Звездни Компромати- Април'25

Прокоментирах Брижит заради изтърваното неприкрито оглеждане на кралския ефирен тоалет.
Просто на по-младо и стройно тяло стои великолепно. Брижит е имала същата конструкция и като млада, не може да си промени морфологията. Затова кралската разкроена пола би й седяла по абсолютно различен начин, който не би бил в нейна полза.
Тук критикуват Макрон заради политиката му, не заради Брижит. Точно лицемерните французи си траят за тези неща, каквото и да мислят.
Две години му остават на Макрон, в светлината на прожекторите, след това ще го забравят, подобно на Саркози. Карла обаче е манекенка, пее и се появява по дефилета и събития. Напомня за себе си. Там е разликата с Брижит, която вероятно тихо ще се оттегли.
За Мелания. Персонажът й не ми е вдъхновяващ, това ще кажа. Хубава славянка, знаем си страхотните гени тук.

Аз харесвам семейство Макрон. Другото - не.
Разбира се, неверни са твърденията че любовта им е престъпление.

Кактус, благодаря за темата! Много хубава майка има Мелания, има нейната осанка.

И един мой лобимец:

"...Осемгодишният Антъни Хопкинс седял  сам на бюрото си през 1946 г., докато около него се носел приглушения смях на съучениците му.
 Той не бил част от техния свят.
В Cowbridge Gramma School в Южен Уелс, Антъни бил  аутсайдер, момче, което се бори. Съучениците му откривали радост в игрите и шегите, но умът на Антъни се скитал другаде.
 Дори учителите му го определяли  като „бавен“, преценка, която висяла над него като облак, и още повече го изолирала от групата.

Случка от училищните години ярко илюстрира самотата му.
По време на почивка, докато други играели  в двора, Антъни избира да седне сам на стоящата наблизо студена пейка, стискайки скицник.
Той рисувал сложни форми, създавайки въображаеми светове, далеч от хаоса около него.
В този ден един учител забелязал работата му. "Имаш дарба", казал...връщайки рисунката му на замък, кацнал на върха на назъбена скала. За Антъни тези думи били  рядкост, един от малкото случаи, в които той се чувствал  видян.
Пианото пък  се превръща в поредното убежище.
 На деветгодишна възраст Антъни открива прашно старо пиано в училищната музикална стая.
Докато други момчета се събирали на групи,Антъни се измъквал , като първо натискал клавишите случайно, след това по-уверено, докато се учи, докато Музиката става неговия език, начин да изрази емоции, които той не може да изрази с думи.
Не след дълго родителите му забелязват нарастващата му страст и събират всичко, което могат, за да му купят пиано втора ръка..
 Вечерите, след училище, Антъни губи  себе си в музиката, намирайки утеха в мелодиите, които създава.
Изолацията му не била  само социална, тя била емоционална и интелектуална. „Почувствах се като извънземен“, по-късно си припомня Хопкинс. В училище той се бори  с дислексия, състояние, което по онова време остава недиагностицирано, оставяйки го разочарован и неразбран.

 Неспособността му да поддържа академично ниво само задълбочава чувството му за неадекватност и той ще се оттегли още повече в творческия си свят, скицирайки и препускайки с  музиката  часове наред
Към дванадесетгодишна възраст артистичните му занимания започнали да се оформят като нещо повече от хобита.
Скиците му ставали  все по-детайлни, свиренето на пиано по- добро..
И все пак самотата продължавала..
Той гледал  отстрани как връстниците му се свързват без усилие, животът им изглеждал изпълнен с връзки, които той не можел да схване и проумее.
Но вместо да се поддаде на отчаянието, Антъни се обръща навътре в себе си, насочвайки чувствата си към изкуството.
 Самотните часове, които прекарва със скицника си или на пианото, усъвършенствали  способността му да наблюдава, усвоява и изразява набор от умения, които  стават безценни в бъдещата му кариера..
Майката на Антъни, Мюриел, изиграла ключова роля през това време. Усещайки борбата му, тя често го успокоявала. "Не е нужно да си като всички останали",  казвала тя. "Да си различен не е слабост; това е сила. Непоколебимата ѝ вяра в неговия потенциал му дава куража да приеме индивидуалността си, дори когато го отличава от всички останали.
С преминаването на Хопкинс в тийнейджърските  години, светът му започнал да се променя слабо.
Творческите възможности,  които някога е използвал, за да избяга от самотата, се преляли в Любовта му към пианото и изкуството и в  по-дълбоко разбиране за самия себе си.
Той започнал  да вижда статута си на човек не като проклятие, а като дар, перспектива, която му позволява да наблюдава човешката природа по начин, по който връстниците му не могат.
Това задълбочено наблюдение на живота, породено от години самота, по-късно ще се влее в действията му с изключителна дълбочина.

 Способността на Хопкинс да изобразява сложни и многопластови образи може да бъде проследена от тези години на формиране, когато самотата му е била негов приятел.
Ранниият сблъсък на Антъни Хопкинс със самотата и отчуждението не били просто пречки за преодоляване; те били  изпитанието, в което творчеството и съпричастността му са в изолация, която се превръща в яснота.

Като аутсайдер, той открива силата на самоанализата.
Пътуването му от самотното момче със скицник до един от най-великите актьори на всички времена е трогателно напомняне, че понякога най-големите ни борби са и най-големите ни учители..

Ако той е бил непълнолетен?

Благодаря за темата, Кактус!
Оценявам и сутришното кафе, поднесено в темата.
Ирина Флорин са я докарали на кралица Рания.

Коментирали сме вече в темата каква е законната възраст във Франция при която евентуален секс не е престъпление. Тази информация е на клик разстояние в интернет.

JACKLIN*, стига си копирала тия чаршафи, че и с грешките. Направо пусни източника. То си е и некоректно по такъв начин да копираш, без упоменат източник.

Рут Колева не прилича на себе си. Не знаех, че е бременна, а то дошло време да ражда.

Добро утро 😊 Кастът на предстоящия филм за Бийтълс, по точно за Ринго. Бари Киогън ще го играе

Явно не съм прочела, не зная кога е коментирано, но сега разбирам какъв е довода ти.
За мен индивид на 13, 14, 15, 16 е дете. И някой на 35 или 40 да го гледа по друг начин за мен е нездраво.
Напълно разбирам, че има момичета, на които им се момее. Често на 15 - 16 се обличат провокативно, имат грим и поведение, правещи се на по-големи. Реално ти не гледаш дете, ти гледаш жена. Но все пак тук е момента, в който по-зрелия човек си дава сметка, че въпреки целия вайб на "ела вълчо, изяж ме" това е едно развиващо се ментално същество.  Пък за на Макрон случая, там е още по-извратено.
Ако закона уважава доброволния елемент на детето и счита подобни отношения за приемливи, няма моето уважение.

Много ме радват Пол Мескал и Дейзи Едгар-Джоунс. Забелязах ги за пръв път в Normal People, а оттогава кариерите им са само нагоре.

Човекът до мен в метрото чете вестник, чиято първа страница е Вирджиния Гуфре, момичето от което тръгна скандала принц Андрю - Епщайн, в доста пребит вид и пише, че и остават дни да живее😲

Разбира се, всеки от нас има право на виждания според разбиранията, възгледите, средата и т.н. фактори.
Възразих и тогава, възразявам и сега срещу това да се лепят етикети "престъпник" на хора, които не са.

Ами то "извратеняк" не е много по-добро и различно, но те разбрах.

Вирджиния има бъбречна недостатъчност след катастрофа. Но не знам дали това за 4 дни е вярно.