Трябва ли да се помага на майката

Няма как да си почиваш докато гледаш малко дете. Лично аз докато бабите са гледали децата, не съм очаквала да готвят или перат. Винаги съм водила малкото дете с готова храна у майка ми или съм оставяла на свекървата , докато не премина на общо хранене.
Не съм имала желание да ги натоварвам извън самата грижа за детето, което си е уморително за по-възрастни хора.

Майки нинджи.

Смятам, че всяка жена заслужава помощ. И не става въпрос някой да е длъжен или детето да се отглежда предимно от роднини, а майката и бащата - когато могат и искат. Става въпрос за ПОМОЩ. Става въпрос, че майката също е човек, също ѝ се налага да отиде на лекар, също иска от време на време да се наспи, също иска да отиде на фризьор или на маникюрист. Да не говорим пък ако е болна. И също така става дума за изграждане на връзка със самото дете. Аз не твърдя, че бащата няма отговорност към детето, а че малко помощ от роднини и приятели от време на време е нещо съвсем нормално. 

Ма, точно! Наред с другите "важни неща", които научих в този форум, челно място заема тезата, че гледането на бебе/дете е тежък, къртовски труд, който задължително изисква редовна и всеобхватна помощ!

Затова предложихме и вариант детегледачка, ако е чак толкова на зор положението.

На мен също ми направи впечатление, че рода има, но не искат всички да помагат. Бих се замислила дали не е в мен проблемът и защо са ни такива отношенията, че да избягват и да се оправдават.

Това, че не се е намерил ни един, да изпълни поисканото, го отбелязах още на първа страница. И пак да кажа - ако ще ги ангажира в гледането нататък в годините, когато детето ще кара детскоградинските болести, ще трябва някой да го води и прибира, да кара ваканциите с него и т.н. - по-добре отсега да започне да си оправя отношенията с бабите и лелите.

В тази тема се коментира помощта към майката като принципен въпрос.

Коментара, който цитирате е на база конкретен разказ, който е забавен, ако искате го прочетете.

Според мен детето не трябва да е тежест, за това и с мъжът ми направихме дете, когато ние преценихме, че е време, а не когато майките ни настискаха с коментари "хайде, време ви е вече"

Имам около себе си няколко семейства, които гордо заявяват, че са си отгледали децата сами, а забравят, че са ги оставили цялата лятна ваканция на село. Така че какво говорят хората и как всъщност стоят нещата са две отделни неща.🙄
И обратния пример знам. Отива жена да ражда ( мъжът присъства на раждането) остават по- голямото дете при нейна приятелка, защото няма на кой друг. Няколко часа след раждането мъжът забира детето и то стои 3 дни с тях в болницата ( не е в България) докато ги изпишат. Двамата с мъжа сами си гледат голямото дете и поради тази причина, то не е свикнало да бъде с други хора без родители си. А и доколкото знам никой не проявил желание да помага.

PB88, Вие не го коментирате като принципен въпрос, а от гледна точка на това какво близките Ви не да направили за Вас, а Вие сте направили за тях. Огромната част от коментарите Ви изхождат именно от частния Ви случай. И заради това много хора коментират именно частния Ви случай.

Неприятното е, че в коментарите си рисувате образи на близките Ви, които може и да не съвпадат с обективната реалност. А това са хора, които не пишат тук, за да дадат тяхната гледна точка за реалността.

Обаждаш се и питаш дали еди кой си би гледал детето за Х време. Майки, свекърви, сестра ти. На сестра ти може да и напомниш, че ти си и помагала и си тичала. Едва ли ще се трогне, но поне ще си го изкараш.
Следващия път, когато на детето му никнат зъби, единия родител го гледа, другия спи, после обратно. За мен ключа към палатката е едно известно време да отмятате задачите по отделно. Единия чисти, другия изкарва детето на разходка, единия готви, другия играе с детето, единия пазарува, другия взема от ясла и т.н. Единия на кафе, другия с детето и се сменяте според както ви удисва времето. Не разбирам защо и двамата сте будували, защо и двамата сте се мъкнали до магазина и двамата сте еднакво уморени и изнервени.

На мен свеки много ми е помагала, ползвали сме и бавачка.

При първоначално публикуване на темата има такава опция; предполагам, че и при редакция има.

Никой не ни е гледал детето, нито за ден, не всеки има читави близки. Беше ни ужасно трудно в бебешкия период, недоспиване с години, колики много дълго време, трудно със зъбчетата, после се препъваше дълго, след като проходи, мрънкане много… но се държахме, както можем, аз специално пиех кафета и енергийни, справяхме се с всичко сами, защото нямахме друг вариант. Считам обаче, че трябва да има помощ. Нищо няма да му стане на никого да отдели няколко часа на детенцето, та нали са роднини на детето. Хайде при нас има тежки проблеми с близки роднини, при някои  и да са искали, не че са искали, но и да искаха, не можеше да се остави малко дете, не е безопасно. Въпреки обстоятелствата, умората и т.н, после се появи и много завист, злоба в същите хора, защото се справяхме с всичко и то много добре, защото дръпнахме напред доста във всяко отношение. Винаги обаче съм била адски щастлива да взимам племенниците и да ги забавлявам всички деца, да имаме връзка, а и децата да си общуват и да са заедно. За мен това е нормалното. Да, на края на деня съм леш, всички са на различна възраст, водя ги да си играят, после хапваме някъде, пресичаме много улици, случвало се е племенникът да падне и да си ожули колената, хич не се чувствам добре в такава ситуация, чувствам се много виновна,  защото аз не съм го взела с ожулени крачета, а съм го върнала така, но как да го предотвратя, не знам кога ще се спъне. Много ги обичам децата и искам да общувам с тях, а през това време родителите си почиват доста часове. Нямат време за нашето дете, но по-важното е моите действия какви са, аз отговарям за мен и моето поведение. Аз съм им леля, обичам ги много, като мои деца,  и винаги ще имам време за тях. Гледайте си бебенцето, някои хора не могат да обичат и вие няма как да ги промените, те просто са си такива.

Няма смисъл да се правим на герои, живота е един. Да ми мине младостта да се изживява като супер мама, недоспала и да не мога на едно кафе да изляза, не благодаря. Като има помощ, добре дошла.

Нищо "супермайчинско" или "геройско" няма в това двама здрави родители да си гледат детето. Брат ми беше "супер родител", защото остана вдовец с три деца. Двама възрастни с едно дете е нормално и не е повод за биене в гърдите. Не е нормално да не могат двамата да се справят с детето си. Не говоря за инцидентна помощ.

Забелязаля съм, че има два вида хора, които говорят обратното - тези, които нямат деца и не знаят на кой свят са и тези, на коита им се помага много.
Много е трудно, да.