Трябва ли да се помага на майката

Karina 88, опитайте да влезете в чуждите обувки.
Лесното за вас е непосилно за други.
Ако вие успявате до обяд, други си пият кафето или не могат да станат до обяд и едно бебе ги събаря.
Различни хора има.

Само от вашият и поста над него си личи тази разлика. Затова и за едно дете е нужно цяло село, за друго и с 2-ма става.

Айде пак се почна с лошите родители, които си хвърлят децата за по 10 часа на ден в институциите. Как не се промени тоя рефрен, не знам.

Май наистина авторката ще се окаже че не си е казала, че иска помощ.
Иначе по въпроса - не мисля че трябва да се помага на майката от родители и рпднини, а от съпуга. Но, помощ никога не е излишна, ако е доброволна.
В описания случай с разболяването-не бих извикала моята майка да помага, просто защото не бих искала да я заразя. Ние сме в етап, в които доколкото можем, пазим вече родителите. Но, аз имам помощ, живеем със свекърва ми. Мога да изляза до магазина сама, мога да отида на маникюр докато малкия спи например, защото тя си е вкъщи.
Вие каква помощ искате - искате да оставяте детето в тях с преспиване ли? Нашите деца започнаха да преспиват в майка ми след 3 годишна възраст и то за твърде кратък период - няколко месеца, до година. Освен това, когато някой е болен, задължително е вкъщи с нас. Малкият например е все болен зимния период и няма как да го пратя в тях. А и вече не иска защото вкъщи играе с едно момиченце, а в тях е само с нея и предпочита да си е вкъщи. Та, на около 3-4 седмици, че и повече, ходи в тях за по 2-3 часа. Но тя например много ми помага с голямата ни дъщеря, с която учат заедно всяка събота за няколко часа.
Иначе смятам, че е хубаво децата да посещават бабите и дядовците си и да прекарват време с тях, да се чувстват близки. Но вашето дете е твърде малко според мен да остава ашс преспиване другаде. Поне нашите отказваха.

Добро утро, скъпи дами

Изчетох всички коментари от снощи насам и първото нещо, което ми идва на ум е "на чужд гръб и 100 тояги са малко", повечето коментари бяха в този стил и съм сигурна, че са дадени от по-възрастното поколение.

Имаше коментар, че когато си гледаш детето както трябва и се стараеш да се развива добре е наистина трудно да си родител. Ние с мъжът ми попадаме в тази група родители. Много е лесно да си наемеш някаква детегледачка в София, в момента съм влязла в такава група във Фейсбук, ами с лопата да ги ринеш и всички казват, че са завършили педагогика. Аз не бих поверила детето си на напълно непознат, въпреки, че навсякъде вкъщи имаме камери и ще мога да я следя. Може би когато порасне още малко и може да си казва какво иска или не иска, бихме наели детегледачка, най-вероятно ще се наложи, но за сега това не е опция.

Моята история е пример, който има за цел да ви подтикне да дадете и вашия пример. Въпросът в темата е принципен, защото забелязвам, че масово се помага на майките около мен, но сега като чета се оказва, че на много от нас не се оказва никаква помощ и евала на тези майки. Дали е ОК? За мен не е. Разбира се, всеки си решава какво ще направи за ближния. Личните нападки не са приятни, както и да се смята кой на каква възраст е и 10 пъти да се говори едно и също нещо, малко безпредметно е. За информация, всичките ми роднини са живи, здрави и в отлично състояние, дай Боже винаги да е така, с най-добри чувства го пожелавам и на вас.

Има и нещо друго, ако искате да поговорим и да съпоставим съвременния родител, с предното поколение, защото виждам, че коментиращите са именно от тези 2 групи. Смятам, че двете поколения нямат нищо общо и няма как да се слагат под общ знаменател. Няма как предно поколение майка, да ми казва на мен "спри да хленчиш" за това, че съм казала, че трябва да се помага на майката и в същото време да ми казва "да, на мен ми е помагано". От "майка" до "майка" има голяяяямаааа разлика. Да си работеща майка, в голям град, на която наистина й пука за семейството й е адски трудно. Пак давам личен пример: моят работодател вече ми звъня и иска да се връщам, предлага ми и увеличение на заплата и т.н., офиса ми е на 40 мин от вкъщи, за да съм още по-конкурентна трябва да мина 1-2 обучения, защото за 9 месеца има нови неща, за които трябва да съм подготвена. Мъжът ми също работи на пълни обороти и двамата имаме много отговорна работа. Вече и детето е в картинката, все още се буди вечер, всички подробности около неговото развитие са ясни, отделно го водя на плуване и физически упражнения, педиатър и т.н. и всичко си е на определено разстояние. Домакинската работа си е на лице, поделяме я с мъжът ми, но пак си имам доста задължения.

Скъпи дами, това е съвременната реалност, особено в големия град, точно за това хората остават с по едно дете, защото не хленчат, а се справят както могат и повечето се справят доста добре и без чужда помощ, както сме ние.

Ако вие сте свекърва/майка, чието дете си има детенце вече и сте на мнение "всеки родител трябва да се оправя сам, като не може да не е разждал", по-добре му се обадете и му помогнете с каквото можете. Никой не иска прислужница на пълен работен ден, а поне малко внимание, за да усети, че и той е човек.

ПС: Няма да подхващам темата за следродилната депресия, моя позната сложи край на живота си, защото всички й казваха, че като има 2 деца следва да си ги гледа и да не хленчи и понеже не се справяше "блестящо" си мислеше, че не става за нищо и никой няма нужда от нея! Помагах й с каквото мога, но за съжаление нейните родители бяха от това поколение, в което смятаха, че не са длъжни на дъщеря си вече и трябва да ходят на почивки. Много мога да говоря по темата, не случайно я пуснах тази тема, но по-добре да не залитаме на там.

То като живееш със свекървата е лесно да кажеш: не трябва да се помага на майката. А я си представи, че бащата работи 12 часа и ти си сама с едно ревливо бебе, дето и като идеш в тоалетната лази след теб.

Ами, и аз си гледам детето изцяло сама от ден 1 та чак до сега - на 3,7 години. Но при мен е друга ситуацията - нашите са прекалено възрастни и баща ми се грижи за майка ми, която е болна.
Помагат ми по друг начин, не с грижи за детето, но това е повече, отколкото бих могла да искам дори.

PB88, много нахални изказвания. Значи "Помагах й с каквото мога, но за съжаление нейните родители бяха от това поколение, в което смятаха, че не са длъжни на дъщеря си вече и трябва да ходят на почивки. " Отвратително изказване. Обвиняваш родителите, че детето им е имало психични проблеми ли? Хората отишли на почивка, дай да ги заклеймим, че не са помагали с внуците.

Аз съм си оставяла децата с гледачки, едното от 7 месечно бебе. Защото не съм имала избор и е трябвало да работя. Дори без да имам супер трудна работа, която изисква обучения. Просто работя и детето трябва някой да го гледа. Не съм даже в София. Значи някои жени може да си "оставят детето с непозната", за теб обаче е невъзможно. Защото си по-предпазлива, по-умна, по-достойна? Един ден няма да ходиш на почивки, а ще отгледаш внуците? Е, тогава приемам да се похвалиш - ще има с какво Сега засега - още нямаш внуци и не са отгледани от теб, само да кажа.

Значи това обвинение, че бабите и дядовците ако не помагат, не са достойни хора, пък ако и на почивки ходят - край! е доста противно. Дано децата ми нямат подобни разсъждения някой ден.

В София и нормално жена, която има хубава и добра платена работа да се върне рано н офиса.
В нашия това се случва и след 6тия месец. Справят се жените.
Тези, които преценяват около мен, че няма да се справят, не раждат деца. Което е едно от най-смислените неща, които зрял човек може да направи. Дали заради липса на помощ или преценка на собствени сили и желан начин на живот, за мен това е много достойно решение.

Вие може би не сте преценили доколко ще се справите с наличните ваши сили и на роднините. Пример около вас сте имала. Вече споменахте приятелката с 2 деца, на която и е било трудно.
Сега направете правилна преценка как ще се справите и дали ще, оттук нататък.

"Старо поколение" са хората над 70 г. Тук такива малко пишат.
Повечето, независимо по-възрастни или по-млади от теб, сме с малки деца.
И явно нищо не си разбрала. Въпросът е не, че не трябва да се помага. Работата е там, че не е задължително. Диапазонът на помощта зависи от желанието и възможностите и на родителите, и на роднините.
С хленчене и убеждение, че трябва да ти се помага, явно не ти се получава. Видиш ли това, спираш да хленчиш и се справяш.
Темата за следродилната депресия е нещо съвсем друго и там трябва друг тип помощ. Не такава за бебето или за чистенето.
За да не ти е трудно, осигурете с мъжа ти удобни уреди, които да ви спестят максимално от грижите в дома (уредите идеално спестяват чистене, пране, гладене, миене и подобни). Почивайте или учете, развивайте се, докато детето спи. Докато детето плува, плувай и ти.  Наемете домашна помощница за по-трудоемките неща из къщи. Наемете почасова бавачка, която да ви отмени във воденето и вземането на упражнения и подобни. Редувайте се, за да може единият да си почине, да се изкъпе, да поспортува или да се погрижи за външния си вид. Вместо с битовизми, през уикендите пътувайте. Наслади се, докато детето ти е малко. После става все по-трудно.
В момента петото ни дете е на 2,5 г. Четвъртото е третокласник, третата е абитуриентка. Можеш ли да познаеш с кой е най-трудно? Просто с порастването децата започват да се борят за самостоятелност и вече не можеш да го облечеш, гушнеш и пренесеш от точка А до точка Б, защото "така трябва".
Физическата част от обгрижването на едно малко дете и нуждата му от непрестанно наблюдение - са най-малката и най-лесната част от задачата да бъдеш родител.
И това го казвам като работеща майка в голям град с 5 деца (е, с петото вече реших да не съм работеща, но пък с първите 2 живеехме в чужбина, а с третото започнахме собствен бизнес, изискващ вниманието ни 24/7).
И съм с 15 години по-голяма от теб, не съм пенсионерка.

Честно казано тук във форума, повечето които казат, че не им се помага, всъщност след това признават, че има се помага по-някакъв начин, и това те сами си го разказват, дали за часове, дали събота и неделя, дали с пазаруване... Много малко реално не са имали никаква помощ, и който не е имал помощ знае, че никак не е гот, нито за изтощения родител, нито за детето., Близостта със семейството също е вид емоционална подкрепа.
Но има един доста агресивн тон наистина, а както казах дали ще.помогнеш да дъщеря си след като е родила или на болните си родители, за един и същи вид помощ става дума.
И все пак, към авторката, ще кажа нещо което всички научаваме по трудния начин, когато имаш дете, няма как да запазиш ритъма от преди това. За това много родители, най-вееч майки "жертват" кариерата си, много е трудно да си адекватен родители фултайм, без помощ и едновременно топ служител.  Просто се минава в режим на "приемлив служител" и  се напасваш към ритъма на родителския живот. Така е за много хора, мисля че очакванията, че сега точно ще направиш скок в кариерата не са много реалистични и създават фрустрация. Мисля, че ще е добре малко да намалиш очакванията към себе си, нищо лошо не е да не си сред най-мотивираните служители точно този момент. Вече имаш други приоритети, така че намалянети на оборотите е задължително. Иначе ще прегрееш.
Ако не искаш гледачки да гледат детето, плащай на някой да върши домакинска работа, това не е маловажно, ще ви облекчи.

Много високомерни и високопарни изказвания без никаква особена връзка с реалността, в която хиляди работещи майки отглеждат деца, включително и извън страната, докато родителите им са на хиляди километри и чисто физически няма как да "помагат"
Само авторката и мъжа и имат сериозни и отговорни професии и работят на пълни обороти, всички други си клатят краката от 9 до 5 и работят на пет минути от дома си Виждам много необмислени неща, които сега изведнъж стават "олеле!", и се иска целият свят да се завърти така, че на авторката да и е удобно. И аз не бих отишла да помагам, ако знам че авторката има проблеми с доверието и домът е пълен камери

А намесването на следродилната депресия в темата е много грозно и неуместно. Манипулацията "помагайте на младите майки, иначе ще се самоубият" - още повече.

От постовете на авторката за мен просто се затвърждава мнението, че не са били готови дори за едно дете.

Ако смята, че нейният случай има паралел със самоубилата се позната - единственото разумно е веднага да се потърси професионална помощ.

Всъщност, права е майка ти че хленчиш. Безкрайно много хора ходят на работа, не по-малко отговорна от твоята, защото едва ли си мозъчен хирург, и си гледат децата.
Имаше години, в които си взимах децата последни от градина или бяха записани на всички извънкласни в училище, за да мога да стигна след работа, да ги взема. Родителите ми работеха по това време.
А да ми тропа някой с краче, че съм отишла на почивка, вместо да му гледам детето е невероятно нахалство.

Като изключа първите месеци след раждането, когато не знаех на кой свят се намирам, като цяло майчинството ми беше един от най-хубавите периоди в живота ми. Зорът започна, когато детето тръгна на ясла, а аз се върнах на работа.
Е, тогава вече ми се отели волът... И тогава точно има най-голяма нужда от баби или други близки, които да помагат с взимането от ясла/градина и безкрайното боледуване.

Да, боледуването в периода 2-6 е голям фактор, тогава просто може да забравиш да си топ служител, да си знае авторката...аз също мсиля, че бебешкия период има своите трудности, но поне имаш контрол над ситуацията. После става пълен хаос, решил си днес да свършиш нещо, звънят ти от детската, зарязваш всичко и тругваш ако няма кой да ти помогне...и така няколко години. Ако откачаш всеки път, като не можеш да си вършиш работата, няма да ти е лесно никак. 
Естествено не всичко деца боледуват, има изключения, но като цяло е един период свързан с доста вируси.