Блокиране, гоустване - модерно "късане" или страх от конфронтация?

Или просто не им пука, че са сгафили. Имат изгода от връзката, не е нужно да е материална изгода, а емоция. И не ги интересува, че са сгафили. И продължават.

Вие за мъже ли говорите или за приятели/познати?

И за двата типа отношения е приложимо.

Да, но тук говорех за ежедневни, непрестанни лични съобщения. Изключиш известия, звук, то почва да пита - ко става, ще не ми отговаряш? Видя ли това, онова, поздравих те за имен ден, рожден ден, не ми отговори.
Ами, не искам да ти отговарям, дразниш ме, не ме кефиш. Вместо да се правя и лицемернича - кажа - чао - според човека - не ме кефиш, нямаме общо, нямам време за подобни разговори и трия.
Защото като напиша така - някои ми се извинят - ок, ок, няма да пиша постоянно и след няколко дни - същото. АМиии, айде моля да си имаме уважението. Ценя си времето и вниманието. Трия и блокирам. Ако са ми приятели, няма да се държат така, подобни неусетливи нямам близки.
При мен са по-скоро познати. Така че не си го слагам много.
//
Наивница, напълно подкрепям поста ти. Нека съм незряла.
//
Лъвче, това няма никакво значение, кой е мишока. Важното е ти за себе си да изчистиш ситуацията. Монетата винаги има 2 страни. Ако ти си дзен - ок.

BasilA, това вече е за лични съобщения. И там ми се е случвало да скрия чат, така че да не ми излиза. И така го скрих, че повече не успях да га възстановя. Даже не ми излизаше опция да му пиша на тази човек, въпреки че още ми беше в приятели. Но в такива случаи е резонно да блокираш човек.

Аз темата на Arielle я разбрах като да бъдеш трит/блокиран от някакви хора без да сте се карали, да е нямало недоразумения и т.н.

Трябва много да си писнал на някого и много граници да си прекрачил. Има едни хора, които са много търпеливи, много им се качваш на главата, много неща преглъщат - не ги бива да поставят граници, може да са малко изтривалки и безгръбначни, обаче един ден пада последната капка, може да е нещо съвсем дребно и незначително, и кепенците падат. Изведнъж усещат, че не те искат в живота си повече.

Блокирам явни дебили. Останалите разприятелявам. Изобщо не влизам в обяснителен режим. Колко пък ще трогна човек, който не ми е писал с години?

Да си изтреш профила в социална мрежа  брои ли се за гоустване?

Точно за това говоря. Както и Лъвица писа - мишкарско е.
Ако съм наранила някого с нещо, което съм казала или.направила би било разумно да знам какво е, за да не го правя отново - а не да ме "изтрият" без всякакво обясние.
Как по дяволите ще разбера какво точно съм направила след като този човек се изпари без всякакви обяснения?

Не обяснявам на хора, които са ми меко казано неприятни...
Макар че ти говориш за отношения, продължаващи с години. С някой неприятен няма какво да си губя времето с години, приключвам много бързо, когато го установя.
Блокиране след дълги години отношения... не знам, явно или нещо се е насъбрало, или нещо изненадващо кофти ми е сервирал.

Може нищо да не си направила, Ариел, а просто да е дошло до гуша това, което си или в какво си се превърнала. Например - (давам примери, не е коментар за теб, не те познавам) - станала си ужасно, негативно мрънкало, не е период, а се точи с години; станала си "енергиен вампир" - след всяко общуване с теб човек се чувства изстискан и депресиран, залят от отчаяние и негативизъм; всичко критикуваш, от всичко си недоволна; не спираш да се фукаш, екстра точки ако е за нещо, което на другия системно му липсва и иска; политически или религиозни различия, които са на ниво идентичност; сектантизми (внезапно се хвърляш да проповядваш за чакри, вибрации, Харе Кришна); не спираш да говориш за себе си, ползваш другия като психолог, но е едностранно; прекъсваш, не изслушваш, караш другия да се чувства незначителен, проблемите му - смешни; натрупване на леки обиди и коментари за личността му, от които си личи, че имаш лошо отношение към този човек, все се сравняваш с него, в състезателен режим сте; тотален егоцентризъм - аз, аз, аз; житейски решения - човек си, който постоянно от два пътя ще избере по-лошия, все едно гледаш катастрофа отстрани, на някои хора не им издържат нервите; вечна драма куин си; все искаш нещо - другият се чувства използван; пълно изчерпване на отношенията, вече няма нищо общо между вас, "исторически приятелства" - влачите се от гимназията, сега сте на 40 и сте различни личности, които се дразнят една на друга.

Каквото и да ти се каже от тези неща, какво ще направиш? Става дума за личностно дразнение, за това, което си. Не за някакво единично настъпване по кокалчетата, а за същности.

Другият вариант е скъсването на отношенията да няма много общо с теб, а е свързано с други процеси. Човек, живеещ в насилие - гаджето му забранява да общува с теб, защото си лошо влияние. Лични равносметки, депресия, може да е решил да си разчисти отношенията с много хора едновременно...

Неразбирането идва от две неща -
1. убеждението, че отсрещният е в грешка, а ти си прав, и
2. убеждението, че ти е длъжен - в случая да ти дава обяснения без да му е позволено да ограничи контакта без твое съгласие, което, както се вижда, често означава никога.

Социалните мрежи, освен възможност за постоянен контакт, създават явно и чувство, че всички са ти длъжни.
В заглавието ми боде очите този страх от конфронтация. Ако някой им страх от конфронтация с някого, значи блокирането е най-доброто решение.

Аз си мисля, че има много широк диапазон отношения, за които може да става дума и оттук големи разминавания в някои от мненията. Аз например по-скоро визирах начално ниво срещи, при което човекът отсреща просто изчезва, както сте си писали сладко единия ден, на другия го няма. За каквито и случаи обикновено се използва терминът "гоустинг". Многогодишни отношения, в които са се натрупали всякакви емоции и единият може многократно да се е опитвал да подскаже на другия, че нещата не са добре, а той да не е зацепвал, и после да му е дошло "изневиделица" е друга работа.

Иначе се замислих за това кой на кого е длъжен. От една страна факт, че никой на никого не е длъжен. От друга страна, май в днешно време всички живеем толкова за себе си и не смятаме, че никому нищо не дължим, че забравяме да проявим елементарно възпитание и достойнство в дадени ситуации.

Аз например никога не съм гоуствала. Ако съм видяла, че няма да се получи с даден човек, винаги съм му казвала, че отношенията ни приключват до там. Вече на тези, които не разбират от дума (имало е не един такъв), съм спирала да отговарям, дори блокирала при нужда без никакви скрупули. Но да знам, че няма да се получи и да се крия, чакайки другия най-накрая да се усети... Ами много ми е мишкарско и не е моето.

Добре - давам ти пример, в който аз съм гоустнала след точно първа среща. Обясни ми какво трябва да кажа на човека, за да не го обидя. - Запознаваме се онлайн, пишем си приятно, разменяме си снимки, уж всичко е наред, ще ходим да гледаме филм. На снимките един приятен активен млад мъж, на срещата идва плешив чичко с шкембе. Какво трябва да му кажа след срещата, преди да спра да му пиша? Трябва ли да го излъжа, за да не го обидя - тогава какъв е смисълът въобще от подобен разговор?  Или трябва в лицето да му кажа, че е дебел и плешив, а пък снимките са му стари и явно още се възприема като преди? Или трябва просто от куртоазия да му напиша - съжалявам, нещата няма да се получат и без да изчакам отговор да го блокирам? Какъв е правилният ход?? Каква е целта на този разговор? Ще спре ли да се самозаблуждава или специално да заблуждава хората със неверни снимки? Ще спи ли по-спокойно от знанието, че аз не го харесвам?