизания в скъпи ресторанти и т.н.

На мен също ще ми е приятно. Само че когато майка ти стане баба на 44,както в нашия случай, тя няма време за сериали и кръвно, защото ходи на работа на 2 места и гледа другото си дете, още непълнолетно. И дори да нямаше друго дете, пак щеше да е зор при 2 работи и внучка в друг град да помага активно.
Та много зависи и кой кога ражда. Аз родих на 24, ако дъщеря ми роди на 25 или 30,аз пак ще съм в работоспособна възраст и ако се премести в друг град, освен по отпуски, няма кога и как да помагам активно.
Съседите ни са страхотни баба и дядо за внучките си, но са си родили по-късно деца (на около 30) и децата им са си родили късно деца (на около 35) и сега те са напълно свободни и без ангажименти и помагат ежедневно много. Просто житейски ситуации всякакви, но не трябва това, че някой не може или не иска да помага за собсгвеното ти дете да те фрустрира.

Добре де, ти защо не постъпиш по същия начин със сестра си? Говори с нея, припомни ѝ какво си правила за нейното дете и поискай помощ. Дори няма нужда да е агресивно.
Недей да чакаш хората сами да се сетят. Който има нужда от помощ, иска. Друг е въпросът вече точно как ще поиска и дали и как ще откликнат на молбата му.