в zamunda също го има.
- Публикувана: 26 март 2025, 18:45 ч.
- Последно мнение: 29 окт. 2025, 18:07 ч.
Adolescence / Юношество - или къде сбъркахме?
Всъщност ако съм честна пред себе си 90-те години, в които аз съм била тийнейджърка, бяха доста смахнати времена. И пълни с рискове. Само дето интернет нямаше. В гимназията си спомням, че и учителите нямаха особено голям авторитет, пушихме на поразия в училищата, ходехме по купони с пиене, дискотеки и си имаше всякакви простотии /сред съученичките ми имаше и ранен секс, и аборти, че и раждания/. Не знам родителите дали са имали по-големи механизми на контрол, отколкото сега. По-скоро не.
Предполагам и тогава една част от тийновете са "падали зад борда" на алкохола, дрогата, престъпността. Други просто сме имали повече късмет. Щото и родителите ни бяха бая ошашкани от новите реалности.
Сега има същите, но и други рискове, не по-малки. Децата са си деца и правят глупости.
В Замунда.
Предполагам и тогава една част от тийновете са "падали зад борда" на алкохола, дрогата, престъпността. Други просто сме имали повече късмет. Щото и родителите ни бяха бая ошашкани от новите реалности.
Сега има същите, но и други рискове, не по-малки. Децата са си деца и правят глупости.
Цитат
Благодаря много за отговорите ,но в нетфликс няма БГ субтитри.Къде има БГ суб.или превод.
Оф, добре че се появи още някой да се изкаже, че вече си мислех, че съм някаква голяма бяла птица.
Това, че много хора живеят в илюзия, че всичко е розово – да, винаги го е имало. Но реалността рано или късно, намира начин да ги събуди. Тийнейджърите днес не са нито по-безразсъдни, нито по-незащитени – просто предизвикателствата са различни.
Всеки трябва да работи – върху себе си, върху семейството си, върху обществото. Алармистките теми обаче не помагат, защото вместо решения, само добавят страх и паника.
И аз съм била тийн през 90те, и пиене, и безразборни връзки, и дрога имаше...
И, родителите не ни знаеха къде сме, по цели нощи...
Това, че много хора живеят в илюзия, че всичко е розово – да, винаги го е имало. Но реалността рано или късно, намира начин да ги събуди. Тийнейджърите днес не са нито по-безразсъдни, нито по-незащитени – просто предизвикателствата са различни.
Всеки трябва да работи – върху себе си, върху семейството си, върху обществото. Алармистките теми обаче не помагат, защото вместо решения, само добавят страх и паника.
И аз съм била тийн през 90те, и пиене, и безразборни връзки, и дрога имаше...
И, родителите не ни знаеха къде сме, по цели нощи...
Shit happens. И в най-добрите семейства. Предодвратимо ли е? Може би, а може би не.
Родителите и ние сме хора с дефицитите си и заетостта. Аз съм против ограничаването на електронните устройства и СМ. По-работещо е да ги учим как да ги ползват. Проблемът е, че ни изпреварват. До вчера те питат, днес ти показват как се прави.
Родителите и ние сме хора с дефицитите си и заетостта. Аз съм против ограничаването на електронните устройства и СМ. По-работещо е да ги учим как да ги ползват. Проблемът е, че ни изпреварват. До вчера те питат, днес ти показват как се прави.
С последното съм съгласна - неслучайно 90-те са наречени "мутренските времена". Било (беше) си опасно, но не ни облъчваха отвсякъде с новини за какво ли не. Учениците имаха все още респект към учителите. Не помня и да сме се наричали с някакви обидни думи. Може би като по-малки, но след 7-8 клас нагоре, не мисля.... Но, да, имало го е ходенето напред-назад без да ни знаят къде сме поради простата липса на телефони. Вероятно някои са били по-примерни, други не.... Предполагам и сега в малките градове е по-спокойно.
И все пак намирам това, че децата си търсят правата, но не и задълженията и уважението към учителя, за силно притеснително.
Типичен пример - в класа на сина ми в началото на учебната година се каза, че ще се прибират телефоните в шкаф. И като скочиха няколко родителки, ама как така?!? Ама нарушавали се правата на децата им.... едната си го "чувала" всяко междучасие, другата пък си следяла нейното постоянно на приложение.... Е, сори, ама това са деца 7 клас, какво има да си го "чуваш" всяко междучасие?!! Нали е в училище, ще се чуете след часовете. Все тая. Така и не се случиха нещата.
И все пак намирам това, че децата си търсят правата, но не и задълженията и уважението към учителя, за силно притеснително.
Типичен пример - в класа на сина ми в началото на учебната година се каза, че ще се прибират телефоните в шкаф. И като скочиха няколко родителки, ама как така?!? Ама нарушавали се правата на децата им.... едната си го "чувала" всяко междучасие, другата пък си следяла нейното постоянно на приложение.... Е, сори, ама това са деца 7 клас, какво има да си го "чуваш" всяко междучасие?!! Нали е в училище, ще се чуете след часовете. Все тая. Така и не се случиха нещата.
Хора, не сте прави, че е същото като едно време / 90години/. Днес е много по-лесно поради достъпността на същите СМ да ти сринат психиката, буквално от нищо и за нищо ... Това са деца, още с неукрепнала психика и разбиране за света - способни да бъдат невероятно жестоки и невинни в същото време... И получават в ръцете си оръжие способно да съсипе живот...наистина...
И съм напълно съгласна с мнението на Mößbauer-Effekt
И съм напълно съгласна с мнението на Mößbauer-Effekt
Скрит текст:
Когато коментирахме с големият ми син на 24 случая на Сашова и компания, той просто ми каза - не ти трябва да знаеш какво има в тъмната мрежа, какво остава на повърхността .. Та малко сме назад с реалностите / виждам го по отричането на някои потребители в темата/ и вероятно е трудно да се приеме, че това и това съществува, обаче да, има го ... Не съм гледала Adolescence все още.
Да!
За да държим децата далеч от екрани и интернет трябват съвсем малко родителски усилия в детско-градинска и предучилищна възраст. От 6 до към 10-12 г. родителските усилия в тази посока вече са сериозни и обикновено са работещи, когато са в посока запълване на времето с алтернативни занимания - спорт, изкуства и т.н. и прекарване на качествено време с детето. Това коства средства, време, усилия. Изисква родителска мотивация и нерви. Малко успяват. А е важно, защото това са годините, в които поставяме основите, подреждаме приоритетите и житейските важности. Дойде ли пубертета, вече трудно се наместват основни неща, евентуално малко се пипват фините настройки и то ако връзката родител-дете е здрава и стабилна. Рядко, съдейки по тийн-темите във форума.
След 11-12 годишна възраст или след началото на пубертета "информационното затъмнение" е невъзможно и липсата на интернет е дори вредна, поне в моя свят. Започва да им трябва в училище, работят много онлайн. Няма начин, а и не бива да бъдат държани на тъмно. Но по мое мнение до тази възраст представите за "нормално" вече са изградени , поне в груби граници. Това, което може да ги измъкне от стабилността и да им изкриви основата не е виртуалната реалност, а житейски сътресения, над които нямат власт но им се отразяват сериозно - например загуба на родител, развод, рязка загуба на среда и приятели (смяна на държава например), насилие над тях или близък.
Не наблюдавам подобен тренд сред младите хора в обкръжението ни. Може би така е само в нашия балон, не знам. Децата ни са на 21,18,16, очертават се като отговорни, амбициозни, здраво стъпили на краката си. Приятелите им са подобен тип - всички учат, развиват се, градят бъдещето си, търсят и предпочитат стабилни връзки. Споделят, търсят съвет, активни са. В същото време широкоскроени, приемащи и любопитни. Хубаво поколение е пред очите ми.
Децата са особено много време онлайн и там се върти една доста изкривена представа за нормалност и реалност.
За да държим децата далеч от екрани и интернет трябват съвсем малко родителски усилия в детско-градинска и предучилищна възраст. От 6 до към 10-12 г. родителските усилия в тази посока вече са сериозни и обикновено са работещи, когато са в посока запълване на времето с алтернативни занимания - спорт, изкуства и т.н. и прекарване на качествено време с детето. Това коства средства, време, усилия. Изисква родителска мотивация и нерви. Малко успяват. А е важно, защото това са годините, в които поставяме основите, подреждаме приоритетите и житейските важности. Дойде ли пубертета, вече трудно се наместват основни неща, евентуално малко се пипват фините настройки и то ако връзката родител-дете е здрава и стабилна. Рядко, съдейки по тийн-темите във форума.
След 11-12 годишна възраст или след началото на пубертета "информационното затъмнение" е невъзможно и липсата на интернет е дори вредна, поне в моя свят. Започва да им трябва в училище, работят много онлайн. Няма начин, а и не бива да бъдат държани на тъмно. Но по мое мнение до тази възраст представите за "нормално" вече са изградени , поне в груби граници. Това, което може да ги измъкне от стабилността и да им изкриви основата не е виртуалната реалност, а житейски сътресения, над които нямат власт но им се отразяват сериозно - например загуба на родител, развод, рязка загуба на среда и приятели (смяна на държава например), насилие над тях или близък.
Широкообхватна тема за съвременната субкултура на инсели, редпилъри, последователи на Андрю Тейт и други женомразци, и децата ни, може би пряко или косвено повлияни от нея.
Не знам в какви кръгове се движа аз, и в какви вие, честно, но редовно чета по групите ми за ошамарени майки, защото си позволили да направят забележка на шофьор да не ги гази; на набити от съученици деца, защото нещо не са направили както трябва; само преди няколко години някакъв случаен шофьор, навлязъл в насрещното срещу майка ми на нейните вдигнати ръце, подканящи го да се върне на заден, извади пистолет да се почеше по главата, с което бързо я убеди тя да даде на заден, въпреки че е в правото си; пълно беззаконие и всеки прави каквото си иска. Изобщо не ми е чудно, че децата не знаят на кой свят са, то големите се чудят.
Странно ми е да се подценява цялата ред пил пропаганда, която е основата на насилието във филма, просто като "неразбирателство между поколенията". Напротив, отворете една статия за насилието над жени, прочетете коментарите от възрастните и ще видите, че проблемът не е единствено във възрастта. Болшинството родители обаче не мисля, че са изобщо наясно какви са каналите на информация за децата им, какво гледат, кой ги "възпитава" в Интернет, не знаят колко много български канали и ютубъри са се посветили на тази ужасна концепция.