Аз съм от третия вид.
Имахме трудни моменти с малкия, но това е нормално и е част от родителството.
Имахме трудни моменти с малкия, но това е нормално и е част от родителството.
- Публикувана: 26 март 2025, 09:01 ч.
- Последно мнение: 31 март 2025, 10:14 ч.
Трябва ли да се помага на майката
Аз писах, че ми/ни е помагано:
П.П. Като върна лентата назад, докато синът ми тръгне на училище е имало около 5-6 случая, в които сме имали нужда от помощ, грубо веднъж годишно. Ами помагаха, не са отказвали. Но и ние никога не сме злоупотребявали с исканията за помощ. Когато сме молили, наистина и двамата не сме могли да си гледаме детето в този момент. Иначе винаги намирахме начин да се комбинираме.
Авторката също е с едно дете.
Скрит текст: Значи става въпрос за инцидентна помощ, а не за редовно/често гледане на детето ви.
При това положение отговорът ми е "би било добре да помогнат, ако имат възможност".
Скрит текст:
Аз вече се притеснявам да говоря за себе си и своя опит, имайки предвид част от коментарите цитиращи думите ми...
Но все пак ще споделя, че аз не обичам да търся помощ (написах го в началото), защото през годините колкото и да съм търсила от най-близките ми, те никога не са я давали, когато имам нужда.
Специално с моите кръвни роднини случая е, че съм ги канила и съм им казвала в прав текст, ако могат да дойдат (когато бяхме болни) и съответно не дойдоха защото имат ангажименти (не казаха какви) Вижте, има няколко неща върху които да се замислите:
1. Вие помощ поискахте ли? Звъннахте ли на майка си, сестра си, свекърва си, етърва си с думите "Може ли малко да помогнеш - ден, час, колко време да им оставите детето". Дали не го играете прекалено горда и демонстрираща колко добре се справяте и нямате нужда от помощ?
Как така не можете да кажете на майка си или сестра си - безкрайно съм уморена ЕЛА? Та това са най-близките ви хора!
2. Трябва да се замислите какви отношения сте изградили, каква дистанция сте поставили или сте прекалено взискателна към всичко, че ни един не напира ни да дойде, ни да вземе бебето. Убедена ли сте, че не е проблема във вас?
Това е семейство - ако имат енужда от помощ, време за себе си, време да се наспите ако щете - помощ се иска без грам притеснение. СЕМЕЙСТВО Е! Който може ще откликне! Ако смятате, че сестра ви е настоявала да ходите - ами настоявайте и вие! Де на шега, де на истина си кажете какво мислите.
От написаното леко прозира, че сте мнителна, докачлива, внимателно отчитаща кой на кого и какво - това е във ваш ущърб. Учете се да казвате "майната му"! Децата ни са най-големите егоисти в живота ни и ако това ви шокира сега, елате да видите после ...
На ваше място с майтап, с малко проба бих пробвала кои баби и дядовци ще откликнат на "Внучето ви много иска да спи с баба и дядо! Какво да му кажа? Кога ще стане?"
1. Вие помощ поискахте ли? Звъннахте ли на майка си, сестра си, свекърва си, етърва си с думите "Може ли малко да помогнеш - ден, час, колко време да им оставите детето". Дали не го играете прекалено горда и демонстрираща колко добре се справяте и нямате нужда от помощ?
Как така не можете да кажете на майка си или сестра си - безкрайно съм уморена ЕЛА? Та това са най-близките ви хора!
2. Трябва да се замислите какви отношения сте изградили, каква дистанция сте поставили или сте прекалено взискателна към всичко, че ни един не напира ни да дойде, ни да вземе бебето. Убедена ли сте, че не е проблема във вас?
Това е семейство - ако имат енужда от помощ, време за себе си, време да се наспите ако щете - помощ се иска без грам притеснение. СЕМЕЙСТВО Е! Който може ще откликне! Ако смятате, че сестра ви е настоявала да ходите - ами настоявайте и вие! Де на шега, де на истина си кажете какво мислите.
От написаното леко прозира, че сте мнителна, докачлива, внимателно отчитаща кой на кого и какво - това е във ваш ущърб. Учете се да казвате "майната му"! Децата ни са най-големите егоисти в живота ни и ако това ви шокира сега, елате да видите после ...
На ваше място с майтап, с малко проба бих пробвала кои баби и дядовци ще откликнат на "Внучето ви много иска да спи с баба и дядо! Какво да му кажа? Кога ще стане?"
Аз вече се притеснявам да говоря за себе си и своя опит, имайки предвид част от коментарите цитиращи думите ми...
Но все пак ще споделя, че аз не обичам да търся помощ (написах го в началото), защото през годините колкото и да съм търсила от най-близките ми, те никога не са я давали, когато имам нужда.Скрит текст:
и аз спрях да ги търся за такива неща, защото нали никой не ми е длъжен в този живот. Със свекърва ми случая е по-специфичен, тя е отдадена майка, винаги е казвала, че ще помага само да има внуче... Ами реалността сега е, че не помага изобщо, но иска да й пращаме снимки по Вайбър. 
Но пак казвам, ние с мъжът ми си се справяме чудесно, въпросът е принципен.
ПС: Права сте, много съм мнителна и недоверчива, но това не е от хубаво.
Със свекърва ми случая е по-специфичен, тя е отдадена майка, винаги е казвала, че ще помага само да има внуче... Ами реалността сега е, че не помага изобщо, но иска да й пращаме снимки по Вайбър. Но пак казвам, ние с мъжът ми си се справяме чудесно, въпросът е принципен.
ПС: Права сте, много съм мнителна и недоверчива, но това не е от хубаво.
При това положение отговорът ми е "би било добре да помогнат, ако имат възможност".
П.П. Като върна лентата назад, докато синът ми тръгне на училище е имало около 5-6 случая, в които сме имали нужда от помощ, грубо веднъж годишно. Ами помагаха, не са отказвали. Но и ние никога не сме злоупотребявали с исканията за помощ. Когато сме молили, наистина и двамата не сме могли да си гледаме детето в този момент. Иначе винаги намирахме начин да се комбинираме.
И на авторката детето е само едно, и явно е по майчинство още, шом от пробиване на зъби се оплаква. То пък голяма драма да си гледаш детето, докато е бебе.
Нищо "супермайчинско" или "геройско" няма в това двама здрави родители да си гледат детето. Брат ми беше "супер родител", защото остана вдовец с три деца. Двама възрастни с едно дете е нормално и не е повод за биене в гърдите. Не е нормално да не могат двамата да се справят с детето си. Не говоря за инцидентна помощ.
Не видях някой да го прави геройско. Родителите да си гледат детето би трябвало да е норма, не геройство. Виж, да се тръшкат, че други не им гледат детето, вече е... обратното на геройство (да се изразя тактично).
Ами не всички родители са с тази нагласа или темперамент.
За някой появата на дете си е направо тегоба откъм грижи.
Никой не може да прецени, дори на база на цялата бг-мамма и всички приятели с деца, колко "тежко" ще е за самите тях.
В съседната тема, един баща твърди, че се е развел, защото гледал повече! детето.
Тук няма помощ от никъде. Ами не е за всеки гледането на дете.
Ако за някой и 5 деца са лесни, за друг 1 е къртовски труд. Различни сме.
Защо авторката не успява да свири на струната за дълга на сестра си, за мен е загадка?
Особено, ако вярва, че грябва да се помага на майката.
Ако са много изнервени и недоспали, да си вземат външен човек и да не бързат с второ.
Че с някои деца недоспиването върви до училище.
Споделям опит, да няма изненадани.
За някой появата на дете си е направо тегоба откъм грижи.
Никой не може да прецени, дори на база на цялата бг-мамма и всички приятели с деца, колко "тежко" ще е за самите тях.
В съседната тема, един баща твърди, че се е развел, защото гледал повече! детето.
Тук няма помощ от никъде. Ами не е за всеки гледането на дете.
Ако за някой и 5 деца са лесни, за друг 1 е къртовски труд. Различни сме.
Защо авторката не успява да свири на струната за дълга на сестра си, за мен е загадка?
Особено, ако вярва, че грябва да се помага на майката.
Ако са много изнервени и недоспали, да си вземат външен човек и да не бързат с второ.
Че с някои деца недоспиването върви до училище.
Споделям опит, да няма изненадани.
Скоро ми попадна един клип, в който нищеха точно колко малко пък да е усилието да е гледа дете и защо толкова се оплакват днешните майки. Стъпиха на местния вариант на поговорката, че се иска цяло село, за да се отгледа дете, след което развиха теорията, че някога жените дружно са домакинствали и са гледали децата. Та затова сега на една жена, която работи и не ползва помощ за дома, наистина ù е много по-трудно, отколкото ако си подели и разпредели задачите с още 5 жени,
Не съм чела цялата тема, започнах ама малко крайни ми се струват някои позиции.
За мен въпросът е равносилен на: трябва ли да помагам на болните ми родители ако са зле, трябва ли да помогна финансово на закъслата ми сестра и т.н. по принцип не трябва, никой не е длъжен на никой, но нормалните хора в едно семейство полагат грижа един за друг в тежки/напрегнати/натоварени моменти , това е нормалното за мен. Ще гледам, че дъщеря ми се съсипва т умора примерно след раждане и ням да и помогна ако мога? Еми не, не е моето. Бих предложила помощ до там до където тя сметне за необходимо.
И аз съм си гледала и си гледам детето сама и далеч от всякакви роднини и помощ, и не виждам кой знае каква файда нито ми се струва някакво страшно постижение. Ако имах близко семейство тук, с удоволствие бих им помагала и бих се възползва от тяхната помощ, до там до където на всеки му е комфортно.
Също обче смятам, че ако човек има нужда от помощ, трябва да си го каже в прав текст, а не да чака някой да се сети, много често лошата комуникация се оказва проблема.
За мен въпросът е равносилен на: трябва ли да помагам на болните ми родители ако са зле, трябва ли да помогна финансово на закъслата ми сестра и т.н. по принцип не трябва, никой не е длъжен на никой, но нормалните хора в едно семейство полагат грижа един за друг в тежки/напрегнати/натоварени моменти , това е нормалното за мен. Ще гледам, че дъщеря ми се съсипва т умора примерно след раждане и ням да и помогна ако мога? Еми не, не е моето. Бих предложила помощ до там до където тя сметне за необходимо.
И аз съм си гледала и си гледам детето сама и далеч от всякакви роднини и помощ, и не виждам кой знае каква файда нито ми се струва някакво страшно постижение. Ако имах близко семейство тук, с удоволствие бих им помагала и бих се възползва от тяхната помощ, до там до където на всеки му е комфортно.
Също обче смятам, че ако човек има нужда от помощ, трябва да си го каже в прав текст, а не да чака някой да се сети, много често лошата комуникация се оказва проблема.
Хубаво е да помагат роднините, но няма как насила.
Имай предвид и че отстрани не всичко е каквото изглежда. Не знаеш реално какви са отношенията в други семейства и в какво се изразява помощта или липсата ѝ, както и причините за това.
Имай предвид и че отстрани не всичко е каквото изглежда. Не знаеш реално какви са отношенията в други семейства и в какво се изразява помощта или липсата ѝ, както и причините за това.
Скрит текст:
Познавам млади родители с много специфични, “модерни” разбирания за гледане на деца (не коментирам дали са правилни или не), много изискващи и нетолерантни към методите на по-старите поколения, които са ги отгледали. Всичко се гледа под лупа, контролира се, критикува се, вика се. Е, и да искаш, как да се цаниш да помагаш, като ще ти се намила защо елдата не е био и защо си дал глътка вода на бебето преди шестмесечна възраст?
Други получават много помощ от тъщи/свекърви, даже отсядат при младите със седмици, но отношенията са много обтегнати, характерите са тежки и зетят/снахата биха дали мило и драго да се отърват от тази “помощ”.
Трети пък получават огромна помощ от родители под формата на нови жилища, коли, кеш, уредени много сладки работни позиции, но младите въпреки всичко се оплакват, че старите гледали децата само пет уикенда в годината примерно и че ходели на екскурзии като са в отпуска, вместо да им помагат (те са работещи хора, дори не са пенсионери).
Други получават много помощ от тъщи/свекърви, даже отсядат при младите със седмици, но отношенията са много обтегнати, характерите са тежки и зетят/снахата биха дали мило и драго да се отърват от тази “помощ”.
Трети пък получават огромна помощ от родители под формата на нови жилища, коли, кеш, уредени много сладки работни позиции, но младите въпреки всичко се оплакват, че старите гледали децата само пет уикенда в годината примерно и че ходели на екскурзии като са в отпуска, вместо да им помагат (те са работещи хора, дори не са пенсионери).
Когато успея да си отгледам собствените деца, дано ми останат сили да водя поотрасналите внучета на люлки и пързалки. Много ще ми е приятно
Но да гледам малко бебе, аз лично, повече не си го и помислям. Ще гостувам, ще го погушкам да му се нарадвам и си отивам вкъщи с кеф Помощ от типа да го дундуркам с дни - не.
Но да гледам малко бебе, аз лично, повече не си го и помислям. Ще гостувам, ще го погушкам да му се нарадвам и си отивам вкъщи с кеф
Помощ от типа да го дундуркам с дни - не.
Когато едно дете се гледа както трябва е много трудно. Абсолютно геройство е да го отгледаш и да му дадеш всичко, да изградиш силен имунитет и истинско физическо и емоционално здраве, да го възпиташ, да го образоваш, да се грижиш за усмивките на всички в семейството. Това е денонощен труд, от най-висок ранг, затова повечето издържат годинка-две и после девет-десет часа са децата при чуждите хора целодневно в яслите, градините, училищата, детегледачките. Много и бракове се разпадат под натиска на умората и битовизмите, броени години след появата на детето. И не става въпрос винаги за липса на пари, дори в случаите, когато има достатъчно средства, майките не ги отглеждат лично, защото не могат да издържат - физически и психически. Не им е трудно на тези родители, които ги гледат ден да мине, друг да дойде и постоянно разчитат на роднини, на всички други им е трудно. Говоря за наистина добро отглеждане на детето, за истинско съобразяване с неговите нужди през различните етапи от развитието му. Бъдете сигурни, че по-голямо геройство от родителството няма. Нищо не може да стъпи на малкото пръстче на грижата за живота и здравето дори само за едно дете, какво да говорим за повече.
Никакъв денонощен труд не е да гледаш дете!Изключвам бебешкия период,после какво му е?
Все едно ходиш на реката да переш или да наливаш вода за да се изкъпеш,доиш кравите за мляко и тн.Или пък може би това Велико чистене отнема по 8-9часа на денонощие? При все,че има толкова уреди да помагат в ежедневието(пералня,съдомиялна, прахосмукачка и тн),наистина не виждам защо майките се изкарват като някакви робини на това домакинство. Ама наистина не го разбирам. Аз ставам всеки божи ден в 6ч и в 10ч вече съм закарала детето,напазарувала и изчистила. Даже може и да съм сготвила. Дори и с малко бебе като съм била,най-късно на обяд съм приключила с домакинските истории и си лягах понякога с детето!
Руми,такива феноменални глупости скоро не бях чела!
Все едно ходиш на реката да переш или да наливаш вода за да се изкъпеш,доиш кравите за мляко и тн.Или пък може би това Велико чистене отнема по 8-9часа на денонощие? При все,че има толкова уреди да помагат в ежедневието(пералня,съдомиялна, прахосмукачка и тн),наистина не виждам защо майките се изкарват като някакви робини на това домакинство. Ама наистина не го разбирам. Аз ставам всеки божи ден в 6ч и в 10ч вече съм закарала детето,напазарувала и изчистила. Даже може и да съм сготвила. Дори и с малко бебе като съм била,най-късно на обяд съм приключила с домакинските истории и си лягах понякога с детето!
Руми,такива феноменални глупости скоро не бях чела!
Препоръчани теми