И откога самостоятелността е нещо лошо? Нали искаме децата ни да бъдат организирани и инициативни, независимо от пола им.
- Публикувана: 26 март 2025, 18:45 ч.
- Последно мнение: 3 юни 2025, 09:31 ч.
Adolescence / Юношество - или къде сбъркахме?
Едно е да искаш децата ти да се оправят в живота и съвсем друго, да растат с убеждението, че мъжът трябва да може да се справи с всичко сам, и то успешно, без да страда или емоционално някога да показва слабост, защото тогава е 'женчо' (защото очевидно да си жена е обидно). За което става дума горе. Аз поне не искам това за сина си. Искам да растат уверени и стабилни емоционално индивиди, които да не се страхуват да кажат, че понякога може да им е тежко и да могат да потърсят подкрепа или помощ, когато им е нужно, без да срещнат присмех.
Попаднах на интересно мнение за филма - Елисавета Белобрадова във ФБ:
Цитат
Ето и моите пет стотинки за “Adolescence”, защото този филм отвори много теми и всичките важни.
Филмът е огромно кинематографично постижение и няма никаква дискусия по този въпрос, затова бих само споделила моето лично преживявяне.
Нищо не знаем за децата си, така както нашите родители нищо не знаеха за нас.
Има едно измамно положение, в което знаеш какво яде детето ти, знаеш колко са му обувките и дали му стават, но нищо не знаеш за страданието, което преживява.
Освен ако то не поиска да сподели, а почти няма деца, които да искат, защото изграждането на лична автономия върви с това.
И ако ще да им закачим преследвачки на телефоните, да им следим маршрутите, да им звъни през пет минути и да им гледаме в приложенията, пак не знаем.
И понякога може да не знаем сравнително незначителни неща, друг път може да не знаем за огромно страдание.
Аз имам собствени деца, които са минали през ужасен тормоз в училище и знам колко могат да са крехки, смели, потайни и крайни децата.
Това е филм, който не сочи с пръст. Не знам как медии и дори политици във Великобритания изведнъж го посочиха като филм за омразата срещу жените.
Това е филм за детското страдание, жестокостта, родена от опит за оцеляване, както и нашата невъзможност като възрастни да разберем този страшен детски свят, в който децата битуват.
И можем да говорим, да сме добри родители дори и да следим за чисти зъби- пак само можем да стискаме палци, че децата ни ще понесат, каквото животът им е представил и няма да се счупят.
Просто трябва да ги обичаме много, да им даваме свобода, да им казваме, че е Ок да страдаш и да се надяваме на късмет.
Филмът е огромно кинематографично постижение и няма никаква дискусия по този въпрос, затова бих само споделила моето лично преживявяне.
Нищо не знаем за децата си, така както нашите родители нищо не знаеха за нас.
Има едно измамно положение, в което знаеш какво яде детето ти, знаеш колко са му обувките и дали му стават, но нищо не знаеш за страданието, което преживява.
Освен ако то не поиска да сподели, а почти няма деца, които да искат, защото изграждането на лична автономия върви с това.
И ако ще да им закачим преследвачки на телефоните, да им следим маршрутите, да им звъни през пет минути и да им гледаме в приложенията, пак не знаем.
И понякога може да не знаем сравнително незначителни неща, друг път може да не знаем за огромно страдание.
Аз имам собствени деца, които са минали през ужасен тормоз в училище и знам колко могат да са крехки, смели, потайни и крайни децата.
Това е филм, който не сочи с пръст. Не знам как медии и дори политици във Великобритания изведнъж го посочиха като филм за омразата срещу жените.
Това е филм за детското страдание, жестокостта, родена от опит за оцеляване, както и нашата невъзможност като възрастни да разберем този страшен детски свят, в който децата битуват.
И можем да говорим, да сме добри родители дори и да следим за чисти зъби- пак само можем да стискаме палци, че децата ни ще понесат, каквото животът им е представил и няма да се счупят.
Просто трябва да ги обичаме много, да им даваме свобода, да им казваме, че е Ок да страдаш и да се надяваме на късмет.
Следя я Козилата и аз. Не съм съгласна с нея, че е достатъчно да говорим с тях, че е ок да страдат и да стискаме палци всичко да им се получи.
Може и да греша, ще разбера след още 15 години, когато и най-малкото ми дете порасне достатъчно, но според мен е нужен про-активен подход, а не само пасивно разбиране и съчувствие (въпреки че те са безспорно супер важни).
Имам момичета - и говоря с тях активно по теми като сексуална експлоатация, съвременно робство на хора и т.н., даже да ми въртят очи, защото, естествено, знаят всичко и нямат нужда от някакви нафталинови съвети от човек над 40, следователно с единия крак в гроба.
Имам и момче, още малко, но вече говорим по съобразен с възрастта начин за телесна автономност, кое е ок и кое - не, защо е важно да има съгласие. Аналогията с чая, която в малко по-късна възраст широко се използва я знаете - защо ако кажеш "не, благодаря, не искам чай", не е нормално някой все пак да ти налее чай в устата.
В ОК нещо повече правят, не само сочат сериала като илюстрация на радикализирането сред младежите и омразата към момичетата, но и в Парламента се обсъди да го пускат в училищата като фокална точка за дискусии в час на класния.
Средната ми дъщеря го гледа вече три пъти и също служи като отправна точка за разговори.
Може и да греша, ще разбера след още 15 години, когато и най-малкото ми дете порасне достатъчно, но според мен е нужен про-активен подход, а не само пасивно разбиране и съчувствие (въпреки че те са безспорно супер важни).
Имам момичета - и говоря с тях активно по теми като сексуална експлоатация, съвременно робство на хора и т.н., даже да ми въртят очи, защото, естествено, знаят всичко и нямат нужда от някакви нафталинови съвети от човек над 40, следователно с единия крак в гроба.
Имам и момче, още малко, но вече говорим по съобразен с възрастта начин за телесна автономност, кое е ок и кое - не, защо е важно да има съгласие. Аналогията с чая, която в малко по-късна възраст широко се използва я знаете - защо ако кажеш "не, благодаря, не искам чай", не е нормално някой все пак да ти налее чай в устата.
В ОК нещо повече правят, не само сочат сериала като илюстрация на радикализирането сред младежите и омразата към момичетата, но и в Парламента се обсъди да го пускат в училищата като фокална точка за дискусии в час на класния.
Средната ми дъщеря го гледа вече три пъти и също служи като отправна точка за разговори.
Аз поне не искам това за сина си. Искам да растат уверени и стабилни емоционално индивиди, които да не се страхуват да кажат, че понякога може да им е тежко и да могат да потърсят подкрепа или помощ, когато им е нужно, без да срещнат присмех.
За това говорим. Това е т.нар. токсична мъжественост, която обявява всякакви нормални човешки слабости за "женчо", "гей" и "слабак", а все пак и мъжете са човешки същества и имат право на това. Тренировките почват от ранна възраст, с какъв мъж си ти, бе, ако плаче момченце, и ако се прекали, вместо психически устойчив мъж става човек, който смята, че на мъжете въобще не им е позволено да имат, камо ли да проявяват чувства.
Скрит текст:
Темата я помня и аз, дано не съм участвала с нещо засрамващо в нея; но ако съм, ще разчитам, че човек пораства емоционално и умствено с времето.
Така де, но насреща си има жени, които му се присмиват за такива слабости. При условие, че иска да им хареса, какво да прави? Моят син е в доста женски клас (20:
, и все пак не му обръщат особено внимание. Най-лесно е да му кажа да не обръща внимание, но някак трябва да се впише.
, и все пак не му обръщат особено внимание. Най-лесно е да му кажа да не обръща внимание, но някак трябва да се впише. 
Темата нали не беше за сериала?
Тема не за самия минисериал Adolescence
Скрит текст:
Широкообхватна тема за съвременната субкултура на инсели, редпилъри, последователи на Андрю Тейт и други женомразци, и децата ни, може би пряко или косвено повлияни от нея. / Юношество като кино, а за по-широката тема на родителите на съвременните тийнейджъри и как им влияе средата на общуване, върху която не винаги имаме контрол като родители, или не колкото бихме искали.
Предполагам, че поне сте чули за него, ако не сте го гледали вече, толкова нашироко се обсъжда и е по всички възможни медии. Брутален, разтърсващ и много реален сериал, който повдига много въпроси за това, какво всъщност се случва с децата ни. Деца от нормални, средностатистически, любящи семейства с ангажирани родители.
Предполагам, че поне сте чули за него, ако не сте го гледали вече, толкова нашироко се обсъжда и е по всички възможни медии. Брутален, разтърсващ и много реален сериал, който повдига много въпроси за това, какво всъщност се случва с децата ни. Деца от нормални, средностатистически, любящи семейства с ангажирани родители.
Едни лекета пред блока редовно си говорят на "гей" - разбира се казано с подигравателен, злобен и груб тон. Като ги чух направо ме засърбяха ръцете да им отлепя един здрав шамар.
Сегашните тийн си викат "брато" или американския му вариант "бро"
Така де, но насреща си има жени, които му се присмиват за такива слабости. При условие, че иска да им хареса, какво да прави?
Скрит текст:
Токсична женственост описва наложени социални очаквания към жените, които могат да бъдат вредни както за тях самите, така и за околните. Докато токсичната мъжественост насърчава агресия, потискане на емоциите и доминиране, токсичната женственост често се проявява чрез пасивност, прекомерно саможертване и манипулативно поведение, използващо стереотипи за женската слабост или невинност.
Основни примери:
Култът към саможертвата – убеждението, че "добрата" жена трябва винаги да поставя другите пред себе си.
Осъждане на други жени – например, засрамване заради избори, които не отговарят на традиционните представи за женственост.
Манипулация чрез жертвеност – използване на уязвимост или социални норми, за да се получи предимство или контрол в дадена ситуация.
Поощряване на зависимост от мъжете – идеята, че жената трябва да бъде финансово или емоционално зависима от мъж.
Токсичната женственост, подобно на токсичната мъжественост, вреди на обществото, защото затвърждава ограничаващи роли и пречи на личностното развитие.
Основни примери:
Култът към саможертвата – убеждението, че "добрата" жена трябва винаги да поставя другите пред себе си.
Осъждане на други жени – например, засрамване заради избори, които не отговарят на традиционните представи за женственост.
Манипулация чрез жертвеност – използване на уязвимост или социални норми, за да се получи предимство или контрол в дадена ситуация.
Поощряване на зависимост от мъжете – идеята, че жената трябва да бъде финансово или емоционално зависима от мъж.
Токсичната женственост, подобно на токсичната мъжественост, вреди на обществото, защото затвърждава ограничаващи роли и пречи на личностното развитие.
Така де, но насреща си има жени, които му се присмиват за такива слабости. При условие, че иска да им хареса, какво да прави?
Филмът добра идея ли е за 10-годишно дете, което вече проявява сериозен интерес към YouTube и във Вайбър в група със съучениците си? Има ли прекалено шокиращи сцени на насилие? Има ли вулгаризми? Разговори, свързани със секс?
Категорично не е подходящ за деца. Филмът е тежък за гледане и е предназначен за възрастните - най-вече за родителите и учителите.
Има и трите неща (насилие, вулгаризми и разговори за секс).
Личното ми мнение е че филмът не е подходящ за деца. Хем се опитваме да ги изкараме от мрежата и зорлем ги пъхаме там.
Проблемът е че ние като родители не чуваме децата си. Да правилно не ги чуваме, защото сме забързани, защото гледаме да им осигурим повече блага….. колко от вас знаят какво реално се случва в живота на децата ви?
А като не ги чуваме, те търсят чуваемост в мрежата ( вече не и при приятели, а в мрежата, защото децата ни, поколението алфа живеят там). А там те могат да попаднат на всякакви индивиди, дотолкова че да не могат да различат виртуалност от реалност и да прехвърлят всичко от първата във втората.
Проблемът е че ние като родители не чуваме децата си. Да правилно не ги чуваме, защото сме забързани, защото гледаме да им осигурим повече блага….. колко от вас знаят какво реално се случва в живота на децата ви?
А като не ги чуваме, те търсят чуваемост в мрежата ( вече не и при приятели, а в мрежата, защото децата ни, поколението алфа живеят там). А там те могат да попаднат на всякакви индивиди, дотолкова че да не могат да различат виртуалност от реалност и да прехвърлят всичко от първата във втората.